Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 18.12.2018 година
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 22.11.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2563 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взема предвид:
Отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК , вр. с чл. 439 от ГПК.
Ищецът К.И.И. твърди, че с покана за
доброволно изпълнение по изп.№ 513/2018 г. на ЧСИ М.Глушкова е поканен да
заплати сума в размер на 890,22 лева , въз основа на изпълнителен лист и
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3129/2011 г. на ВТРС, издадени в полза на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Заявява, че сумите към датата на
образуване на изпълнителното дело са погасени по давност още през 2014 година.
Оспорва материалноправната легитимация на взискателя, като твърди, че не е уведомен
за наличието на договор за цесия между дружеството-ответник и дружеството, в
чиято полза е издадена заповедта за изпълнение. Освен това навежда доводи за
липса на идентичност между ищеца и лицето, срещу което е издадена заповедта за
изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да установи в отношенията
между страните , че К.И.И. не дължи на ответника сумата от 890,22 лева,
представляваща предявена претенция по изп.д.№ 513/2018 г. по описа на ЧСИ
М.Глушкова. В съдебно заседание се представлява от адв.П. от ВТАК.Поддържа
иска и моли съда да се произнесе
съобразно признанието на ответника. Претендира разноски, като заявяява, че
ищецът е станал причина за завеждане на делото.
Ответникът
"Кредит Инкасо Инвестмънт БГ "ЕАД , гр.София в срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Заявява, че иска е процесуално допустим и основателен, поради което прави
признание на иска по изложени в отговора съображения. Заявява, че не е дал
повод за завеждане на делото и не е събирал суми по изпълнителното дело , не оспорва възражението за изтеклата
погасителна давност, поради което моли съда да уважи иска на ответника като
основателен , но претендира възлагане на направените разноски. Евентуално прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
В съдебно заседание с писмено становище от процесуалния си представител юк
Тодорова поддържа отговора.
Съдът, след като изслуша становището на
страните намира за установено следното :
В чл. 237 от ГПК е предвидена
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да
постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено
при признание на иска. В конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба и с писмено становище преди съдебно заседание ответникът направи изрично
изявление за признание на иска. С оглед представените по делото писмени
доказателства – покана за доброволно изпълнение изх.№ 11350/24.07.2018 г. по изп.д.№ 513/2018 г. на ЧСИ М.Глушкова, ч.гр.д.№ 3129/2011
г. на ВТРС и в.ч.гр.д.№ 690/2012 г. на ВТОС, иска за признаване на установено по
отношение на страните, че ищецът не дължи сумата от 890,22 /осемстотин и
деветдесет лева и 22 ст./ представляваща предявена претенция по изп.д.№ 513/2018 г. по описа на ЧСИ М.Глушкова се явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е право, с което страната
може да се разпорежда. По отношение възражението на ответника за недължимост на поисканите от ищеца разноски с оглед
направеното признание и твърдението , че не е станал повод за завеждане на
делото , съдът
намира същото неоснователно. Видно е, че исковата молба е заведена на
16.08.2018 година, след като ищецът е получил покана за доброволно изпълнение
изх.№ 11350/24.07.2018 г. по изп.д.№ 513/2018 г. по
описа на ЧСИ М.Глушкова, с която е уведомен, че следва да заплати в полза на
"Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ" ЕАД сумата в общ размер от 890,22 лева по изп.лист,
издаден на 24.08.2011 г., както и за насрочено принудително изпълнение на
21.09.2018 г. от 10 до 18 часа -опис на движими вещи в дома на ищеца.
Следователно, макар да е признал иска, ответникът е станал причина за завеждане
на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК дължи направените по делото
разноски, възлизащи на общо 350 лева, от които 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 50 лева заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност
също е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е в
минималния размер предвиден в чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.И. с
ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД с
ЕИК ********* ,седалище и адрес на управление гр. София, бул. "П. Владигеров" 21, Бизнес Център "Люлин 6" сумата
от 890,22 /осемстотин и деветдесет лева
и 22 ст./ представляваща предявена претенция по изп.д.№
513/2018 г. по описа на ЧСИ М.Глушкова с рег.№ 730 с район на действие ВТОС.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул."П.Владигеров" 21, Бизнес
Център "Люлин 6" да заплати на
К.И.И. с ЕГН ********** *** сумата от 350
/триста и петдесет/ лева направени по делото разноски .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: