Присъда по дело №111/2009 на Районен съд - Брезник

Мотиви към присъда № 10/26.01.2010 г. по НОХ дело № 111 по описа на Брезнишки районен съд за 2009 г.

С обвинителен акт Районна прокуратура – Брезник е повдигнала обвинение против П.С.С. ***, ал. 5, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 21.10.2008 г. в местността „Паметниците", намираща се в землището на гр. Брезник противозаконно унищожил чрез възпроизвеждане на изстрели с револвер „Смит и Уесън”, мод. 28-2, кал. 357, № 58 689 пет чужди движими вещи – 4 броя крави - „Звезда” с ушна марка БГ-23075757, „Вела” с ушна марка БГ-14030521, „Соня” с ушна марка БГ-14025297 и „Шарено” с ушна марка БГ-15068859 на обща стойност 4900 лв. (четири хиляди и деветстотин лева), (22.27 МРЗ) собственост на Р.С.К. *** и един брой крава с ушна марка БГ-30047993 на стойност 1300 лв. (хиляда и триста лева), (5.91 МРЗ) собственост на А.М.Б. ***, като с деянието са причинени значителни вреди на всеки от двамата собственици.

Представителят на районна прокуратура гр. Брезник поддържа така повдигнатото обвинение.

Като частни обвинители и граждански ищци по делото са конституирани пострадалите от деянието предмет на обвинителния акт Р.С.К. и А.М.Б., които са предявили граждански искове срещу подсъдимия за сумите съответно 4900 лв. иск от Р.К. и 1300 лв. иск от А.Б. за претърпени от тях имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 21.10.2008 до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият не се признава за виновен.

Брезнишкият районен съд като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районна прокуратура гр. Брезник е повдигнала обвинение срещу П.С.С. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1 от НК. Основните въпроси на които следва да даде отговор съда при решаване на едно наказателно дело са формулиран в чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК “има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно”, и т. 2 „съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация”. В настоящото производство по безспорен начин се установи, че на свидетелите Р.К. и А.Б. са унищожени крави т.е. има извършено деяние. По въпроса за авторството на това деяние обаче не се установи по безспорен начин извършителя на деянието, а съгласно чл. 301 НПК никой не може да бъде осъден по предположения т.е. обвинението да е доказано по несъмнен начин. След внимателен и подробен прочит на събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, настоящият състав на съда счита, че са допуснати съществени и в същото време неотстраними процесуални нарушения, които водят до опорочаване на част от доказателствения материал по делото. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че обвинението, внесено от Районна прокуратура гр. Брезник, остава недоказано в хода на съдебното следствие. То почива на доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред, а като се изключат тези доказателства остават единствено предположения, а императивната разпоредба на чл. 303, ал. 1 от НПК забранява съдът да формира вътрешното си убеждение въз основа на предположения и в резултат да постанови осъдителна присъда. За да бъде постановена осъдителна присъда, следва събраните по делото доказателства в своята съвкупност да водят до единствения възможен извод за извършено престъпление от подсъдимия. Истината винаги е обективно и конкретно отражение на действителността, а не вероятно и възможно. В наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат единствено онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и става фактология на престъплението. При липса на такива доказателства обаче, хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението.

На първо място от доказателствения материал съдът не дава вяра и при обсъждане на доказателствата ги изключва като годни такива огледните протоколи фигуриращи на листове 4,5 и 10 в Досъдебно производство № 184 по описа на РУ на МВР Брезник за 2008 г. по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 2 НПК не се допускат доказателствени средства каквито и да са те, които не са събрани или изготвени при условията и по реда предвиден в НПК. Процесуалната форма и годност на събрания доказателствен материал е от изключително значение за наказателния процес и се явява гаранция за достоверността на доказателствата. Когато процесуалната форма гарантира правата на гражданите и е нарушена, нарушението винаги е съществено, защото накърнява справедливостта на процеса. Когато е нарушена норма, която гарантира достоверността на самите доказателства, това води до изключване на тези доказателства, защото чрез доказателства събрани не по предвидения в НПК ред не може да се разкрива обективната истина. Обективната истина може да бъде разкривана не по всички начини, а само и единствено по реда и със средствата предвидени в НПК. Ако не е спазен предвидения в закона процесуалния ред за събиране на доказателства, няма гаранция за достоверност на източниците, а щом това е така всички недостоверни източници или такива със съмнителна достоверност се изключват, защото доказателствата са само доказани факти, от съмнителни такива не могат да се правят изводи нито във вреда, нито в полза на подсъдимия.

Производството по досъдебното производство е започнало с протокол за извършен оглед на местопроизшествие на 21.10.2008 г. Видно от записаното в протокола е, че огледа е извършен в присъствието на две поемни лица Р.И. и С.М. и специалист – технически помощник – ветеринарния лекар д-р Б.Х.. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от НПК поемните лица се избират от органа извършващ съответното действие по разследването измежду лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото. Законодателя изрично е предвидил като гаранция за процесуалната годност и безпристрастност на извършеното и отразено в протокола следствено действие именно това – присъствие на поемни лица, които обаче да нямат друго процесуално качество и да не са заинтересовани от изхода на делото. Видно от показанията на свидетеля С.И. – баща на пострадалия Р.К., поемното лице Р.И. е негова съпруга. Второто поемно лице С.М. видно от показанията му е съпруг на майката на пострадалия. От показания на всички изброени свидетели се установява, че те са в добри взаимоотношения и си помагат постоянно, като свидетеля М. дори помага редовно на Р.К., като се грижи за кравите. Следователно в настоящия случай е налице очевидна заинтересованост от изхода на делото и на двете поемни лица – нещо изрично забранено от закона. Във втория протокол от 22.10.2008 г. за оглед на местопроизшествие (л.10 от Досъдебно производство № 184 по описа на РУ на МВР Брезник за 2008 г.) са участвали в качеството на поемни лица С.М. и К.К.. И при съставянето на този протокол важи казаното по отношение на свидетеля С.М.. От показанията на второто поемно лице, разпитано в качеството му на свидетел се установява, че не познава подсъдимия и пострадалите, поради което и съдът счита, че то отговаря на изискванията на чл. 137, ал. 2 от НПК. Това обаче не може да се отрази не факта, че при извършеното процесуално – следствено действие  е взело участие лице, което не е безпристрастно и би могло да има интерес от изхода на делото.

Второто съществено процесуално нарушение извършено при изготвяне на двата протокола за оглед, послужили за начало на наказателното производство е отразеното в протоколите, че като технически помощник извършил огледа на убитите крави е д-р Б.Х.. От показанията му при разпита пред съда, в качеството му на свидетел става ясно, че той не извършвал аутопсии на животните, не е откривал никакви наранявания, бил е само шофьор и си е чел вестник в джипа и изобщо не е предприемал никакви действия, но въпреки това е подписал протоколите. От показанията му се вижда, че цялата дейност по прегледа и аутопсирането на животните е извършил д-р Л., който обаче не фигурира никъде в коментираните протоколи и към този момент не е имал и не е можел да има никакво качество определено му от разследващия орган или от закона. Този факт се потвърждава и показанията на д-р Г. Н. Л., който категорично заявява, че „Всичките животни съм ги гледал подробно аз”. От показанията и на двамата не става ясно, кога и защо протоколите са подписани от д-р Х., ако д-р Л. е извършил огледите и аутопсиите. Не са подкрепени с доказателства и твърденията на д-р Л., че той е изготвил аутопсионни протоколи за всяко отделно животно, като по делото липсват такива протоколи.

 От изложеното по-горе според настоящия състав на съда следва, че е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение свързано с достоверността на източника – протоколите за оглед на местопроизшествието. От този извод следва, че не могат да бъдат приети за достоверни и извършени според предписания в НПК ред и извършените аутопсии, послужили за изготвяне на съдебно-ветеринарна експертиза и изземването на проектилите от куршуми, послужили за изготвяне на съдебно – балистичната експертиза.

Наистина д-р Л. е бил назначен за вещо лице по Досъдебното производство, но това се е случило с постановление за назначаване на експертиза от 02.12.2008 г. според лист № 77 от Досъдебното производство когато му е възложено да установи каква е причината за смъртта на петте животни, т.е. преди тази дата д-р Л. не е имал никакво процесуално качество, което да е документирано съгласно изискванията на НПК, като процесуално същия е станал експерт по Досъдебното производство едва на 02.12.2008 г. Следва да се има предвид, че при изготвяне на експертизата е посочил, че за да установи причината за смъртта на кравите е правил аутопсия. Само, че той не е имал право да извършва такава, тъй като, както беше изяснено по-горе името му не фигурира никъде в огледните протоколи. В случая достоверността на източниците е поставена под сериозно съмнение, тъй като огледните протоколи, които са основният му източник (при липса на аутопсионни протоколи) са порочни и не могат да послужат за обективно черпене на данни. Следователно д-р Л. е правил, оглед и аутопсии, които не са били в съответствие с процесуалните правила предвидени в НПК, а още по-малко пък върху вещ иззета по надлежния ред, тъй като са е извършени преди датата 02.12.2008 г., когато той придобива процесуално качество, което от своя страна опорочава и изготвената съдебно – ветеринарна експертиза, понеже тя се основава на негодни доказателства.

В Досъдебното производство са били назначени две съдебно – балистични  експертизи. И за двете, както се посочи по-горе липсва предмет на изследване след като няма достоверност на източника (порочните протоколи за оглед), а това подробно бе обсъдено по-горе. При наличието на процесуална негодност на двата протокола за оглед и свързаните с тях изземвания не могат да бъдат ползвани изводите на съдебно – балистичните експертизи, тъй като веществените доказателства не са иззети и приобщени по реда и със средствата на НПК. След изключване от доказателствата на двата протокола за оглед на местопроизшествие, то липсват годни веществени доказателства, които да бъдат изследвани. В случая следва да се има предвид и факта, че не беше установено категорично колко всъщност проектили са били намерени или иззети, при положение че в негодните протоколи се сочат два броя, а част от свидетелите твърдяха, че всъщност и вечерта е намерен и друг проектил или части от такъв в черния дроб на една от кравите, от което пък не става ясно колко и кои от намерените и иззетите проектили са били предмет на балистичната експертиза. Няма безспорност и яснота по въпроса къде е проектила, който е бил открит вечерта в дома на пострадалите при извършената от д-р Л. аутопсия. Съгласно разпоредбите на чл. 109 и сл. НПК веществени доказателства са предметите, предназначени или послужили за извършване на престъплението, такива, върху които има следи от престъплението или са предмет на престъплението, както и всички други, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Всички предмети, които могат да имат значение на веществени доказателства по делото се събират от органите на разследването по време на извършване на процесуално следствените действия оглед, претърсване и изземване или чрез доброволното им предаване от лица, в чиято власт се намират. Законът изисква събраните и иззети предмети да бъдат огледани, по възможност фотографирани, подробно описани в съответния протокол за следственото действие и приобщени към делото с надлежен акт. Следователно, заключението на вещото лице, не може да бъде приобщено към доказателствата по делото, тъй като за изготвянето му той е използвал вещи (проектили), които не са иззети по предвидения в НПК ред, което от своя страна опорочава и самото заключение.

Не достатъчно прецизно е и заключението на вещото лице изготвило съдебно – химическата експертиза. Според настоящия състав на съда възраженията на защитата на подсъдимия по отношение на тази експертиза са основатели по следните съображения: От заключението на химическата експертиза, както и от разпита в съдебно заседание на вещото лице В.О. се установи, че според нея при използване на химическия метод за анализ се е установило наличието на нитроцелулоза в една от обтривките предоставени за изследване от подсъдимия С.. От разпита на вещото лице стана ясно също така, че не е имала за задача и не е правен молекулярен анализ на веществото открито по обтривките, т.е. вещото лице не може безспорно да каже дали откритата нитроцелулоза е една, две, три или повече молекули. Установяването му има своята особена важност в процеса, тъй като според вещото лице в бита често се срещат няколко основни, но различни по своя състав броя молекули, естери на целулозата с азотна киселина. А пак според вещото лице, нитроцелулозата – веществото открито по обтривките, всъщност е естер на целулозата с азотна киселина. Налице е непрецизност при поставяне на задачата на Досъдебното производство, която лишава от възможността в процеса несъмнено и категорично да се установи обстоятелството каква е тази нитроцелулоза чрез нейния молекулярен състав. Част от барут ли е или част от друго вещество. След като вещото лице не е имало за задача да направи молекулярен анализ, за да определи броя молекули, то не може безспорно да се твърди, че обтривките са точно от бездимен барут. Същественото е, че към настоящият момент подобно заключение не може да бъде изготвено поради обстоятелството, че липсва годен предмет на изследване поради изтеклото време.

Относно съдебно – оценителната експертиза съдът също констатира неточности. На първо място в показанията си пред съда в съдебно заседание вещото лице Е.Д.С. заявява, че цената на унищожените вещи (крави) е получила, като е съпоставила стойността с частни стопани и фирма за елитни животни от гр. Стара Загора. По делото обаче липсват данни животните собственост на гражданските ищци да са били елитни, поради което и крайната стойност на причинените вреди според съда е завишена. Заключението в тази му част би могло да бъде коригирано, но с оглед останалите процесуални нарушения констатирани до тук съдът не е изискал ново заключение от вещото лице.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели С.К.И., Р.С.К., А.М.Б., Н.Н.В., К.Б.Т., Г.М.Х., К.В.К., Р.А.И. и С.И.М.. В показанията на тези свидетели съдът констатира множество противоречия. Така например свидетеля Р.К. заяви, че пътувайки с личния си автомобил в посока от гр. Брезник за гр. Перник, над Горското видял 5-6 животни, които били в слънчогледова нива, в местността „Паметниците”. Според свидетеля той се е намирал на разстояние около 300-400 м. от мястото където били кравите. Свидетеля е категоричен, че е видял до нивата, на черния път човек с черни дрехи, който оприличил на подсъдимия, и който човек стоял до черен четириколесен мотор тип АТВ. Решил да се върне, след което поради лични съображения отишъл при свидетеля Н.В. и го изпратил да прибере животните. По нататък Р.К. заявява: „Аз останах при стадото, а пастира (свидетеля Н.В.) отиде да ги прибере. След малко време четири, пет, шест до 10 минути чух два-три изстрела от високото, като ми мина през главата какво може да е станало. След 10-ина минути, се върна пастира и ми каза, че е видял една крава в реката, която била ранена, а горе на билото „шефа на олиото” (така нарича той подсъдимия) стреля по кравите.”.  От показанията на този свидетел може да се направи извода, че в момента, в който В. е тръгнал да прибира животните, те са били още живи. Очевидно и от 300-400 м., на каквото разстояние се е намирал този свидетел от мястото си на главния път, както сам твърди, е видял 5-6 животни. В същото време свидетеля В. заявява: „тръгнах нагоре и до реката видях една гръмната на две места крава, която беше още жива". От показанията и на двамата свидетели, единия от които според обвинението очевидец до момента, в който и двамата са били според собствените им показания при добра видимост и на разстояние позволяващо им да виждат какво става при животните, никой от тях не е чул изстрели, а В. твърди, че щом е тръгнал нагоре е видял гръмната на две места крава. В разпита си Р.К. заявява, че е чул два-три изстрела, а Н.В., „Отидох да прибера другите крави и в този момент видях подсъдимия да гърми с пистолет и аз се скрих………”, а по-късно в показанията си уточнява, „Пистолета го държеше в дясната си ръка и стреля 5 пъти”. Без отговор остава въпроса тъй като никой не е чул, нито видял, първите изстрели, кой е изстрелял тези изстреляни в първата ранена на две места крава, която според показанията на очевидеца Н.В. е намерил долу при реката и преди да види човека с черните дрехи да стреля. Р.К. е изпратил Н.В. да прибира кравите, очевидно защото са живи и чува два-три изстрела, а В. твърди, че изстрелите са чути направо горе, когато е отишъл и се е скрил зад един храст. В. заявява, че човека с черните дрехи е стрелял, докато той бил скрит зад храста, а Р. през това време бил при общото стадо. В случая следва да се има предвид също, че единия свидетел твърди, че изстрелите са били два-три, а другия, че са били пет, като освен тези свидетели никой друг не е чул изстрели, с изключение на свидетеля К.Б.Т., който не казва колко изстрела е чул. Неизяснен остава въпроса как с 5 изстрела са убити пет крави, едната от които ранена на две места т.е. необходими са минимум 6 изстрела и то при абсолютно точна стрелба на извършителя.

Следва да се има предвид казаното по-горе относно протоколите за оглед, които съдът подробно изясни защо изключва от доказателствения материал и понеже данните относно местонахождението на убитите и ранени животни не може да се изясни от протоколите за оглед на местопроизшествие, то това би следвало да стане от свидетелските показания. В показанията на Р.К. и на Н.В. не се съдържат данни за точното местонахождение на кравите били те ранени или мъртви. И двамата свидетели, както и всички останали свидетели ползват за конкретизацията изрази като „там”, „на място”, „малко по-нагоре”, „долу”, „по-натам”, като дори показанията им в тази посока си противоречат. Така например свидетеля С.И. твърди, че: „същия ден намерихме четири крави, бяха в диаметър 50 м. една от друга. Не си спомням, но май три крави бяха в този диаметър, а четвъртата я намерихме по-надолу, простреляна в задно дясно коляно”, а свидетелката А.Б. твърди: „Горе на място беше Р., имаше една умряла крава……..До пътя в блока имаше една умряла крава, по-нагоре имаше една много тежко ранена, още по-надолу имаше още една умряла крава имаше и в реката имаше една ранена крава. ……………….. Първата от втората крава бяха на разстояние от около 15 м., втората от третата бяха на разстояние същото като първите две”. Свидетеля Р.К. заявява: Аз минах през реката на преко, там имаше една простреляна крава, която беше все още жива, качих се горе на блока и там видях една умряла и една жива крава……….. Тогава намерихме още една умряла крава на 30-40 метра от другата”.

От цитираните показания на свидетелите очевидно не може да се уточни местоположението на животните, а в случая следва се имат предвид задължителните указания дадени в мотивите на Пернишки окръжен съд в отменителното решение при първото разглеждане на делото, че „само посочването на местността не е достатъчно за да бъде отговорено на въпроса кое е мястото на извършване на деянието”.

Свидетеля В. изобщо не говори за мъртви крави, а говори само за ранени. Нелогичен и без обяснение остава въпроса, защо след като е видял изстрелите В., не е помогнал на Р.К. да видят какво е станало с животните и никой не го е видял къде е отишъл след това. От показанията на тези свидетели, може да се направи извода, че свидетеля К. сам е намерил мъртвите крави, ранените също, едва тогава се обадил на свидетелката А.Б. и тя е уведомила полицията. При наличието на сериозна заинтересованост и липса на безпристрастност в показанията на свидетеля Р.К. и след като В. не говори за мъртви крави, то за настоящия състав на съда не е доказано безспорно как са убити животните.

Съдът следва да оправдае подсъдимия поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин само когато е събрал и проверил всички необходими доказателства във връзка с обвинението и е изяснил напълно всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. След изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, ако не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия, съдът го признава за невиновен и го оправдава не защото съмнението се тълкува в негова полза, а защото обвинението не е доказано по несъмнен начин (в този смисъл Постановление № 6 от 4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г.; Решение № 196 от 1.VII.1991 г. по н. д. № 202/1991 г., ВК на ВС). В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от НПК, съгласно която тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. В настоящия случай, повдигнатото от БРП обвинение срещу подсъдимия С. се базира основно на показанията, дадени от свидетелите Р.К. и Н.В., като липсват други годни доказателства, които да могат да служат за изясняване на обстоятелствата по делото и постигане на обективната истина. По делото не са установени и разпитани незаинтересовани свидетели – очевидци на стрелбата, които с показанията си да установяват някаква съпричастност на подсъдимия към извършването на инкриминираното деяние. Само въз основа на обясненията на свидетелите Р.К. и Н.В., които в някаква степен са заинтересован от изхода на делото, не дават основание на съда да направи единствено възможен извод, че този подсъдим е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Следва да се има предвид, че Наказателният процес е формален процес. Само със средствата и начините, посочени в НПК, може да се направят едни или други изводи (позитивни или негативни) за доказване на едно престъпление. В наказателния процес се търси не материалната истина, а формалната (релативната истина). В този контекст, макар и да съществува степен на вероятност подсъдимият действително да е автор на деянието, то това в настоящия процес не можа да бъде установено по един безсъмнен начин.

С оглед на изложеното съдът счита, че подсъдимият П.С.С. не е осъществявал от субективна и обективна страна състава на чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1 от НК и не е унищожил противозаконно на 21.10.2008 г. в местността „Паметниците", намираща се в землището на гр. Брезник чрез възпроизвеждане на изстрели с револвер „Смит и Уесън”, мод. 28-2, кал. 357, № 58 689 пет чужди движими вещи – 4 броя крави - „Звезда” с ушна марка БГ-23075757, „Вела” с ушна марка БГ-14030521, „Соня” с ушна марка БГ-14025297 и „Шарено” с ушна марка БГ-15068859 на обща стойност 4900 лв. (четири хиляди и деветстотин лева), (22.27 МРЗ) собственост на Р.С.К. *** и един брой крава с ушна марка БГ-30047993 на стойност 1300 лв. (хиляда и триста лева), (5.91 МРЗ) собственост на А.М.Б. ***, като с деянието да са причинени значителни вреди на всеки от двамата собственици, поради което и на осн. чл. 304, вр. чл. 303, ал. 1 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

С оглед изхода на делото съдът ОТХВЪРЛЯ гражданските искове предявени от Р.С.К. *** с ЕГН ********** за сумата от 4900 лв. и от А.М.Б. *** с ЕГН ********** за сумата от 1300 лв., срещу П.С.С. *** с ЕГН **********.

След влизане на присъдата в сила с оглед изхода на делото и на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК веществените доказателства револвер „Смит и Уесън”, мод. 28-2, кал. 357, № 58 689 и 5 броя ветеринарно – медицински паспорти да бъдат върнати на собствениците им, съответно револвера на П.С.С., а ветеринарно – медицинските паспорти на Р.С.К. и А.М.Б..

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:_______________