РЕШЕНИЕ
№
град Русе, 24.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 11.03.2019 год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията АНД N 61 по описа за 2019 год. на Русенски районен съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. И. П.,
ЕГН:**********, срещу наказателно постановление №18-1085-003565/2018г, издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.98 ал.2,т.4 от ЗДП, на основания чл. 178 Д от ЗДвП й е наложено административно наказание: глоба, в размер на 200лв.
Процесуалният защитник излага съображения за неправилност на НП. Моли същото да бъде отменено тъй като случаят бил маловажен.
Наказващият орган не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 31.03.2017 г.в присъствието на св.П., полицейски служител при ОДМВР-Русе, Т. Г., мл. автоконтрольор при ОДМВР — Русе, съставил акт срещу жпод.И. П., затова че на 07.11.18год„ като водач на лек автомобил, марка и модел "БМВ 320Д", с рег. № Р0112АМ, паркирала неправилно на място определено за хора с трайни увреждания, като мястото било обозначено с пътен знак Д — 21. Актът бил съставен въз основа на сигнал, подаден до дежурния на ОДМВР — Русе, въз основа на който полицейският екип се отзовал на местонарушението и констатирал деянието. Малко след тях на местонарушението дошла жпод.П. и нейният брат св.П.. Актът подписала без възражение, като впоследствие депозирала такова, обяснявайки причините за деянието си. Впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган наложил горепосочената санкция.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на св.П. и св.П., справка, снимков материал, докладна записка.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбоподателката П. осъществила състава на административното нарушение на чл.98 ал.2, т.4 от ЗДвП, съгласно който „престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни
увреждания". Уличаващи доказателства се съдържат в показанията на св.П., който е очевидец на нарушението. Показанията му кореспондират и се допълват с приложения снимков материал, нарушението не се оспорва от жпод.П., поради което съдът приема последното за безспорно установено, поради което отговорността й правилно е ангажирана на основание чл.178Д от ЗДвП.
Съдът обаче, счита че деянието, осъществено от жпод.П. не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като не е обществено опасно. Налице е института на „крайна необходимост", регламентиран в чл.13 от НК, към който препраща чл.И от ЗАНН, който изключва отговорността, към която е привлечен дееца.
Съгласно чл. 13, ал. 1 НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. В конкретния случай са налице данни, сочещи че е възникнала непосредствена опасност — жпод.П., медицинско лице, получила обаждане, че брат й — св.П. е със сериозни оплаквания, застрашаващи живота и здравето му. С медицинското си облекло, веднага тръгнала от работа с автомобила за да окаже помощ. Липсата на свободни места и неотложността на случая я накарали да паркира на место, определено за хора с трайни увреждания. От показанията св.П. не се установява, че с деянието си жпод.П. е възпрепятствала лице с увреждане, да използва паркомястото по предназначение. Последното, разгледано в съвкупност с причината, наложила нарушение на чл.98 ал.2, т.4 от ЗДвП, сочат че деянието за което е санкционирана жпод.П., е извършено за да бъдат спасени от увреждане лични блага /здравето и живота/ на нейния брат, които се явяват и задължение на наказаната предвид медицинското й образование, поради което същото не е общественоопасно, обстоятелство което изключва отговорността на последната.
Като отчита гореизложените обстоятелства съдът счита, че НП като неправилно следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-1085-003565/2018г, издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.98 ал.2,т.4 от ЗДП, на основания чл. 178 Д от ЗДвП, на И.И.П.,
ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд — Русе в 14 — дневен срок от съобщаването му до страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............