№ 11
гр. Велико Търново, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20214000500446 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 190 от 14.07.2021 г. по гр.д. № 178/2021 г. Окръжен
съд Плевен е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Х.
Н. З. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 18.09.2018 г. до 16.05.2019 г., в резултат на незаконно
задържане по ЧНД № 481/2018 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, ведно със
законната лихва, считано от 16.05.2019 г., като е отхвърлен иска за разликата
до пълния му предявен размер от 50000 лв. и са присъдени разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Х. Н. З. само в
частта, в която е отхвърлен иска – за горницата над 3000 лв. до пълния
претендиран размер от 50000 лв. Наведени са доводи за неправилна оценъчна
преценка относно причинените вреди и справедливия размер на дължимото
обезщетение, като според жалбоподателя значимите към определяне на
размера на обезщетението факти са правилно отчетени, но неправилно са
приети като незначителни. Жалбоподателят не споделя доводите на съда, че
не се забелязвали по-трайни изменения в психиката на З., в каквато насока са
1
събраните гласни доказателства. Със задържането и незаконното
екстрадиране ищецът е бил лишен от правото си на свобода и сигурност, от
възможността да работи и издържа семейството си, което се състои от
безработна жена, внуци на починал син, син и неговите деца, всичките
разчитащи на него. Лишаването от свобода за този дълъг период от време е
сринало психически и физически ищеца, като изживения стрес е свързан и с
това, че не е излизал никога извън пределите на страната, не говори език, че е
в затвор с убийци и престъпници.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно
и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявения иск
за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заявява, че оспорва същата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Х. Н. З.
против Прокуратурата на Република България за репариране на
неимуществени вреди, търпени вследствие на задържането му за общо 241
дни в български и гръцки затвор за периода от 17.09.2018 г. до 16.05.2019 г.
въз основа на европейска заповед за арест и допуснатото изпълнение на ЕЗА
№ 58/2018 г. за предаване на същия на гръцките власти, приключило с
освобождаването му, с влязла в сила присъда, с която е оправдан.
2
Причинените вреди З. оценява на 50000 лв., която сума претендира, ведно със
законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на
16.05.2019 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България
е направила следните възражения: прокурорът е действал изцяло в
съответствие със закона, като при получаване на ЕЗА той не извършва
разследване и не прави преценка относно авторството и вината на лицето,
чието задържане е поискано; не са ангажирани доказателства за размера на
вредите; неимуществената претенция е силно завишена.
С обжалваното решение е прието, че отговорността на
Прокуратурата на Република България е гаранционно – обезпечителна,
задържането е незаконосъобразно, с оглед постановената оправдателна
присъда и като са коментирани правно значимите според съда факти, е
определен справедлив размер на обезщетението от 3000 лв., в който размер
искът е уважен, ведно със законна лихва от 16.05.2019 г., а разликата до 50000
лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
Окръжна прокуратура Ловеч е внесла в Окръжен съд Ловеч
Европейска заповед за арест № 58/2018 г. от 30.06.2018 г., издадена от зам.
Прокурор на Прокуратурата към Апелативен съд гр. Лариса, Гърция, с искане
за предаване на българския гражданин Х. Н. З., с цел провеждане на
наказателно преследване за престъпления по чл. 1, т. 1в и чл. 30, т. 1в от
3.4251/2014 г. и чл. 27, т. 1, чл. 47, т. 1, чл. 57, 83, 94, т. 1 НК на Република
Гърция, касаещи подпомагане незаконно влизане и пребиваване в страната, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 12 години и
парично наказание в размер от 150 до 60000 евро за всяко превозно средство.
Образувано е ЧНД № 481/2018 г., като с Решение № 103/19.11.2018 г. по
делото съдът е допуснал изпълнението на ЕЗА и е взел по отношение на Х. Н.
З. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С Решение № 279/30.11.2018 г. по ВЧНД № 432/2018 г. на ВТАС
Решение № 103/19.11.2018 г. по ЧНД № 481/2018 г. на ЛОС е потвърдено.
От материалите по наказателното производство се установява, че З. е
задържан със Заповед за задържане на лице № 297зз-81/17.09.2018 г. на
3
17.09.2018 г.
С определение от 24.10.2018 г. по ЧНД № 481/2018 г. на Окръжен
съд Ловеч, влязло в сила на 29.10.2018 г., мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ е изменена в „Домашен арест“, като от приложената
кореспонденция от Затвора, гр. Ловеч се установява, че лицето е освободено
от там на 30.10.2018 г.
С оглед взетата мярка „Задържане под стража“ с Решение №
103/19.11.2018 г. по ЧНД № 481/2018 г., на същата дата – 19.11.2018 г. З.
отново е задържан. Освободен от ареста на Затвора, гр. Ловеч на 11.12.2018 г.,
на 12.12.2018 г. предаден в изпълнение на ЕЗА в Поделение за задържане, гр.
Лариса, Гърция, от където е освободен на 16.05.2019 г., поради обявяването
му за невинен с решение на Едночленен апелативен съд Лариса –
освободителна заповед, издадена от Поделение за задържане, гр. Лариса.
