РЕШЕНИЕ
№2267
гр. Пловдив, 23.11.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2650 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.Д.К. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника ѝ адв. Г.,
против Решение № 1040-21-823/12.08.2021 г. на Директор на ТП на НОИ – София
град, с което е потвърдено Разпореждане №
O-21-999-00-0001493411/27.05.2021 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите, с което на М.К. е отказано изплащането на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО с начална дата от 23.05.2021 г.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в писмена молба, депозирана за съдебно заседание чрез
процесуалния представител адв. Г., прави искане за отмяна на оспореното решение
като издадено в противоречие с материалния закон, като в тази връзка излага
подробни съображения и конкретно относно това, че изводите на административния
орган се градят на предположения. Претендира се присъждане на разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – Директор на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – София град, чрез процесуалния
си представител Вълева, с писмено становище, изпратено по делото заявява, че
оспорва жалбата, като моли да се отхвърли същата като неоснователна и
необоснована. Прави се искане, ако съдът уважи жалбата, да намали размера на
претендираното като разноски от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес от оспорване, за което оспореният акт е неблагоприятен. Същата
е депозирана в законоустановения срок, в която връзка са представени
доказателства за изпращането ѝ по пощата, както и срещу акт, който
подлежи на съдебно обжалване и поради това се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
На 18.05.2021 г. било депозирано
до Директор на ТП на НОИ София-град удостоверение от „Мегамонт“ ЕООД гр. София
по приложение № 10 към Заявление-декларация за лицето М.К. за изплащане на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО с начална дата
от 23.05.2021 г. по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО.
Междувременно била започнала проверка на
осигурителя по заповед на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО от
06.02.2020 г. за пълна ревизия на разходите на ДОО. За извършената пълна
ревизия по приходите на държавното обществено осигуряване на „Мегамонт“ ЕООД
гр. София, включваща ревизиран период 31.10.2016 г. – 31.01.2020 г., бил
съставен Ревизионен акт за начет № РА-5-21-00851616/08.12.2020 г., като в анализа
към същия било прието, че за шестнадесет лица, включително и жалбоподателя К.,
подаваните данни за осигурени лица по чл.5, ал.4 от КСО са такива без правно
основание, като по отношение на К. това касае данните с вид осигурен „01“ за
периода от месец ноември 2016 г. до месец 09.2020 г., включително. За този си
извод контролните органи при ТП на НОИ взели предвид извършените по време на
ревизията проверки на място на афиширания адрес на „Мегамонт“ ЕООД, както и по
документи, в резултат на което било прието, че дружеството не е осъществявало
реално търговска и стопанска дейност. В тази връзка на 08.02.2020 г. на
„Мегамонт“ ЕООД били издадени задължителни предписания с № ЗД-1-21-00851770 на
основание чл.108 от КСО, а именно да заличи основни данни, съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО за множество лица, сред които и жалбоподателя
М.К. с вид осигурен „01“ за периода от месец ноември 2016 г. до месец септември
2020 г. вкл. Задължителните предписания били връчени на пълномощник на
дружеството на 08.12.2020 г. и не били обжалвани. На 27.05.2021 г. било
издадено Разпореждане №О-21-999-********** на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ София град, с което било отказано
изплащането на обезщетение за отглеждане на малко дете на М.К. по чл.53 от КСО по посоченото удостоверение,
приложение № 10 от 18.05.2021 г. Като мотиви във въпросното разпореждане било
отразено изрично, че след извършената проверка от контролните органи на ТП на
НОИ София-град е установено, че лицето не е упражнявало трудова дейност към
осигурителя „Мегамонт“ ЕООД и няма
качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. Затова и на
основание чл.10 и чл.52а от КСО било посочено, че се отказва паричното
обезщетение. Разпореждането за отказ било обжалвано в срок от М.К. пред
Директора на ТП на НОИ София град, който със своето решение от 12.08.2021 г.,
предмет на обжалване по настоящото дело, отхвърлил жалбата и потвърдил
разпореждането. В решението си контролният административен орган изрично
посочил, че обжалваното пред него разпореждане за отказ било издадено след
приключилата процедура по проверка по разходите на ДОО във връзка с подадените
от „Мегамонт“ ЕООД данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО за осигурителен стаж и
доход. Отчетено било, че за К. са подадени данни в регистъра на трудовите
договори за сключен такъв на 18.11.2016 г., както и данни за допълнително
споразумение от дата 01.04.2017 г., както и че от страна на осигурителя
„Мегамонт“ ЕООД от ноември 2018 г. до произнасянето на административния орган,
няма данни за внасяни осигурителни вноски за лицето. Обсъдени били събраните
при пълната проверка на дружеството обяснения от управителя му и писмени
доказателства, като било прието, че не може реално да се установи извършвана
търговска дейност от страна на дружеството, декларирана от управителя –
рекламна дейност по изготвяне и разпространение на флаери, нито може да се
установи реално извършвана дейност от лицата, за които са подадени уведомления
за сключени трудови договори, поради липса на документи, които да установяват
отношения на дружеството с негови контрагенти, липса на реално действащ офис на
дружеството. Посочено било също и че по повод на изпратени предписания до М.К.
да представи документи, свързани с упражнявана от нея трудова дейност при
„Мегамонт“ ЕООД, жалбоподателят К. е представила обяснителна записка и копие от
трудов договор. Заключено било, че за да е осигурено лицето, едно от условията,
на които следва да отговаря, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 от КСО, като наличието на трудов договор и
подаването на данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО не е достатъчно, за да
възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права за
получаване на обезщетение от бюджета на ДОО. Отразено било, че задължителните
предписания до дружеството, включващи и задължение да се заличат подадените
данни за М.К., не били обжалвани и влезли в сила на 22.12.2020 г. Прието било,
че събраните данни за липса на осъществена стопанска дейност от дружеството,
подавало данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за М.К., както и липсата на
доказателства тя да е осъществявала трудова дейност, обуславят извода за това,
че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция на това
понятие. Посочено било още, че съгласно чл.10 от КСО основанието за
възникването на осигурителното правоотношение е упражняването на трудова
дейност. Заключено било, че К. няма право на обезщетение, защото не отговаря на
изискванията по чл.52а от КСО, съгласно която разпоредба осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск, като
наличието на двете законови предпоставки е необходимо да е едновременно
установено към датата на настъпване на риска.
При така установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намери
следното:
На първо място, обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, са издадени от материално компетентни
административни органи, по аргумент от чл.40, ал.3 от КСО и във връзка с приетата
по делото Заповед на Директора на ТП на НОИ София град от 03.02.2017 г. относно
оправомощаване на длъжностно лице, което да издава разпореждания за отказ за
изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете, както и с оглед чл.117,
ал.1, т.2, б.“е“ от КСО, досежно издателя на обжалваното решение.
Според
чл.52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната
му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, а съгласно чл.53, ал.1 от КСО, след
изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на
допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната
му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако след изтичане срока на
обезщетението при осиновяване на дете, то не е навършило 2-годишна възраст. Съгласно
чл.54к от КСО отпускането и изчисляването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното
обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12,
както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на
обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по
ред, определени с акт на Министерския съвет. Според нормата на чл.1 ал.2 от НПОПДОО, преценката
на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по
ал.1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се
използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица,
регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови
злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за
профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от
ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11 ал.1 и 2 от
наредбата. Според легалната дефиниция по §1,
т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В тази насока и действително,
за определяне на обстоятелството дали едно лице има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до
навършване на 2-годишната му възраст, се взема предвид наличието на 12 месеца осигурителен стаж като
осигурено за
този риск, тоест нужно е да се установи дали лицето изобщо е осигурено такова за съответния
осигурителен риск, а това изисква установяване
на обстоятелствата дали осъществява трудова дейност и дали за него са
внесени, или са дължими, осигурителни вноски.
В конкретния случай, спорно по делото е обстоятелството
дали жалбоподателят К. изобщо има качеството на осигурено лице, което на
практика е прието от административния орган, че не налице. В тази насока и от
жалбоподателя се акцентира върху факта, че има сключен трудов договор, за който
е било подадено уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ в НАП, както и
допълнително споразумение към него, а също и че макар и да не са били внасяни
осигурителни вноски, такива са били дължими за К., предвид подаването на данни
от работодателя ѝ за периода на действие на трудовия ѝ договор,
поради което се сочи, че същата е имала непрекъснат осигурителен стаж. Впрочем,
от страна на административния орган не се спори, че К. е сключила трудов
договор № 3/18.11.2016 г. с „Мегамонт“ ЕООД за длъжността разпространител на
безплатни вестници и брошури и че за този договор е било подадено уведомление в
НАП по реда на чл.62, ал.3 от КТ, както и че е имало и допълнително
споразумение към него от 2017 г., а също и че за К. от страна на дружеството са
били подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО, но не са били внасяни осигурителни
вноски. Действително обстоятелството, че осигурителни вноски не са внесени, а
само дължими, не е основание за отказ от изплащане на парично обезщетение с
оглед цитираното определение на понятието за осигурено лице, но в конкретния
случай не невнасянето на осигурителни вноски е основанието за постановения
отказ, а фактът, че такива изобщо не са били дължими според административния орган,
защото К. не е полагала труд по своето правоотношение. Както е имал възможност
да посочи ВАС в редица свои решения, от съдържанието на легалното
определение за „осигурено лице“ следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл.4 от КСО. Според чл.10,
ал.1 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4, или чл.4а, ал.1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. В тази
насока и еднопосочна и трайна е съдебната практика на ВАС и относно това, че не съществува идентичност на
трудовото и на осигурителното правоотношение, което е приел впрочем и
административният орган в своето решение. Наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но това не винаги е така. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението
за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да
осъществява трудова дейност въз основа на наличното трудово правоотношение. Затова
и лице, за което не е доказано,
че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице,
независимо дали за него е налице сключен и непрекратен трудов
договор и дали са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни
осигурителни вноски, какъвто, впрочем, не е процесният /в
този см. е напр. Решение
№ 5383/2021 г. по адм.
д. № 2806/2021 г., както и Решение № 8732/2021 г.
по адм. д. № 4826/2021 г. на ВАС/.
В
конкретния случай, нито в рамките на административното производство, нито
въпреки указаната ѝ доказателствена тежест пред съда жалбоподателят К. е
ангажирала конкретни доказателства, от които да може да се направи категоричен
извод относно това, че същата реално е полагала труд по представения от нея
трудов договор. Въпросният договор не е оспорен от Директора на ТП на НОИ – София
град, нито е обявен за недействителен по предвидения за това ред в КТ, поради
което и обвързва
валидно страните по него, като доказва сключването му, но
независимо от това, не може да се счете, че удостоверява последицата от
сключването му, а именно реалното постъпване на работа от страна на К. и
изпълнението на трудовите функции по договора. Видно е, че нито в договора,
нито по друг начин, е било направено писмено удостоверяване започването на
изпълнението по договора, съгласно изричното изискване на чл.63, ал.4 от КТ. От
страна на жалбоподателя не е представена длъжностната характеристика, която е
посочено в самия трудов договор да ѝ е била връчена, за да се установи
какъв е конкретният характер на дейността, която е следвала да изпълнява по
договора. От събраните в хода на ревизионното производство на
дружеството-работодател по договора доказателства не се установяват конкретни
такива, които да доведат до извод за реално осъществяване на дейността по
трудовия договор от страна на жалбоподателя К., като в тази връзка единствено
са били обсъдени в оспореното решение, макар и неприложени по преписката, обяснения
на управителя на дружеството, както и обяснителната записка от името на
жалбоподателя досежно характера на твърдяната осъществявана от нея работа –
разпространител на безплатни вестници и брошури. Следва да се има предвид, че
дадените обяснения от К. в рамките на административното производство относно
конкретната дейност, осъществявана от жалбоподателя, не се потвърждават от
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, нито от
извършената проверка на място на адреса на дружеството, а освен това те са
дадени от заинтересовано лице. Видно е, че с жалбата си срещу разпореждането за
отказ К. е представила едно доказателство – копие от трудов договор със същия
номер и дата като трудовия ѝ договор с „Мегамонт“ ЕООД, който обаче касае
правоотношение на друго физическо лице с друго дружество, а същевременно
очевидно е, че е почти идентичен като външен изглед и оформление, както и в
частта му относно подписите за работник и работодател в сравнение с договора
ѝ с „Мегамонт“ ЕООД, което поражда сериозно съмнение. В същото време, събрани
са доказателства в рамките на административното производство досежно липсата на
осъществявана стопанска дейност от страна на дружеството „Мегамонт“ ЕООД гр. София.
Така става ясно, че на афиширания му адрес на практика не е налице офис или
помещение, ползвано от дружеството, а се намира само лице, което е упълномощено
да получава адресирана до дружеството кореспонденция, без дори да има
задължение да му я предава. Липсват доказателства дружеството да е издавало
рекламни брошури /флаери/ или вестници, каквито се твърди да е разпространявала
К. в обясненията ѝ, нито да е получавало такива от трети лица с цел
разпространение. Липсват доказателства такива материали реално да са били
съхранявани на адреса на дружеството и да са били реално предавани на
жалбоподателя, както и доказателства досежно това къде именно и по какъв начин
евентуално същата ги е разпространявала, как е осъществявала отчитането на
работата си, как и къде реално е получавала възнаграждението си, предвид
данните, че на адреса на дружеството, където тя твърди в обясненията си да е
получавала заплащане в брой, не е открито изобщо лице-касиер, както и с какви
именно средства ѝ е било заплащано от дружеството, предвид липсата на
доказателства за реално осъществявани стопански дейности от дружеството,
липсата на отчети за покупки и продажби, както и всякакви счетоводни документи,
от които да може да се направи извод за реалността на осъществяваната от него
търговска дейност. В тази връзка и приложените по преписката ревизионен акт за
начет, ведно с анализ към същия, както и задължително предписание до „Мегамонт“
ЕООД за заличаване на подадените данни за К., което, както се каза, не е било
оспорено и е влязло в сила, са в потвърждение на извода относно липсата на едно
от изискуемите условия за изплащане на обезщетение за гледане на дете, а именно
същата да има качеството на осигурено лице. Каза се вече, че въпреки
предоставената ѝ възможност за това и надлежно указаната ѝ
доказателствена тежест в производството пред съда, жалбоподателят К. не е
оборила тези изводи на административния орган, като следва да се има предвид,
че страната носи доказателствена тежест за онези факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици, които претендира поради това да са
настъпили. Доколкото фактът на действителното започване да се упражнява дейност
по трудовия договор е такъв, който обуславя тези изгодни правни последици за
жалбоподателя, то същата е следвало да го докаже, което не е било сторено в
настоящото производство, в което не са били ангажирани надлежни писмени, нито
гласни доказателства, в насока установяване факта на започване и на изпълнение
на работата по трудовия договор на жалбоподателя.
При това положение следва да се приеме, че по отношение на М.К. не е възникнало осигуряване съобразно чл.10,
ал.1 от КСО,
съответно към датата на възникване на риска, същата не е имала качеството на „осигурено
лице“ по смисъла на закона, доколкото към тази
дата за нея нито са били внесени, нито пък са били
дължими осигурителни вноски, тъй като
същата не е започнала да упражнява трудова дейност в „Мегамонт“ ЕООД гр. София. Поради това и правилно ѝ е било отказано
изплащането на обезщетение за гледане на дете до навършване на 2 години с
начална дата 23.05.2021 г. и като е потвърдил отказа на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите, Директорът на ТП на НОИ София град е
издал законосъобразно решение.
Досежно възраженията на
жалбоподателя, свързани с произнасянето на Административен съд Пловдив по други
административни дела, то същите настоящият съд намира за неоснователни. Следва
да се има предвид, че със съдебните решения, постановени по посочените в
жалбата адм. дело № 1739/2020 г. и адм. дело № 181/2020 г. са били отменени
разпореждания за спиране на производството по отпускане на обезщетение за
временна неработоспособност по болнични листове на жалбоподателя, като е
счетено, че започналата проверка на осигурителя не е доказателство, което може
да доведе до издаване на разпореждане за отказ, защото ревизията не е
приключила и не може актът да се постанови въз основа на предположения относно
изхода ѝ, като преписките са били върнати на органа за произнасяне по
същество. По адм. дело № 797/2021 г. съдът е отхвърлил жалбата на К. против
Решение на Директор на ТП на НОИ София град и изобщо не е правил констатациите,
посочени в жалбата сега, но напротив, приел, че жалбоподателят К. не е доказала
полагането на труд по същия трудов договор от 2016 г. при „Мегамонт“ ЕООД
гр.София.
По
изложените аргументи и след извършена и служебна проверка на оспорения акт по
реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав намери жалбата за неоснователна и затова счете, че същата следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото принципно се дължат разноски на
ответната страна, но такива не са поискани изрично, поради което и не следва да
се присъждат.
Предвид изложеното и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д.К. с ЕГН ********** ***, против Решение № 1040-21-823/12.08.2021 г. на
Директор на ТП на НОИ – София град, с което е потвърдено Разпореждане №
O-21-999-00-0001493411/27.05.2021 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите, с което на М.К. е отказано изплащането на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО с начална дата от 23.05.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.119, вр. с чл.117, ал.1, т.2 б.“е“ от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: