Р E Ш
Е Н И Е
№ 260011/29.01.2021
г.,
гр. П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П., в проведеното на осемнадести януари
две хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание,
в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на 34 ЗС
Предявен е от Т.В.К.
срещу С.С.К. иск с правно
основание чл. 34 ЗС за делба на самостоятелен обект
в сграда – апартамент, с идентификатор *****по КККР
на с. П.к.и одобрени със Заповед № РД-18-39/
17.07.2012 година на ИД на АГКК, с последно изменение
със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на имота ул. И., ет. 1, ап. 1, като самостоятелния обект се намира в сграда № 2, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.*.*, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излага се, че върху делбения имот е възникнала съсобственост, доколкото същият е придобит чрез договор за
покупко-продажба по време
на съществуващия между страните
граждански брак, сключен 1976 г. и прекратен
с Решение №*** от 13.11.2015г. по гр.д.№ 279/2015г.
по описа на Районен съд – П.. Предвид това се твърди, че всяка от страните по спора притежава по
½ ид.ч. от процесния имот,
поради което се моли да се допусне делба именно при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излага, че не се оспорват
фактите изложени в исковата молба, като е направено искане съдът да се
произнесе съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК намира за установено следното:
От прието като писмено доказателство по делото Решение № *** от 13.11.2015
г. постановено по гр.д. № 279/2015 г. по описа на Районен съд – П.се
установява, че страните са бил в граждански брак от 23.01.1976 г. до 03.12.2015
г., когато е прекратен с развод.
По делото е представена схема № 15-49292 от 20.01.2020 г. издадена от АГКК,
служба Пазарджик по отношение на имот с идентификатор: *****.***.***.*.*, находяща се в с. П.к.и, общ. П., ул. И., ет. 1, ап. 1, с
предназначение Вилна сградата -многофамилна, при съседи на същия етаж с
идентификатор: *****.***.***.*.*, под и над обекта няма съседи, като няма
посочен стар идентификатор, както няма и данни за собственика.
По делото е приет като доказателство допълнително споразумение към основен
трудов договор при купуване на ведомствено жилище сключен между С.К.- ответник
и търговско дружество „А.М.“ АД, по силата, на който работодателят е дал
съгласие на С.К. да бъде предоставено ведомствено жилище находящо се в с. П.к.и,
Тракиика № *, ап. *, по реда на Наредбата за
държавните имоти, като ответникът К. е поел задължение да работи в търговското
дружество за срок на още десет години, което задължение е изпълнено видно от
удостоверение № 94-00-604 от 15.09.2020 г. издадено от „А.М.“ АД, тъй като С.К.
е назначен в дружеството на 07.07.1977 г. и е освободен на 12.03.2002 г.,
поради придобиване на право на пенсия.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на наредба за държавните имоти от
11.08.1993 г., по силата на който ответникът в качеството му на купувач е
придобил правото на собственост върху апартамент № * в село П.к.и,
представляващ Т. № *, който апартамент е находящ се на първи етаж и се състои
от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения с площ от 50,80 кв.м., при съседи
на жилището: изток: двор, запад – двор, юг- двор.
От представено по делото и прието
като писмено доказателство Удостоверение № 1308 от 11.11.2020 г. издадено отО.П.се установява, че за сградите тип „Т.“, находящи се в с. П.к.и, няма издадени документи отО.П.във връзка с учредяване на отстъпено право на строеж
за тези сгради.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза от заключението
на която се установява, че процесната постройка с идентификатор: *****.***.***.*.*, находяща се в с. П.к.и, общ. П.не представлява жилище блок,
тъй като същата е едноетажна с височина 2,58 метра. Вещото лице е посочило, че
по предходния план на курорт „П.к.и“ одобрен със Заповед № 724 от 19.03.1964 г.
в терена, в който са построени сгради тип „Т.“ няма регулационно отреждане и в
него не е предвидено ново строителство. По действащия план на с. „П.к.и“
одобрен с Решение № 581 от 28.03.2002 г. процесната сграда е заснета с
кадастрален номер 49 и е показана като едноетажна полумасивна жилищна сграда.
Вещото лице пояснява, че процесната постройка „Т.“ е
строена като временно строителство през 1978-1979 г. и за нея няма издадени
строителни книжа- одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, като
строителството е реализирано без да са спазени условията и реда за разрешаване
на такъв проект. Сочи се, че процесната сграда е изпълнена като сглобяема конструкция
и е със статут на „преместваем обект“. В своето заключение вещото лице посочва,
че процесната постройка попада в имот собственост наО.П..
Изяснява, че при справка в дружество „А.-М.“ АД се установява, че за сградите тип
„Т.“ няма налична строителна документация. Както в заключението си, така и при
изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице разяснява, че не може
да се направи извод за идентично на процесния имот посочен в схема скица от
20.01.2020 на СГКК- Пазарджик и имота по представен Договор от 11.08.1993 г.
сключен между С.К. ***, като пояснява, че в договора липсва име на улица, номер
на парцел и квартал, а в скицата, площ на апартамент, прилежащи части, стар
идентификатор, съседи, като наоколо има и други сгради тип „Т.“ и „П.“. Ценено
съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на заключението на
съдебно-техническа експертиза, доколкото с него е даден обоснован отговор на
всички поставени по делото въпроси, като вещото лице подробно и в съдебно
заседание посочи начинът, по който е достигнал до своите крайни изводи.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Съдебната делба е регламентирано в закона производство, чрез което по
предвидените способи се прекратява състоянието на съществуваща съсобственост
върху вещни права. За да се постигне целта на производството следва вещта да
съществува и същата се допуска до делба в състоянието, в което се намира към
момента на постановяване на решението. Съобразно тези изисквания и споровете
между страните се преценяват и необходимите индивидуализиращи белези на вещта в
исковата молба и съдебното решение. За да е редовна исковата молба следва да са
посочени достатъчно индивидуализиращи белези, чрез които делбената вещ да се
разграничава от други подобни вещи, обект на вещни права. Ако обект на делбата
е цялата сграда достатъчно е да се посочат нейните индивидуализиращи белези. В
конкретния случай с предявената искова молба ищецът е посочил
индивидуализиращите белези на вещта, чиято делба се иска – посочен е
административен адрес на имота, както и идентификатор по КККР на с. П.к.и, общ.
П., като по този начин е очертал обекта на делбеното
дело, респ. обектът, който твърди, че е съсобствен и следва да бъде поделен
между страните по делото.
За да бъде уважен предявеният иск за делба следва в процеса на доказване да
бъде установено наличието на съсобственост между страните по делото, която
съсобственост е възникнала на твърдяното правно основание. В конкретния случай
в исковата молба е посочено, че правото на съсобственост между страните е
възникнало на основание договор за покупко-продажба сключен по време на гражданския
брак на страните. С изготвения по делото проекто доклад обективиран
в Определение №*** от 03.06.2020г. постановено по делото, който е обявен за
окончателен без възражения на страните съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства
установяващи правото на собственост на страните върху предмета на делба. В
изпълнение на дадените от съда указания ищецът е представил писмени
доказателства, които са приети по делото – допълнително споразумение към трудов
договор, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за
държавните имоти, като в нито един от посочените документи имотът, обект на
договора за покупко-продажба, не е индивидуализиран в достатъчна степен, така
щото да се направи категоричен извод, че именно процесния имот- обект на
производството по делба подробно посочен от ищеца е придобит на основание
представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата
за държавните имоти. По изложените съображение е уважено искането на ответника
за допускане и изслушване на съдебно-техническа експертиза вещото лице, по
която след проверка на строителните книжа, справка в Общината П.и търговско
дружество „А.М.“ АД категорично е посочило, че не може да се направи извод за
идентичност между процесния имот – посочен в исковата молба и имотът придобит
по силата на представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти, като е изяснил, че наоколо има и
други сгради “Тракйки“.
Предвид всичко гореизложено и доколкото по делото не се доказа наличието на
първата материалноправна предпоставка за уважаване на
исковата претенция- наличие на съсобственост върху процесния имот на твърдяното
основание, то предявеният иск за делба следва да се отхвърли като
неоснователен.
В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че в случай, че предявеният иск за делба бъде отхвърлен приложение намира
разпоредбата на чл.78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на
процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС, в
този смисъл е и приетото от правната теория становище „Българско гражданско
процесуално право“, проф. Ж. С.. При този изход на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на ответника, за което е
направено своевременно искане, като по делото са представени доказателства, че
същите са реално сторени – договор за правна защита и съдействие л. 38 от
делото. Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1200 лв., от които 600 лв. – възнаграждение за един адвокат и 600 лв.
заплатен депозит за вещо лице.
Съобразно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 40
лв. в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – П., както и 5 лв.
само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск, с правно основание чл. 34 ЗС, предявен от Т.В.К.
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу С.С.К. ЕГН: **********,
с адрес: *** за делба на недвижим имот самостоятелен обект -апартамент с
идентификатор: *****по КККР на с. П.к.и, общ. П., с адрес на имота: с. П.к.и,
ул. „И.“ ет. *, ап*, построен в сграда в сграда с идентификатор *****.***.***.*,
при съседи на обекта: над обекта: няма, под
обекта: няма на същия етаж: *****.***.***.*.*
по КККР на с. П.к.и.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т.В.К. ЕГН: **********
да заплати на С.С.К. ЕГН: ********** сума в размер на
1200 лв.- разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Т.В.К. ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П.държавна
такса в размер на 40
лв., както и 5 лв. само в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :