№ 63
гр. Габрово, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600143 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия С.Д., чрез
неговия защитник адв.Р.Д. от ГАК срещу Присъда № 7 от 12.05.2021г.
постановена по НОХД № 43/2021г. на РС- Д..
С горната присъда РС-Д. е признал подсъдимия С.Д. за виновна в това,
че на 04.12.2020 г. около 23,45 ч. в района на гр. Д. по ПП-5 км. 125 /посока
гр. Д. - гр. В. Търново/, управлявал МПС – лек автомобил марка „Пежо 306“ с
рег. № ** негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0048 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК
за което съдът му е наложил наказание от една година лишаване от свобода,
като е постановил същото да изтърпи при първоначален трог режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, както и да заплати ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 500 (петстотин) лв.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 (дванадесет) месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът му
е зачел времето, през което същия лишен от това право по административен
ред, считано от 04.12.2020 г.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
1
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Д. като защитник на
подсъдимия Д. само досежно размера на наложеното наказани, като
неправилна.Прави се искане обжалваната присъда да бъде изменена, като се
намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав адв.Д. поддържа
жалбата, като сочи, че са налице многобройни смекчаващи вината на Д.
обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55 от НК-като такива
защитникът сочи ниската, макар и съставомерна концентрация на алкохол,
това, че последното осъждане на Д. е през 2014г. и след излизането му от
затвора през 2018г. същият няма други престъпни деяние. Подсъдимият е с
постоянна месторабота, грижи се за малолетното си дете и според адв.Д.
отсъствието му за дълго време от дома би затруднило финансово
семейството.
Подсъдимият Д. поддържа жалбата.Твърди ,че ако наказанието му е за
по-кратък период няма да си загуби работата и моли същото да бъде
намалено.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата,
присъединява се към мотивите на РС-Д. и моли присъдата да бъде
потвърдена.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено
следното:
Атакуваната присъда е постановена възоснова на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни
изводи по фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка:
На 04.12.2020г. , около 23,00 ч. подсъдимият Д. с личния си автомобил
„Пежо 306“ с рег. № **, пътувал по пътя с. Гостилица – гр. Д.. По същото
време на установъчен пункт на пл. Ракетата в гр. Д. се намирал служебен
автомобил на РУ Д. с полицейски екип в състав – свидетелите И. и Г..
Свидетелите възприели автомобила, който навлизал в гр. Д. и го последвали.
Същият продължил по път ПП-5 в посока бензиностанция „Лукойл“, а след
това излязъл от там и тръгнал в посока В. Търново. В района на Вагонния
завод бил настигнат спрян от полицейския патрул. При проверката
подсъдимият бил тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
2
фабр. № ARDN 0048, което показало 1,35 промила алкохол в издишания
въздух. На Д. бил издаден талон за медицинско изследване бл. № 0054732,
като в него той вписал ,че приема резултата от техническото средство и се
подписал.
В обясненията си пред съда, подсъдимият не оспорва изложената по-горе
фактическа обстановка. Признава, че консумирал бира и неочаквал, че
дрегера ще покаже толкова висока стойност. Твърди, че отишъл до
бензиностанцията за цигари и тогава го спрели за проверка. Изразява
съжаление за извършеното от него.
Фактическата обстановка не е предмет на оспорване и пред настоящата
инстанция. Същата се установява по безспорен и положителен начин от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на
анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на
обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е
задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил
правилата на формалната логика. Настоящия съдебен състав споделя изцяло
извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд, като
подробен и законосъобразен и счита ,че не следва да го преповтаря.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
събраните по делото доказателства са непротиворечиви и е достигнал до
единственият възможен и правно обоснован извод ,че подсъдимия Д., както
от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, като на
04.12.2020 г. около 23,45 ч. в района на гр. Д. по ПП-5 км. 125 /посока гр. Д. -
гр. В. Търново/, управлявал МПС – лек автомобил марка „Пежо 306“ с рег. №
** негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0048.
Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е единствено размера
на наложеното наказание. За извършено от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и
глоба. Наказанието наложено от подсъдимия е определено от РС-Д. към
специалния минимум и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.Като такива решаващият съд е отчел: направените от
подсъдимия самопризнания, доброто процесуално поведение, съдействието на
органите на разследването, както и липсата на допълнителни вредни
последици от деянието. Въззивният съд счита ,че като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчете ,че след 2018г. подсъдимият не е имал
противообществени прояви. От показанията на неговата майка се установява
,че той ходи на работа и се грижи за малолетното си дете, което говори ,че
3
същия се е интегрирал в обществото ,след изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода.Основателно е искането на защитата, като
смекчаващо вината обстоятелство да се отчете , констатираното малко над
минимума наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух, а именно
1,35 промила.
Като отегчаващи вината обстоятелства РС-Д. е отчел наличието на
предишни осъждания. Въззивният съд, констатира, че Д. до 2018г.
многократно е осъждан за различни по вид престъпления и няколкократно е
търпял наказание лишаване от свобода.това сочи, че същия демонстрира
незачитане на законите на страната и има трайно изградени криминални
навици. Въпреки ,че има малолетно дете и семейство, той по настоящото
дело, само две години след излизането му от затвора отново е нарушил
закона, управлявайки МПС след употреба на алкохол. Видно от справката на
стр.15- 17 от ДП за нарушенията на Д., като водач на МПС, същият
многократно е санкциониран по административен път за нарушения на ЗДвП,
като през 2019г. отново му е бил отнет Контролния талон и СУМПС, което
говори, че същият е недисциплиниран водач и като такъв застрашава както
собствения си живот, така и този на останалите участници в движението по
пътищата.
При това положение, настоящият съдебен състав изцяло споделя
изводите на РС-Д., че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в
закона наказание да се явява несъразмерно тежко за извършеното от Д.
престъпление. Правилни са и изводите на решаващия съд ,че е налице превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
Наложеното наказание на подсъдимия от една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 500.00 лева е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.законосъобразно Д. е лишен от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 7 от 12.05.2021г., постановена по
НОХД № 43 по описа за 2021г. на РС-Д. , на осн. чл.338 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5