№ 91
гр. Харманли, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.А-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.А-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20235630200195 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. Н. Ю.., ЕГН **********, с адрес село Горни Главанак,
община Маджарово против Наказателно постановление № 22-0271-001532 от 12.01.2023г.,
издадено от ВПД Началник група РУ Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от С. Н. Ю.., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени процесуални нарушения. Твърди, че при издаване на оспорените АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че не съдържат изискуемите
реквизити, включително ясно и точно описание на нарушението. Отрича да е извършил
твърдяното административно нарушение. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят С.
Ю., редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна ВПД Началник група РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково,
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.12.2022г. свидетелите С. А., К. И. и М. М. били във връзка със специализирана
полицейска операция били позиционирани в село Ръженово, община Маджарово, на път III
1
808 км. 40 + 300. Свидетелят М. забелязал в посока от село Тополово към тях да с е движи
лек автомобил с рег. № ****. Свидетелят М. подал ясен и видим сигнал със стоп палка на
водача на лекия автомобил. Водачът на лекия автомобил обаче не спрял, а продължил
движението си посока село Силен. При разминаването на леките автомобили полицейските
служители видели, че водачът е служебно известния им С. Ю.. Веднага подали информация
до оперативния дежурен, който разпоредил да последват автомобила. Същите последвали
автомобила с включен звуков и светлинен сигнал на техния служебен такъв. Въпреки това
изгубили визуален контакт с последвания от тях лек автомобил с рег. № **** на разклона за
гр. Крумовград и гр. Хасково в село Силен. След това свидетелите се върнали на
определеното им място в село Ръженово. Тримата свидетели А., И. и М. видели, че лекият
автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. **** се управлява от С. Ю.. Водачът С. Ю. им
бил служебно известен и те го разпознали.
Няколко дни след извършване на нарушението свидетелите К. И. и М. М. установили
нарушителя на настоящия му адрес в гр. Маджарово. На място пред патрулния автомобил
след установяване местонахождението на нарушителя в негово присъствие на 29.12.2022г.
бил издаден АУАН за това, че на 21.12.2022г. около 15:25 часа в село Ръженово по път III
808 км. 40 + 300 посока село Силен, община Стамболово жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № ****, като при подаден ясен и видим сигнал
със стоп палка образец „МВР“ жалбоподателят не спрял на указаното място и продължил
движението си посока село Силен. Нарушителят отказал да подпише издадения АУАН и да
получи препис от АУАН-а. Отказът на нарушителя бил удостоверен с подписа на свидетеля
К. С. И..
След съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя АУАН-ът бил
подписан и от свидетеля А..
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-001532 от
12.01.2023г., издадено от Христо Александров Александров на длъжност ВПД Началник
група РУ Харманли към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
103 от ЗДвП.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят е нарушавал правилата за
движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 29.03.2023г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 22.03.2023г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
2
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
полицейски инспектори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а
наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при
ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от
лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 21.12.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на 29.12.2022г. в присъствието на нарушителя е издаден процесният
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 12.01.2023г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Според съдържанието на процесния АУАН свидетелят К. С. И. е очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, а свидетелят С. Ю. А. е очевидец и е
присъствал при установяване на нарушението. Това се подкрепя и от събраните по делото
гласни доказателства, съобразно които свидетелите А. и И. са присъствали при извършване
на нарушението и установяването му, а свидетелят И. и при съставянето на акта.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и се предявява на нарушителя.
Това означава, че полагането на подпис от свидетел следва да се извърши към момента на
съставяне АУАН преди същият да е предявен на нарушителя.
Видно от съдържанието на процесния АУАН същият е подписан от актосъствителя –
свидетеля М. и от двамата свидетели, посочени в него – К. И. и С. А.. От показанията на
свидетелите М. и И. обаче се установява, че свидетелят С. А. не е присъствал на съставяне
на процесния АУАН и на неговото предявяване, а е положил подпис върху акта след
предявяването му. Подписването на АУАН от свидетел след съставянето му и предявяване
на нарушителя е съществено процесуално нарушение на правилата за издаване на АУАН.
Абсолютно недопустимо е да се полагат подписи върху АУАН след като вече е съставен и
предявен на нарушителя.
Налице е още едно нарушение при съставяне на АУАН-а. Съгласно чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на
един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Свидетелят на отказа на
нарушителя да подпише издадения АУАН не може да бъде някой от свидетелите по
установяване на нарушението или съставянето на акта. Свидетелят на отказа следва да бъде
трето различно от актосъставителя и свидетеля по АУАН лице.
Това се извежда и при тълкуването на самия закон. Нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН
предвижда посочване на точен адрес на това лице и имената му. Същевременно в чл. 42, ал.
3
1, т. 7 от ЗАНН се предвижда като задължително съдържание на АУАН в него да са
посочени имената, дата на раждане и точните адреси на свидетелите. Ако можеше свидетел
от лицата по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН да е свидетел на отказ по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН,
нямаше да е необходимо повторното изписване на адресите им.
С оглед направените изводи за наличието на съществени процесуални нарушения на
производството по установяване на административно нарушение съдът счита, че оспореното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени. По делото не са представени каквито
и да е било доказателства за осъществени разноски от страна на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-001532 от 12.01.2023г., издадено
от ВПД Началник група РУ Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на С. Н. Ю.., ЕГН
**********, с адрес село Горни Главанак, община Маджарово на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4