№ 400
гр. С., 10.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500312 по описа за 2022 година
Подадена е частна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД, гр. С. срещу определение, постановено в
открито съдебно заседание на 10.03.2022 год. по гр.д. № 435/2021 год. по описа на СвРС, с
което съдът е върнал исковата молба на дружеството, с която са предявени искове срещу М.
Д. ГР. от гр. С. с правно основание чл. 422 от ГПК, поради неотстраняване на
нередовностите на исковата молба и е обезсилил издадената заповед за изпълнение № 271 от
12.04.2021 год. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 227/2021 год. по описа на РС-Своге.
Сочи, че производството по делото е прекратено след насрочването му в открито съдебно
заседание и изготвяне на проекто-доклад по делото, като в същото определение съдът е
констатирал, че не е внесена дължимата държавна такса, но ищецът не е предупреден за
последиците при евентуално неизпълнение на дадените указания.
Ответникът чрез адв. Й. оспорва частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС-Своге е образувано по искова молба, подадена от „П.К.Б.“
ЕООД, гр. С. срещу М. Д. ГР. по реда на чл. 422 от ГПК след издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за установяване съществуване на вземане по договор за
потребителски кредит от 26.09.2019 год., както следва: сумата 1 932,03 лева – главница;
сумата 695,94 лева – договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ за периода
25.11.2019 год. – 03.12.2020 год., сумата 575 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“, сумата 1725 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата 288,37 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода 26.10.2019 год. – 03.12.2020 год. и сумата
82,15 лева – законна лихва за периода 03.12.2020 год. – 01.02.2021 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.02.2021 год. до окончателното изплащане.
1
Съдът е изпратил препис от исковата молба с приложенията на ответника с указания
за възможността да подаде писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. След постъпване в
съда на писмения отговор на ответника с определение от 24.01.2022 год. съдът е изготвил
проекто-доклад по делото, допуснал е поисканите от страните доказателства и е насрочил
делото в о.с.з. на 10.03.2022 год. Със същото определение съдът е констатирал, че исковата
молба е нередовна, тъй като не е внесена в пълен размер дължимата държавна такса, като е
указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да довнесе по сметка на СвРС
държавна такса в размер на 133,74 лева и да представи платежен документ с
предупреждение, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено. Препис от определението е връчено на ищеца на
02.02.2022 год. заедно с призовката за откритото съдебно заседание. По делото не са налице
доказателства за изпълнение от страна на ищеца на дадените от съда указания. В о.с.з. на
10.03.2022 год. не се е явил представител на ответника. Съдът е констатирал, че
нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което е постановил
обжалваното определение.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и
интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата
отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С оглед
изложеното частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна, предвид следните съображения:
Първостепенният съд е дал ясни и точни указания до ищеца по отстраняване
нередовността на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 4 от ГПК, като с
определението от 24.01.2022 год. изрично е указал на ищеца, че при невнасяне на дължимата
държавна такса в определения едноседмичен срок исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото ще бъде прекратено. Определението е надлежно връчено на
ищеца на 02.02.2022 год. едновременно с призовката за първото открито съдебно заседание,
видно от направеното отбелязване във втория отрязък от съобщението. В дадения срок
указанията не са изпълнени, поради което правилно с обжалваното определение исковата
молба е върната, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. За редовността на исковата молба съдът
следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на
процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. Съгласно т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК при
прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл.
417 от ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 от ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на
2
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с
определението за прекратяване на производството по иска, както е процедирал и районният
съд с обжалваното определение.
По изложените съображения определението на РС-Своге се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Определението не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по
гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, поради това, че
цената на всеки от предявените обективно съединени искове е до 5000 лв., съгласно чл. 274,
ал. 4 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на
10.03.2022 год. по гр.д. № 435/2021 год. по описа на РС-Своге, с което съдът е върнал
исковата молба на „П.К.Б.“ ЕООД, гр. С. срещу М. Д. ГР. от гр. С. по предявени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, поради неотстраняване на нередовностите на исковата
молба и е обезсилил издадената заповед за изпълнение № 271 от 12.04.2021 год. по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 227/2021 год. по описа на РС-Своге.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3