Разпореждане по дело №300/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 672
Дата: 20 май 2024 г. (в сила от 20 май 2024 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20241700500300
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 672
гр. Перник, 20.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500300 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 175 от 26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 4527/2023 г. на
Районен съд - Р. са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Б. З.
С., с ЕГН: **********, с. *** и чрез адв.М. Б. САК съд адрес гр.София ул. „Цар Асен“
№ 11, ет. 4, ап. 16 срещу „ЗАД Армеец” АД, ЕИК: ********* седалище и адрес на
управление: гр.София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2 искове, както следва :
дружеството застраховател да заплати на Б. З. С., сумата от 2 235.80 лева /две хиляди
двеста тридесет и пет лева и 80 стотинки/ - главница, представляваща неизплатен
остатък от претендирано обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди
вследствие на описаното по- горе застрахователно събитие, както и мораторна лихва
върху главницата, считано от 22.06.2023 година до датата на депозиране настоящата
молба в съда в размер на 73.20 лева /седемдесет и три лева и 20 ст./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба -
25.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски
по дело. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК са депозирани две въззивни жалби
от Б. З. С., чрез адв. М. Б. /подадени по ЕПЕП и чрез ССЕВ/, с напълно идентично
съдържание. Твърди се, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при неправилно преценка на наличните по делото доказателства. Допълва,
че същото е с противоречащи си и не кореспондиращи както със съдебната практика,
така и с правната и житейска логика мотиви, като се сочат и конкретни примери за
неправилни изводи от страна на решаващия съд. Сочи, че всъщност застрахователя не
твърди, че стойността на вложените при ремонта части е завишена, а прилага
методиката си за намаляване размера на обезщетението, съответстващо с прилагане на
коефициент на овехтяване заради възрастта на застрахования автомобил при
изчисляване на възстановителната стойност за отстраняване на щетата. Намира този
подход за незаконосъобразен, макар същият да е залегнал в ОУ, както и, че неправилно
1
е приет от решаващият съд за правилен и законосъобразен. Излага съображения, че
това от своя страна води до ограничаването на стойността, която застрахователят би
платил за ремонт на увреденото МПС, което представлява заобикаляне на изискването
за обезщетяване на застрахования в размер на възстановителната стойност и до
противоречие с императивната разпоредба на чл. 400, ал. 2 от КЗ. В подкрепа на
изложеното се цитира съдебна практика. Моли се съда да постанови решение, с което
да бъде отменен акта на първата инстанция, като се постанови ново решение, с което да
бъде прието, че предявените срещу застрахователното дружество искове са
основателни и доказани. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете
съдебни инстанциии разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „ЗАД Армеец” АД, чрез
юрк. Иван Йорданов, с който оспорва изцяло жалбата като неоснователна, а
атакуваното решение се сочи за правилно, законосъобразно и мотивирано. Твърди се,
че решаващият съд в съответствие с представените и приети по делото доказателства
правилно е възприел фактическата обстановка, достигнал е до правилни изводи и е
постановил законосъобразен акт. В продължение се сочи, че в хода на
първоинстанционното производство безспорно е доказано, че ищецът е допуснал
редица нарушения на разпоредбите на Общите условия, които са неразделна част от
застрахователния договор, като съзнателно или поради небрежност не е изпълнил
вменените му задължения, относно начина на отстраняване на възникналите
увреждания. На следващо място за несъстоятелни се сочат развитите от въззивника
съждения, че застрахователят прилага коефициент за овехтяване спрямо новите части,
вложени в ремонта. Допълва, че ищецът е имал свободата да избере един от
многобройните доверени сервизи на застрахователя, където ремонта би бил извършен
изцяло за сметка на дружеството, а ползвателя на застрахователната услуга би имал
всички права на възложителя по отношение качеството на извършения ремонт и
вложените резервни части. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло. Прави се искане за присъждане на
сторените пред настоящата инстанция разноски, включително юрисконсулско
възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговорите към тях страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
2
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането. УКАЗВА
на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен
доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.06.2024 г. от 10,40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3