РАЗПОРЕЖДАНЕ
04.12.2019 г., гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, VІ състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
СПАСОВА
Като разгледа т.д.№ 111/2019 г. на ЯOС, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Фонд
за гарантиране на влоговете в банките –гр.София, прдставляван
от председателя на Управителния съвет М.М., срещу “Котонс
индустри България" АД -гр.Ямбол, представлявано
от изпълнителните директори Ал.П. и
Р. Д.-Б., за сумата от 173 844,16 лв..
Подадената искова молба е нередовна.
Не е внесена държавна такса в размер на 4% от цената на иска, посочена в
исковата молба.
Доводите на ищеца, че е освободен от
заплащане на такса съобразно чл. 84 т.1 от ГПК са неоснователни. С разпоредбата
са освободени от това задължение държавата и държавните учреждения,
освен по искове за частни
държавни вземания и права върху вещи
- частна държавна собственост. В
случая се касае за частно държавно вземане. Съдът не споделя становището на
ищеца, че вземането му е публично по смисъла на чл. 162 ал.2 т.8 от ДОПК, тъй
като е за недължимо платени суми. В последната разпоредба изрично са определени
като публични вземанията за недължимо платените
и надплатените суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа
на административен акт, както и глобите
и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. Т.е.
публичноправният характер на вземанията произтича не само от изтъкнатия в
исковата молба критерий- недължимо платени- а и от допълнителни критерии,
свързани с произхода на средствата и издаването на административен акт, въз основа
на който вземанията възникват. В исковата молба липсват твърдения за наличието
на тези критерии. Процесното вземане не попада в нито
една и от останалите хипотези на чл. 162 ал.2 от ДОПК и за него важи правилото на ал.4, че частни са държавните и общинските вземания извън тези по
ал. 2. Доколкото е налице изключението
на чл. 84 т.1 от ГПК, обуславящо задължение за внасяне на държавна такса за
иска, на ищеца следва да бъдат дадени указания за внасянето й.
Ето защо съдът на осн. чл. 129 ал.2 вр. чл. 377 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДАВА едноседмичен срок на ищеца да
представи документ за внесена държавна такса по сметката на ЯOС в размер на 6953,77 лв.!
В противен случай исковата молба ще
бъде върната, а производството по делото-прекратено.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: