ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
395
гр.
Враца, 07.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА,
втори състав, в закрито заседание на 07.07.2023 г. /седми юли, две хиляди
двадесет и трета година/, в състав:
АДМ.СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 282 по описа на Адм. съд -
Враца за 2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
197 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 54 ал. 5
вр. ал. 1 т. 5 от АПК и във вр. с Глава пета, Раздел II - „Плащания, верификация
и отчитане на разходи“, чл. 60 и сл. от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
Образувано е
по ЖАЛБА на Община – Враца, представлявана от К. К. – *, чрез пълномощник – ***,
против Решение от 21.04.2023г. на Ръководителя на Управителния Орган /РУО/ по
Оперативна програма „Околна среда /ОПОС/ 2014-2020г.“ за спиране производ-ството
по верификация по постъпило искане за окончателно плащане подадено на
11.04.2023г. в ИСУН, в изпълнение на проект, съгласно сключен от страните АДБФП
„Интегриран воден цикъл на ** – II фаза“ финансиран по „ОПОС 2007-2013г и „ОПОС
2014-2020г.“ /искана сума общо 3 990 967.45 лв. за окончателно
плащане или 3 615 018.31 лв. без допълнителните нетни приходи/. Към жалбата са приложени писмени
доказателства.
В жалбата се излагат съображения, че
обжалвания акт е недопустим, респективно неправилен и незаконосъобразен. Твърди
се, че не е ясно дали РУО по ОПОС има
пълномощия от ръководителя на ведомството, което изпълнява съответната оперативна
програма, да издава ИАА за спиране на производствата по искания за окончателни
плащания. Сочи се, че няма представено удостоверение и не е ясно срещу кого е
образувано производ-ството на OLAF
/Европейска служба за борба с измамите/, както и не става ясно каква е връзката
между искането за окончателно плащане по сключен договор между жалбоподателя и
УО на ОПОС – АДБФП, и потенциалната възможност за налагане на финансови
корекции /ФК/. Твърди се на следващо място, че не е ясно на кого и за какво би
се наложила ФК и по кой процесуален ред за което се излагат подробни доводи. В
заключение се сочи, че не са налице условията по чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК за
спиране на производството по верификация, иска се отмяна на оспореното решение
за спиране и връщане на преписката на административния орган със задължителни
указания за произнасяне по същество по искането за окончателно плащане. С допълни-телна
молба се претендират разноски, като се прилага списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Ръководител на УО на ОПОС 2014-2020г.
към МОСВ, чрез процесуален представител **, **, изразява становище по жалбата,
че същата е неоснователна, а оспорения административен акт законосъобразен,
постановен при правилно приложение на процесуалното и материалното право. С допълнителна молба се претендират разноски, като се
прилага списък по чл.80 от ГПК.
По делото са приложени писмени
доказателства от страните – приложени към жалбата /л.11-112/ от жалбоподателя и
от ответника - административната преписка /л.114-246/. Допълнително от
ответника е представено по искане на съда – заверен препис от преведено на
български език писмо ARES(2022) 7303470/21.10.2022г. на ГД“Регионална политика“
на Европейската комисия.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между Община
Враца и РУО на ОПОС 2014-2020г има сключен АДБФП
/Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/ №
Д-34-37 от 01.11.2016г. /л.116/ за проект „Интегриран водел цикъл на ** – II фаза“. Във връзка с този проект,
преди това има сключен Договор С-220/05.12.2012г./л.199/ с предмет
„Реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на
канализационната мрежа на ** – Етап II“, както и Споразумение от 10.04.2017г.
между Община Враца, като възло-жител и „П.“ АД, като изпълнител.
С Решение от 09.05.2022г. по Вътрешно
арбитражно дело /ВАД/ № 39 /2020 г. по
описа на АС /Арбитражен съд/ при БТПП
/неприложено, цитирано в искането/ е установено изпълнението на
допълнителни дейности, неприети и неразплатени от Община Враца към изпълнителя
по време на действието и изпълнение на Договор С-220/ 05.12.2012г., и е осъдена
Община Враца да заплати на изпълнителя СМР, съответно удостоверени от три броя
сертификати за междинни плащания и издадените от тях фактури.
Община Враца е подала до РУО по ОПОС
Искане с писмо /л.11-17/ и по образец /л.18/ за ново окончателно плащане на
сума в размер на 3 615 018.31 лв., обосновано от Решението на АС от
09.05.2022г., чрез ИСУН на 11.04.2023г. с приложени множество документи
/л.19-112/.
С Решение от 21.04.2023г. на РУО по
ОПОС 2014-2020г. е постановено спиране производството по верификация по
постъпило искане – на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК /л.114 гръб/. За спиране
на производството адм. орган се обосновава с писмо от Европейската комисия от
27.10.2022г. В мотивите на решението е посочено, че във връзка със събрани
данни, даващи основание за възникване на съмнения за измама, в хода на проведено
разследване от Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ с № ОС2017/1103/А5
относно сключения Договор № С220/05.12.2012г. с изпълнител „П.“ ЕАД, по проект „Интегриран водел
цикъл на **“, финансиран от ОПОС 2007-2013 и ОПОС 2014-2020, с оглед съмнение
за възможна измама е налице заплаха относно законосъобразното изпълнение на
Договор № Д-34-37/ 01.11.2016г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по проекта с бенефициент Община Враца, тъй като са застрашени финансовите
интереси на Съюза, както и писмо изх. № ARES
(2022) 7303470/21.10.2022г. на Европей-ската комисия, с което е предложена
финансова корекция по този договор. В диспозитива на решението е уточнено, че с
оглед наличието на това висящо производство по разследване № ОС2017/1103/А5 на
OLAF, което притежава преюдициален характер спрямо него, както и посоченото в
писмото, че с него е започнала процедура, която би могла да доведе до
определяне от ЕК на финансова корекция, ето защо, едва след получаване на
окончателна информация за резултата от образуваното разследване и преценка на
необходимостта от извършване на допълнителни действия по компетентност, УО на
ОПОС ще се произнесе по същество относно допустимостта на производството по
новото искане за окончателно плащане и в зависимост от това – относно
основателността на депозираните за възстановяване разходи, извършени от
бенефициента – Община Враца.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена е срещу
индивидуален административен акт по чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК във вр. със започнала процедура по
чл. 60 от ЗУСЕФСУ – подадено искане от бенефициент /Община Враца/ за
окончателно плащане, от надлежен правен субект с право на обжалване по смисъла
на чл. 147, ал. 1 от АПК, пред компетентния съд, в преклузивния срок по чл. 198, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 54 ал. 5 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В резултат на проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът установява, че
оспореното решение е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН административен акт. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 60 ал.1
ЗУСЕФСУ – управляващите органи извършват авансови, междинни и
окончателни плащания въз основа на искане на бенефициентите. Плащанията се
извършват след верификация от управля-ващия орган /чл. 62 ал. 1 и ал. 3 от
ЗУСЕФСУ/. Административният договор от 01.11.2016г. е сключен с Министерство
на околната среда и водите /МОСВ/, чрез неговите представители, като със Заповед № РД-13/06.01.2022г. /л.243/
на Министъра на
МОСВ е оправомощена
Г. С. и.д. ** на ГД“ОПОС“ в МОСВ за ръководител на УО на ОПОС 2014-2020,
поради което решението е издадено от компетентен орган. Същото е в писмена
форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като са изложени факти-чески и правни основания за издаване на
акта. По тези съображения решението не е нищожно. Няма нарушения по чл.146 т. 1
и т. 2 от АПК.
В ЗУСЕФСУ няма специална
разпоредба относно основания за спиране на производство по искане за
окончателно плащане и верификация, поради което са приложени общите разпоредби
на АПК. Няма допуснато нарушение по смисъла на чл.146 т. 3 от АПК.
Следва да се посочи, че съгласно § 70 от ПЗР
на ЗУСЕФСУ до приключване на програмите за програмен период 2014-2020 г.,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/,
разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето
действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по
отношение на изпълнение на контрола на тези програми.
Съдът приема, че не са налице условията за
приложението на чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК за спиране на административното
производство по искането за окончателно плащане и верификация. Налице е
противоречие с материално-правни разпоредби по смисъла на чл. 146 т. 4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 54 ал. 1
т. 5 от АПК – при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване, в тези случаи спирането се постановява след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който е образувано. Само наличието на висящо друго административно или съдебно
производство не е основание за спиране на образувано административно
производство. Определяща е преценката за зависимост между двете производства -
новото и вече образуваното, и то с оглед вида на крайния административен акт.
Новото производство е фактически това по подадено
искане от Община Враца, чрез
ИСУН на 11.04.2023г. за окончателно плащане. Същото следва да се разгледа по
реда на чл. 62 – чл. 64 от ЗУСИФСУ, и да приключи с решение за верифициране –
одобряване на разходите изцяло или частично, или с отказ за верифициране на
разходите, също изцяло или частично, който отказ може да се оспорва пред съд по
реда на АПК.
Вече образуваното производство е това висящо производство по раз-следване № ОС2017/1103/А5
на OLAF. Това разследване е започнало на 08.12.2017г. вследствие информация
получена от анонимен източник и е относно проекта „Интегриран проект за водния
цикъл на ** /№ 58111-65-256/ по
българските оперативни програми „Околна среда“ 2007BG161P0005 и
2014BG16M10P002. Разследването е установило измама, по специално при възлагане
на Договор за строителство С-200 от 05.12.2012г., сключен между изпълнителя „П.“
ЕАД и Община Враца, възложител. Процедурата за възлагане на обществената
поръчка за строителството е официално открита на 14.06.2012г. На 16.07.2012г.
изпълнителят е представил необходимите тръжни документи, включи-телно
Декларация за липса на задължения към държавата. На 24.08.2012г. изпълнителят е
класиран на първо място. На 16.11.2012г.
възложителят е поискал от изпълнителя да представи конкретно Удостоверение за
липса на задължение към държавата, което е било условия за подписване на
договора. В отговор, на 04.12. 2012г. изпълнителят изпраща Удостоверение №
020201200310472/23.11.2012г., издадено от НАП-Бургас и същото показва, че „няма
задължения“. След получаване на изисканите документи, на 05.12.2012г. с
изпълнителя „П.“ ЕАД е подписан Договор С-220, на стойност
9 133 391.96 евро /17 863 362 лв. без ДДС/. Съгласно изискани от
на OLAF справки от НАП и от Окръжна Прокуратура-Враца, е установено, че
Удостоверението на изпълнителя за липса на задължения е „фалшифицирано“ и към
23.11.2012г. същия е имал задължения към държавата 3 098 779.20
евро /7 060 685.48 лв./. В ОП-Враца
е имало образувано досъдебно производство /ДП/, във връзка с използването на
този фалшив документ, но ДП е било прекратено, тъй като водещият прокурор не е
успял на определи отговорното физическо лице. Налице е и ДП № 65/2014г. на
ОДМВР-Враца, което е спряно. Водено е и ДП № 7340/2014г. на ОП-Бургас, която
„не е установила данни за престъпление по това дело. Горната информация е по
Доклад на OLAF и становище на националния орган във връзка с финансова корекция, предложена съгласно Регламенти на ЕК, изложени в писмо изх. № ARES
(2022) 7303470/21.10.2022г. на Европейската комисия. Предложена е 100 % финансова корекция върху
разходите, декларирани за програмните периоди 2007-2013 и 2014-2020, по
отношение на Договора за строителство С-220/05.12.2012г., с оглед разследването
на OLAF.
Безспорно между двете производства –
спряното административно и това на OLAF има връзка, тъй като касаят Договора за
строителство С-220 / 05.12.2012г. Както се посочи и по-горе обаче, само наличието на висящо друго админист-ративно или
съдебно производство не е основание за спиране на образувано административно
производство. Определяща е преценката за зависимост между двете производства - новото
и вече образуваното, и то с оглед вида на крайния административен акт. Вида на
крайния административен акт, също се посочи по-горе, а именно по реда на
чл. 62 – чл. 64 от ЗУСИФСУ, Решение на
УО за верифициране – одобряване на разходите изцяло или частично, или с отказ
за верифициране на разходите, също изцяло или частично, който отказ може да се
оспорва пред съд по реда на АПК. Налице е възможност на УО да прецени доколко
искането е основателно и да откаже частично или изцяло верификация, което може
да се оспори пред съда. Това от една страна.
От друга страна не е налице задължителното
изискване по чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК -
спирането се постановява след представяне на „удостоверение за наличие на
образувано производство“, издадено от органа, пред който е образувано. Няма
представено такова Удостоверение или друг сходен документ от OLAF, а информацията
е по Доклад на OLAF във връзка с предложени от ЕК две финансови корекции по
Регламенти на ЕК и водена кореспонденция между ЕК и МОСВ, ГД ОПОС. Този Доклад е
цитиран, но не е представен на съда, за да се прецени дали е може да се приеме
за горното Удостоверение по смисъла на закона. Освен това удостоверението
трябва да бъде „издадено от органа, пред който е
образувано“, а именно от OLAF.
Относно правомощията на OLAF /Европейска служба за борба с измамите/, същата е
административна и разследваща служба. Тя може само да дава препоръки какви
действия следва да бъдат предприети от ЕС или националните власти в резултат на
нейните разследвания. Финансови: OLAF
препоръчва възстановяване на средствата, с които е злоупотребено. Съдебни: Ако
са налице доказателства за потенциално престъпление, OLAF изпраща своя доклад
до съответните национални власти с препоръка за предприемане на съдебни
действия. Дисциплинарни: Ако
професионалните норми на поведение са били нарушени от служител на ЕС, случаят
се отнася до дисциплинарна комисия. Европейската комисия прилага политика на
„нулева търпимост“.Административни: OLAF
може да препоръча промяна на процедури, при които съществува риск от измами
(например условия за отговор на покана за представяне на предложения). В случая
крайния акт по разследване на OLAF зависи от националните органи на страните.
Ето защо буди недоумение израза в оспорения акт: „Ето защо, едва след получаване на
окончателна информация за резултата по образуваното разследване и преценка за
необходимостта от извършване на допълнителни действия по компетентност, УО на
ОПОС ще се произнесе по същество относно допустимостта на производството по новото
искане за окончателно плащане…“. В настоящия случай OLAF е внесъл Доклад,
посочен в кореспонденцията, като „окончателен доклад“, с предложение до ЕК за
финансова корекция по два Регламента на ЕС. С този Доклад следва да е запознат
и УО на ОПОС, след като е налице кореспонденция относно предложението за
налагане на финансова корекция.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за основателна,
а оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон - чл. 146 т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменено. Не са
налице условията за спиране на административното производство по смисъла на чл.
54 ал. 1 т. 4 от АПК, тъй като не е представено „удостоверение
за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който е
образувано“ и вида на крайния административен акт по искането не е окончателен,
подлежи на проверка и преценка от УО и на евентуално обжалване пред съд.
Нарушаването на материалния закон в
оспореното решение води и до несъответствието му с целта на закона – чл. 146 т.
5 от АПК.
Следва
оспореното решение се отмени и се изпрати преписката на административния орган
за произнасяне по същество.
При този изход на спора МОСВ, в качеството на
ЮЛ, в чиято структура е адм. орган, издал акта, следва да бъде осъдено да
заплати в полза на жалб.
Община Враца направените по производството разноски - за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ - с оглед правната и фактическа сложност на делото, и
процесуалните действия на процесуалния представител, както и сумата от 50 лв. /петдесет
лева/ разноски – д.т. за образуване на делото, или общо 200 лв. /двеста лева/
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 200 ал.1 от АПК
Адм. съд – Враца
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ от
21.04.2023г. на Ръководителя на УО по Оперативна програма „Околна Среда /ОПОС/
2014-2020г.“ за спиране
производството по верификация по постъпило искане от ОБЩИНА ВРАЦА за
окончателно плащане, подадено на 11.04.2023г. в ИСУН, в изпълнение на проект,
съгласно сключен от страните АДБФП „Интегриран воден цикъл на ** – II фаза“ от 01.11.2016г. финансиран по „ОПОС 2007-2013г. и
„ОПОС 2014-2020г.“, и изпраща преписката
на Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 за решаване на искането по същество.
ОСЪЖДА
Министерство на околната среда и водите – гр. София да заплати на Община
Враца, разноски по делото общо в размер на 200
лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с ЧАСТНА ЖАЛБА, чрез АдмС-Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. София
в 7 /седмо/ - дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ СЪДИЯ: