РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Монтана, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело №
20221600900012 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 607а, ал.1 във връзка с чл. 608 и чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Молителят М.Б. ЕООД, ЕИК *, гр. *твърди в молбата, че е кредитор на К. п. /КП/ А.-
И. ООД , ЕИК *, село * с изискуеми парични вземания в общ размер 7 651.02 лева,
породени от сключени договори за аренда на земеделска земя, в които е встъпил като
арендодател след придобиване собствеността върху земеделските земи, предмет на
договорите. Вземанията са изискуеми, като върху същите се дължи и лихва за забавено
изпълнение, считано от датата на настъпване изискуемостта . Конкретните вземания и
основанията за възникването им са описани в таблица, инкорпорирана в молбата, от която се
установява, че се претендират за плащане вноски за стопанските от 2014/2015г. до
2019/2020г. . Твърди се, че ответното дружество е неплатежоспособно, тъй като не е в
състояние да изпълни описаните в молбата изискуеми парични задължения , породени и
отнасящи се до търговски сделки , като началната дата на неплатежоспособността е
31.12.2020г. . Освен неплатежоспособност, поддържа и наличие на свръхзадълженост, тъй
като имуществото на длъжника е недостатъчно да покрие паричните му задължения . При
тези твърдения се иска от съда, след установяване състоянието на неплатежоспособност,
евентуално свръхзадълженост на ответника , да постановите решение, с което се обяви
неплатежоспособността или свръхзадължеността на ответното дружество с определяне
начална дата , да се открие производство по несъстоятелност със съответните последици -
назначаване на временен синдик, допускане на обезпечение и насрочване първо събрание на
кредиторите.
1
Ответното дружество , чрез пълномощник адвокат В.Д. , в първото по делото съдебно
заседание оспорва изцяло молбата като неоснователна с твърдения за липса на валидно
възникнали изискуеми парични задължения с основание посочените договори за аренда.При
условията на евентуалност поддържа погасяването на претендираните вземания поради
изтекла давност. Поддържа, че не е в състояние на неплатежоспособност и не са налице
предпоставките на закона за обявяването му в несъстоятелност, поради което и се иска
отхвърляне на подадената молба като неоснователна, ведно с присъждане на разноски.
Доказателствата по делото са писмени, като е прието заключение по съдебно
икономическа експертиза. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и
логическо единство, във връзка с твърденията на страните въз основа на закона, съдът
приема следното:
Молителят като кредитор на длъжника по търговски сделки, предвид твърдените в
молбата обстоятелства , е легитимиран съгласно чл. 625 от ТЗ да подаде молба за откриване
на производство по несъстоятелност .
Дали твърдените в молбата вземания са възникнали валидно и са парични, изискуеми
, породени или се отнасят до търговска сделка, съответно дали ответникът като длъжник по
такива вземания не е в състояние да ги изпълни е въпрос по съществото на спора.
Предмет на установяване по делото е на първо място качеството на молителя на
кредитор на ответното дружество, а именно наличие на изискуемо парично вземане с
основание търговска сделка .
По делото е безспорно, че и двете страни са търговци по смисъла на чл. 1,ал. 2 от ТЗ-
регистрирани търговски дружества с ограничена отговорност .
С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание
сключен на 07.03.2014г. между В.А. и ответното дружество договор за аренда с предмет
предоставени за срок от 5 години, считано от 01.10.2014г. земеделски имоти в землището на
село * с обща площ 16.904 дка с договорено в чл. 4 годишно арендно плащане в размер не
по-малък от 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в
количества, съобразено с цените към момента на плащане/ , като срокът за арендното
плащане е не по-късно от края на календарната година. От приложения нотариален акт №
*/15.09.2014г. се установява, че Б. Р.е продал на ищеца два от имотите, предмет на договора
за аренда. По делото не е установено праводателят на ищеца да е страна по договора за
аренда, съответно правоприемник на арендодателя В.А., поради което и не са осъществени
предпоставките на чл. 17,ал. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, ищецът не е станал
страна по сключения на 07.03.2014г. договор за аренда, поради което и няма право да търси
плащане на дължимото по този договор арендно плащане.
С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание
сключен на 12.05.2014г. между Д.А. и ответното дружество договор за аренда с предмет
предоставен за срок от 5 години, считано от 01.10.2014г. земеделски имот в землището на
село * с площ 9.998 дка с договорено в чл. 4 годишно арендно плащане в размер не по-малък
2
от 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в количества,
съобразено с цените към момента на плащане/, като срокът за арендното плащане е не по-
късно от края на календарната година. С нотариален акт № */17.02.2015г. ищецът е
придобил от Д.А. правото на собственост върху този имот, но липсват доказателства да е
изпълнил задължението си по чл. 17,ал.3 ЗАЗ и да е уведомил арендатора за това
обстоятелство. При липса на уведомление, то не се установява , дори и да е налице
основание за плащане на арендните вноски в полза на ищеца, за ответника да е възникнало
валидно задължение за плащане на ищеца дължимите по договора суми, съответно не е
установено изискуемо парично задължение . От друга страна претендираните за плащане по
този договор арендни вноски за стопанските години до 2017/2018г. включително са погасени
по давност съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД като периодични плащания с изтичане на три години
от крайния срок за плащане – края на съответната календарна година.
С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание
сключен на 26.02.2013г. между Т.Х. и ответното дружество договор за аренда с предмет
предоставен за срок от 5 години, считано от 26.02.2013г. два земеделски имота в землището
на село * с обща площ 15.895 дка с договорено в чл. 5 годишно арендно плащане в размер
на 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в количества,
съобразено с цените към момента на плащане/, като срокът за арендното плащане е не по-
късно от края на календарната година. С нотариален акт № */18.05.2016г. ищецът е
придобил от Т.Х. правото на собственост върху арендуваните имоти, за което е уведомил
арендатора на 02.06.2016г. .Претендираните за плащане по този договор арендни вноски за
стопанските години 2016/2017 и 2017/2018г. включително са погасени по давност съгласно
чл. 111, б.“в“ ЗЗД като периодични плащания с изтичане на три години от крайния срок за
плащане – края на съответната календарна година.
С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание
сключен през януари 2013г. между Д.И. и ответното дружество договор за аренда с предмет
предоставен за срок от 5 години, считано от януари 2013г. четири земеделски имота в
землището на село * с обща площ 12.802 дка с договорено в чл. 5 годишно арендно плащане
в размер на 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в
количества, съобразено с цените към момента на плащане/, като срокът за арендното
плащане е не по-късно от края на календарната година. С нотариален акт № */13.06.2016г.
ищецът е придобил от Д. И. правото на собственост върху два от арендуваните имоти, за
което е уведомил арендатора на 18.08.2016г. .Претендираните за плащане по този договор
арендни вноски за стопанските години 2016/2017 и 2017/2018г. включително са погасени по
давност съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД като периодични плащания с изтичане на три години от
крайния срок за плащане – края на съответната календарна година.
По приложения договор за аренда от февруари 2007г. с исковата молба не се твърди
да съществува изискуемо парично задължение, поради което и съдът не го обсъжда.
С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание
сключен на 23.04.2015г. между Е.Е.и ответното дружество договор за аренда с предмет
3
предоставен за срок от 5 години, считано от 01.10.2015г. земеделски имот в землището на
село *с площ 17.987 дка с договорено в чл. 4 годишно арендно плащане в размер не по-
малък от 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в
количества, съобразено с цените към момента на плащане/, като срокът за арендното
плащане е не по-късно от края на календарната година. С нотариален акт № */03.06.2016г.
ищецът е придобил от Е.Е. правото на собственост върху арендувания имот, за което е
уведомил арендатора на 18.08.2016г. . Претендираните за плащане по този договор арендни
вноски за стопанските години 2016/2017 и 2017/2018г. включително са погасени по давност
съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД като периодични плащания с изтичане на три години от крайния
срок за плащане – края на съответната календарна година. За стопанските 2018/2019 и
2019/2020г. арендното плащане , договорено в чл. 5 от договора е дължимо , като размерът
му е посочен в исковата молба за всяка от двете стопански години като 539.61 лева – по 30
лева за декар обработваема площ. В чл. 4 от договора за аренда арендното плащане е
договорено в пари или в натура, като в уведомлението, изпратено от ищеца до арендатора не
е посочено, че задължението е парично, поради което и предвид алтернативно договореното
такова в пари или в натура не може да се направи категоричен извод за валидно възникнало
парично задължение . От заключението на вещото лице по приетата съдебно –икономическа
експертиза, неоспорено от страните, е установено, че ищецът не е осчетоводил като
дължимо парично вземане по този договор за аренда.
Несъмнено договорите за аренда със страни търговци , съответно свързани с
търговската дейност на ответното дружество –производство на непреработена
селскостопанска продукция , са търговски сделки по смисъла на чл. 286 от ТЗ, но по делото
не е установено наличие на валидно възникнали и изискуеми парични вземания на ищеца с
основание посочените по горе договори за аренда , съответно не е установено ищецът да е
кредитор на ответника с изискуеми парични вземания с основание търговски сделки ,
поради което и липсва активна материалноправна легитимация на молителя като една от
кумулативно предвидените предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.
При така установените обстоятелства съдът приема, че по делото не е установено
ищецът да има качеството на кредитори на длъжника с изискуеми парични вземания,
отнасящи се до търговска сделка, каквото изисква разпоредбата на чл. 608,ал.1,т.1 от ТЗ ,
съответно не е установена материалноправната му легитимация да се намеси в чужда правна
сфера чрез искане за откриване производство по несъстоятелност, поради което и молбата се
явява неоснователна.
Претендираните с молбите вземания за обезщетения за забавено изпълнение не са
индивидуализирани с посочване на размер и период на забавата, поради което и не
обосновават качеството на молителя на кредитори на ответното дружество с изискуеми
парични вземания.
От друга страна установените от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
икономическа експертиза коефициенти за обща, бърза и незабавна ликвидност за периода
2019-2021г. са над базовите стойности – единица за общата ликвидност, между 0.5-0.7 за
4
бързата и между 0.2-0.4 за незабавната , поради което и не е установена и втората
кумулативно дадена предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност-
обективна невъзможност за изпълнение изискуемите парични задължения .
Предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност с оглед
разпоредбите на чл. 607а,ал.1 и чл. 608 от ТЗ е установяване неплатежоспособността на
търговеца, като в дадената в чл. 608, ал.1 от ТЗ легална дефиниция “неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение , породено
или отнасящо се до търговска сделка.
От събраните по делото доказателства не се установи материалното правната
легитимация на молителя като кредитор на ответника с изискуемо парично вземане ,
породено или отнасящо се до търговска сделка, в случая от процесните договори за аренда ,
съответно не се установява ответното дружество да не е в състояние да изпълнява
изискуемите си парични задължения с основание търговски сделки , поради което и не са
установени материалноправните предпоставки на чл. 608,ал. 1,т.1 от ТЗ , не е установено
състояние неплатежоспособност и искането на молителя за откриване производство по
несъстоятелност следва да се отхвърли .
При този изход на спора и на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК на ответника следва да
се присъдят направените по водене на делото разноски в размер на 800 лева платено
адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер, предвиден в чл. 7,ал. 3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно не е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора .
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Б. ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр. *, ул.*№ * , подадена по чл. 625 от ТЗ на 07.01.2022г. за откриване производство по
несъстоятелност по отношение К.П. А. И.ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление
с.* , обл. *ул. * № * поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, като
НЕОСНОВАТЕЛНА .
ОСЪЖДА М.Б. ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.*№ * да
заплати на К. П.А. И.ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление с.* , обл. *ул. * № *
сумата 800 лева разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5