Р Е
Ш Е Н И Е № 2072
гр. Пловдив, 27.05.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на 20.05.2018г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 20132 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.422 ГПК, образувано по искова молба от “РСР” ЕООД с ЕИК:********* чрез
адвокат А.Ч., с която е предявен иск срещу „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК ********* за установяване на
вземанията на “РСР” ЕООД на стойност
5338,08 лв. – сбор от задължения по 4
бр. фактури за доставени и приети медицински изделия и сумата от 268,23 лв. –
сбор от обезщетения за забава на главницата по всяка от фактурите за период от
31.01.2018 г. до 29.04.2018 г, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16627/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
В исковата молба се
твърди, че „РСР” ЕООД е подал заявление на основание чл. 410 ГПК до РС Пловдив
за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на заявлението е образувано
частно гражданско дело, като съдът е
издал Заповед за изпълнение, а ответното дружество е подало възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение в законния срок.
Във връзка с изричните
указания на съда е предявен искът за установяване на съществуване на
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба се
твърди, че “РСР” ЕООД е доставило на
ответното дружество медицински консумативи, във връзка със сключен договор от ***,
както и по изрични поръчки от ответното дружество за медицински изделия.
Доставките, предмет на производството, се сочи, че са осъществени, като са
доставени медицински консумативи, подробно индивидуализирани в описаните фактури и приемо – предавателни протоколи.
Сочи се, че протоколите и фактурите са подписани от представители и на двете
дружества. Срокът за плащане бил определен в подписаните от страните фактури,
като до момента сумите по фактурите не били платени, което обусловило и
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
падежа до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Иска се да се уважат предявените искове. Претендират се разноски за
заповедното производство и настоящото исково производство.
Ответникът признава иска,
като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ищецът, чрез процесуалния
си представител в проведеното открито съдебно заседание е поискал
да бъде постановено решение при признание на иска. Съдът е уважил искането и е постановил, че ще
се произнесе с решение, съобрано направеното признание на иска.
Съдът, от събраните доказателства и фактите,
които се установяват с тях, прие следното:
Предявените искове са допустими, валидно е направено признание
на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение
на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е.
претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води
до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото
признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в
хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения
– т. е . признато е право, с което страната може да се разпорежда, признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен,
не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло
предявените искове.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва в полза
на ищеца да се присъдят разноските, които са направени. Ищецът претендира и е
представил доказателства за направени разноски в размер от 112,13 лв. – платена държавна такса в
заповедното производство и в размер от 882,00 лв. – адвокатско възнаграждение
за заповедното производство, а в исковото производство – 131,76 лв.- държавна
такса и 816 лв.- адвокатско възнаграждение. В срок ответникът е направил на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар. Минималният размер на адвокатския хонорар, съгласно чл. 7, ал.7 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за заповедното
производство е 426,22 лв., поради и което платеният адвокатски хонорар за
процесуално представителство по заповедното производство следва да бъде намален
до сумата от 426,22 лв. По отношение на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство, доколкото предмет са
обективно съединени искове и на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно, поради и което минималният размер на общото възнаграждение по двата
иска е 896,90 лв., което надвишава заплатения адвокатски хонорар от 816 лв.,
поради и което възражението за прекомерност, направено от ответника на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. Предвид изложеното в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер от
112,13 лв.- платена държавна такса и 426,22 лв.- намалено поради прекомерност
адвокатско възнаграждение, а в исковото производство разноски в размер от
131,76 лв.- държавна такса и 816 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК115532049 дължи
на “РСР” ЕООД с ЕИК:********* сумата от общо 5338,08 лв. – сбор от задължения по 4 бр. фактури за
доставени и приети медицински изделия, както следва: фактура №
276946/31.01.2018 г. на стойност 3300 лв., фактура № 278058/08.02.2018 г. на
стойност 408 лв., фактура № 280221/27.02.2018 г. на стойност 190,08 лв. и
фактура № 280360/28.02.2018 г. на стойност 1440 лв. и сумата от 268,23 лв. –
сбор от обезщетения за забава на главницата по всяка от фактурите за период от
31.01.2018 г. до 29.04.2018 г, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16627/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ-ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК115532049 ДА ЗАПЛАТИ НА „РСР” ЕООД с ЕИК:12170654 разноски по гр.д. № 20132/2018 г. по описа на ПРС в
размер от 131,76 лв.- държавна такса и 816 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение и разноски
по ч.гр.д. №16627/2018 г. на ПРС, ХІІІ–ти гр. с-в в размер от 112,13 лв.-
платена държавна такса и 426,22 лв.- намалено поради прекомерност адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено на основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!ВГ