№ 13199
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110106088 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове от .................................. против М. П. М. с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземания за цена на доставена топлинна енергия и дялово
разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52540/2021 г. по описа на
СРС, 138 с-в, а именно за сумата в размер на 1 886,28 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.,
ведно със законна лихва от 09.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г. в размер на 449,70 лева, главница в размер
на 14,13 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 09.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. в
размер на 3,31 лева за топлоснабден имот - апартамент 3, находящ се в ....................
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
1
срок от датата на публикуването им.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който предявените искове се оспорват изцяло, като се оспорва наличието на
облигационно отношение между страните. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност. По подробно изложените съображения се претендира исковите
претенции да бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноските по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на разглеждане са установителни искове за дължима цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и за услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., по договор за продажба на
топлинна енергия за следния топлоснабден имот – ап. 3, находящ се в ..................., и за
съответните лихви за забавено плащане на главниците.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което
е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
Според действалия през периода чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване
на топлоснабдявания имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ( "битов клиент" по смисъла на т.2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
2
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Така задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК.
Между страните по делото липсва спор, че сградата, в която се намира
процесният имот, е топлоснабдена.
С подадения в законоустановения срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба от ответника изрично е оспорено обстоятелството, че между страните за
процесния период е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна
енергия. Установява се от представените в тази връзка като писмени доказателства по
делото договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по
реда на Наредбата за държавни имоти от 01.07.1986 г., удостоверения за наследници с
№ 107/04.02.2003г. на Диянка Ненчо Василева и с № 237/22.04.1997 г. на Павел Костов
Василев, удостоверение за идентичност на адрес / л. 25 от делото/, заявление –
декларация от ответницата за откриване на партида, че ответницата е придобила по
силата на наследствено правоприемство правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот, представляващ апартамент 3, находящ се в ........................... като,
видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 61,
том XX, рег. № 43336, дело № 3452/2021г., по силата на договор за покупко-продажба
от 29.12.2021 г. се е разпоредила възмездно с имота в полза на трети лица. При така
установените факти съдът приема за доказано по делото, че ответницата има
качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период и на основание
чл.150, ал.2 ЗЕ е обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.
Ответницата не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода,
както и счетоводното й отразяване от ищцовото дружество, като не оспорва и
представеното извлечение от сметка за абон. № 120336. Предвид изложеното съдът
намира за доказано, че за процесния период между страните по делото е съществувало
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за горепосочения
топлоснабден имот, по силата на което ищецът е престирал - извършена е доставка на
топлинна енергия и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена, съответно, приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество
топлинна енергия, като стойността на топлоенергията е в съответствие с одобрените от
КЕВР за периода цени.
3
Доколкото по делото се установи наличието на облигационна връзка между
страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния период, следва да бъде
разгледано своевременно заявеното в срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата
молба възражение за недължимост на претендираните суми поради изтекла
погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. а
ОСГТК на ВКС, вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишната давност по чл.111,
б."в" ЗЗД. Съобразно приетото с цитираното ТР понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено
е необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на
ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационното дружество услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Предвид посоченото в разглеждания случай следва да
намери приложение тригодишният давностен срок, установен с разпоредбата на
чл.111, б."в" ЗЗД.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са и процесните
за главници, давността тече от падежа.
Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на
иск относно вземането, респективно, с депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, т.е., в случая от
09.09.2021 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
(обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
4
Приложими за вземанията за процесния период са разпоредбите на ОУ от
2016г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно чл.31, ал.1 от
които клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1. на
единадесет равни месечни вноски и една изравнителна вноска; т.2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; т.3. по
реална месечна консумация, като в случаите, когато клиентите в сграда етажна
собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2 месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32,
ал.1 и ал.2 от ОУ месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Когато при издаването на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече се приспада от дължимите суми за следващ период
или по желание на клиента се възстановява от продавача. Когато при издаване на
общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече
може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал.2 са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период - в
45-дневен срок от след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.4
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
При тази уредба на отношенията съдът приема, че приложима е разпоредбата на
чл.114, ал.2 ЗЗД и началният момент на погасителната давност за всяко месечно
задължение започва да тече от момента на възникването му, като, както се посочи по-
горе, в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече. Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 02.07.2018 г., а именно тези за периода
от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., са погасени по давност, тъй като от датата на
настъпване на изискуемостта им до датата на предявяване на иска е изтекъл
тригодишният срок по чл.111, б."в" ЗЗД.
