Р
Е Ш Е
Н И Е
№260031
гр. Силистра, 18 март 2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-Силистра, гражданска колегия, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБА СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР: Н. Г.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 540
по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.., бул.”П.Д.”№..,
офис сграда „Л.“,ет.2,офис № ., с ЕИК …, представляван от Д.Б., чрез
упълномощения юрисконсулт Е.Р., моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи следните суми:
827.92 лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 3086909/24.11.2017г., заедно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение-09.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението;
58.03 лева- договорна лихва, дължима за
периода 02.03.2018г.- 21.04.2018г.;
45 лева – такса разходи;
421.60 лева- неустойка за неизпълнение
на договорно задължение;
200.76 лева- обезщетение за забава
дължимо за периода 02.03.2018г.- 09.12.2019г.
Претендира съдебни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство, направени в настоящото производство, както и
тези направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1917/2019г. по описа на
Районен съд-Силистра.
Твърди, че цитирания по-горе договор за
кредит е сключен между “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Е.Е.Б.. Заемателят се е
задължил да върне сумата в срок до 21.04.2018г. но и към настоящия момент не е
изпълнил изцяло задълженията си.
С подписването на Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.07.2018г.,
кредиторът е прехвърлил вземането си на „Агенция за събиране на
вземания“ООД,правоприемник на която е ищеца,
който е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№1917/2019г. по описа на СРС и съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
4080/11.12.2019г. Тъй като заповедта не е връчена реално на длъжника, съдът е
уведомил кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си.
ОТВЕТНИКЪТ Е.Е.Б., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначената от съда адв.Р., е подала
отговор, с който оспорва предявените искове, като счита, че договорът за кредит
е недействителен, поради противоречието му с чл.26 от ЗЗД и Закона за
потребителския кредит. В частност счита, че клаузите в договора, касаещи
възнаградителна лихва и годишен процент на разходите са недействителни.
Поради това счита,че договорът следва
да се обяви за недействителен, в следствие на което на основание чл.23 от ЗПК,
длъжникът следва да заплати само чистата стойност по кредита, без лихви и
разходи. Основанието на това вземане вече е неоснователно обогатяване, а не
изпълнение на договорно задължение, но тъй като не е предявен иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД, то исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Претендира
разноски.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.79 от ЗЗД.
С Определение № 260052/27.01.2021г. производството
по отношение на установителния иск за сумата от 421.60 лева- неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, е прекратено като недопустимо поради липсата на правен
интерес. Определението е влязло в сила, поради което този иск не е предмет на
делото.
Между Е.Е.Б. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД на 24.11.2017г. е сключен Договор за
паричен заем № 3086909 /л.6 по делото/. Размерът на заетата сума е 1000 лева. Уговорено
е тя да бъде върната от заемополучателя чрез заплащането на 21 броя месечни
погасителни вноски в размер на 51.75 лева. Крайният срок на изплащане на задължението
е 21.04.2018г.
Длъжникът е заплатил сумата от 300 лева и е преустановил плащанията. Срокът
на договора е изтекъл, без да е налице пълно изпълнение на задълженията.
Вземанията на кредитора са продадени на ищеца с цитирания по-горе договор
за цесия.
Всичко изложено установява, че ищецът е изправната страна по
правоотношението, упражнил е законосъобразно правата си, но от страна на
ответника не е последвало изпълнение. Факт е, че заетата сума не е върната
изцяло, поради което ответникът дължи връщането ѝ, заедно с обезщетение
за забава.
Съдът не споделя доводите на ответника за недействителност на договора
поради противоречието му с добрите нрави предвид несъразмерност и прекомерност
на цената за ползване на заема в сравнение с получената в заем сума. Напротив,
при съпоставяне на заетата сума /1000 лева/ и договорената възнаградителна
лихва /86.75 лева/ е видно, че не е налице прекомерност.
Предвид на това, следва да се оставят без уважение възраженията на длъжника
за недействителност на договорните клаузи и договора като цяло поради
противоречието му със ЗПК / каквито не бяха открити от съда/ и чл.26 от ЗЗД.
Следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумата от 827.92 лева-
главница по договора, заедно със законната лихва, считано от 09.12.2019г.
/датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК и образуване на ч.гр.д.№
1917/2019г. по описа на СРС./ .
От изложеното по-горе стана ясно, че ответницата не е изпълнила и
задължението си да заплати уговорената цена за ползване на заема, поради което
дължи и сумата от 58.03 лева.
Искането за заплащане на обезщетение за забава за периода 02.03.2018г. -21.04.2018г.
също следва да се уважи в претендирания размер -200.76 лева. Несъмнено е налице
забава в изпълнението на поетите задължения, поради което длъжникът следва да
понесе предвидената в договора и закона санкция за това.
Дължи се и сумата от 45 лева- такса разходи, предвидена в договора, тъй
като неизпълнението на задълженията от страна на ответницата е станало причина
за направата на тези разходи с цел изпращането на покани, уведомяване и т.н.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1917/2019г. по описа на СРС, които са в
размер на 83.07 лева.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца,
направените от него разноски по настоящото производство. Те са 500 лева. /50 лева
–заплатена държавна такса, 300 лева- възнаграждение за процесуален представител
на ответника, 150 лева- юрисконсултско възнаграждение/. Съразмерно с уважената
част от исковете се дължи сумата от 299.65 лева.
Мотивиран от тези съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Е.Б., с ЕГН **********,дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД-
гр.С., с ЕИК ……….., следните суми:
827.92(осемстотин двадесет и седем лв.
и 92 ст.) лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
3086909/24.11.2017г., заедно със законната лихва, считано от 09.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
58.03(петдесет и осем лв. и 03 ст.)
лева- договорна лихва, дължима за периода 02.03.2018г.- 21.04.2018г.;
45(четиридесет и пет) лева – такса
разходи;
200.76(двеста лв. и 76 ст.) лева-
обезщетение за забава дължимо за периода 02.03.2018г.- 09.12.2019г.
ОСЪЖДА Е.Е.Б., с ЕГН **********, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД-
гр.С., с ЕИК …………, следните суми:
83.07(осемдесет и три лв. и 07 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 1917/2019г.
по описа на СРС.
299.65(двеста деветдесет и девет лв. и 65 ст.) лева- разноски по гр.д.№540/2020г.
по описа на Районен съд –Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Силистра в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/