РЕШЕНИЕ
№ 1469
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110216623 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Мегапак груп” ЕООД, ЕИК ******* чрез
пълномощника му –адв.М. М. - САК против наказателно постановление №
23-2200618/30.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Софийска област, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 ( хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се отправя искане към съда за неговата отмяна.
На първо място, в жалбата се сочи, че възприетата и обективирана в
атакуваното НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната
такава.
На следващо място, в жалбата се твърди, че в хода на административно
–наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно непосочване на обстоятелствата, при които
е извършено твърдяното нарушение и доказателствата, които го
потвърждават.
1
В проведените по делото съдебни заседания дружеството-
жалбоподател, се представлява от пълномощника си –адв.М.. Последният в
дадения ход по същество пледира съдът да се произнесе с решение,с което да
отмени обжалваното НП.
Процесуалният представител на АНО - юрисконсулт Иванов изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на
производството не са допуснати твърдяните от жалбоподателя процесуални
нарушения, като описаната фактическа обстановка в обжалваното НП е
безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Отправя молба
към съда да се произнесе с решение, с което да потвърди като правилно и
законосъобразно издаденото наказателно постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпил сигнал в ИА“ГИТ“ – София на 06.10.2022 г. била
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на
контрол – цех за производство на картони и печатница, находящ се в гр.
София, кв.“Враждебна“, ул.“51“, № 10, стопанисван от „Мегапак груп”
ЕООД, ЕИК *********.
В хода на проверката от контролните органи бил изискан Правилника за
вътрешния трудов ред. Същият не бил представен, като на Светозар Илиев –
ръководител на обекта била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК,
адресирана до дружеството работодател.
Впоследствие, проверката продължила по документи в периода 14.10 –
24.10.2022 г., като се установило, че дружеството „Мегапак груп” ЕООД, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е
изпълнило задължението си да държи на разположение на контролните
органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работата,
в това число заповеди за полагане на извънреден труд, за установяване на
непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
2
проверка № ПР2233296/24.10.2022 г.
Въз основа на констатациите от извършената проверка на 24.10.2022 г.
св.Катерина Кулева –главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” –
Софийска област съставила срещу „Мегапак груп” ЕООД, Акт за
установяване на административно нарушение № 23-2200618 за извършено на
06.10.2022 г. в гр. София нарушение по чл.403а, ал.1 КТ.
Актът бил предявен на същата дата на управителя на дружеството г-жа
Камелия Стоянова, която след като се запознала със съдържанието му, го
подписала с отбелязване „възразявам“.
Писмени възражения срещу акта не са били депозирани в
законоустановения срок по смисъла на чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, срещу дружеството жалбоподател
било издадено наказателно постановление № 23-2200618/30.11.2022 г. от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София област, с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация,
дружеството –работодател е санкционирано с имуществена санкция в размер
на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ за
извършеното нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ.
Наказателното постановление било връчено на представител на
дружеството жалбоподател на 05.12.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – Протокол за извършена проверка №
ПР2233296/24.10.2022 г., АУАН № 23-2200618/24.12.2022 г., призовка на
основание чл.45, ал.1 от АПК, идентификационна карта, сведения по чл.402,
ал.1, т.2 и т.3 от КТ, Правилник за вътрешния трудов ред на „Мегапак груп”
ЕООД, списък на лицата, запознати с Правилник за вътрешния трудов ред на
„Мегапак груп” ЕООД, Заповед № ЧР-1431/15.08.2022 г. на изпълнителен
директор на ИА“ГИТ“, длъжностна характеристика на длъжността
„директор“ Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., Заповед № З-0024/08.01.2019 г. и Заповед № З-
0025/08.01.2019 г. на Изпълнителен директор на ИА“ГИТ“, Заповед № З-
0683/11.08.2022 г., Заповед № З-0693/15.08.2022 г., Заповед № З-
0107/02.02.2022 г. и Заповед № ЧР-1415/08.08.2022 г. на изпълнителен
3
директор на ИА“ГИТ“, длъжностна характеристика на длъжността „главен
инспектор“, сигнал вх. № 22102907/26.09.2022 г. и уведомително писмо вх.№
22087109/24.10.2022 г. и Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителен
директор на ИА“ГИТ“; както и от гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля –актосъставител.
В основа на фактическите си изводи съдът постави показания на св.
Катерина Кулева–актосъставител и лично присъствал при извършване на
процесната проверка. Показанията на този свидетел се отличават с
последователност и логичност, което мотивира настоящия съдебен състав да
им се довери изцяло. Твърденията на св.Кулева относно направените
констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения
протокол за извършена ПР2233296/24.10.2022 г. В тази връзка следва да се
отбележи, че цитираният протокол е официален свидетелстващ документ,
който материализира удостоверително изявление на своя издател, т.е. отнася
се до съществуването или несъществуването на определени факти
/осъществени от издателя или възприети от него/. Същият разполага с т.нар.
“материална доказателствена сила”- т.е. има доказателствено значение
относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася
удостоверителното изявление. Протоколът, който е съставен при извършване
на една предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на
производството - наличие на деяние, установяване на дееца и неговата вина,
се явява необходим и достатъчен за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на определено лице.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима. Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на своите правомощия съдът констатира, че АУАН е
4
съставен от оправомощено лице, предвид разпоредбата на чл.416, ал.1 КТ.
Съгласно последната, нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно
такъв орган е актосъставителят Катерина Кулева на длъжност „главен
инспектор“ при Д”ИТ” – София област. Посочената правна норма пряко
делегира правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае
от допълнително оправомощаване. Обжалваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ във вр.т.4 от
приложената към материалите на делото Заповед № З -0058/11.02.2014 г.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното НП са
издадени в рамките на предвидените от законодателя срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН, като съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на представител на
дружеството –жалбоподател.
Като неоснователно съдът възприема възражението в жалбата за
неизяснена фактическа обстановка и допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка следва да се
отбележи, че констатираното административно нарушение е описано точно и
ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, и са описани доказателствата, от
които се потвърждава извършването на нарушението.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административно-наказателната процедура не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице и които да са самостоятелно основание за
отмяна на атакувания акт.
От събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл.403а, ал.1 КТ, тъй като на
06.10.2022 г. в гр. София, в обект – цех за производство на картони и
печатница, находящ се в гр. София, кв.“Враждебна“, ул.“51“, № 10,
стопанисван от дружеството като работодател по см. на §.1 т.1 от ДР на КТ,
не е държал на разположение на контролните органи екземпляр от
Правилника за вътрешния трудов ред, въпреки задължението му за това. За
5
съставомерността на нарушението като такова по чл.403а, ал.1 от КТ е без
значение къде другаде и дали изобщо дружеството-работодател е държало
някъде екземпляр от Правилника за вътрешен трудов ред, доколкото
същественото е, че този правилник не е бил държан на разположение на
контролните органи в мястото, където се полага труд, с цел – извършване на
адекватен и своевременен контрол в реално време, по спазване на трудовото
законодателство.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие. Касае се не за административно нарушение на
физическо лице, а за неизпълнено задължение на юридическо лице към
държавата, която отговорност е безвиновна, обективна, поради което съдът не
следва да объсжда субективната съставомерност на нарушението.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН – такъв, при който
извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид. По тази причина наказаното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко
е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в КТ задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал
в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на
закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени
или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката
следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а
с оглед на степента, с която формалното нарушение е застрашило
6
обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило
обществените отношения, свързани с ефективния и своевременен контрол
върху спазването на трудовото законодателство от работодател, т. е. от
юридическо лице, имащо икономическа власт върху наетите физически лица,
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това
бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото
следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.
В конкретния казус, съдът намира, че не са налице и кумулативните
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
съгласно която "За нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. " Този извод
се основава именно на факта, че поради това, че към датата на проверка в
обекта, стопанисван от дружеството не се е съхранявал екземпляр от
Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работата, поради
което контролните органи са били лишени от възможността към конкретния
момент да проверят дали в обекта не се полага извънреден труд и по този
начин е осуетена възможността да се установи дали от действията на
работодателя не са произтекли вредни последици за работници и служители.
В тази връзка следва да се има предвид и фактът, че проверката е била
извършена по повод на получен сигнал в ИА“ГИТ“ – София за нарушение на
трудовото законодателство и в частност на работното време и полагания труд
в почивни дни. С оглед на това, че именно извършването на процесното
нарушение не е дало възможност на контролните органи да установят дали
сигналът е основателен или не, настоящият съдебен състав счита, че
прилагането на разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ по отношение на
дружеството-жалбоподател би представлявало нарушение на общия принцип
в правото да не се черпят права от собственото недобросъвестно поведение.
Съгласно санкционната норма на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
7
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1 500 до 15 000 лв. Наложената на дружеството санкция е в абсолютния
законов минимум, с оглед на което не подлежи на обсъждане въпросът за
ревизиране размера на наложеното наказание.
Предвид изложените по –горе аргументи съдът намира, че жалбата с
която е сезиран е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление е
правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила, поради което основания за отмяната му не са налице.
При този изход на правния спор, с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.4
от ЗАНН е основателно искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 27 е от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева, предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр. ал.9 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
2200618/30.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Софийска област, с което на „Мегапак груп” ЕООД, ЕИК***** е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 ( хиляда и петстотин) лева
на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение по
чл.403а, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Мегапак груп” ЕООД, ЕИК***** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – Софийска област, разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80 (осемдесет) лв.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9