Решение по дело №6062/2020 на Софийски градски съд

        Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е    №……

                                  Гр. София, 06.08.2021 г.

 

 

          В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди  двадесет и първа година в следния състав :

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                               ЧЛЕНОВЕ : Цветомира  Кордоловска

                                                               Мл. Съдия : Роси Михайлова 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 6062 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 54356/28.02.2020 г. на СРС, 157 с - в, по гр. д. № 28093/2019 г. е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК********дължи на З. „Б.В.И.Г." АД, ЕИК ********, сумата 1 296, 24 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско" за вредите, причинени на л. а. марка „Форд", модел „Фюмгьн", е per № ********от настъпило на 28 11 2018 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Генерал Йосиф Гурко“ с ул. „Средно ливаде“ по вина на водач на л а. марка „Джип", модел „Чероки" с peг. ********гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 01.03.2019 г. до окончателното й погасяване, за която сума по ч. гр. д. № 12654/2019 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.

            Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.Б.Ж.И З.“ АД чрез представителя му. Излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, като СРС неправилно е приложил ЗДвП, като е приел, че е извършено нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2  ЗДвП от застрахованото при ответника МПС - л. а. Джип Чероки, при предприемане на маневра изпреварване на л. а. „Форд“. Поддържа, че в производството е доказано съпричиняване на ПТП от водача на л. а. „Форд Фюжън“, който е имал възможност да види изпреварващия го автомобил преди да предприеме завой на ляво. Позовава се на свидетелските показания, за наличието на съпричиняване, като поддържа че обезщетение не се дължи. Освен това твърди, че СРС не е съобразил, че автомобилът е бил на около 13 години, не е подлежал на гаранционен ремонт и няма данни ремонта да е извършен в официалния сервиз на марката и с оригинални части. Моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ищецът ЗД „Е.“ АД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК, като поддържа, че е неоснователна. Решението на СРС е правилно, обосновано и постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства. Ответникът не е оборил твърдението на ищеца, че е забранено изпреварване на кръстовище и водачът на застрахованото при него МПС е допуснал нарушение на чл. 43, т. 2 ЗДвП. Той е предприел маневра на изпреварване на колона, преди кръстовище, при ограничена видимост и с несъобразена скорост и е причинил процесното ПТП. Съгласно САТЕ, водачът не е имал техническа възможност за предотврати ПТП, което виновно е причинил. Ответникът не е доказал, че заплатеното обезщетение е прекомерно, като то отговаря на средните пазарни цени. Моли да се потвърди решението изцяло. Претендира разноски в производството. Възразява се срещу присъждането на разноски на ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:       

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, поради което съдът ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност.

Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ - действащ към момента на настъпване на ПТП - 28.11.2018 г.

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“. Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по своя характер.

В случая се установява и не е спорно, че на 28.11.2018 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Генерал Йосиф Гурко“ с ул. „Средно ливаде“ е настъпило ПТП, при което водача на л. а. марка „Джип“, модел „Чероки“ с peг. ********гражданската отговорност на който е застрахована при ответника, е предприел забранена маневра - изпреварване в кръстовище, удряйки завиващия в ляво л. а. марка „Форд“, модел „Фюжън“, с peг. №*******, застрахован при ищеца.

С доклада по делото пред СРС са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е налице застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС по имуществена застраховка „Каско“, че в ПТП е настъпило в срока на действие на договора, за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 2 562, 47 лв., поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.

Не е спорен и факта, че между ответното дружество и собственика на управляваното от делинквента МПС е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с който е покрита гражданската му отговорност, както и че ответното дружество е заплатило по процесната щета в полза на ищеца сума в размер на 1 291, 23 лв.

Настоящият състав намира, че частично извънсъдебно погасяване на регресната претенция от ответника, като неизгоден за него факт, следва да се тълкува като признание на регресното право на ищеца да получи застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета. По аргумент на по – силното основание плащането показва, че ответникът не е имал възражения относно възникване на правото на ищеца да заплати от своя страна обезщетение по застраховката „каско“.

Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с причинените вреди се установява от заключението на съдебно - автотехническата експертиза и показанията на свидетелите Р.С.и С.П..

Във връзка с конкретния механизъм, от писмените и гласни доказателства се установява, че л. а „Форд", управляван от свидетелката С. и л. а. „Джип", модел „Чероки" управляван от свидетеля П., са се движели в кв. Бусманци, по ул. „Ген. Гешов", в път с по едно платно за движение във всяка посока, разделен с единична прекъсната линия, в колона от четири автомобила. Л. а. „Форд" е бил първа кола в колоната, а л. а. „Джип" последен. На Т- образното кръстовище на ул. „Ген. Гешов" и ул. „Средно ливаде" водачът на л. а. „Форд" пуснал ляв мигач, спрял за да се огледа и предприел маневра „завой на ляво" по ул. „Средно ливаде“. Според свидетелката С. тя е подала ляв мигач и при извършване на маневрата ляв завой е била ударена от джипа странично. Джипът се е движела в нейната посока на движение, в платното за насрещно движение.

Според свидетеля П., водач на л. а. „Джип", той е предприел маневра изпреварване със скорост около 40 км. ч. тъй като колоната в неговата посока се е движела бавно. Водачът е възприел л. а. „Форд" , който вече навлизал в лявата лента за насрещно движение, но след като преминал в лявата лента нямал техническа възможност да спре. Ударът е настъпил в средата на кръстовището.

Според САТЕ, което не е оспорена, вредите по л. а. марка „Форд“, модел „Фюжън“, с peг. № ********са в пряка причинна връзка с ПТП от 28.11.2018 г.

Относно размера на обезщетението следва да се посочи, че то е равно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната стойност на увреденото МПС и не може да е по - малко от изчисленото по методиката. В конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени към датата на ПТП и те възлизат на 3 876. 48 лв. според заключението.

Тъй като ответника вече е заплатил ищеца сума в размер на 1 291 23 лв., след приспадането й остава размер на обезщетението от 2 585, 25 лв. В производството се претендира сума от 1 296, 24 лв., поради което обосновано СРС направил извод, че искът по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ е основателен за пълния претендиран размер. 

Основните възражения на ищеца, поддържани и във въззивното производство касаят съпричиняването на резултата от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС л. а. „Форд" и от там - размера на обезщетението.

По този въпрос в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

Следователно, съобразно трайно установената практика на ВКС, съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. (в този смисъл решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС, както и ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС).

В заключение, за да се приеме, че е налице съпричиняване, което да обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, ответникът следва да  докаже, пълно и главно, че пострадалият е допринесъл обективно за настъпване на вредите от произшествието. Връзката между поведението на пострадалия и настъпването на вредите следва да е пряка.

Като се съобразят показанията на свидетелите, както и заключението на СТЕ, настоящият състав споделя извода на СРС, че не се установява съпричиняване на резултата от страна на водача на л. а. Форд и доводите на ответника в посочения смисъл, поддържани във възизвната жалба са неоснователни. Не се установява при извършване маневрата завой на ляво водача на л. а. Форд да е допуснал нарушения на ЗДвП. Съгласно чл. 36, ал. 1  ЗДвП завиването наляво се извършва от най - лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво. Съгласно чл. 42, ал. 1 т. 1 ЗДвП водач, който ще предприема изпреварване, преди да подаде сигнал за това, е длъжен да се убеди, че ППС, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Освен това, според чл. 43, т. 2 ЗДвП е забранено на кръстовище на равнозначни пътища.

Водачът, предприел маневра изпреварване на колона на двулентов път е бил длъжен да съобрази обективната пътна обстановка преди да предприеме маневрата, още повече, че е имал видимост тъй като л. а. Форд, предприел завой наляво на кръстовището, е бил пред него. При това съдът споделя изводите на СРС, че процесното ПТП е възникнало изцяло в резултат поведението на водача на джипа, а поведението на водача на л. а. „Форд" не е допринесло за настъпване на произшествието или вредите от него и не може да се говори за съпричиняване на ПТП.

Предвид изложеното до момента в съвкупност, съдът споделя решаващите изводи на СРС, че по делото са установени предпоставките за уважаване на иска, включително тези, необходими за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях, като презумцията за противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, по чл. 45, ал. 2 ЗЗД,  не е оборена в процеса.

Обосновано СРС е приел, че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение в пълния претендиран размер.

Тъй като изводите на настоящия състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон, включително в частта по разноските за исковото и заповедното производства, които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора. 

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 360 лв., съгласно доказателствата за заплатени реално разноски - договор за правно обслужване и фактура, представени към списъка за разноски на ищеца.

            Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                              Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 54356/28.02.2020 г. на СРС, 157 с - в, по гр. д. № 28093/2019 г.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. „Д*******да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, с адрес на представителя : гр. София, ж. к. *******А, офис – партер, чрез адв. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 360 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение пред СГС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.