№ 89
гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900409 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Юробанк България“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“
№260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., действащи чрез адв.М. Р., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Позитано“ №7, ет.2, офис 5-6, против “НИК-СОТ Груп“ ООД /с предходна
правно организационна форма ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6, ап.16, представлявано от А.Б.Б., със
съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №57а, чрез адв.А. К., с която e
предявен иск за прекратяване на ответното дружество на основание чл.517, ал.4 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на взискател по изп.д.
№****** по описа на ЧСИ с рег.№892 на КЧСИ, което е образувано въз основа на
Изпълнителен лист №3547 от 03.08.2022г. издаден на основание влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№10318/2022г. на Районен съд Варна, против А.Б.Б., с ЕГН
**********. Сочи се, че само размера на главното задължение на длъжника А.Б. в
изпълнителният процес възлиза на 1193790.81лв. Поддържа се, че вземанията на взискателят
не са удовлетворени, поради което на основание чл.517, ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител
е наложил запор върху дружествените дялове на длъжника А.Б.Б., който е едноличен
собственик на капитала в ответното дружество. Сочи се още запорът, че вписан в
Търговския регистър на 01.04.2024г. с рег.№******* под номер 003, като предходните два
наложени запора са вдигнати. Твърди се, че с Постановление от 25.07.2024г., съдебният
изпълнител е овластил ищецът да предяви иск за прекратяване на ответното дружеството на
основание чл.517, ал.4 от ГПК.
1
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за недопустимост
и за неоснователност на претенцията, като се сочи, понастоящем ответното дружество не е
еднолично, а има повече от един съдружник, поради което не са налице предпоставките за
прекратяването му при условията на чл.517, ал.4 от ГПК. Сочи се още, че за удовлетворяване
на дълга по изп.д.№******, са наложени възбрани върху всички налични имоти на
длъжниците, запори върху всички притежавани от тях товарни и леки автомобили, всички
техни налични банкови сметки, всички вземания спрямо други трети лица, както и запори на
всички притежавани от тях дружествени дялове в “Агро Резерв Трейд“ ЕООД, “Бг Ленд
Форест“ ООД и “Флора Креатив“ ЕООД, “Агро Плант Инвест“ ООД, “Дакота Ойл“ ЕООД и
в “Гипстрой“ ООД. Също така е предприета публична продан на собствена вещ на
ипотекарен длъжник, а именно на “Автосервиз Крумово“, състоящ се от административна
сграда, автосервиз и движими вещи, находящ се в с.Крумово, общ.Аксаково. Твърди се, че в
резултат от предприетите изп.действия съществува реална вероятност взискателят да се
удовлетвори изцяло, но същият е избирал да се насочи и към изпълнение върху дяловете на
ЕСК на дружеството ответник. Сочи се, че видно от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ,
в полза на друг кредитор има вписан залог на търговското предприятие на дружеството,
включително върху дяловете на длъжника. Твърди се, че при откриване на производство по
ликвидация ще настъпи задължителна предсрочна изискуемост на обезпеченото със залог
вземане, а според публикуваните ГФО в ТРРЮЛНЦ, дружеството няма да е в състояние да
удовлетвори изцяло заложния кредитор. Твърди се още, че е малко вероятно след
ликвидация да остане имущество, от което да бъде удовлетворен ищецът, тъй като пасивите
на дружеството надхвърлят активите му, съответно капиталът му е с отрицателна стойност.
В този смисъл се сочи, че наложеният запор в изпълнителното дело върху притежаваните
дялове от длъжника, съответно прекратяването на дружеството, няма да доведат до
удовлетворяване на взискателя. Поддържа се, че макар взискателя да е наясно с изложеното
по-горе, същият е предявил настоящия иск, което действие според ответното дружество се
явява недобросъвестно упражняване на процесуални права, по смисъла на чл.3 от ГПК и
това се явява самостоятелен довод за неоснователност на иска.
С подадената допълнителна искова молба, се излагат доводи за неоснователност на
възраженията на ответното дружество, като се поддържа, че настъпилата след подаване на
исковата молба промяна в дружеството, което от ЕООД е станало ООД, е ирелевантна за
предпоставките на предявяване на иска по чл.517, ал.4 от ГПК. Твърди се, че,
преобразуването на ответното дружество от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от
увеличения капитал от нов съдружник, което е последващо предявяването на иска, не е
предвидено като отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на претенцията.
Също така не влияе върху съществуването на абсолютните положителни процесуални
предпоставки, а именно наличие на висящо изпълнително производство, с неудовлетворен
взискател-ищеца и задължено лице-ответното дружество, които са идентични с тези за иска
по чл.517, ал.3 от ГПК. Поддържа се, че това е така, защото в случая не се касае за различен
правен субект на страната на ответника, като не се променят и обстоятелствата, релевантни
за предявяването на иска чл.517, ал.4 от ГПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа
2
на описаното становище и се сочи относима съдебна практика. На следващо място се
поддържа, че общият размер на задълженията, съобразно издаденият по ч.гр.д.
№10318/2022г. на Районен съд Варна изпълнителен лист, послужил за образуване на изп.д.
№******, към настоящия момент възлиза на над 3500000лв., които са част вземане по
Договор за револвиращ кредит №247/06.11.2014г. и анексите към него, като пълният размер
на главницата е 5831165.84 евро. В тази връзка се твърди, че доводите на ответника за
наложени обезпечителни мерки-запори и възбрани по изпълнителното дело, са ирелевантни
за настоящия спор, още повече, че до настоящия момент те не са довели до удовлетворяване
на взискателя. Сочи се, че основание за отхвърляне на процесната претенция е установяване
на удовлетворяване на вземането на взискателя, преди приключването на първото заседание
по делото, каквото в случая не се твърди и не е налице. На последно място се поддържа, че
твърдението на ответното дружество за учреден в полза на трето лице особен залог върху
търговското предприятие на дружеството, е ирелевантно за настоящия спор. Твърди се, че
дали върху имуществото на ответника има привилегия в полза на друг кредитор, не
съставлява отрицателна предпоставка за предявяване на настоящия иск, както и не води и до
неговата неоснователност. Сочи се, че въпреки гореописаната привилегия, съществува
възможност след удовлетворяване на обезпечения кредитор да остане имущество за
разпределяне като ликвидационен дял на А.Б.Б., което ще бъде установено, едва след
приключване на производството по ликвидация на ответното дружество, съответно искът по
чл.517, ал.4 от ГПК не би могъл да бъде отхвърлен на това основание.
С подаденият отговор на допълнителната искова молба, се поддържат доводите за
недопустимост на иска, тъй като понастоящем в ответното дружество има и друг
съдружник, върху чиито дялове няма наложен запор в полза на взискателят, съответно
съдебният изпълнител трябва да връчи на дружеството изявление на взискателя за
прекратяване участието на длъжника в дружеството и едва след изтичането на три месеца,
ще може да овласти взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството. Поддържат
се и доводите за неоснователност на претенцията, развити с отговора на ИМ.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник поддържа исковата претенция и
моли за уважаването й, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез подадена писмена молба от процесуалният му представител,
оспорва иска, като поддържа становище за неговата недопустимост и неоснователност.
Моли за отхвърляне на претенцията.
Въз основа на твърденията на страните и представените писмени доказателства,
ценени в съвкупност и поотделно, съобразно приложимите законови разпоредби, съдът
прави следните фактически и правни изводи по спора:
Установява се от събраните доказателства и справка в ТР, че ищецът има качеството
на взискател по изп.д.№****** по описа на ЧСИ с рег.№892, което има за предмет
непогасени задължения на А.Б.Б., който е един от съдружниците в ответното дружество и
бивш едноличен собственик на капитала на дружеството. Въпросното изпълнително дело е
3
образувано въз основа на Изпълнителен лист №3547 от 03.08.2022г. издаден на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№10318/2022г. на Районен съд Варна, като с изпълнителните титули е ангажирана
солидарната отговорност на А.Б. за погасяване на част от задължението по Договор за
револвиращ кредит №247 от 06.11.2014г. , ведно с анексите към него, в общ размер от
1415000 евро.
Със Запорно съобщение от 21.03.2024г. на ЧСИ с рег.№892, препис от което е приет
по делото, е наложен запор върху притежаваните от А.Б. дружествените дялове от капитала
на ответното дружество. Посоченият запор е вписан по партидата на ответното дружеството
в ТРРЮНЦ на 01.04.2024г. с вписване рег.№*******.
От представеният по делото заверен препис от Постановление с изх.
№24496/25.07.2004г. по изп.д.№******, се установява, че съдебният изпълнител е овластил
ищецът да предяви иск за прекратяване на ответното дружеството на основание чл.517, ал.4
от ГПК.
Видно от вписванията по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ е, че след
завеждане на настоящия иск е извършена промяна в правно-организационната форма на
ответното дружество, което от ЕООД е преобразувано в ООД, чрез приемане на нов
съдружник, като въпросната промяна е заявена на 14.08.2024г. и вписана на 13.09.2024г. с
вписване с рег.№20240913120557.
От заключението на назначената по делото ССч.Е, което се кредитира от съда като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че към момента на извършване
на експертизата единствените средства за погасяване на дълга в изп.процес, са постъпили
чрез 2 бр. превода от ЧСИ Добромир Даскалов с район на действие ОС Пазарджик, както със
същите са погасени предплатени разноски. Установява се още, че непогасеният остатък от
вземането на взискателя по изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ с рег.№892, е в
общ размер от 3296024.44лв. В същият смисъл е и съдържанието на приетият по делото
заверен препис от Удостоверение от 05.02.2025г. издадено от ЧСИ с рег.№892 по изп.д.
№******.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира,
следното:
По допустимостта на предявеният иск, съдът съобрази, че предявяваната претенция е
с правно основание чл.517 ал.4 ГПК, за прекратяване на търговско дружеството като ищецът
се явява взискател в изпълнително производство срещу едноличния собственик на капитала
на ответното дружество. Също така, че след образуване на исковото производство и по
конкретно на 14.08.2024г.-два дни след връчване на препис от исковата молба на ответника,
едноличният собственик на капитала и длъжник в изп.процес, е взел решение за увеличение
на капитала, чрез приемане на нов съдружник, което обстоятелство е вписано в търговския
регистър на 13.09.2024г.
4
Искът с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК, подобно на този по чл.517, ал.3 от
ГПК, е конститутивен и с него се упражнява потестативно право на кредитор на едноличния
собственик на капитала или на всички съдружници в търговско дружество, за прекратяване
на дружеството и удовлетворяване на вземането от ликвидационния дял на длъжника/ците.
Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от
хипотезите на чл.517, ал.3 и ал.4 от ГПК, са наличието на висящо изпълнително
производство като ищецът се явява взискател, а ответното дружеството е трето задължено
лице, което осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност от дружественият му дял. Също така е нужно
изрично овластяване от съдебния изпълнител на взискателя за предявяване на иска, което
овластяване следва да установява наличието на наложен запор върху всички дружествени
дялове, съответно върху дела на съдружника-длъжник, като изявление за прекратяване
участието на длъжника в дружеството, което да е връчено на ответното дружество е
изискуемо само в хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК.
В разглежданият казус към момента на предявяване на иска, са били налице всички
гореописани предпоставки за предявяване на претенцията за прекратяване на еднолично
ответното дружество в хипотезата на чл.517, ал.4, пр.1 от ГПК.
Настъпилото след завеждане на исковата молба преобразуване на ответното
дружество от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от увеличения му капитал от нов
съдружник, не представлява процесуална пречка за разглеждането на иска. Последното
обстоятелство не влияе върху съществуването на предвидените в закона абсолютни
положителни процесуални предпоставки /висящо изпълнително производство, с взискател
ищеца и трето задължено лице-ответното дружество/, които както вече се посочи са
идентични с тези за иска по чл.517, ал.3 от ГПК. Това е така защото не се касае за различен
правен субект на страната на ответника, като не се променят и обстоятелствата, релевантни
за предявяването на иска с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК. Факта, че няма наложен
запор върху всички дружествени дялове, е ирелевантен за допустимостта на иска, тъй като
няма правно основание за това, доколкото новият съдружник не е длъжник на взискателя-
ищец. Известяването на новоприетия съдружник за изявлението на взискателя за
прекратяване участието на съдружника-длъжник, което е нужно за завеждане на иска по
чл.517, ал.3 от ГПК, в хипотезата на последваща предявяването на иска по чл.517, ал.4 от
ГПК промяната в правно-организационната форма на ответното дружество, не представлява
съобразим факт, възникващ в хода на съдебното производство, съответно рефлектиращ
такъв върху допустимостта на иска, така както е бил заведен. Промяната в правно-
организационната форма на ответното дружество не съставлява пречка за разглеждане на
иска, тъй като предпоставките за допустимостта на иска следва да се преценяват към
момента на предявяването му и в съответствие с обстоятелствата, обуславящи основанието
на претенцията, заявени с исковата молба и поддържани от ищеца. Въпросната промяна е
обстоятелство, което е от знание единствено за актуалната индивидуализация на ответника в
решението по делото, без да променя основанието, петитума на иска или страна по спора.
5
В заключение настоящият състав на съдът приема, че предявеният иск е допустим, а
разгледам по същество и основателен.
За да достигне до последният извод съдът съобрази, че в нормативно предвиденият
преклузивен срок, ответникът, в чиято правна сфера лежи тежестта за доказване, не е
ангажирал доказателства за извършено погашение на дълга от страна на съдружника-
длъжник в процесното изпълнително производство. Напротив от събраните доказателства се
установи наличието на непогасен дълг в значителен размер-над 3290000лв.
Предвид факта, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на
кредитора, ирелевантни и неоснователни се явяват доводите на ответното дружество, че е
вероятно /възможно/ погасяването на дълга към взискателя да настъпи в резултат от
насочено принудително изпълнение върху имуществото на останалите солидарни длъжници,
както и че насочването на изпълнението към имущество на ответника няма да даде
положителен резултат.
В заключение съдът намира, че в случая, са налице всички абсолютни положителни
процесуални и материални предпоставки за предявяване, респективно за уважаване на иска,
в хипотезата на чл.517, ал.4 от ГПК и от друга страна, че не са налице отрицателните
условия, които да обусловят отхвърляне на иска за прекратяване на ответното дружество,
доколкото няма данни в хода на настоящото производство, дружеството да е изплатило на
взискателя, припадащата се на съдружника част от имуществото, или че вземането е
погасено от длъжника или от трето лице.
Ето защо ответното дружеството подлежи на прекратяване по иска на ищеца.
Предвид изходът на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество,
следва да бъде осъдено за заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 80лв. за
дължимата по делото държавна такса
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА “НИК-СОТ Груп“ ООД /с предходна правно организационна форма
ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола
Вапцаров“ №3, ет.6, ап.16, представлявано от А.Б.Б., на основание чл.517, ал.4 вр. с ал.3 от
ГПК.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се изпрати на
Агенцията по вписванията, която следва служебно да впише прекратяване на дружеството и
да предприеме процедура по ликвидация на прекратеното дружество, съгласно чл.517, ал.3,
изр.5 от ТЗ вр. с чл.266 от ТЗ.
ОСЪЖДА “НИК-СОТ Груп“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6, ап.16, представлявано от А.Б.Б., да
заплати на “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В.,
сумата от 80лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Варна, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7