Р Е Ш Е Н И Е
№ 1784
гр.Плевен, 16,12,2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното
от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №3445 по описа на съда за 2015 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана
искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***
и *** /заедно или един вписан управител или един вписан проурист/, чрез адв.***
от АК-***, съдебен адрес *** независимост №11, ет.1, против Г.П.С., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 9189,60 евро
главница, представляваща задължение по запис на заповед от 23,12,2008 г.,
предявен за плащане на 01,01,2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда – 02,12,2014 г., до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №5467/2014 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Сочи се, че на 23,12,2008 г.
ответникът е авалирал запис на заповед, издаден от ***, с който издателят се е
задължил да заплати на *** – със сегашно наименование *** исковата сума. Твърди
се, че записа на заповед е предявен за плащане на 01,01,2012 г. Ищеца
претендира и направените деловодни разноски. С молба от 17,11,2015 г. Ищецът е
взела становище по същество и е направил искане за постановяване на решение по
чл.238 от ГПК.
В срока за писмен отговор
по чл.131 от ГПК няма депозиран писмен отговор от ответника. Същият не се явява
и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№5467/2014 г. по описа на РС Плевен.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като
съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника Г.П.С.,
ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към
нея /съобщение на л.34 от делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание, видно
от съобщение на л.38 от делото. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на
исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на
съда от 06,11,2015 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е
редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. Претенцията на ищеца намира основанието си в запис на заповед,
издаден на 23,12,2008 г. в гр.София от *** и авалиран от ответника Г.П.С.. Записът на заповед е абстрактна, формална,
едностранна сделка с менителничен ефект, спрямо която намират приложение и
правилата за договорите /арг. от чл.44 от ЗЗД/. Посочената сделка е
материализирана в посочената от чл.535 от ТЗ писмена форма, наличието на която
е абсолютно условие за действителността и съответно за провеждане на ефекта й.
Липсата на някой от задължителните реквизити, посочени в цитирания законов
текст, лишава документа от качеството му на запис на заповед, съобразно
разпоредбата на чл.536, ал.1 от ТЗ. В конкретния случай процесния запис на
заповед е формално редовен от външна страна, тъй като притежава всички
реквизити по чл.535 от ТЗ. От друга страна в хода на съдебното дирене
ответникът не е представил надлежни писмени доказателства, установяващи
нищожността, респективно унищожаемостта на процесния запис на заповед, както и
надлежни писмени доказателства, установяващи факта на погасяване на
задължението по издадения запис на заповед.
При това положение съдът намира, че задължението - предмет на изпълнителен лист,
издаден по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело №5467/2014 г.
по описа на ПлРС, материализирано в запис на заповед от 23,12,2008 г., подписан
за издател от «Ойлсист» ООД и авалиран от ответника, е възникнало, и плащането
на удостоверената с менителничния документ сума от 9189,60 евро е дължимо от
ответника. Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен
установителен иск по чл.422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на
производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство
в размер 359,45 лева за платена държавна такса и 1283,04 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство съобразно изхода на спора. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното
производство в размер на 359,47 лева за държавна
такса и 779,33 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК че Г.П.С., ЕГН **********,***, дължи на ищеца ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и *** /заедно или
един вписан управител или един вписан прокурист/, сумата от 9189,60 евро главница, представляваща задължение по запис
на заповед от 23,12,2008 г., предявен за плащане на 01,01,2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК в съда – 02,12,2014 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№5467/2014
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.П.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** и *** /заедно или един вписан управител или един вписан
прокурист/, сторените разноски в
исковото производство в размер на 359,45 лева за платена държавна такса и 1283,04 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.П.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** и *** /заедно или един вписан управител или един вписан
прокурист/ сторените разноски в
заповедното производство в размер на 359,47 лева за държавна такса и 779,33 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :