Р Е Ш Е Н И Е
№ 235 08.07.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на втори юли две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 409 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от П.Д.Д. *** срещу Наказателно постановление № 17 – 1253 – 001473 от 17.09.2018 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания –„Глоба” в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП и „Глоба“ в размер на 200 лева – за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани най – напред несъответствие в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и в издаденото, въз основа на него, наказателно постановление. Твърди се, че наложените в постановление наказания били неправилни и несправедливи. Не били налице и фактическите основания за налагането им, доколкото жалбоподателят не била извършила описаните в постановлението нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява лично. Чрез упълномощения свой представител – адв. Г.Г. *** заявява в проведеното съдебно заседание по делото, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество – чрез адв. А. Г. *** развива допълнителни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 05.07.2017 г. свидетелите Р.Т.Т. на длъжност „младши инспектор” в Група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР - Хасково бил на работа, заедно с колегата си – свид. П.Г.Н., също на длъжност на длъжност „младши инспектор” в Група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР - Хасково и установени с патрулен автомобил по улица „Стара планина“, в района на арката на входа на парк Кенана от дясно на пътно платно по посока на движението към м. Кенана, където участъкът от пътя бил осветен и широк. При изпълнение на служебните си задължения, в около 00:50 часа, в град Хасково подал сигнал със стоп - палка на водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Олроуд” с рег. № ******, движещ се в посока местност Парк Кенана. Освен сигнал със стоп – палка, свид. Р.Т.Т. си послужил и с фенер, като това му действие и фактът, че участъкът от пътя бил осветен му дали възможност ясно да различи водача на автомобила като лице от мъжки пол, познато на органите на МВР, в това число и на свидетелите Р.Т. и П.Н. – Д. С. Д., който не спрял на указаното място, а продължил движението на управляваното от него превозно средство. След справка в информационната система на МВР и с оперативния дежурен въз основа на регистрационния номер на лекия автомобил, било установено, че същият е регистриран на името на жалбоподателя П.Д.Д. ***, а впоследствие било установено, че към момента на процесното управление, автомобилът бил спрян от движение. Впоследствие, след установяването ѝ, жалбоподателят П.Д. била поканена в сградата на КАТ – Хасково на 15.07.2017 г., където последната попълнила декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата, в която собственоръчно вписала, че на дата 05.07.2017 г., в около 00:50 часа, автомобилът ѝ с рег. № ****** бил управляван от нея. С оглед този факт, и въпреки, че място присъствали и свидетелите Р.Т.Т. и П.Г.Н., които заявили, че възприели управление на лекия автомобил при подаване на сигнал със топ – палка от лице от мъжки пол, разпознато от тях и с установена след справка в БДС, на същата дата – 15.07.2019 г. бил съставен от свид. В.К.В. срещу П.Г.Д. Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бл. № 008602 за нарушения по чл. 103 и чл. 5, ал. 3, т. 2-3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписала акта за установяване на административно нарушение, а в съответната предвидена за това графа вписала, че няма възражения. На същата дата получила екземпляр от него, видно от удостовереното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като вписал обобщаващо, че водачът бил извършил: „1. Не спира плавно на посоченото място, или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, с което виновно бил нарушил чл. 103 ЗДвП и 2. „Управлява МПС, спряно от движение“, с което виновно бил нарушил чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.Т.Т. и П.Г.Н. относно обстоятелствата, свързани с действията, предприети от тях по извършване на проверката, начина по който е осъществена същата, в частта за която имат преки и непосредствени впечатления и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, в която част – относно процедурата по съставяне на процесния акт, съдът дава вяра на изложеното от свид. В.К.В.. По отношение на тяхната правна оценка, което се явява довод по същество, най – вече във връзка с авторството на всяко от деянията от гледна точка факта на управление на превозното средство, несъответствието между гласните и писмени доказателствени источници ще бъде обсъдено на съответното място по – долу в изложението на правните изводи на съда.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Според чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, относима към датата на деянието, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. По силата на чл. 177, ал. 1, т. 4 ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи. Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на процесния АУАН лично на лицето, сочено като нарушител, с което е обезпечено правото ѝ на защита в пълен предоставен от закона обем в аспекта на възможността да впише или подаде възражения, а надлежната материална компетентност на актосъставителя е установена, въз основа на данните, заявени в съдебно заседание за заеманата длъжност. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т. 4 от цитираната разпоредба – да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено по всеки от пунктовете, релевантни на дадената правна квалификация по отношение на деянието по чл. 103 от Закона за движението по пътищата и съответно по отношение на това по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Въведени са от актосъствителя твърдения за управление от водача на моторно превозно средство в лицето на жалбоподателя по ул. „Стара планина“ в град Хасково, като не спира на подаден сигнал със стоп – палка по образец от униформен служител, като са конкретизирани всички необходими обстоятелства във връзка с изискванията на разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗДвП – не спира въобще или не спира плавно на посоченото място, респ. в най – дясната част на платното за движение, след като е посочено, че продължава движението си. При това положение се налага извод, че макар и лаконично, е налице пълно, точно и ясно описание на нарушението, за да се прецени обема на фактически твърдения, за които се ангажира отговорността, съобразно обективните признаци от състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. По подобен начин и то в още по – голяма степен относно лаконичното описание, изложеното важи и за другото деяние, визирано в пункт 2 на НП. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място е бил управляван лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Олроуд“, рег. № *******, в град Хасково, а след подаден при движението му по ул. Стара планина“ в град Хасково сигнал със стоп – палка по образец, водачът не е спрял, а продължил движението на управляваното МПС в посока местност Парк Кенана, град Хасково, като посоченото моторно превозно средство към този времеви момент е било спряно от движение. Изяснен и е въпросът с авторството на процесното управление на инкриминираната дата 05.07.2017 г. в около 00:50 часа, като от събраните гласни доказателства чрез разпита в качеството на свидетели лица – Р.Т.Т. и П.Г.Н. се установява, че водач на превозното средство и автор на нарушенията, визирани в санкционния акт е не жалбоподателят П.Д.Д., а друго лице – от мъжки пол, разпознато впоследствие като Д. С. Д. В тази връзка, следва да се отбележи, че действително при подаване на сигнала със стоп –палка от страна на органите на МВР, автомобилът е бил в движение и това става в тъмната част на денонощието, но органите на МВР са били установени на оживен и по – важно – на осветен участък от пътя, а скоростта на движение на превозното средство и служенето на контролните органи с фенер са дали възможност за ясно отличаване на лицето, което е било познато за тях във връзка с предходно изпълнение на служебните им задължения, потвърдено и с изготвената справка по БДС. Показанията на тези свидетели са най – напред допустимо доказателство, събрано по надлежния ред – със способите и средствата на НПК, приложим и в настоящото производство чрез разпита им пред съда, а при преценка на достоверността им, оценено бе от решаващия орган, че същите са безпротиворечиви, логически последователни, поради което се възприемат като съответни на обективната истина. При изграждане на фактическите изводи по делото преценката на съда при анализа на доказателствата и в частност на гласните такива почива и на липсата на каквато и да е предубеденост или заинтерисованост у тези свидетели от изхода на делото, поради което техните показания се кредитират с доверие. Такъв е следвало да бъде подходът и на актосъставителя, който не е присъствал на разигралите се събития и не е очевидец на същите, като необосновано е дал вяра на попълнената декларация от собственика на превозното средство декларация по чл. 188 ЗДвП без да оцени първо хипотезите, в които такава следва да се подаде и второ - казаното пред него от полицейските служители – Р.Т.Т. и П.Г.Н., като не е отдал на техните изявления нужното внимание. В този смисъл, както неведнъж е заявявано, съдът следва всякога внимателно да анализира разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и да я прилага конкретно във всеки случай, като разграничава обвързващата доказателствена сила на редовно съставените актове по ЗДвП, когато в тях са материализирани възприятия за факти – преки като очевидец на съставителя или когато се материализира негова преценка за фактите, направена след оценъчна дейност на кои доказателства да даде вяра, както в случая. Тази дейност на актосъствителя да игнорира показанията на свидетелите Р.Т. и П.Н., приети от съда като правдиви, пред отразеното в писмена декларация от жалбоподателя, като собственик на превозното средство, пък било то и за неизгоден за нея факт не обвързва съда. Нито пък подадената декларация, доколкото настоящата хипотеза е различна от визираната в закона, когато такава се следва, тъй като субект на нарушението и по двата пункта е лицето, което управлява превозното средство, без значение от собствеността, а едва ако то не е известно и не може да бъде установено, се прибягва до реализиране на субсидиарната отговорност на собственика в съответните хипотези, ако не посочи в такава декларация кому е предоставил управлението в съответния момент. В случая деецът е бил известен още от момента на извършване на нарушението и подаването на декларация от собственика на превозното средство, в която се „самоуличава“, без значение в чий и в какъв интерес действа не променя този факт, а призван да дири и установи обективната истина съдът не може да оцени този факт в аспекта на авторството на деянието по начин, различен от този, че необосновано и неправилно е ангажирана отговорността на собственика на превозните средство в лицето на жалбоподателя П.Д..
Като е достигнато до различен от горния извод от страна на актосъставителят, а след това и от наказващия орган, същият е издал необосновано санкционния акт срещу лице, което не извършител на описаните в него деяния, поради което подадената от това лице жалба се явява основателна, а атакуваното с нея НП ще следва да бъде отменено от съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17 – 1253 – 001473 от 17.09.2018 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е. Д.