Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 4332                        12.12.2017 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 18018 по описа за 2016 година.

 

Предявени са субективно и обективно съединени първоначални искове с чл.49 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Ищецът Я.И.И. твърди, че е собственик на имот – сгради, находящи се в с. А.**********, за които ползва електрическа енергия по силата на договор, сключен между него и ответника. Твърди, че през есента на 2009 г. е установил, че кабелът, който захранва имота му от трафопоста, е бил премахнат, а на негово място поставен кабел, който водел до друг чужд обект. На 21.09.2009г. бил закупен от ищеца нов кабел с оглед необходимостта да бъде свързан отново обекта с трафопоста. Стойността на кабела, който бил с дължина 264 метра, била 20592 лева. Твърди се, че на 10.11.2009г. ищецът е подал заявление до ответното дружество за започване на продажба на електрическа енергия. Същевременно през 2010 година поради извършване на строителство в имота ищецът подал до ответното дружество молба за временно преустановяване на електрозахранването от трафопоста. В края на месец септември на същата година той открил, че партидата му е закрита без да е давал съгласие за това, като същата била прехвърлена на друго лице, собственик на съседен имот. Същевременно установил, че кабелът, който бил закупен от него и положен с цел свързване с трафопоста, е бил прибран и взет от служителя на електроразпределителното дружество в момента, когато са осъществявали прекъсването на захранването на обекта. Въпреки направените постъпки от ищеца, до момента кабелът не бил възстановен, вследствие на което за ищеца били настъпили вреди в размер на стойността му. Тъй като същите са били причинени от служители на дружеството, се иска да бъде осъдено последното като работодател и лице, възложило работата, да заплати сумата от 20592 лева на ищеца. Претендира се и обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода в размер на 30.09.2010г. до 23.12.2017г. възлизащо на 13125,88 лева, както и законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД оспорва твърденията изложени в исковата молба. Твърди, че е дружество с предмет на дейност включва единствено правоотношения във връзка с продажбата /снабдяването/ на електрическа енергия. За това имал издадена лицензия. С оглед това твърди, че за него не съществува материалноправна легитимация по иска. Във връзка с това моли делото да бъде прекратено.

След като се обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намира за установено следното:

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е клиент на дружеството ответник „ЕВН България Електроснабдяване“ АД и ползва електрическа енергия за собствен имот – склад за съхранение на селскостопанска продукция находящ се в УПИ І от кв. 1 по плана на бившето ТКЗС (понастоящем З.к. „П“) в село А.*****************.

Установява се, че на 21.09.2009г. ищецът закупил от „Тот 2002“ ЕООД гр. П., електрически кабел – СВБВ н /А – силов брониран неразпространяващ горене, с медни жила и дължина 264 метра, при единична цена 78 лв. Видно от представената фактура стойността на кабели била 20592 лв. / лист 8/.

Според заключението на първоначалната съдебно техническа експертиза, свързването на обекта собственост на ищеца с електрическата мрежа се е осъществява посредством захранващ кабел с приблизителна дължина от около 260 метра от Трафопост 2 находящ се в съседен УПИ ************* по плана на С.д. на с. А. Кабелът е положен между трафопоста и разпределително табло, находящо се на вътрешната страна на входа на стопанския двор. Меренето на консумираната електроенергия за обекта се осъществява чрез електромерно табло в което е монтиран трифазен електромер със сериен №********** – регистриран на името на Я.И. /лист 85/.

Установява се от събраните гласни доказателства, че в края на месец септември на 2010г. ищецът бил закупил кабел по който да му бъде осигурено захранване на имота, който по това време той ползвал като база за съхранение на селскостопанска техника / в този смисъл – свидетелите Б. и А./. Кабелът се намирал пред трафопоста, като единият му край бил прекаран в самото помещение, а останалата част от него навита и зарита пред трафопоста в пясък. Свидетелят Б. поддържа, че лично помагал при заравянето на кабела. По този начин проводникът следвало да се съхранява до изкопаването на канал, по който да се свърже с таблото на базата. В този период свидетелите работели в сградата притежавана от ищеца и извършвали ремонти на неговата селскостопанска техника. Няколко дни свидетелите наблюдавали, как малък багер копае канал в стопанския двор. Той минал покрай сградата на ищеца и продължил към друга сграда в същия двор, която била овчарник. Изкопаването на канала продължило към два-три дни. След още няколко дни дошли две коли с инициали „ЕВН“ едната била марка „Рено“ мод. „Канго“, а другата – „Тойота“. От тази автомобили слезли 4 – 5 работници с облекло на което също имало надписи „ЕВН“. Те започнали да полагат кабел от трафопоста и свидетелите помислили, че ще до прекарат до сградата където работят, но това не станало. Вместо това кабела бил прекаран до овчарника и свързан към табло на тази сграда. След това работниците изровили и натоварили закупения от ищеца кабел на единия от автомобилите и отпътували от мястото. Свидетелите отишли до трафопоста и видели, че е взет кабелът на ищеца И..

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.49 ЗЗД този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя е необходимо ищецът да докаже, че са му причинени вреди, които са резултат от виновно предприети действия на определени физически лица, на които ответникът е възложил извършването на работа. В негова тежест е да докаже също, че тези вреди са настъпили при или по повод на изпълнение на възложената работа. Понеже отговорността на възложителя по чл.49 ГПК е гаранционно-обезпечителна тя съществува, независимо дали конкретните лица, причинили вредата са установени или не. Във всички случаи обаче, следва да е налице възлагане на работата. Поради това ищецът следва при пълно доказване да установи факта, че лицата които са отнели кабела са действували по възлагане от страна ответника, независимо дали то е осъществено по трудов договор или друго гражданско правоотношение. В настоящия случай по делото не е безспорно, че именно работници на посоченото като ответник дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са нанесли вредите, отнемайки кабела. Нещо повече, видно е от представените доказателства, че дружеството ответник притежава лицензия по чл.39, ал.1 т.10 от Закона за енергетиката за извършване на дейност по снабдяване с електрическа енергия. Според условията за упражняване на лицензионната дейност дружеството ответник изпълнява задълженията да купува електрическа енергия, в количества необходими да покрият потреблението на ел. енергия на територията на лицензията и да продава тази енергия на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това е записано в т.2.5 на представената по делото лицензия / лист 25-31/. Не се представиха доказателства от които да се установи, че ответникът е лицензиран да упражнява дейността по разпределение на електрическа енергия – тоест тази по чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ. Именно тази дейност е свързана с присъединяването на отделните абонати към електрическата мрежа. Ноторно е, че за района в който се намира обекта на ищеца – с. А., оператор на електразпределителната мрежа е друго юридическо лице – „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, което понастоящем е с изменено наименование – „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Именно с това дружество се е намирал в правоотношения ответникът по повод присъединяването на обекта му към електрическата мрежа. Това се установява и от приложенията към експертизата  /лист 120 на делото/.

Наличието на договор за снабдяване с ел. енергия между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не означава, че това дружество носи отговорност за действията на служителите на дружеството оператор на енергопреносната мрежа. Този извод не се променя, дори ако бъде установено, че по силата на някакви договорни отношения ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е възложил на другото юридическо лице - ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД /което понастоящем– „Електроразпределение Юг“ ЕАД/ извършване на определени дейности. Това е така, защото в такъв случай отговорността по чл.49 ЗЗД ще се носи от лицето, чиито служители или работници се явяват физическите лица причинили вредите.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Я.И.И. ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, адв. Т.П. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 за заплащане, на осн. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на следните суми: 20592 лева – обезщетение за имуществени вреди следствие на отнет от служители на дружеството силов електрически кабел с дължина 264 метра, собственост на ищеца; както и сумата 13125,88 лева представляваща законната лихва върху главницата за периода в размер на 30.09.2010 г. до 23.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни.

 

          ОСЪЖДА Я.И.И. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 100 лв./сто лева/, представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

         

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

          Вярно с оригинала

          ВД