5
Размерът на дължимите за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. вземания,
необхванати от погасителна давност, възлиза общо на 1 011,42 лв., определен от съда
по реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните от представените извлечение от сметка,
съобщения към фактури, изравнителни сметки и формуляри за отчет на уредите за
дялово разпределение.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение, предвид обстоятелството, че те не са включени в
стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между .............. и търговец потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество заплащат цена за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост. Неоснователно е възражението на ответницата за погасяване по давност
на вземанията на ищеца за цена за услуга дялово разпределение, тъй като от датата на
настъпване на изискуемостта им до датата на предявяване на иска не е изтекла
изискуемата давност.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства
по делото за плащане на задълженията, а следва и да се посочи, че не твърди да е
извършено такова.
Предвид изложеното предявените главни искове се явяват основателни и следва
да бъдат уважени за сумата в общ размер от 1 011,42 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., и за сумата от
14,13 лв., дължима цена за услуга дялово разпределение за периода от м.08.2018 г. до
м.04.2019 г., като до пълния предявен размер и за периода от м. 05.2017 г. до м.
04.2018г. искът за установяване съществуване на вземане за главница за топлинна
енергия подлежи на отхвърляне.
Върху признатите размери на главниците се дължи и законната лихва, считано
от 09.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на изпадане в забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно, погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
останалата част от периода се прилагат Общите условия от 2016 г., одобрени с
6
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. е предвидено,
че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При това
положение ответницата дължи законна лихва за забава върху стойността на
доставената топлоенергия за периода от м. 05.2018 г. до м.04.2019 г., възлизаща в общ
размер на 201,43 лв. за период на забава от 16.09.2019 г. до 01.09.2021 г., определен от
съда по реда на чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор. Ето защо, искът за мораторна
лихва, начислена върху задължението за доставена и незаплатена топлинна енергия,
следва да се уважи до размера от 201,43 лв. за периода от 16.09.2019 г. до 01.09.2021г.,
като до пълния предявен размер от 449,70 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до
15.09.2019 г. подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана, като по делото не са представени
доказателства за отправена и получена от ответниците покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба. Предвид изложеното
искът за законна лихва за забава, начислена върху задължението за цена за услуга
дялово разпределение, следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото съответно на
уважената част от исковете в общ размер от 149,12 лв. – за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство по ч.гр.д. №
52540/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в. На ответницата на основание чл. 78, ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлена част от исковете в размер на
382,91 лева за адвокатско възнаграждение в исковото и в заповедното производство по
ч.гр.д. № 52540/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от .........................., ЕИК
................, със седалище и адрес на управление: ........................, против М. П. М., ЕГН
**********, с адрес: ......................, искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. П. М., ЕГН **********, дължи на
.........................., ЕИК ................, сумата от 1 011,42 лева, главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
7
м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 201,43 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2019 г. до 01.09.2021 г., и сумата от 14,13 лева,
главница, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода
от м.08.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане
на вземането, за топлоснабден имот - ап. 3, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.
„Младост 2“, бл. 233, вх. 4, с абон. № 120336, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за главница за
цена за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 1 011,42 лева до пълния
предявен размер от 1 886,28 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м.04.2018г., за законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата от
201,43 лева до пълния предявен размер от 449,70 лева и за периода от 15.09.2018 г. до
15.09.2019 г. и за сумата от 3,31 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за период на забава от 01.10.2018 г. до 01.09.2021
г.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, с адрес: ........................... ап. 3, да заплати
на .........................., ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: ........................,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 149,12 лева, представляваща разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 52540/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА .........................., ЕИК ................, със седалище и адрес на управление:
........................, да заплати на М. П. М., ЕГН **********, с адрес: ......................, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 382,91 лева за адвокатско възнаграждение в
исковото и в заповедното производство по ч.гр.д. № 52540/2021 г. по описа на СРС,
138 с-в.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК *********, като
трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8