О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588/22.4.2019г.
гр. Пазарджик
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
разгледа докладваното от съдия Нанев административно
дело № 104, по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на
А.С.С. ***, подадена чрез адв. Т.В., против Държавен фонд „Земеделие“, с цена
на иска 24 446 лева главница и 5450,13 лева обезщетение за забавено плащане.
Производството по делото е приключило с
Определение № 916/26.07.2018 г. Същото е
обжалвано пред ВАС, като с Определение № 10853/14.09.2018 г., постановено по
адм.д. № 11048/2018 г., Четвърто отделение, делото е върнато за постановяване
на допълнителен съдебен акт, по реда на чл. 176 от АПК.
Производството по реда на чл. 176 от АПК е приключило
с Решение № 110/28.02.2018 г. Със
същото решение съдът е обявил нищожността на оспорената Заповед № 03-160-РД/495
от 29.09.2012 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“
гр. Пловдив.
В допълнителното решение съдът не се е произнасял по
разноските.
С молба, постъпила на 19.03.2019 г., процесуалният
представител на жалбоподателя А.С.С. е поискал съдът да допълни постановеното
решение в частта за разноските, като присъди направените по производството
разноски. Твърди се, че доверителят на адвоката е направил разноски в размер на
1708,16 лева, за което е направено искане за присъждане, представени са
доказателства, както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът се е възползвал от възможността по чл. 248,
ал. 2 от ГПК и е заявил, чрез процесуалния си представител становище за
неоснователност на искането. Счита, че по делото не е направено своевременно
искане за присъждане на разноските.
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, като
съобрази изложените доводи в молбата, приема, че искането за допълване на определението
в частта му за на разноските по делото е допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно по
следните съображения:
Първоначално производството по делото е образувано по
искова молба на А.С.С., подадена срещу Държавен фонд „Земеделие“ с искане за
извършване на второ плащане по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009 г. за
отпускане на финансова помощ по Мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013
г., подкрепен от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в
размер на 24 446 лева, както и за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 5450,13 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяването на иска.
Производството по тази искова молба е приключило с
Определение № 916/26.07.2018 г., с което е оставена без разглеждане исковата
молба и е прекратено производството по делото. Със свое определение от
14.09.2018 г., постановено по адм. д. № 11048/2018 г., състав на Върховния
административен съд е върнал делото за постановяване на допълнителен съдебен
акт по евентуалното искане, предявено от А.С.С. за обявяване нищожността на
Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012 г. на директора на ОД на ДФЗ – Пловдив. В
хода на прекратеното производство по исковата молба ищецът е поискал, чрез
процесуалния си представител, присъждане на разноските по производството.
Същият е представил списък на разноските (л. 308).
След връщане на делото за допълване на решението,
относно искането за прогласяване на нищожността на заповедта на директора на ОД
на ДФЗ – Пловдив, жалбоподателят срещу този административен акт не е искал да
му бъдат присъждани разноски по производството, както и не е представил списък
на разноските. В проведеното съдебно производство по чл. 176 от АПК от страна
на жалбоподателя не е искано присъждане на разноски, направени в това
производство срещу ответник – административен орган. Разноските, направено в
хода на исковото производство, не биха могли да бъдат присъдени, тъй като в
тази му част производството е прекратено и такива не се дължат.
Тъй като съдът не е задължен да присъжда разноски по
производството служебно, то молбата за допълване на решението в производството
по чл. 176 от АПК в частта му за разноските следва да бъде оставена без
уважение, предвид обстоятелството, че такива не са искани до приключване на
устните състезания.
Воден от гореизложеното, Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав,
О п р е д е л и:
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалният представител на
жалбоподателя А.С.С., адв. Т.В., за допълване постановеното Решение №
110/28.02.2019 г. в частта за разноските.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република
България.
Съдия:/П/