Р Е Ш Е Н И Е
№ 853 10.07.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На десети юни година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К Сл
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 1941 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на „…..“ ООД, с ЕИК:
1….., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к…., бл…., вх.2, ет.6,
ап.17, представлявано от управителя Я. Г. Д.с ЕГН **********
против НП № 496184-F536752/20.02.2020 г., на Директора на Дирекция „Контрол”
при ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 132, ал. 6 от ЗДДС,
на основание чл. 178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция,
в размер на 500 лв.
В жалбата се моли, съдът да постанови решение, с което
да отмени обжалваното наказателно.
В съдебно заседание, за жалбоподателя, не се явява
представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане
за разноски.
В съдебно заседание, процесуалните представители на ТД
на НАП - Бургас оспорват жалбата и молят съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е
подадена в срок и съдържа необходимите реквизити, поради което и производството
по нея е редовно образувано пред РС-Бургас.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на ТД НАП Бургас,
проверяващите установили, че „….“ ООД с ЕИК: 1… в качеството си на съдружник с 50% участие в
КОНСОРЦИУМ „….“ ДЗЗД, не е подало в
законоустановения срок /31.10.2018г. - 06.11.2018г./, заявление за регистрация,
на основание чл. 132, ал. 5 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 6 от ЗДДС /в сила от 01.01.2017г./, „Регистрацията по ал. 5 се извършва с подаване
на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на създаване на
неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на
дружеството по този закон“. КОНСОРЦИУМ „....“ ДЗЗД е подало заявление за регистрация,
на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС на 04.11.2019г. в НАП ТД гр. Бургас
Дирекция „Обслужване“, с вх.№ 0000-0063392, като същото е неперсонифицирано дружество, в което участва
като съдружник дружество регистрирано по ЗДДС, а именно: „....“ ООД с ЕИК 10....
/регистрирано по ЗДДС на 17.10.2003г./, за което проверяващите установили, че
са налице обстоятелства за регистрация, по реда на чл. 132, ал. 5 ЗДДС. При
направена справка в Регистър Булстат към Агенцията по Вписванията се установило,
че КОНСОРЦИУМ „....“ ДЗЗД е било вписано на 30.10.2018г., която дата се смята
за дата на регистрация дружеството по ЗДДС.
Проверката приключила с издаване на Акт за регистрация
по ЗДДС № 020421902870405/18.11.2019г., връчен на 18.11.2019г. За периода
30.10.2018г. - 31.10.2019г. бил реализиран облагаем оборот, в размер на
9537,10лв.
За извършената проверка, бил съставен АУАН № F536752 от
05.02.2020 г., който бил връчен на
упълномощено лице, като към момента на връчването му, не били направени
възражения.
Сезиран с преписката по акта,
административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за
доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което
за нарушение на чл. 132, ал. 6 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено
за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на
АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради
следните съображения:
Производството по установяване на административни
нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес,
който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1
от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който
съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че
предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия
извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в
срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не
следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното
се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност
на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да
привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили
нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно
нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас,
където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата
декларация е моментът, от който нарушителят става известен на
административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този
факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че
задължението на лицето за подаване на декларация е било в срок до 06.11.2018г,
то от 07.11.2018г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто
извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия
работен ден след датата, следваща последния срок 06.11.2018г., а именно 07.11.2018г.
Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 05.05.2020г,
т.е. след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на
по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия
едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за
срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се
намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на
тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок
от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя
и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и
в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след
изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството
и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда
спора по същество.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното
постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление
следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, но жалбоподателят не
е направил искане за разноски, поради което, същите остават, както са направени
от страните.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен
съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № 496184-F536752/20.02.2020 г., на Директора
на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ -
ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против „....“ ООД, с
ЕИК: 10...., със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к....., вх.2,
ет.6, ап.17, представлявано от управителя Я.Г.Д. с ЕГН **********, с което за
нарушение на чл. 132, ал. 6 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.