Х.З. е осъждан по НОХД № 618/1985 г., понастоящем реабилитиран
по право – справка за съдимост, издадена от РС Благоевград.
Св. Р. К. Г. познава З. от 15 години. Той му разказал, че през 2018 г.
го задържали 7-8 месеца в гръцки затвор. Свидетелят не знае дали има
промяна в него след задържането му там. Били близки преди да го задържат.
З. му разказал, че е спал по дюшеци на земята, оплакал се, че не знаел езика и
му било трудно. Не знае дали са му назначавали преводач. Като се събирали
си спомнял какво е преживял.
Св. И. Н. И. познава З. от 22 години. Знае за задържането му, както и
знае, че преди това не е задържан. Когато се прибрал Х. бил развалина,
психически неустойчив. Разказва, че в Гърция го хвърлили в едно хале на
земята, не е имало лекарства. Той не говори друг език, не е излизал в
чужбина. Свидетелят знае, че го преживял много тежко и 5-6 месеца
преживявал това, което се е случило в затвора. Преди не можел да започне
работа, защото не бил на себе си.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивната инстанция са
изрично регламентирани, като по правилността на фактическите и правни
констатации въззивният съд се произнася само въз основа на наведените във
въззивната жалба оплаквания. За това, което не е посочено във въззивната
4
жалба като порок на първоинстанционното решение, касаещ правилността на
същото, ефектът на постановения акт се запазва и въззивният съд няма
правомощието да преразглежда и пререшава въпросите, установени с
необжалваната част на решението. С оглед на това, че на посоченото в
първоинстанционното решение правно основание е признато вземане на
ищеца за обезвреда и в тази част решението е влязло в сила, доводите на
Прокуратурата на Република България, развити във въззивното производство
за недължимост на обезщетение не следва да бъдат взети под внимание, тъй
като предметът на въззивното производство е само размерът на определеното
от първостепенния съд обезщетение.
В конкретния случай е установено, че ищецът е бил задържан на
17.09.2018 г. въз основа на издадена ЕЗА, като до 11.12.2018 г. е пребивавал в
България, в рамките на който период от 30.10.2018 г. до 19.11.2018 г. е бил с
мярка „Домашен арест“. Освобождаването му датира от 16.05.2019 г., като
общият период на задържането е 8 месеца, от които по-малко от 3 месеца в
България и почти 5 месеца в Гърция.
При определянето на размера на обезщетението съобразно чл. 52 ЗЗД
принципно се изследват и обсъждат редица обстоятелства, като например
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на мярката за неотклонение,
отражението на наказателното преследване върху психическото и физическо
здраве на лицето, наличието на други наказателни преследвания спрямо него,
личността на ищеца, с оглед степента на засягане на душевния му комфорт в
следствие на обвинението. Освен тези фактори, следва да се отчетат още като
база за определяне на справедливото парично обезщетяване и стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, тъй като размерът на
обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалия. От
значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи.
Обсъждайки тези критерии през призмата на конкретния казус
следва да се отчетат следните фактори, имащи отношение към определяне
справедливия размер на обезщетението: продължителността на задържането –
8 месеца; лишаването от свобода, неизменно свързано с търпяни негативни
5
изживявания; субективната увереност на лицето в безпричинността на
задържането; създадената несигурност по висящото тежко обвинение;
пребиваване в по-голямата част от периода в чужда държава със съответните
на това негативи, възрастта на ищеца към момента на задържането – 65
години. По повод задържането са водени две съдебни производства пред
първоинстанционния и второинстанционния съдилища, като пред
първоинстанционния съд са провеждани пет съдебни заседания, в които
ищецът е участвал.
От друга страна, не се установяват тежки и трайни изменения в
психиката му в резултат на това задържане – в тази връзка показанията на
разпитаните свидетели относно отражението на задържането върху ищеца са
противоречиви – единият свидетел не е възприел съществена промяна в него,
за разлика от другия, като в тази връзка следва да се отчете, че показанията на
свидетелите имат оценъчен характер, без да се посочват конкретни факти от
действителността, които те са възприели и на база на които да се мотивира
извод за степента на негативните изменения в душевен план. Не се доказа
обстоятелството притеснението на ищеца да е засилено, предвид на това, че е
издържал семейството си. В свидетелските показания се коментират
условията в ареста в гръцката държава, но такова обстоятелство не е
навеждано в исковата молба, поради което не може да бъде отчетено при
определяне размера на обезщетението.
При тези констатации на съда, предвид всички релевантни
обстоятелства по делото, както и с оглед създадения от съдебната практика
ориентир по аналогични казуси, настоящият състав приема, че обезщетение в
размер на 3000 лв. би било справедливо и достатъчно да обезщети
неимуществените вреди, причинени на ищеца.
До същият правен извод е достигнал и първостепенния съд, което
налага потвърждаване на обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190/14.07.2021 г. по гр.д. № 178/2021
г. на Окръжен съд Плевен в обжалваната част, в която е отхвърлен
предявеният иск от Х. Н. З. против Прокуратурата на Република България за
6
разликата над 3000 лв. до 50000 лв., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7