Р Е Ш Е Н И Е
№ 90 14.07.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Ивалина Станкова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 58 по описа за 2023 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл.151, ал.5 от ЗДвП.
Образувано по жалба на Б. А. Т., ЕГН-**********
***, подадена чрез адвокат С.А. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***,
офис №7 против Решение с рег.№363000-9335/20.03.2023г. на Началник сектор „ПП“
при ОД на МВР-Търговище- гл.инспектор Д. С., с което е постановен отказ да се
поднови свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, поради
изтекъл срок на валидност, по подадено Заявление с вх.№ ****/25.10.2022г.
В жалбата като основание се навежда
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Излага се становище, че в хода на административното
производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Навежда се, че в конкретния случай при издаване на оспорения акт не са
съобразени фактите, че Б. А. Т. е
омъжена за А. М. Т., който освен българско гражданство има и турско гражданство
и семейството често пътува до Р.Турция, както и обстоятелството, че оспорващата
не е пребивавала в друга държава - членка на ЕС, освен в Р.България. Навежда
се, че цитираната в оспореното Решение Директива касае страни - членки на ЕС.
Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че органът не е изследвал всички
факти и обстоятелства във връзка с приложението на разпоредбата на чл.12 от
Директива 2006/126 на ЕП и на Съвета и пар.6,т.46 от ПЗР на ЗДвП при преценката
относно наличието на предпоставката
„обичайно пребиваване“. Моли се оспореното Решение и постановения с него отказ
да бъдат отменени, като преписката да се върне на компетентния орган за ново
произнасяне по Заявлението на оспорващата Б.
А. Т..
В съдебно заседание оспорващата
се представлява от адвокат С.А. ***, която поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки, в
които допълнително като становище навежда доказаност при така събраните по делото
доказателства, че разширеното семейство на Б.
А. Т. -баща, брат, племеници, баба и дядо по бащина линия, са трайно
живущи на територията на Р.България, както и на обстоятелството, че оспорващата
няма друго свидетелство за МПС, което да е издадено в Р.Турция. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че
оспорващата Б. А. Т. отговаря на всички
условия по чл.12 от Директива 2006/126/ЕО на
ЕП и на Съвета от 20.12.2006г. и пар.6,т.46 от ДР
на ЗДвП. Навежда се, че наказателното и административното производство са две
различни производства, като Постановлението на прокурора за отказ да се
образува досъдебно производство няма обвързваща сила за административния орган и неможе да бъде
единствен мотив на последния за постановяване на оспорения акт. Моли се жалбата да бъде изцяло уважена.
Ответникът по жалбата - Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище-
гл.инспектор Д. С., в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт Л.Ж.,
която счита жалбата за неоснователна. Излага твърдение че предвит на това че
Р.Турция е извън страните членки на ЕС, при пътувания от Р.Търция към
Р.България и обратно „Граничният контрол“ се осъществява при всяко влизане и
излизане извън страната, като в тази връзка справката, която е представена по
делото съдържа пълна информация относно пътуванията на лицето Б. А. Т.
от Р.България до Р.Турция и обратно.
Излага становище че видно от представената справка от автоматизирана
информационна система „Граничен контрол“ оспорващата Т. за последните 12 месеца
от датата на подаване на заявлението-25.10.2022г. е пребивавала на територията
на Р.България само 21 дни. Предвид доказаността на това обстоятелство не може
да се приеме, че страната на „обичайно пребиваване“ за нея е Р.България. Излага
подробни доводи, обосноваващи, че българското законодателство съдържа такива
разпоредби-чл.17 от Наредба I-157/2002г. за
условията и реда за издаване на СУМПС, които позволяват издаване на българско
СУМПС въз основа на чуждестранно такова, като се позовава на Конвенция за
движение по пътищата от 1968г. подписана
и ратифицирана и от двете страни-Р.България и Р.Турция. Излага становище, че оспорения
отказ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като оспорващата
не отговаря на условието по чл.151, ал.5 от ЗДвП за „обичайно пребиваване“ в
Р.България. Излага доводи за издаване на оспорения акт от компетентен орган и
при спазване на процесуалните правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На
25.10.2022г. Б. А. Т. е
подала в ОДМВР-Търговище Заявление с вх.№****/25.10.2022г., с което е заявила издаване на ново
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, поради изтичане на срока на
валидност на
притежаваното от нея свидетелство за управление на МПС. Към заявлението си Т. е представила медицинско удостоверение за
здравословно състояние и Декларация
от 25.10.2022г. по чл.13, т.6 от Наредба №I-157/2002г. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина. В посочената декларация Б. А. Т. е декларирала, че обичайното й пребиваване е в Република България на адрес : с.*******,общ.Търговище,
ул. „********************.
В хода на образуваното административно
производство била извършена справка от „Граничен контрол“, от която се
установило че Т. е през последните 12 месеца, считано от
датата на
подаване на заявлението и 25.10.2022г.
е пребивавала на територията на Република България общо 27
дни.
Въз основа на данните от направената справка
е изготвена докладна записка с рег.№363р-26075/28.10.2022г. до директора на
ОДМВР - Търговище, в която е посочено, че от извършената справка в АИС ГК се
установява, че Б. А. Т. не е пребивавала 185 дни през последните 12 месеца
в Република България, поради което е предложено материалите по образуваната
административна препика да се изпратят на РУ – Търговище за допълнителна
проверка относно декларираните данни.
Със съпроводително писмо с вх.№ 2539/2022 от
12.12.2022г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище е постъпило
Постановление от 12.12.2022г. на Районна Прокуратура - Търговище, с което е
постановен отказ да се образува досъдебно производство по преписка с вх.№ 2539/2022г.
на Районна прокуратура- Търговище за престъпление по чл.313, ал. от НК. С посоченото Постановление на
РП-Търговище е прието, че отказа за образуване срещу лицето Б. А. Т. наказателно производство се основава на основание чл.9, ал.2 от НК -хипотеза
на явна незначителност на обществената опасност на деянието и изключва възможността
за това деяние нарушителят да бъде подведен под наказателна отговорност.
На
20.03.2023г. Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище - гл.инспектор Д. С. е издал Решение с рег.№363000-9335/20.03.2023г., с което на основание чл. 17, ал.15, т.3, пр.2
във вр.с чл. 17, ал.15, т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. и във вр. с
чл.151, ал.5 ЗДвП, на Б. А. Т.,
ЕГН-********** е отказано издаването на
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, по причина подновяване на СУМПС, по подаденото от нея Заявление с вх.№****/25.10.2022г.
С т.2 от същото Решение в отделен диспозитив административното производство по Заявление с вх.№****/25.10.2022г. на Б. А. Т. се прекратява.
Решението е издадено въз основа на фактическото
основание, че Б. А. Т. не е пребивавал 185 дни
през последните 12 месеца в Република България, тъй като съгласно справка от граничен контрол
същата, считано от датата на подаване на
заявлението - 25.10.2022г. дванадесет месеца назад е пребивавала на територията на Република България общо 27
дни. Като
правен извод органът е приел, че Б. А. Т. няма
„обичайно пребиваване“ в Р.България по смисъла на чл.12 от
Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006г., пар.6,т.46 от ДР на ЗДвП, във
връзка с чл.151, ал.5 от ЗДвП, с което не отговаря на изискванията на чл.17,
ал.15,т.3 от Наредба № I-
157/01.10.2002 г. на МВР за условията и реда
за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Решение с рег.№363000-9335/20.03.2023г., на Началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище - гл.инспектор Д. С. е съобщено лично на Б. А. Т. на 20.03.2023г., видно от съществуващата върху
оспореното решение като реквизит разписка. Жалбата на Т. срещу посоченото решение е подадена до
Административен съд-Търговище на 27.03.2023г. с вх.№363000-10327, чрез органа
издал оспорения акт.
От представените по делото Заповед №***********/28.10.2022г.
и Акт за встъпване в длъжност от 01.11.2022г. по делото се установява, че гл.инспектор Д. С. е встъпил и упражнява длъжността Началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище, считано от 01.11.2022г.
От приложената по делото Справка с
рег.№363000-18022/02.06.2023г. по делото се установява, че от издадените от
ОДМВР-Търговище на Б. А. Т. СУМПС, последното такова с №********* е било
със срок на валидност до 26.11.2022г.
От представеното по делото Удостоверение с
из.№4494/23.03.2023г., както и от Удостоверение за идентичност на лице с
различни имена по делото се установява че Б. А. Т. е омъжена за А. Т., с български имена А.М.Д..
От представеното по делото Удостоверение №****/31.03.2023г.
на Директор на Дирекция Население Чорлу по делото се установява, че на лицето Б. А. Т. с турски граждански №*********** не е
издавана шофьорска книжка в Р.Турция.
От приложената по делото справка от
информационната система на ОДМВР-Търговище, С-р „ПП“ с дата 13.06.2023г. за пътуване на лицето Б. А. Т. по делото се установява че
за периода 25.10.2021г.-25.10.2022г.
лицето има отсъствие от страната, както следва от 24.10.2021г. до 30.04.2022г.,
а именно от 189 дни; от 08.05.2022г.-24.06.2022, лицето има отсъствие от
страната от 46 дни; от 26.06.2022г.-06.09.2022г. лицето има отсъствие от
страната от 73 дни; от 10.09.2022-22.10.2022г. лицето има отсъствие от страната
от 43 дни или всичко общо 351 дни.
От показанията на свидетеля А.М.А. по делото се установява че Б. А. Т. е
омъжена в Турция и имат малко дете. Семейството живее във Р.Турция, тъй като
съпругът на Т. развива бизнес там-оглавява магазин. В периода от 25.10.2021г.-25.10.2022г Б. А. Т. не е
учила и не е работила, тъй като е била по майчинство. Установява се че в
момента Б. А. Т. живее в Р.Турция.
Съгласно показанията на посочения свидетел Б.
А. Т. е пътувала до Р.България за да се вижда с баща си, но съпругът и
през повечето време е бил в Р.Турция. Пи пребиваванията в в Р.България е
отсядала при баща си в с.******* ,като е
гостувала и на баба си и дядо си, живущи в същото село. В периода от 25.10.2021г.-25.10.2022г Б. А. Т. не е
учила и не е работила, тъй като е била по майчинство. Установява се че в
момента Б. А. Т. живее в Р.Турция.
От показанията на свидетеля Б.Н.Г.по делото се установява, че
семейството на Б. А. Т. има закупено в Р.Турция жилище.
Установява се също така, че към момента
семейството на Т. живее в това жилище в Р.Турция, като периодично Т. се връща в
Р.България, но не може да посочи колко често. От показанията на свидетеля се
установява, че Б. А. Т. в момента не
работи, има баща в с.*******, брат, братовчеди
и приятели в гр.Търговище, с които поддържа контакти.
Гореизложените обстоятелства се установяват
и от материалите по преписка с вх.№2539/2022г на РП-Търговище, в т.ч и че
детето на съпрузите Б. А. Т. и А. Т.
е родено в Р.Турция, видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане №0153/19.032021г.
Така приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни
доказателства доказателства.
При така
установеното, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена в срок и срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, с която се засягат права на оспорващата .
Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт и при наличие
на правен интерес.
При разглеждане на
жалбата по същество, съдът намира следното:
По аргумент на чл.
4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. на МВР СУМПС се издава от звената
„Пътна полиция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи
(ОДМВР) според постоянния адрес на лицето. Регламентацията на тази разпоредба
сочи, че решението за отказ да се издаден СУМПС следва са бъде издадено от Началника
на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР.
Оспореното решение
е издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище - гл.инспектор Д. С.. По делото е доказано, че последният изпълнява длъжността Началник сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР-Търговище от 01.11.2022г. По делото не се спори, че Б. А. Т. е с адрес по лична
карта: с.*******, общ.Търговище, обл.Търговище, ул. „********************.
По изложените съображения, съдът приема
оспореното Решение с рег.№363000-9335 от 20.03.2023г. на Началник сектор „ПП“
при ОД на МВР-Търговище за издадено при наличието на материална, териториална и
времева компетентност на органа.
Оспореното Решение съдържа фактическите
и правни основания, водещи в достатъчна степен
до яснота във волята на органа, за неговото издаване. В хода на
административното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да
са съществени.
По отношение на съответствието на
оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:
От така приложената по делото справка от информационната система
на ОДМВР-Търговище, С-р „ПП“ с дата
13.06.2023г. безспорно се установява, че през последните 12 месеца от момента на подаване на заявлението и, а именно в
периода от 25.10.2021г.-25.10.2022г, Б. А. Т. не е пребивавала в Р.България най-малко
185 дни. От всички събрани по делото доказателства /писмени и гласни/ по делото
се доказа, че през посочения период оспорващата Т. не само е пребивавала, но е и
живяла в Р.Турция за период повече от 185 дни. От показанията на разпитаните по
делото свидетели по несъмнен начин се
установи, че основното семейство на Б. А.
Т. състоящо се от нея, съпругът и детето и живее в Р.Турция, като има собствено
жилище там. Установява се, че съпругът
на оспорващата има собствен бизнес и към момента семейството живее в Р.Турция. Установи се също така, че Б. А. Т.
не е учила или работила през процесния период, нито в Р.България, нито в
Р.Турция. Същата е отглеждала роденото в
Р.Турция дете - Я. Т.. С оглед
изложеното съдът приема, че оспорващата няма трудови връзки на различно място
от личните и връзки. Личните връзки на Б. А. Т. изцяло сочат обвързаност на последната с място на обичайно живеене по
смисъла на пар.6,т.46 от ДР на ЗДвП с Р.Турция, както за процесния
период, така и към настоящия момент. По
делото не се твърди и не се сочат доказателства, през посочения период Б. А. Т.
да е учила в университет или да е пребивавала в държава-членка на ЕС за
изпълнение на задача с определена продължителност.
По изложените съображения съдът намира за доказано по делото, че по
отношение на Б. А. Т. не са изпълнени условията по чл.12 от Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006г. и пар.6,т.46 от ДР на ЗДвП. Последното води до
липса по отношение на Б. А. Т. на
материалната предпоставка - лицето да е
с „Обичайно пребиваване в Р.България“.
Разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП, не поставя като разграничителен критерий
„обичайно пребиваване“ в друга държава-членка на ЕС, а за „обичайно пребиваване
в Република България“. С това по
отношение на оспорващата се явява неспазено едно от законовите изисквания по чл.151,
ал.5 от ЗДвП за издаване на СУМПС от ОДМВР-Търговище и до наличието на
отрицателната предпоставка по чл.17, ал.15,т.3 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. на МВР за условията и реда
за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. С оглед
изложеното, съдът приема оспореното Решение за постановено при правилно
приложение на материалния закон.
На основание всичко гореизложеното, съдът намира
оспореното Решение и постановения с него отказ по Заявлението с вх.№****/25.10.2022г. на Б. А. Т. за законосъобразни. Следва жалбата на Б. А. Т. срещу Решение с
рег.№363000-9335/20.03.2023г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище-
гл.инспектор Д. С. да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на това, че по делото не се претендират
разноски от страна на ответника по оспорването, съдът намира че не следва да се
произнася по въпроса за разноските
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. Т., ЕГН-********** ***, подадена чрез
адвокат С.А. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, офис №7 против Решение
с рег.№363000-9335/20.03.2023г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Търговище- гл.инспектор Д. С., с което е постановен отказ да се поднови
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, поради изтекъл
срок на валидност, по подадено Заявление с вх.№ ****/25.10.2022г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: