Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№…………                                       10.07.2018 г.                       ГР. П Л Е В Е Н

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ІІ въззивен граждански състав,

на      двадесети юни                    две хиляди и осемнадесета година,

в открито заседание, в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                                                          мл. съдия ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

        

Секретар:          КОНА ДОЧЕВА

Прокурор:  ……………………………..

като   разгледа     докладваното от съдията   САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д.  № 348 по описа за 2018 година,за да се произнесе взе предвид следното:

                              

            Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

 

      С решение № 386/20.03.2018 г., Районен съд – гр. П. по гр. дело № 7820/2017г. по описа на същия съд, е прогласена на осн. чл.26, ал.2, изр.1, предложение последно от ЗЗД нищожността на Договор за продажба на наследство от 27.01.2017г.,вписан в СВ-гр.П., вх. рег. №733/30.01.2017г.,акт 274,том 1,дело №274/2017г., сключен между М.Г.В., ЕГН********** и С.Ж.В.,ЕГН**********,по силата на който М.В. продава придобитото наследство,оставено й от наследодателя Г.М.В.,починал на 22.01.2017г.,на С.Ж.В.,за сумата от 100лв.,поради привидност и абсолютна симулация.

       Осъдил е на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответницата  да заплати на  М.В. , ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 560 лв. за първата инстанция.

      Постъпила е въззивна жалба от С.Ж.В., ЕГН**********,чрез пълномощника адв.Н.Н. от Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, като въззивникът счита,че е допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд,който не е допуснал до разпит като свидетел адв.Д.Д. от Пл.АК.Това нарушение на РС е довело до невъзможност за установяване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора.Твърди,че в конкретния случай адв.Д. е действал без да са създавани отношения адвокат-клиент със С.В.,поради което свидетелските показания касаят обстоятелства,които не могат да бъдат свързани с разпоредбата на чл.34,ал.4 от ЗА.Въззивницата посочва,че с оглед практиката на ВКС на РБ,когато обратното писмо съдържа волеизявлението само на една от страните по прикритата сделка, то това писмено доказателство представлява начало на писмено доказателство по см. на чл.165,ал.2 от ГПК и  доказването на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски показания.Моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение ,като по съществото на спора  отхвърли предявения иск с правно основание чл.26, ал.2,изр.първо,пр.последно от ЗЗД като неоснователен,със законните от това последици.

     Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от М.Г.В.,чрез пълномощника й – адв. Ю.С. от Пл.АК. В писмения отговор се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба. Твърди се,че ответницата пред РС и въззивница пред настоящата инстанция е имала знание,че подписва документ,озаглавен „обратно писмо“,както и че подписът и изписаните ръкописно три имена са нейни.Ответницата сама е дала обяснения в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд,че саморъчно е изписала имената си под представеното като писмено доказателство обратно писмо,както и е положила подпис до имената „С.Ж.В.“.Същата не е оспорила и самия документ,именуван „обратно писмо“.Въззиваемата моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт на Пл.РС, като законосъобразен и правилен.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е неоснователна.

Решението на ПРС е правилно и законосъобразно.

        

       Не се спори по делото,че на 27.01.2017г. е сключен договор за продажба на наследство,с нотариална заверка на подписите и вписан в СВ-Плевен вх. рег. №733/30.01.2017г.,акт 274,том 1,дело №274/2017г., по силата на който М.Г.В.-Р., ЕГН**********,в качеството си на „продавач“ и като наследник на Г.М.В.,б.ж. на гр.Плевен,починал на 22.01.2017г., е продала на „купувача“ С.Ж.В.,ЕГН**********, придобитото от наследодателя си наследство-права и задължения,за сумата от 100лв.

    По делото като писмено доказателство е представено „обратно писмо“ от 27.01.2017г.,в което С.Ж.В.,ЕГН**********,е заявила,че „не е имала намерение да придобие наследството на Г.М.В. посредством договор за продажба на наследство от 27.01.2017г.,сключен с М.В.-Р.,в качеството й на наследник,както и че не  е заплащала посочената в договора сума от 100лв.“

    С писмения отговор по подадената искова молба ответницата С.В. е посочила,че не е разбирала значението на представеното „обратно писмо“,като същият документ е  представен за подпис в адвокатската кантора заедно с останалите документи,изготвени предварително.Продажбата на наследствени права е била обсъдена с ищцата предварително и съобразена с волята на наследодателя Георги Вълчанов, изразена приживе и  известна на всички негови наследници. Ответницата е оспорила твърдението в исковата молба за привидност на сключения договор за продажба на наследство и неговата нищожност поради абсолютна симулация.

      По реда на чл.176 от ГПК ответницата С.В. е дала обяснения досежно сключения договор за продажба на наследство от 22.01.2017г.  и изготвеното „обратно писмо“  от 27.01.2017г., като е заявила, че след  като е подписала  договора за продажба на наследство в кантората на Нотариус Ж.М.,е подписала и „обратното писмо“ в кантората на адв.Арнаудов.Разговаряла е с адв.А. за продажбата на наследство, като е  прочела договора пред нотариуса преди да го подпише. Ответницата е отговорила,че подписът в „обратното писмо“ е положен от нея,както и трите й имена са изписани ръкописно от нея. Посочила,е,че не й е обяснено за какво става въпрос,като е подписала документа в бързината.

    В хода на съдебното дирене е разпитана като свидетел С.Г. М.-сестра на  ищцата.Същата е посочила,че подписването на обратното писмо и договора за продажба на наследство е станало в един и същи ден,като са сключени два договора за продажба на наследство ,а ответницата е подписала обратните писма и по двата договора.След подписването на договорите и нотариалната им заверка пред Нотариус,в кантората на адв.Дафинов са подписани и обратните писма със знанието и съгласието на С.В.Всичко е било обяснено предварително на страните в адвокатската кантора.Самата ответница е завела ищцата и нейната сестра при адв.Д. във връзка с процесните договори за продажба на наследство,където са уговорени всички детайли на сделките,както и са съставени писмените документи,удостоверяващи тази част от волеизявлението,отнасяща се до привидността на сделките и достояние само на страните.

      Окръжният съд споделя изцяло правните доводи на Пл.РС досежно нищожността на процесната сделка- Договор за продажба на наследство от 27.01.2017г.,вписан в СВ-гр.Плевен, вх. рег. №733/30.01.2017г.,акт 274,том 1,дело №274/2017г., сключен между М.Г.В., ЕГН********** и С.Ж.В.,ЕГН**********,по силата на който М.В. продава придобитото наследство,оставено й от наследодателя Г.М.В.,починал на 22.01.2017г.,на С.Ж.В.,за сумата от 100лв.,поради привидност и абсолютна симулация.

     На първо място привидната сделка е сключена по предвидения в закона ред относно нейната форма,поради което е напълно редовна от външна страна.На следващо място е налице волеизявление в две части,като частта от волеизявлението,отнасяща се до привидността и достояние само на страните по сделката е обективирано в изготвения обратен документ, изходящ от другата страна,подписан на същата дата на сключване на привидната сделка-27.01.2017г.В двата документа-договора за продажба на наследство и в обратното писмо се съдържа единното волеизявление на другата страна-купувач по сделката продажба на наследство.

     Съгласно чл.165,ал.2 от ГПК свидетелски показания са допустими,когато страната се домогва да докаже,че изразеното в документа съгласие  е привидно и ако има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,които правят вероятно твърдението й,че съгласието е привидно-т.нар.начало на писмено доказателство.В този смисъл е допусната до разпит свидетелката С.Г. М.

      С определение на въззивния съд в открито съдебно заседание,проведен о на 20.06.2018г. е оставено без уважение доказателственото искане във въззивната жалба за допускане до разпит като свидетел на адв.Д.Д. от АК-Плевен на осн.чл.266,ал.3 от ГПК,като неоснователно.На първо място е налице забрана в императивната норма на чл.33,ал.4 от ЗА за разпитване на адвокат в процесуално качество относно: „факти и обстоятелства,които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие…разговори и кореспонденция с клиент,разговори и кореспонденция с друг адвокат и др.“,като съдът намира,че не следва тази разпоредба да се тълкува единствено по отношение на тези клиенти,с които адвокатът е подписал договор за защита и съдействие по конкретен казус.В случая не се касае за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на Пл.РС,тъй като обратното писмо изхожда от ответницата в качеството й на купувач по сделката,като в същото се съдържат именно нейни изявления за симулация на сделката и липсата на намерение да придобие наследството на Г.М.В. посредством договор за продажба на наследство от 27.01.2017г.,сключен между М.В.-Радулова,в качеството й на наследник,както и че не  е заплащала посочената в договора сума от 100лв.Това начало на писмено доказателство се отнася именно за страната,която се домогва да докаже,че изразеното в съответната сделка съгласие е привидно,а не обратното-за страната,която иска да докаже,че изразеното в документа съгласие не е привидно,а е действително/какъвто е настоящия случай/.

    Предвид изложеното  не може да се приеме,че не е налице обратен документ,като е сключена една действителна сделка,породила своите правни последици. В този смисъл са неоснователни възраженията на въззивницата,че е допуснато процесуално нарушение от РС , довело до невъзможност за изясняване на делото от фактическа страна и установяване на действителните факти и обстоятелства.

    Обжалваното решение на Пл.РС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

      При този изход на делото, въззивницата С.Ж.В.,*** ЕГН**********,следва да заплати направените деловодни разноски за настоящата инстанция от въззиваемата страна М.Г.В.,ЕГН********** ,в размер на 500лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК.

     Водим от горното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 386/20.03.2018 г. на Районен съд–гр.Плевен, постановено по гр.д. № 7820/2017 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА С.Ж.В.,*** ЕГН**********, да заплати направените деловодни разноски за настоящата инстанция от въззиваемата страна М.Г.В., ЕГН********** ,в размер на 500лв. адвокатско възнаграждение,  съобразно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: