Решение по дело №1135/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260903

                гр.Пловдив 13.07.2021г.

 

 

 

                В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

 

            Пловдивският окръжен съд,гражданско въззивно отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                      ИВАН АНАСТАСОВ

 

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1135/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

            Обжалвано е решение №401/06.02.2020г. по гр.д.№9258/2019г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена претенцията по чл.200 от КТ,вр. с чл.86 от ЗЗД и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.,както и за имуществени такива в размер на 1414,80лв.Счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и да се присъди по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди,който да е съобразен със съпричиняване на вредоносния резултат.Претендира разноски.

             Решението е обжалвано и от третото лице-помагач на ответника,който също счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли обезщетението за неимуществени вреди да се намали съобразно съпричиняване от страна на ищеца.Претендира разноски.

            Постъпили са отговори на въззивните жалби в срок от ищеца по първоначалния иск,с които счита решението за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.Претендира разноски.

            Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Не е спорно,че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „***“,като по време на работа е претърпял трудова злополука,която е призната за трудова с разпореждане на НОИ.От злополуката същия е претърпял травматични увреждания,изразяващи се в „счупване на бедрена шийка,закрито“,като се е наложило и хирургическа интервенция,при която е била сменена тазобедрената става на крака му.Установява се също така от представените по делото доказателства,че ищецът за времето от 07.11.2018г.-момента на счупване на тазобедрената става до 11.02.2019г. е бил във временна нетрудоспособност.

            В първоинстанционното производство и в настоящата инстанция са назначени СМЕ,от чийто заключения се установява механизма на настъпилото травматично увреждане,като към момента на прегледа пострадалия все още не е бил възстановен.Приложени са му терапии,които обаче не са донесли полза за него.Получил е скъсяване на крака с два сантиметра.Установява се също така от заключенията на в.л.,че същия е претърпял инсулт,който по никакъв начин не влияе на полученото травматично увреждане.

              По делото са разпитани и свидетели,от чийто показания се установява,че на ищеца са били причинени болки и страдания,като същия не е бил в състояние да се обслужва сам,

              При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

             За да е налице деликт при условията на чл.200 от КТ,следва да се установи на първо място,че пострадалия е бил в трудово правоотношение с ответника,което е установено с представения трудов договор на ищеца.Следва да е налице и травматично увреждане вследствие на извършваната работа,което също е установено с разпореждането на НОИ и от което става ясно,че по време на работа,която му е била възложена от работодателя ищеца е претърпял травма,довела до трайна нетрудоспособност и призната за трудова злополука.Отговорността в настоящия случай е бизвиновна,тъй като увреждането е получено по време на работа,но не е по вина на работодателя.Установява се също така,че ищецът е претърпял болки и страдания,които не са отминали за кратък период от време,а и понастоящем не са отшумели.Ищецът се движи с патерица и единият крак е по-къс от другия,което представлява затруднение при движението.Извършената рехабилитация не е спомогнала за отминаване на болката,тъй като ставата се е отлепила от костта и продължава болката да бъде интензивна.

             Районният съд е приел,че обезвреда в размер на 30 000лв. за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,които се определят по справедливост,са напълно достатъчни за ищеца и същите ще компенсират преживяното от него.Настоящата инстанция споделя така преценената обезвреда,поради което следва да потвърди решението.

             Що се касае до имуществените вреди,същите са доказани с представените по делото фактури за платено лечение и платена става,поради което правилно са присъдени от първоинстанционния съд и решението ще се потвърди и в тази му част.

             Следва да се обсъди направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника и на третото лице-помагач.От всички събрани по делото доказателства не се установи да е налице съпричиняване от страна на ищеца,тъй като на същия му е бил проведен инструктаж за спазване на трудовата дисциплина,но естеството на работата му е като *** да се движи по протежението на рейса и при рязкото тръгване от страна на шофьора се е получило падането и счупването на тазобедрената става,поради което не може да се вмени във вина вършената работа от ищеца при настъпването на инцидента,тъй като същия не е спомогнал с нищо,за да настъпи травматичното увреждане.Следователно същия не е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения,за да се сочи съпричиняване от негова страна.

             Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна и такива са направени в размер на 1600лв. за адвокатско възнаграждение,поради което следва да се присъдят.

             Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

 

                                                                Р   Е   Ш   И:

           ОСТАВЯ В СИЛА решение №401/06.02.2020г. по гр.д.№9258/2019г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

           ОСЪЖДА „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление с.Брани поле,Пловдивска област,местност „Чиирите“ №020В да заплати на К.Ф.Ф. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:***, адв С.Я. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1600лв./хиляда и шестстотин лв./за адвокатско възнаграждение.

           РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД „Алианц България“ с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59.

           РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

 

 

 

                      Председател:                                                    Членове: