Р Е Ш Е Н И Е
№ 758/09.06.2022 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на седми
юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С., разгледа адм.д. № 825/2022 година.
Производството е по чл. 145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от П.Г.Ф. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат М.С. и адвокат И.Л.от АК – Б. със съдебен адрес ***, партер,
против решение изх. № 1012-02-182#1/15.04.2022 година на директора
на ТП - Б. на НОИ (лист 8 - 10), с което е оставено в сила разпореждане изх. №
2112-02-1251#3/17.03.2022 година (лист 14 - 15) на ръководител „ПО“ при ТП – Б. на НОИ –
за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ)
поради общо заболяване.
Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители,
оспорва решението и разпореждането. Поддържа, че ответникът е тълкувал
превратно приложимото материално право като е приел, че за отпускането на
пенсията меродавна е единствено възрастта на осигуреното лице към датата на инвалидизацията
с решение от ТЕЛК, без да отчита хипотезата на загуба на зрение във възраст
преди постъпване на работа (какъвто е настоящия случай). Заявява, че неправилно
ответникът е приел, че за пенсионирането на жалбоподателя (при навършени 61
години) е необходимо наличието на поне 5 (пет) години осигурителен стаж, от
които една трета (т.е. 1 година и 8 месеца) действителен осигурителен стаж.
Твърди, че за него е приложима нормата на чл. 74 ал. 1 т. 1 от КСО и са налице
предпоставките за отпускане на пенсия поради общо заболяване, независимо от
продължителността на осигурителния стаж.
Иска отмяна на отказа и потвърждаващото го решение, и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с указания
по тълкуването на закона.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка.
Жалбата е подадена срещу административен акт, за който
е предвидена възможност за съдебен контрол. Подадена е в законоустановения срок
и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
издаването на акта. Затова съдът приема, че жалбата е допустима.
След като се запозна с материалите по делото, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка.
Със заявление вх. № 2112-02-1251/24.11.2022 година до
директора на ТП - Б. на НОИ, П.Ф. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, на основание чл. 74 от КСО. Към заявлението си Ф.
приложил три удостоверения образец УП – 3, удостоверение от Държавен
военноисторически архив – В.Т. (ДВИА) и експертно решение № 3721/17.11.2021
година на ТЕЛК (лист 46 – 48, 32, 33, 37 - 39).
В започналото административно производство органите на
НОИ изискали от заявителя и помесечни удостоверения обр. УП – 2 от
осигурителите ЕТ „Балчо Ф.“, „Хит 05“ ЕООД и „Бест кар“ ЕООД, за които в базата
– данни на НОИ са били открити данни за полагане на труд от Ф. (лист 29 - 30).
С декларация от 26.01.2022 година П.Ф. отговорил, че
му е невъзможно да представи изисканите удостоверения (лист 31).
Отделно от архива на НОИ, съхраняван в ТП – Кюстендил,
се установили данни за допълнителен трудов стаж на Ф., положен в периода 15.02
– 08.03.1979 година (лист 35 - 36).
В удостоверението от ДВИА било посочено, че в
наборните книги на родените през 1955 година от Б.кото военно окръжие срещу
името на П.Ф. е било отразено „НГВС за военно време по § 93б РБ/65 г. Годен за
прехраната си обл. с военен данък“ (абревиатурата „НГВС“ съдът разчита като
„негоден за военна служба“, лист 32).
С приложеното решение № 3721/17.11.2021 година на
Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Б. П.Ф. е бил освидетелстван за с 50 % трайно
намалена работоспособност (ТНР) за срок от три години – до 01.11.2024 година и
дата на инвалидизацията – 05.01.2017 година. В констативната част на решението
комисията посочила, че от прегледа и изследванията се констатира практическа
слепота с дясното око на пациента и нормална зрителна способност с лявото око.
В анамнезата било записано, че в детска възраст дясното око на Ф. е било
наранено с камък, той е бил опериран по спешност, но зрението му не се е
възстановило, а пострадалият е бил освободен от военна служба (лист 41 - 42).
При служебна проверка е било установено, че с
експертно решение № 0696/28.03.2017 година на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Б.
при освидетелстване на П.Ф. е била установена 52 % ТНР и дата на
инвалидизацията – 05.01.2017 година и срок на инвалидизацията до 01.03.2018
година (лист 18 - 19).
Предвид събраните данни, ръководителят на отдел
„Пенсионно осигуряване“ в ТП – Б. на НОИ приела, че датата на инвалидизиране на
П.Ф. е 05.01.2017 година, че към тази дата той е на 61 години 02 месеца и 20
дни, както и че доказателствата за трудовия му стаж (към датата на
инвалидизиране) показват, че Ф. има общо 01 година 04 месеца и 16 дни
действителен стаж, по – малко от стажа, изискващ се по чл 74 ал. 1 т. 4 от КСО.
Предвид извършеното тълкуване на правото, административният орган е отказал
отпускане на пенсия за инвалидност по заявлението (лист 14 - 15).
П.Ф. е обжалвал разпореждането – отказ по установения
административен ред и в предвидения от закона срок, пред директора на ТП – Б.
на НОИ (лист 12 - 13).
С решение изх. № 1012-02-182#1/15.04.2022 година
директорът на ТП - Б. на НОИ е оставил в сила разпореждането като е
детайлизирал иначе лаконичните първоначални мотиви за отказ за отпускане на
пенсия. Директорът е приел, че при установен изискуем процент ТНР, предвид
датата на инвалидизация на Ф. и навършените от него години към този момент (на
инвалидизацията), той е следвало да разполага с поне пет години осигурителен
стаж, от които поне една година и осем месеца – действителен стаж, т.е. не му
достигат три месеца и дванадесет дни, по аргумент от нормата на чл. 74 ал. 1 т.
4 от КСО, за отпускане на пенсия. Горестоящият административен орган се е
позовал на двете решения на ТЕЛК.
В съдебното заседание по делото е представено
допълнително удостоверение от ДВИА, в което по – подробно е описано основанието
за обявяване на П.Ф. за негоден за военна служба в мирно време и ограничено
годен по време на война по „§ 93б от РБ/65 г.“, като е отбелязана хипотезата
„при зрение на едното око 0,04 и по – малко, а на другото над 0,4“ (лист 79).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 98 ал. 1 т. 1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт.
Разпореждането, с което е отказано отпускането на
пенсията за инвалидност е издадено от компетентен орган ръководител на отдел „Пенсионно
осигуряване“ в ТП – Б. на НОИ. Съответно решението, издадено в рамките на
административното обжалване на разпореждането, също е издадено от компетентен
орган – директора на ТП – Б. на НОИ.
Разпореждането и потвърждаващото го решение отговарят
на изискването за форма на акта, защото съдържат реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК
В производството по заявлението на П.Ф. за отпускане
на пенсия за инвалидност не е допуснато съществено процесуално нарушение – само
по себе си основание за отмяна. От администрацията е направен опит за
отстраняване на установените несъответствия между данните за трудовия стаж на Ф.,
съдържащи с в информационните масиви на НОИ, и данните по представените от него
удостоверения УП - 3. Допълнително е издирен (макар и непродължителен) трудов
стаж, а на заявителя е дадена възможност да се запознае с административната
преписка, приети са всички доказателства, които той е приложил към искането си,
извършена е проверка на спорните факти и е издадено мотивирано разпореждане,
като П.Ф. е осведомен надлежно за съдържанието му и му е предоставена
възможност да обжалва акта - възможност, от която той се е възползвал
пълноценно. Съответно, горестоящият административен орган е изложил единствено
по – подробни съображения за неоснователност на искането за отпускане на пенсия
за инвалидност и те не са в противоречие с първоначалните мотиви за отказа.
Разпореждането и потвърждаващото го решение не са
съобразени с приложимото материално право.
Спорът по делото е в коя от хипотезите на чл. 74 ал. 1
от КСО следва да бъде преценявано правото на П.Ф. за отпускане на пенсия за
инвалидност и по – специално какъв би следвало да е размерът на трудовия му
стаж – за да бъде признато правото му - с оглед неговата възраст към момента на
подаване на заявлението по чл. 94 от КСО и датата на инвалидизацията му, от
една страна, или с оглед момента на травматичното му увреждане, довело до
загуба на зрение с дясното око.
Според чл. 72 от КСО, пенсия за инвалидност се
определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане.
Съгласно чл. 74 ал. 1 т. 1 – 4 от КСО, осигурените
придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са
загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на
работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на
ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на
осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст - една година;
3. до 30-годишна възраст - 3 години;
4. (Решение № 5 на КС на РБ от 29.06.2000 г.
установява несъответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от конвенции № 37 и 38
на Международната организация на труда - ДВ, бр. 55 от 2000 г., изм., бр. 64 от
2000 г.) над 30-годишна възраст - 5 години.
По делото няма категорично доказателство за точната
дата на настъпване на травматичното увреждане на П.Ф., защото отразеното в
решенията на ТЕЛК са данни по твърдения на самия освидетелстван.
От доказателствата по делото – удостоверението от ДВИА
(лист 79), предаващо отразеното в Наборната книга за родените през 1955 година
в района на Б.кото военно окръжие, обаче, се установява, че в периода на придобиването
на качеството „наборник“ по смисъла на чл. 28 от ЗВВСНРБ (отм.) П.Ф. е бил
признат за НГВС поради увреждане на зрението на едното си око, а впоследствие е
бил освободен от военна служба.
Нормата на чл.
28 от ЗВВСНРБ (отм.) предвижда, че всички младежи, български граждани, които в
течение на годината навършват 17-годишна възраст, се вписват в наборната книга
на съответния общински народен съвет и кметството по местожителството им.
Вписването на младежите в наборната книга се извършва от 1 януари до 30 март,
като данните се вземат от регистрите за гражданско състояние, съответно от
личния регистрационен картон в присъствието на младежа или на негов родител или
друг близък роднина. Младежите, вписани в наборната книга на общинския народен
съвет и кметството се наричат "наборници".
От съпоставката на удостоверението и цитираната норма
на ЗВВСНРБ (отм.), действал към 1972 година, когато Ф. (тогава 17 - годишен) е
придобил качеството „наборник“, съдът прави извод, че жалбоподателят вече е бил
с трайно увреждане „слепота“ на едното око, което го е направило НГВС в мирно
време, на основание чл. 32 б. „г“ от ЗВВСНРБ (отм.). По делото не са събрани
доказателства, Ф. да е постъпил на работа преди навършване на пълнолетие –
първите данни за полаган от него труд са от октомври 1977 година, когато е бил
25 - годишен (лист 38).
Нормата на чл. 74 ал. 1 т. 1 от КСО урегулира правото
на три категории осигурени лица да придобият право на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат
осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането им, а за слепите по
рождение и за ослепелите преди постъпване
на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
- за лицата до 20-годишна възраст и
- за лицата, слепи по рождение и
- за ослепелите
преди постъпването им на работа.
За тези три категории лица, независимо от
продължителността на осигурителния им стаж, възниква право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
По мнение на настоящия съдебен състав случаят на П.Ф.
попада именно в хипотезата на чл. 74 ал. 1 т. 1 от КСО, а не в хипотезата на
чл. 74 ал. 1 т. 4 от КСО (както е приел ответника), защото той е ослепял преди
постъпването си на работа, а нормата на закона не изисква специален ред
(единствено с решение на ТЕЛК) за установяване на факта на слепотата. Действително,
с първото решение на ТЕЛК от 28.03.2017 година е посочено, че датата на
инвалидизация на Ф. е 05.01.2017 година, но от представеното удостоверение от
ДВИА се установява, че още преди навършване на пълнолетие при жалбоподателя е
била установена слепота с едното око, която го прави негоден за военна служба и
администрацията на НОИ е следвало да отчете това обстоятелство. Данните в
удостоверението на ДВИА допълват твърдението на Ф. за ранна загуба на зрение,
отразено в анамнезата на експертното решение на ТЕЛК от 2017 година и съдът ги
кредитира.
За установяване на правото на Ф. на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване не е меродавна възрастта, на която той е бил
инвалидизиран с експертно решение, а е меродавна възрастта, на която е доказал,
че реално е настъпила травмата му, довела до слепота и невъзможност да полага
пълноценно труд, и конкретното обстоятелство е установено при преглед от
наборна комисия на българската армия преди навършване на пълнолетие от
жалбоподателя. Именно в това е смисъла на нормата на чл. 74 ал. 1 т. 1 от КСО,
която следва да се приложи в случая, вместо разпоредбата на чл. 74 ал. 1 т. 4
от КСО, както са процедирали ръководителят на отдел „Пенсионно осигуряване“ в
ТП – Б. на НОИ и потвърдилият разпореждането директор на ТП – Б. на НОИ,
акцентирайки върху заключението на експертната комисия и навършените години
(към този момент) от П.Ф..
Като краен резултат, съдът приема, че жалбата е
основателна. Решението и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят,
а преписката - да се върне на компетентния административен орган за
продължаване на административното производство, съобразно тълкуването на
закона, направено с настоящото решение.
Затова, на основание чл. 118 от КСО, във връзка с чл.
172 ал. 2 и чл. 173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение изх. №
1012-02-182#1/15.04.2022 година на директора на Териториално поделение - Б. на
Националния осигурителен институт.
Вместо него постановява
ОТМЕНЯ разпореждане изх. № 2112-02-1251#3/17.03.2022
година на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение – Б.
на Националния осигурителен институт.
ВРЪЩА на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при Териториално повеление – Б. на Националния осигурителен
институт преписката по заявление вх. № 2112-02-1251/24.11.2022 година, подадено
от П.Г.Ф. с ЕГН **********, за продължаване на административното производство,
съгласно тълкуването на материалното право, направено с настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: