РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. К., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500184 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 68/14.05.2025 г. по гр.д. N 22/2025 г. по описа на РС – К. е осъден
ответника „Дом за стари хора“, гр.К., със седалище и адрес на управление гр. К.,
ул.“Х.Б.“ N 2, с БУЛСТАТ **********, представлявано от Директора И. МV И.,
поделение към Община К., пл. “Б.“ N 5, с БУЛСТАТ **********, да заплати на ищеца
Н. Ю. Х. от гр.К., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й на 06.04.2024г., вследствие на
настъпила трудова злополука, неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на
долния край на лъчевата кост на дясната ръка, настъпил постравматичен стрес,
безсъние, ведно със законната лихва върху главницата от 10 000 лева, считано от
датата на увреждането - 06.04.2024г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 40 000 лева и ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 155 лева разноски по делото за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска, а по сметка на Районен съд – К. и
сумата от 400 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото
съобразно уважената част от иска.
Подадени са въззивни жалби и от двeте страни по делото както следва:
1.подадена е от Н. Ю. Х. от гр.К., чрез представител по пълномощие, въззивна
1
жалба вх. N 678/14.05.2025 г. по входящия регистър на РС– К., срещу решението в
частта, с която предявеният от Н. Ю. Х. срещу „Дом за стари хора“ гр.К. иск по чл.200,
ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
сумата 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв. и
2.подадена е от „Дом за стари хора“ гр.К., чрез представител по пълномощие,
въззивна жалба вх. N 770/03.06.2025 г., п.кл. 02.06.2025г. по входящия регистър на РС –
К., срещу решението в частта, с която предявеният от Н. Ю. Х. срещу „Дом за стари
хора“ гр.К. иск по чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен
за сумата от 10 000 лв..
Решението на РС – К., с което предявеният от Ю. Ю. Х. срещу „Дом за стари
хора“ гр.К. иск по чл.200 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до
пълния му предявен размер от 40 000 лв. се обжалва като необосновано и постановено
при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, с искане в тази част да се отмени и предявеният
иск да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на увреждането на
06.04.2024г. и направените по делото разноски. Изложени са оплаквания, че
първоинстанционният съд не е анализирал в достатъчна степен поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото и при допуснати процесуални нарушения не е
допуснал исканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза с поставени задачи, както
и не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД.
С въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и се прави искане на
основание чл.266, ал.3 от ГПК да се допусне исканата пред първоинстанционния съд
съдебно-медицинска експертиза
Въззиваемият „Дом за стари хора“ гр.К. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез
представител по пълномощие, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва,
с искане да се остави без уважение. Оспорва искането на насрещната страна за
допускане на съдебно-медицинска експертиза в настоящото въззивно производство,
при възражение, че не е необходима за установяване на обстоятелствата по
формулираните задачи, с оглед на приобщените по делото доказателства. С отговора
на въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят нови
доказателствени искания.
Решението на РС – К., с което предявеният от Ю. Ю. Х. срещу „Дом за стари
хора“ гр.К. иск по чл.200 от КТ е уважен за сумата от 10 000 лв. се обжалва от „Дом за
стари хора“ гр.К. като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане
в тази част да се отмени и предявеният иск да се отхвърли изцяло или присъденото
обезщетение да се намали съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Изложени са
оплаквания, че предявеният иск е недоказан и увреждането е настъпило при
2
нарушение на служебните задължение на ищеца, което сочи на неговия умисъл или на
проявена груба небрежност, като трудовата злополука е настъпила по изключителна
вина на ищеца и основателно е възражението на ответника по чл.201, ал.1 от КТ,
евентуално това по чл.201, ал.2 от КТ, по които първоинстанционният съд не се е
произнесъл. С въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се
правят нови доказателствени искания.
Въззиваемият Н. Ю. Х. от гр.К. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подала
отговор на въззивната жалба, подадена от насрещната страна.
В съдебно заседание въззивникът Н. Ю. Х. от гр.К. не се явява и не се
представлява, като с писмена молба чрез представител по пълномощие поддържа
въззивната жалба по съображенията, изложени в същата, оспорва въззивна жалба на
насрещната страна и претендира разноски по делото.
В съдебно заседание въззивникът „Дом за стари хора“ гр.К. чрез представител
по пълномощие поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата,
оспорва въззивната жалба на насрещната страна и поддържа отговора по същата, както
и претендира разноски по делото.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба на всеки един от въззивниците е подадена в срок от лице,
имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх.
N 119/24.01.2025г., подадена от Н. Ю. Х., в която са изложени твърдения, че по силата
на трудов договор е назначена в “Дом за стари хора” гр.К. на длъжност „медицинска
сестра”, като с допълнително споразумение N 08/05.03.2024 г. бил променен срокът на
действие на трудовия договор и работното й време на 8 часа дневно, считано от
01.01.2024 г., като изпълнявала трудовите си функции коректно и добросъвестно, без
нарушения на трудовата си дисциплина. При изпълнение на трудовите си задължения в
Дома на 06.04.2024 г. в 16.45 ч. по хранене на потребител, облечена в работно облекло,
излизайки от една към друга стая, ищецът се подхлъзнала на пода, стъпвайки на
разсипана храна, паднала на земята и за известно време загубила съзнание, без спомен
колко време е престояла на пода. След като се свестила, усетила непоносима болка в
областта на китката на дясната ръка и когато сама се изправила, се насочила към
коридора, където забелязала готвачката М. А. Й., която я попитала какво се е случило,
а тя пребледняла от болка, отговорила, че била паднала на земята и не помнела какво е
станало. Обадила се на колегата си Б. Ю., с когото заедно посетили филиал за
“ЦСМП” К., където било установено, че ръката й била отекла, с препоръка да пътува
3
за МБАЛ “Д-р А.Д.” АД, гр. К., до което лечебно заведение била транспортирана с
личен превоз и в което била прегледана в Спешно отделение, след което и
консултирана с ортопед травмотолог. След извършени изследвания, включ. образна
диагностика, констатирали, че е налице фрактура на долния край на лъчевата кост на
дясната ръка, която била наместена и с местна анестезия била поставена гипсова
имобилизация на дясна предмишница. Твърди се още, че гипсовата имобилизация
продължила 35 дни, след което на 11.05.2024 год. била премахнатa и по време на която
ищецът нямала възможност сама да се обслужва, което наложило майка й да се грижи
за нея. След сваляне на гипса болките, отока и ограничените движения на дясната ръка
продължили, което наложило ищецът да бъде хоспитализирана в МБАЛ ”Д-р А.Д.”
АД, гр.К., в отделение по “Физикална и рехабилитационна медицина” за времето от
21.06.2024 г. до 28.06.2024 г., през което констатирали, че по отношение на дясната
ръка са налице затруднения в дейностите от ежедневния живот на ищеца, както и
болезненост и ограничено движение на дясна гривнина става, с назначена
рехабилитационна програма - ЛФК срещу съпротив, лимфен дренаж, лечение със СЧТ
и др., лечение с НИМП. При изписването ищецът била с редуциран, но все още
съществуващ болков синдром и увеличен обем на движение, посочено в заключението
към епикризата. Към настоящия момент ищецът още не можела да се отърси от шока
и кошмара, който преживяла, страдала от безсъние и често получавала сърцебиене.
Преди злополуката била пълноценен и здрав човек, без придружаващи заболявания,
след което имала ограничени движения на дясната ръка, изпитвала болки, които се
засилвали при промяна на годишните сезони и не можела да изпълнява физическа
работа, била напрегната и тревожна повече от пет месеца, с нарушен сън за дълъг
период от време поради изпитвани силни продължителни болки. За времето от
08.04.2024 г. до 28.06.2024 г. ищецът била временно неработоспособна, което я
депресирало и защото изпитвала съмнения и страх дали ще се възстанови дясната й
ръка и движенията й в пълен обем, при наложилото се ежемесечно посещаване на
различни лекари. С декларация за трудова злополука N 1/09.04.2024 год., досие N 5,
заведена в ТП на НОИ - гр.К. с вх. N 5101-08-5/09.04.2024 г., ответникът декларирал
настъпилата злополука като трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО и същата с
влязло в сила разпореждане N 5104-08 4/12.04.2024 г. на длъжностно лице от ТП на
НОИ- К. на основание чл.60, ал.1 от КСО билa приета за трудова злополука по чл.55,
ал.1 от КТ. Причинените й неимуществени вреди ищецът счита, че са в пряка и
причинна връзка с изпълняваната от нея трудова дейност, поради което следвало да се
ангажира имуществената безвиновна и доказана по безспорен начин отговорност на
работодателя й „Дом за стари хора”, гр.К., като самостоятелно организационно и
икономически обособено образувание — поделение към Община К., регистрирано в
регистър БУЛСТАТ. Искането е съдът да постанови решение, с което на основание
чл.200, ал.1 от КТ да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 40 000 лв.,
4
представляваща обезщетение за причинените й на 06.04.2024 г. вследствие на
настъпилата трудова злополука неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на
долния край на лъчевата кост на дясната ръка, настъпил постравматичен стрес,
безсъние, ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лв. за времето от
датата на увреждането 06.04.2024 год. до окончателното й изплащане, както и да й
заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва изцяло иска по основание и по
размер, при възражения, че твърденията на ищеца са противоречиви относно
механизма на твърдяната трудова злополука, като дори същата да се приеме за
трудова, тя е станала по изключителна вина на ищеца, тъй като основните й
задължения по длъжностна характеристика били да участва при раздаването на храна
и оказването на помощ при хранене на нуждаещите се възрастни и да осъществява
контрол за спазване на хигиенните изисквания в дома. Нарушаването на служебните
задължения сочело умисъл от страна на ищеца, т.е. липсата на елементарно старание и
внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност. Сочи също, че ищецът е
допринесла за настъпване на трудовата злополука при груба небрежност, поради което
било налице съпричиняване. Наред с това възразява, че ищецът е получила
обезщетение от общественото осигуряване за временна нетрудоспособност поради
трудова злополука, като неприспадането на тази сума би довело до двойно плащане и
неоснователно обогатяване. Прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение от 40 000 лв., който размер счита, че е в разрез с трайно установената
практика на ВКС за определяне на размерите на обезщетенията за подобен род вреди.
Предявеният иск е по чл.200, ал.1 от КТ, вр. чл.86 от ЗЗД, при насрещни
възражения на ответника, че претендираните да бъдат обезщетени неимуществени
вреди са причинени умишлено от ищеца, което изключва отговорността му като
работодател на основание чл.201, ал.1 от КТ и при условията на евентуалност
възражение за съпричиняване на трудовата злополука на основание чл.201, ал.2, т.1 от
КТ, наред с и възражение, че ищецът е получил обезщетение от общественото
осигуряване за временна неработоспособност, неприспадането на което би довело до
двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване.
С разпореждане N 5104-08-4/12.04.2024 г. на длъжностното лице от ТП на
НОИ- К., на основание чл.60, ал.1 от КСО е прието, че злополука от 06.04.2024г.,
декларирана с вх. N 51010805/09.04.2024 г., е трудова злополука по чл.55, ал.1 от КТ.
Прието е в мотивите на разпореждането следното: Н. Ю. Х. във връзка и по повод на
извършваната работа, на длъжност “медицинска сестра” при осигурителя Дом за стари
хора-К., влиза в стаята за хранене на лежащо болен потребител, на пода има разсипана
непочистена храна, след приключване на храненето се подхлъзва на разсипаната
храна, при което получава счупване на долния край на лъчевата кост.
5
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза, допусната от таз
инстанция при условията на чл.266, ал.3 от ГПК, са установени следните
обстоятелства:
На 06.04.2024г. ищецът претърпява трудова злополука, т.к. събитието е признато
за такова с разпореждане от 12.04.2024г. на НОИ ТП-К..
Механизмът на настъпване на злополуката се основава на твърденията на
ищеца, че инцидентът е настъпил при и по повод изпълнение на задълженията й на
работното й място в Дома за стари хора, гр.К., като очевидци на събитието не са
установени, но са събрани показания на свидетелите Б. Ю., М. Й. и Н. А., които са
работели в Дома и са били на смяна заедно с ищеца и които са видели ищеца след
инцидента, която била с оточна ръка и с болки, като се оплакала, че се подхлъзнала на
разсипана храна и паднала. Тези свидетели сочат, че храната се разнася по стаите,
защото някои от домуващите са лежащи и не могат да се обслужват сами. Освен това,
един от тях - св.Б. Ю., фелдшер в Дома, откарал ищеца във филиала на Бърза помощ в
гр.К., където нямали рентген, както и ортопед на разположение, което наложило
ищецът да отиде в гр.К..
При така установеното е без значение, че в свое обяснение от 08.04.2024г.
ищецът е написала, че се е подхлъзнала след като нахранила лежащо болен домуващ
при излизане от стаята му и едва в исковата молба е посочила, че се е подхлъзнала на
разсипана на пода храна. Възражението на ответника за времето, в което ищецът е
посочила това обстоятелство, се опровергава от мотивите на разпореждането от
12.04.2024г., с което злополуката е призната за трудова и в което от длъжностното лице
в НОИ е посочено, че Н. Ю. Х. след приключване на храненето се подхлъзва на
разсипана храна, при което получава счупване на долния край на лъчевата кост. Т.е.
това обстоятелство е установено още при разследването, проведено от НОИ за
установяване дали процесната злополука е трудова. Разпореждането за това не е
оспорено от ответника по надлежния ред, с оглед на наличните данни по делото.
Липсата на спор между страните, че ищецът към 06.04.2024г. изпълнява при ответника
длъжността медицинска сестра по приложения към исковата молба трудов договор
между страните, декларирането от ответника на настъпилата злополука за трудова и
признаването й за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, изключва спора за
характера на злополуката, а оглед на горното тази инстанция приема и за установен
механизма на настъпване на злополуката така както е посочен в разпореждането от
12.04.2024г. на длъжностното лице от НОИ. В тази връзка, дори и ищецът да се е
подхлъзнала на разсипана от самата нея храна, за което по делото не са налични
каквито и да е доказателства, още повече това да е станало умишлено или по
невнимание, с оглед възложения в тежест на работодателя риск, е налице основанието
по чл.200, ал.1 от КТ за ангажиране на отговорността му, ако претендираните да бъдат
6
обезщетени вреди се намират в причинно-следствена връзка с инцидента. С оглед на
събраните за инцидента доказателства и конкретно по възражението на ответника, че
основно задължение на ищеца е да участва при раздаването на храната, да оказва
помощ при хранене на нуждаещите се възрастни и да осъществява контрол за спазване
на хигиенните изисквания в дома, не се установява по какъв начин ищецът е нарушила
това свое задължение, посочено в т.8 и т.10 на връчената й на 05.11.2010г. длъжностна
характеристика. В тази връзка от представените от ответника заповед от 31.12.2021г. за
видовете инструктаж в Дома и книга за инструктаж не се установява какво е
конкретно съдържанието на посоченото в т.10 задължение за осъществяване на
контрол за спазване на хигиенните изисквания и относимостта му в случая към
процесната злополука.
Непосредствено след злополуката, на 06.04.2024г. в 20.00 ч. ищецът е
прегледана в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД гр.К., с поставена основна
диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, при анамнеза: по време
на работа паднала и се ударила в областта на дясна предмишница и грив. става, с
назначени рентеннографии на костите на крайниците, ортопедия и травматология, като
образното изследване установило фрактура на десния радиус на типично място. За
периода от 08.04.2024г. до 28.06.2024г. ищецът е в отпуск за временна
неработоспособност, с диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост, по причина
трудова злополука, в който период й е поставена гипсова имобилизация на дясна
предмишница на 08.04.2024г., свалена на 28.05.2024г., когато е установено, че ръката й
все още е оточна, с ограничени и болезнени движения, каквито има и към датата
03.06.2024г. при описано в амбулаторния лист за преглед обективно състояние на дясна
гривнина става: наличие на палпаторна болезненост, ограничен обем на движение,
наличие на лек оток, с предписани процедури: Лечение с нискочестотно магнитно
поле брой 5; Лечение със СЧТ брой 5; Аналитичнаа ЛФК брой 5 и Пасивни
упражнения брой 5. На заключителния преглед на 07.06.2024г. ищецът е насочена за
физиотерапия и рехабилитация в болнична обстановка поради наличие на палпаторна
болезненост, ограничен обем на движение и наличие на лек оток в дясна гривнина
става. Така ищецът е приета в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина към МБАЛ „Ат.Д.“ АД гр.К., където е на лечение в периода от 21.06.2024г.
до 28.06.2024г., при поставена окончателна диагноза: Лечение, включващо други
видове рехабилитационни процедури. Последици от счупване на горен крайник, с
придружаващи заболявания: Контрактура на става, мишница, раменна кост, лакътна. В
Епикризата за лечението е вписан следния специфичен статус: Оточна дясна гривнена
става.Ограничена флексия и екстензия на пръстите на ръката, с намалена мускулна
сила.Наличие на палпаторна болезненост в гривнена става с ограниени
движения.Добър рехабилитационен потенциал. След лечението ищецът е изписана с
подобрение, увеличен обем на движение и редуциран болков синдром, с дадени
7
указания за последваща рехабилитация.
В периода след инцидента, според показанията на св.Н. Ю., сестра на ищеца,
ищецът не била в състояние да се обслужва, постоянно се нуждаела от чужда помощ,
в т.ч. и за личната й хигиена, готвене, чистене. За период от около 2-3 месеца й
помагали майка й и свидетелката, като след проведена физиотерапия сестра й все още
имала болки и не можела да използва дясната си ръка, като се променил и начинът й
на живот.
Според заключението на съдебно медицинската експертиза с вещо лице д-р Н.
М. и изслушването на вещото лице в съдебно заседание пред тази инстанция, на Н. Ю.
Х. е било причинено: Счупване на дясната лъчева кост в долния й край/на типично
място/, като описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и
добре отговаря да е получено така както се сочи в исковата молба - при падане от
собствен ръст и подлагане на дланта и същото е довело до трайно затрудняване на
движението на дясната ръка за около два-три месеца. През м.юни 2024г. пострадалата
е преминала три курса на физиотерапевтично лечение – два амбулаторни и един с
болничен престой. А към настоящия момент се оплаква от болка при флексия и
екстензия в дясната гривнена става, в крайната фаза на движенията, както и от
изтръпване на дланта, като е имала затруднения в ежедневния си живот и на работнто
си място, които оплаквания се очаква да отшумят с времето, при необходимост да се
щади дясна ръка от натоварване. Последните обективни медицински данни за
процесното увреждане са от 28.06.2024г., за проведения курс на физиотерапия.
Разпореждането за признаване на злополуката от 06.04.2024г. за трудова не е
оспорено, поради което злополуката е трудова - настъпила е по време на извършената
работа по трудово правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява
длъжността „медицинска сестра“, без да е установено, че поради неизпълнение на
служебните и задължения на ищеца се настъпил инцидентът.
В резултат на трудовата злополука ищецът претърпява описаните увреждания
на здравето, които са в причина връзка със злополуката. Механизмът на настъпване на
злополуката не е опроверган с насрещното доказване на ответника като работодател.
За вреди, произтекли от трудова злополука, отговорност носи работодателят
само когато се намира с работника/служителя в трудовоправна връзка, каквато се
установява да съществува към деня на трудовата злополука.Работодателят носи
отговорност за вредите от трудова злополука щом същата е настъпила при или по
повод изпълнение на възложена работа или на друга работа, извършена без нареждане,
но в интерес на работодателя. Това, наред с установения механизъм на злополуката, по
време на извършване на работата и неоснователност на възраженията на ответника, за
липса на причинна връзка между релевантните вреди, чието обезщетяване ищецът
претендира и за умишлено причиняване на злополуката от ищеца, ангажира
8
имуществената отговорност на ответника по чл.200, ал.1 от КТ, в качеството му на
работодател.
Доказаната по делото продължителност на временна неработоспособност на
ищеца за близо два месеца и 20 дни, удостовереното здравословно състояние в
медицинската документация и продължителността и степента на интензивност на
болките и страданията от настъпилото увреждане на здравето на ищеца, с
невъзможност за самостоятелно самообслужване и ползване поради това на чужда
помощ за около два месеца, с последващ болков синдром при флексия и екстензия на
възстановената при обичаен ход на оздравителния процес става, с очакване за в
бъдеще оплакванията да отшумят, ако ставата се щади от физическо натоварване,
обуславят дължимост от работодателя на обезщетение за претърпените от ищеца по
причина трудовата злополука неимуществени вреди.
Съобразно трайно установената практика на съдилищата, справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква определяне на паричния еквивалент
на претърпените болки, страдания и морални вреди, които се преценяват с оглед
конкретните обстоятелства. При определяне размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди - в случая
това е характерът на увреждането-трайно по степен затрудняване на двигателните
умения на ищеца за период от два месеца и 20 дни, с оглед на продължителността на
временната неработоспособност, с обичаен ход на оздравителния процес и без
усложения, причинените физически болки и морални страдания за същия период и
прогнозата за в бъдеще - благоприятна с възстановено физическо здраве и
работоспособност, с продължаващи болки в дясна гривнена става, при необходимост
същата да се щади от натоварване. Следва да се отчете несъмнено изпитвания от
ищеца дискомфорт през периода на обездвижване от невъзможността да се обслужва в
ежедневните си дейности без чужда помощ, което следва несъмнено от
доказателствата по делото, както и възрастта й към злополуката - 43 години, в активна
възраст, с изградени навици и социални контакти, които за периода на временна
неработоспособност не са осъществявани пълноценно.
Преценявайки установените по делото обстоятелства и на основание чл.52 от
ЗЗД и ППВС N 4/68г, както и задължителната по чл.290 от ГПК практика на
ВКС/Решение N 86/06.06.2017г. на ВКС по гр.д. N 3856/2016г., IIIг.о., ГК, Решение N
38/13.03.2013г. на ВКС по гр.д. N 323/2012г., IIIг.о., ГК и др./, съдът приема, че за
справедливо обезщетяване на причинените на ищеца болки и страдания е достатъчно
обезщетение от 20 000 лв..
Не може да бъде прието за основателно възражението на работодателя за
освобождаването му от отговорност при условията на чл. 201, ал.1 КТ, тъй като не са
налице каквито е да доказателства увреждането да е било причинено от ищеца
9
умишлено.
Не е налице и основанието за намаляване на отговорността на работодателя
съгласно чл.201, ал.2 от КТ, когато пострадалият е допринесъл за увреждането,
допускайки груба небрежност.
Съгласно Решение N 719/10.11.200г. на ВКС по гр.д. N 2898/2008г., I г.о., ГК,
отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл.201, ал.2 от КТ
само в изключителни случаи, а именно само когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /съзнавана непредпазливост/,
т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя
правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на
притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се
предполага. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия,
довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от
неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са
налице, е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото и в
доказателствена тежест на работодателя е, извършването на такива действия от страна
на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното
настъпване.
Не се установи ищецът при извършване на дейността към настъпване на
злополуката да се отклонява от възложената от работодателя дейност, в разрез с
правилата за безопасност на труда, при което да действа със съзнанието за евентуално
съществуваща опасност от настъпване на определени вредоносни последици, които да
се е надявала да предотврати. Грубата небрежност е степен на небрежност, при която
увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука,
за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата
си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на
основни технологични правила и изисквания за безопасност /решение N 202/
12.12.2014 г. по гр.д. N 1298/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него/.
Възражението, основание на разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ, за намаляване
на отговорността на работодателя с изплатеното от общественотото осигуряване
обезщетение за временна неработоспосбност, за което са събрани доказателства, че е в
размер на сумата 4 471.57 лв., е неоснователно. Хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ,
която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е
конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от
10
случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за едно и също
нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая, доколкото
конкретната разпоредба на чл. 200, ал. 3 от КТ не допуска неоснователно обогатяване,
то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от
работодателя, и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то
следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени
от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в
този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до
неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение,
съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото
осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща
имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете
обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от
общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е
двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и
справедливо обезщетение на причинените видове вреди.
По изложените съображения въззивният съд намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. и да
постанови ново, с което да осъди ответника да заплати на ищеца допълнително сумата
от 10 000 лв. / наред с присъдената такава от 10 000 лв. с първоинстанционното
решение/, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди от процесната трудова злополука, ведно със законна лихва от 06.04.2025г. до
окончателното й изплащане.
В частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 10 000 лв., ведно със
законна лихва от 06.04.2025г. до окончателното й изплащане, в която
първоинстанционното решение е обжалвано от ответника, както и в частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до пълния му
предявен размер от 40 000 лв., в която е обжалвано от ищеца, решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Ю. Х. няма
право на разноски, тъй като не доказва направата на такива и разноски са дължими в
полза на процесуалния й представител, осъществил в нейна полза безплатна правна
помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата в размер на 1 155 лв.
с ДДС съразмерно на уважената част от въззивната жалба, с оглед на удовлетворения
обжалваем интерес съобразно служещата за ориентир Наредба N 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като допълнително на адвоката се присъди и
11
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 155 лв. с ДДС
съразмерно с уважената част от иска от тази инстанция, които разноски са в тежест на
„Дом за стари хора“ гр.К..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от „Дом за стари хора“ гр.К.
разноски по делото пред тази инстанция съразмерно с отхвърлената част на въззивната
жалба на въззивника Н. Ю. Х. са в тежест на последната и същите възлизат на 2 310
лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивна инстанция.
Въззивникът Н. Ю. Х. е освободена от заплащане на държавна такса и разноски
по делото на основание чл.83, ал.1 т.1 от ГПК, при което на основание чл.78, ал.6 от
ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК в тежест на въззиваемия „Дом за стари хора“ гр.К. следва да
се възложи държавната такса по делото съразмерно с уважената част от иска от тази
инстанция, възлизаща на 400 лв., както и съответния размер на държавната такса за
въззивно обжалване, възлизаща на 200 лв.. Заплатеното от бюджетните средства на
съда възнаграждение на вещо лице съразмерно на уважената част от иска, възлизащо
на 237,53 лв., следва да се възложи в тежест на въззиваемия „Дом за стари хора“ гр.К.,
а разликата до пълния му размер от 475.05 лв. да остане в тежест на бюджета на съда.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 68/14.05.2025 г. по гр.д. N 22/2025 г. по описа на РС – К. в
частта, с която предявеният от Н. Ю. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.К., ул. „Б.“ N 58
против „Дом за стари хора“, гр.К., със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Х.Б.“
N 2, с БУЛСТАТ **********, поделение към Община К., пл. “Б.“ N 5, с БУЛСТАТ
**********, иск по чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв.
до сумата 20 000 лв., вместо което:
ОСЪЖДА „Дом за стари хора“, гр.К., със седалище и адрес на управление гр.
К., ул.“Х.Б.“ N 2, с БУЛСТАТ **********, поделение към Община К., пл. “Б.“ N 5, с
БУЛСТАТ **********, да заплати на Н. Ю. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.К., ул.
„Б.“ N 58 допълнително сумата 10 000 лв., /или общо 20 000 лв. наред с присъдената в
първоинстанционното производство/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука, настъпила на 06.04.2024г., ведно със законната лихва от
06.04.2024г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение N 68/14.05.2025 г. по гр.д. N 22/2025 г. по описа на
РС – К. в останалите обжалвани части: в частта, с която „Дом за стари хора“, гр.К. е
осъден за заплати на Н. Ю. Х. с ЕГН ********** по предявения иск по чл.200, ал.1 от
КТ сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2024г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която предявеният от Н. Ю. Х. с ЕГН **********
12
против „Дом за стари хора“, гр.К. иск по чл.200, ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата
над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 40 000 лв., както и в
частта за разноски
ОСЪЖДА „Дом за стари хора“, гр.К., със седалище и адрес на управление гр.
К., ул.“Х.Б.“ N 2, с БУЛСТАТ **********, поделение към Община К., пл. “Б.“ N 5, с
БУЛСТАТ **********, да заплати на адвокат Н. В. М., с ЕИК *********, с адрес на
упражняваната дейност гр.К., бул. „Б.“, бл.А., ап.19 сумата 1 155 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена на Н. Ю. Х. с ЕГН
********** безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата за въззивна инстанция и допълнително сумата 1 155 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена на Н. Ю. Х. с ЕГН
********** безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Дом за стари хора“, гр.К., със седалище и адрес на управление гр.
К., ул.“Х.Б.“ N 2, с БУЛСТАТ **********, поделение към Община К., пл. “Б.“ N 5, с
БУЛСТАТ **********, да заплати по сметка на ОС-К. сумата 400 лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на иска от въззивната инстанция, 200 лв.
държавна такса за въззивно обжалване и сумата 237.50 лв., представляваща заплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Н. Ю. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.К., ул. „Б.“ N 58 да заплати на
„Дом за стари хора“, гр.К., със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Х.Б.“ N 2, с
БУЛСТАТ **********, поделение към Община К., пл. “Б.“ N 5, с БУЛСТАТ
**********, сумата 2 310 лв. с ДДС, представляваща разноски за въззивна инстанция
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13