РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.12.2016
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6125 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна
индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез ю.к. В.В. срещу М.Т.С. ЕГН:********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 545,18 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 476,41 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до
31.03.2016 г., както и 68,77 лева, представляващи лихва за забава за периода от
04.01.2014 г. до 07.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и
направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по
ч.г.д. № 4292/2016 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 13659, находящ се в гр. Плевен е клиент на топлинна енергия по см.
на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във
в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г.
Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн.
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 4292/2016 г. извлечение от сметка за
абонатен номер № 13659 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна
енергия, но не е погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна
собственост на М.Т.С.,***,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна
енергия за периода за процесния имот са начислявани от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата фирма „Техем сървисис“
ЕООД на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. та Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да присъди сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца ю.к. *** моли съда да
отхвърли предявения иск, като погасен чрез плащане. Счита, че тъй като
плащането е станало в хода на процеса, това по естеството си представлява конклудентно признаване на иска. Моли съда да му присъди
сторените разноски, както в заповедното производство /съразмерно намалени със
заплатената част от претенцията на страната/, така и в исковото.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Със
същата представя два броя платежни нареждания, с които е заплатил всички
определени суми за изплатена главница в размер на 476,41 лева и лихва в размер
на 68,77 лева, както и сума в размер на 14,30 лева, представляваща лихва, с
което твърди, че е изпълнил задължението си. По отношение на претендираните разноски от ищеца моли съда да признае
същите до размера от 50,00 лева държавна такса, тъй като претендираната
сума е под 1000 лева. Моли съда да не уважава искането на ищеца за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство, тъй
като не е представен разходен – касов ордер, че такова е заплатено, както и, че
същото е извънредно възнаграждение, освен получаваната от него заплата. Навежда
доводи, че доколкото не е представено доказателство, че на юрисконсулта е
заплатено претендираното възнаграждение, то ищецът не
е обеднял с тази сума, а желае да се обогати за сметка на ищеца. С оглед на
изложеното моли съда да отхвърли искането на ищеца за заплащане на разноски.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ответникът се явява лично. Сочи, че не е ползвал топлинна
енергия, като развива подробни съображения в тази насока. Представя писмени
бележки, изготвени от процесуалния му представител. В същите се сочи, че със
заплащането на претендираната сума по извлечението от
счетоводната справка задължението му е изпълнено. Излага, че не признава новият
размер на иска на ищеца, който е променил срока на използваната топлинна
енергия, различен от този, който е бил предявен по ч.г.д. - до 30.09.2016 г.
Твърди, че не е представено допълнително извлечение за този допълнителен срок и
от къде идва това увеличени, поради което моли съда да отхвърли иска до
размера, който е поискан с представеното от тях извлечение. Навежда пространни
доводи за недължимостта на юрисконсултското
възнаграждение. Счита, че дължи единствено държавна такса, която следва да бъде
изчислена върху дължимата от него сума, а не такава каквато е била внесена.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае, че
ответника е изплатил претендираните главница и лихва,
и да бъде осъден да заплати само съответните разноски по делото. Претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение, както по настоящето дело, така и по
заповедното.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото
е присъединено ч.гр.д. № 4292/2016г. по описа на ПлРС,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на
1152, 17 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2010 г. до 31.03.2016 г; сума в размер на 363,15
лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 02.02.2011 г. до 07.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, ведно със
сторените в заповедното производство разноски в размер на 110,30 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 2747/14.06.2016 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения
от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде възражение срещу
издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за
установяване на същствуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщени като част от исковото
производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото Препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период
30.11.2013 г. до 31.03.2016 г.
Установява се от приложените писмени доказателства
по делото, че ответника е заплатил на ищеца процесните
суми след предявяване на исковата молба, а именно на 28.09.2016 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че
учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена
към топлопреносната мрежа
на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, срещу които в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Не се
спори и, че ответникът М.Т.С. е собственик на недвижим имот, находящ се
в гр. *** и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД, поради което и съдът приема, че същият е потребител
на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като
видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда
на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият
не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е
ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена
е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия. От представената по делото препис – извлечение от сметка за
задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, неоспорена от
длъжника се установява размера на главницата и на лихвата в посочените от ищеца
размери. Видно е, че същата не отразява дължими задължения на ответника до
месец септември, а само до края на месец март, поради което настоящия състав на
съда, счита доводите на процесуалния представител на ответника, че с исковата
молба е заявен нов период до 30.09.2016 г. за неоснователни.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството си на потребител
на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да заплаща
месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия. Неизпълнение на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът
да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи процесните суми – главница и лихва.
При постановяването на решението си съдът
следва да вземе предвид и направеното плащане в размер на 559,48 лева в хода на
производството от страна на ответника в полза на ищеца, направено в периода след подаване заявлението по чл. 410 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на
исковата молба, с която е предявен установителният
иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за
заплащане на сумата от 545, 18 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че с така извършеното
плащане в хода на процеса и след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК длъжникът и ответник в настоящото производство е погасил изцяло главницата
и претендираната лихва.
Тези факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед
приложението на нормата на чл.235, ал.3 ГПК и съобразно Тълкувателно решение №
4/2013 г. постановено по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, поради плащане на задължението за главница и лихва,
извършено от ответника в хода на процеса.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума
на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство
разноски.С депозиране на възражение в
заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на
дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на
делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на
ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника.
Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат
присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 75.66 лв. За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 375,00 лв,
от които 75,00 лв. заплатени държавни такси и 300лв юрисконсултско
възнаграждение. За да определи юрисконсултското възнаграждение
да е в размер на 300 лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.
2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, настоящия състав на съда взе
предвид, както, че материалния интерес по делото е
под 1000лв., и, че същото не се отличава с висока и правна сложност, така и направеното
възражение от насрещната страна за недължимост на
същото.
Настоящият състав
на съда счита доводите на процесуалния представител на ответника за недължимост на юрисконсултско възнаграждение за
неоснователни. С решение №10/29.09.2016 г. по к.д. №3/2016 г. КС се е
произнесъл по въпроса за дължимостта на юрисконсултското възнаграждение и е приел, че такова се
дължи, като са застъпени и подробни съображения за това.
За
неоснователно, съдът счита и искането за присъждане на разноски по делото. Ответникът
би могъл да претендира разноски единствено за заповедното производство, ако по
повод на подаването на възражението е представляван от процесуален
представител. Видно от доказателствата по делото такова представителство не е
налице, поради което съдът приема, че както за исковото, така и за заповедното
производство на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХЪВРЛЯ предявените от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. „Източна индустриална
зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез ю.к. В.В. срещу М.Т.С. ЕГН:********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 545,18 лева /петстотин четиридесет и
пет лева и осемнадесет стотинки/ за
консумирана топлинна енергия, от които 476,41 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до
31.03.2016 г., както и 68,77 лева, представляващи лихва за забава за периода от
04.01.2014 г. до 07.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА М.Т.С. ЕГН:********** *** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. „Източна индустриална
зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез ю.к. В.В. сумата от 75.66лв /седемдесет и пет лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4292 по описа за 2016г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Т.С. ЕГН:********** *** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. „Източна индустриална
зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез ю.к. В.В. сумата от 375,00 лв. /триста
седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: