Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 30.10.2019                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На осми октомври                                                        Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3388 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора  твърди в исковата си молба, че ответникът имал открита партида при него с №27089 на адрес град Стара Загора, б.... С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се задължило да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплати консумираната и отчетенатa от инкасатора вода през месена, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви сьгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответникът Н.Р. Н.имал неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на 587,74 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 14.05.2018г. до 11.01.2019г., за което били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 16,71 лева за периода oт 28.06.2018г. до 07.03.2019г. За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на ответника, находящ се в гр. Cтapa 3aгора, ... За отчетените количествата доставена и отведена вода били издадени платежни документи - квитанции. Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл.31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г., вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване па водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случаи за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 8 бр. квитанции, приложени към исковата молба и описани в лихвен лист сумите, по които не били заплатени, като по първата от тях имало извършено частично плащане в размер на 41.50 лева. Срещу Н.Р.Н. *** от страна на ищцовото дружество било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 945 14.03.2019г. по ч.гр.д. №1555/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Водоснабдяване и канализация" гр. Стара Загора, както следва: 587,74 лева за главница; 16.71 лева лихва върху тази сума за периода от 14.05.2018г. до 11.01.2019г. законната лихва oт 11.03.2019г. до окончателното заплащане на сумата; 385 лева за разноски по делото, включващи държавна такса в размер на 25 лева и адвокатски хонорар в размер на 360 лева с ДДС. Предвид обстоятелството, че срещу издадената заповед било подадено в срок възражение oт длъжника, съдът дал указания на заявителя ЕООД „Водоснабдяване и канализация" гр. Стара Загора да предяви иск за съществуването на вземането си. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Н.Р.Н., че му дължи сумата 587,74 лева, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 14.05.2018г. до 11.01.2019г., за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване па заявлението 11.03.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви зa забавено плащане в размер на 16,71 лева за период от 28.06.2018г. до 07.03.2019г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба 4 oт 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и да осъди ответника да му заплати направените разноски.

Ответникът Н.Р.Н. не взема становище по предявения иск. В заповедното производство е депозирал възражение, в което по същество липсват доводи относно съществуването на процесното вземане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1555/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 945/14.03.2019 г. за сумата 587.74 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода по квитанции издадени в периода от 14.05.2018 г. до 11.01.2019 г., с 16.71 лева мораторна лихва от 28.06.2018 г. до 07.03.2019 г. и законна лихва върху главницата от 11.03.2019 г. до изплащането й. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 14.05.2018 г. до 11.01.2019 г. По делото е представен лихвен лист за имот в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики"  288, ап.90, партида 027089 с описани 8 бр. квитанции, в който лист като титуляр на партидата е посочен ответникът Н.Р.Н.. Представени са и отделните квитанции, издадени на абоната Н.Р.Н. за горепосочения период. С оглед на това съдът приема, че между страните в настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца съществуват данни за открита партида 207089 на името на  Н.Р.Н. за обект с адрес: ***. За периода 14.05.2018 г. - 11.01.2019 г. ищцовото дружество е издало 8 квитанции на името на ответника, общото задължение по които е в размер на 629,24 лв. По квитанция № **********/28.06.2018 г. е извършено частично плащане на 14.12.2018 г. в размер на 44,34 лв., като сумата 41,50 лв. е отнесена за частично разплащане на главницата, а сумата 2,84 лв. за частично разплащане на начислената лихва до момента. По останалите квитанции няма извършени плащания. Към датата на проверката от вещото лице общото задължение по горепосочените квитанции е в размер на 587,74 лв. Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите доказателства по делото.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 587,74 лева. Експертното заключение по делото не е установило нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответника суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 14.05.2018 г. до 11.01.2019 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че дължимата лихва, начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от Общите условия от датата на фактуриране по всяка една фактура до 24.10.2018 г. е в размер на 16,71 лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер.

Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 587.74 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода по квитанции издадени в периода от 14.05.2018 г. до 11.01.2019 г., с 16.71 лева мораторна лихва от 28.06.2018 г. до 07.03.2019 г. и законна лихва върху главницата от 11.03.2019 г. до изплащането й, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 945/14.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 1555/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 385 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство - в размер на 585 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Р.Н. *** съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 587.74 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода по квитанции издадени в периода от 14.05.2018 г. до 11.01.2019 г., с 16.71 лева мораторна лихва от 28.06.2018 г. до 07.03.2019 г. и законна лихва върху главницата от 11.03.2019 г. до изплащането й, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 945/14.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 1555/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Н.Р.Н. *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 385 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 585 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :