№ 127
гр. С., 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. С.ов
СъдебниЖИВКО П. П.
заседатели:Валентина Сп. Г. Топалова
при участието на секретаря П. Сп. И.
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. С.ов Наказателно дело от
общ характер № 20222200200350 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
При участието на секретаря Радост Г.а.
За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява прокурор В.
К..
Подсъдимият Х. А. Х., редовно призован, се явява лично и с адв. С. К. и
адв. Н. Н., и двамата от АК С., редовно упълномощени от досъдебното
производство.
Частният обвинител Д. П. Д., редовно призован, се явява лично и с
повереника си адв. Д. Д. от АК С., надлежно упълномощен по делото от
досъдебното производство.
Свидетелят К. Х. Х., нередовно призован, не се явява. Същият се
намира в чужбина.
Вещото лице П. М. К., редовно призован, се явява.
Вещото лице Д. В. У., редовно призован, се явява.
Вещото лице инж. В. К. Ш., редовно призован, се явява.
Съдът ПРЕДОСТАВИ на страните възможност за становище по даване
ход на съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДС.Х.: И аз се присъединявам се към казаното от защитниците ми.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Производството продължава в етап на съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
П. М. К. – 62 г., български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Д. В. У. - 54 г., български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Инж. В. К. Ш. - 58 г., български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, без родство със страните по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещите лица за наказателната отговорност по чл.
291 от НК. Същите обещават да дадат заключение по знание и съвест.
Съдът КОНСТАТИРА, че в материалите на досъдебното производство
са приложени в том 2-ри три броя СD-R, марка „НР“ предадени доброволно,
съответно на л.163 с протокол за доброволно предаване от М.н Р. П. за който
в протокола за доброволно предаване е отразено 1 бр. запис от 21.11.21 г. от
видеокамера, поставена на ул. „Д. С.“ № 12 в с.К., на л.165, с протокол за
доброволно предаване от Д. В. С. – кмет на с. К. за който е посочено, че
съдържа запис от инсталирано видео-наблюдение към кметството на с. К. от
21.11.21 г., на л.167 доброволно предаден от Г. П. П., за който е записано, че е
на магазин България в с. К. и съдържа записи от инсталираното видео
наблюдение от търговски обект. Записите са от 21.11.21г. На всички записи
изрично предалите ги доброволно лица са посочили, че часа по камерите не е
в реално време, доколкото не са били настроени.
Съдът намира, че следва да бъде възпроизведено съдържанието на
файловете на наличните по досъдебното производство компакт дискове,
находящи се в прозрачна найлонова опаковка съответно на л.163, л.165, л.167
от същото.
За целите на настоящото действие в залата в качеството на технически
помощник присъства системния администратор на Окръжен съд гр.С.- г-н. И.
М..
Предвид изложеното, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към възпроизвеждането на видеофайлове, съдържащи се
на приложените по делото четири броя оптични носители.
Възпроизвеждането на посочените видеофайлове се извърши на
компютър, инсталиран в зала № 324 на Окръжен съд гр.С..
Възпроизвеждането на видеофайловете се извърши чрез програмата
VLC Media Player.
Камера 1 поставена на ул. „Д. С.“ № 12 в с.К..
Файл 180411_002. На записа се вижда движение на процесните
автомобили. Лек автомобил Опел се движи в дясната част на пътната лента,
след него се движи и подхожда от ляво л.а. Мерцедес, който се движи в част
от лявата лента и заема част от дясната лента. Установява се
съприкосновение между предната дясна част на л.а. Мерцедес със задната
лява част на л.а. Опел, при което л.а. Опел е с надлъжна ос, неуспоредна на
осевата линия, а насочена леко наляво. Фаровете осветяват средата на пътното
платно, след което л.а. Опел се завърта наляво и се виждат стопове на л.а.
Мерцедес.
На следващия файл се вижда, че на л.а. Мерцедес, фаровете престават
да светят и се виждат светещи фарове на автомобил вляво от пътното платно,
близо до дърветата.
На файл 180409_002 се вижда улица с направление към центъра,
разделителна линия, разрешаваща изпреварването, липса на автомобили
паркирани в двете страни, липса на хора, в далечината се задават светлини на
два автомобила. ВиД. автомобилите се движат с висока скорост. Отпред се
движи л.а. Опел, плътно зад него на много малко разстояние л.а. Мерцедес,
като лявата част на л.а. Мерцедес е по-към разделителната линия. Двата
автомобила са в дясната част на пътното платно. След тях се вижда друг
автомобил, на около 50 метра, който се движи. Движението на л.а. Опел и л.а.
Мерцедес плътно един зад друг продължава на включени светлини.
Автомобила Опел се движи крайно вдясно на пътната лента, а автомобила
Мерцедес в дясната пътна лента, по към осевата линия, като преди последния
3
кадър се вижда, че застъпва осевата линия. В последния кадър се вижда л.а.
Мерцедес да минава изцяло от лявата страна на л.а. Опел, към задния му ляв
калник след гумата. На л.а. Мерцедес се виждат двата фара. На л.а. Опел в
този момент предната лява гума е по-вляво от задната лява. Надлъжната ос на
Опела е насочена наляво спрямо осевата линия. В края на кадъра се виждат
светнали стопове на л.а. Мерцедес.
Камера 2, която обхваща кръстовището между главния път С. - Я. и
разклона за центъра на с. К.
Съдът пристъпва към гледането на записа 832_133601647. Вижда се
завиване на автомобил Мерцедес в посока центъра на с. К. от гр. С., след него
на около 20-тина метра л.а. Опел и на около 3-4 метра след л.а. Опел, л.а.
Ауди. В същото време л.а. Пежо завива наляво, идвайки от Я. в посока
центъра на с. К..
Камера 3
На запис АВС133601647 се вижда по улица, /без маркировка/, да се
движат една след друга, на разстояние около 50 метра, първо л.а. Опел, после
л.а. Мерцедес и после л.а. Ауди.
На запис 482_133601647 се вижда кръстовище между главния път С. - с.
К. и улица на селото след моста на канала в посока С. - Я., на която с висока
скорост се движи л.а. Мерцедес с включени фарове. В средата на пътното
платно, над разделителната линия след него, със същата скорост се движи л.а.
Опел Астра с включени фарове, на около 2-3 метра след него, в средата на
пътното платно, на осевата линия. На около 20 метра след тях се движи друг
автомобил, приличащ на л.а. Ауди, който се движи в дясната лента на
платното за движение.
На последния запис от тази камера се вижда отсреща срещу камерата
автобусна спирка, пътно платно с оширение за автобусна спирка, няма
маркировка, и кръстовище с отбивка надясно и завой на широкия път наляво.
Вижда седа се движат с висока скорост л.а. Опел, на 2-3 метра след него го
следва л.а. Мерцедес, след тях на около 100 метра е друг автомобил,
приличащ на Ауди, в завоя, който е наляво по широкото платно за движение,
л.а. Мерцедес леко занесе със задната си част надясно, подходи отляво на л.а.
Опел, след което се видяха стопове. На самия кадър пред автобусната спирка,
автомобилите се движиха в средата на пътното платно, по към лявата лента за
4
движение. В самия завой л.а. Мерцедес минава близо до левия бордюр на
завоя.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания по гледаните видеозаписите. Моля да се
приключи с тази процедура.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА: Също нямат искания и молят да се приключи тази
процедура.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: На последния запис, на който се вижда
автомобила Мерцедес, там има легнал полицай. Аз точно там намалих и той
ме удари.
Съдът приключи възпроизвеждането на видеозаписите от приложените
по делото четири броя дискове и освободи от залата системния
администратор г-н.И. М..
Съдът ПОСТАВИ трите диска всеки в найлоновия си плик в том 2-ри
от досъдебното производство на л.163, л.165, л.167.
ПРОКУРОР К.: Аз предлагам, преди да се пристъпи към разпит на
вещите лица, да се даде възможност около 10 минути да се запознаят с
показанията на свид. Г., доколкото неговите показания не са повлияли на
тяхната експертиза, тъй като същия не е бил разпитван на досъдебното
производство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Ние сме представили писмено заключение,
което поддържаме. След наблюдение на видеофилмите, единият от тях има
пряко отношение към задачите, на които сме отговорили, първия. По това
дело има изключително много данни, като ясна видима деформация, точно
описани следи при които бихме възстановили механизма на ПТП, според нас
със сравнително висока точност, което сме направили. Лично на мен не са ми
необходими никакви допълнителни данни, за да коригирам или да не
коригирам механизма. Ако установите противоречие сме готови да отговорим
в днешното с.з.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОЦ. У.: Становището ми се препокрива със
становището на колегата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Ш.: Аз също поддържам становището на проф.
К..
Съдът, след като взе предвид становището на вещите лица и като
прецени показанията на свид. Г., счита, че не е нужно да се дава възможност
на вещите лица да се запознаят с тези показания тъй като те няма да повлияят
на тяхното заключение, доколкото свид. Г. потвърждава показанията на други
свидетели на произшествието. Освен това, показанията му се разминават с
видеозаписите, гледани в днешното съдебно заседание относно движението
на автомобилите, наличието на паркирани автомобили встрани на пътното
платно и наличието на хора по улиците, което в настоящите записи не беше
5
налично, предвид на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на прокуратурата за даване възможност на
вещите лица за запознаване с показанията на свид. Г..
Пристъпва към изслушване на тройната авто - техническа експертиза.
На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на вещите лица по тройната авто – техническа
експертиза.
Вещото лице доц. С. М. К., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната
отговорност по чл.291 от НПК, обещава да даде заключение по знание и
съвест,
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението. Няма какво да добавим.
Изгледаните видео-записи категорично потвърждават механизма описан от
нас.
Вещото лице Д. В. У., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.291 от НПК, обещава да даде заключение по знание и съвест,
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението.
Вещото лице инж. В. К. Ш., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната
отговорност по чл.291 от НПК, обещава да даде заключение по знание и
съвест,
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението.
ВЪПРОС на съда: Предвид доказателствата по делото, че водачът на л.а.
Опел - пострадалият Д., в момента на втория удар от л.а. Мерцедес довел до
пътно транспортното произшествие, е разговарял по мобилен телефон,
съгласно показанията на свид. Б., въпроса е: Това обстоятелство отразило ли
се е на възможността да управлява автомобила така, че да го удържи да не
допусне завъртането му след удара от Мерцедеса?
ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Уважаеми г-н Председател
6
и Съдебни заседатели, има данни, че по време на последния удар между двата
автомобила, водачът на Опел е разговарял по телефона или е бил с отклонено
внимание, свързано с този телефон, безусловно по времето за реакция след
възникване на опасността от удара, не съответства на статистически средното.
То трябва да се приеме по-голямо. Независимо от това, след обсъждане с
колегите току-що, категорично считаме, съгласно динамиката на удара и
теоремите, които сме писали, както и от деформациите в задната лява
странична част на Опел, произшествието е непредотвратимо, като водачът на
Опел след този удар няма техническа възможност да съхрани, да запази
устойчивостта на автомобила. Ударът е с интензивност, която предизвиква
ъглова скорост, гледано отгоре, в посока обратна на часовниковата стрелка на
Опел, при което той губи устойчивост и с дясната си страна тръгва напред
към лявата граница на платното за движение. След напускане на платното за
движение се удря с дясната страна в дървото. Липсата на спирачни следи от
Опел показва, че водачът не е реагирал с аварийно спиране, което от
техническа гледна точка буди въпроса защо. Очевидно, предвид скоростите
на движение, водачът до напускането на платното за движение не е могъл да
задейства спирачната уредба, което е показател за удължено време за реакция,
/ако прецените, че е във връзка с телефона./ Самият факт, докато водачът на
Мерцедес е задействал спирачната уредба при същата опасност, имаме
аварийно спиране със спирачна следа 5,2 метра.
ВЪПРОС на съда: От заключението е видно, че водачът на л.а. Опел в
момента на удара е управлявал със скорост 76 км/ч, разрешена в населено
място от 50 км/ч. Ако беше управлявал с допустимата скорост за населено
място от 50 км/ч, би ли се предотвратило ПТП, независимо от поведението на
водача на л.а. Мерцедес?
ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: В момента направихме
изчисленията. С добра точност се установява, че ако имаме същата
интензивност на удара, но със същата относителна скорост между двата
автомобила, респективно не 85 км/ч на Мерцедес, а с 9 км повече, около 50-60
км/ч, ще се получи подобен механизъм, като автомобила Опел ще придобие
скорост след удара около 3-4 км/ч, а разстоянието до дървото е 33 метра. За
да спре автомобила Опел, при същата загуба на устойчивост, са необходими
около 37-39 метра. Това означава, че при 50 км/ч, при същата траектория и
същата скорост на Мерцедес с 9-10 км по-голяма от на Опел, автомобилът
7
Опел би се ударил в дървото, но с много по-ниска скорост, а не каквато е в
случая. Мога категорично да кажа от опита, който имам е, че при този
механизъм на зададения въпрос, предварителна скорост на Опел с 50 км/ч,
същата относителна скорост между двата автомобила, около 9-10 км/ч, не
биха настъпили такива сериозни телесни увреждания на загиналия дясно
стоящ. Скоростта би била много по-малка. Ако приемете на Мерцедес
скорост преди ПТП около 86/ км/ч, а на Опел 50 км/ч, относителната скорост
е значителна и по-висока от реалната, което означава, че автомобила Опел би
придобил по- висока скорост като изменение на скоростта от истинския
случай. Няма да е с 3-4 км/ч, а ще е много по-голяма. Трябва изчисление.
Това в още по-голяма степен отговаря на предния въпрос, че той би се ударил
в дървото, но с по-висока скорост, отколкото на предходната хипотеза при 60
км/ч на Мерцедеса. Във всички случаи ще има удар.
ВЪПРОС на прокурора: Как ще обясните това, което сте описали към
механизма, откъде е бил удара, с каква посока, с каква интензивност?
На въпроса на прокурора, проф. К. прави демонстрация на удара между
двата автомобилала чрез макет на автомобил.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Ако едно тяло, движещо се с някаква
скорост, /от законите на физиката принципно говоря/, се осъществи удар в
задната лява част с голяма компонента, успоредна на надлъжната ос,
автомобила придобива ъглова скорост от часовниковата страна, гледано
отгоре. Това се дължи на т.н момент на ударния импулс. Ударният импулс
преминава отляво на масовия център и създава рамо. В нашия случай, имаме
безусловна ъглова скорост, обратна на часовниковата стрелка. Това показва
удара в дървото вдясно, а и следите, които много точно са фиксирани. Това
означава, че имаме ударно въздействие с компонентна от ляво надясно върху
лекия автомобил в задната лява странична част. Т.е., удара е с компонента
напред, която придава кинетична енергия, от порядъка на 3-4 км/ч, но има и
компонента от ляво на дясно, която предизвиква ротация. Ето защо, аз
помолих да се запише в протокола изрично, че надлъжната ос на автомобила
в един момент се насочва наляво под ъгъл 3-4 градуса спрямо оста на пътя.
Това е показател, че имаме ударно въздействие и ударното въздействие е с
компонента от ляво на дясно в задната част. Ето, това е механизма. Вижте на
снимката в задната част на автомобила Опел, от страничната част имаме
8
чупка в бронята отзад и нагъване от т.н. индуцирана деформация, т.е. тази
ударна сила страничната предизвиква нагъване на бронята без контакт, с
чупка на бронята. Тези доказателства са категорични.
В експертизата в бързината сме допуснали техническа грешка, като сме
излезли извън компетенциите на инженери. Очевидно е повлияло моето
юридическо образование. Моля да премахнете този текст за осъзнаването.
Имаме предвид следното, технически – към момента на удара,
непосредствено преди него, водачът на Мерцедес се движи с по-висока
скорост от Опел и завива волана надясно при минимална технически
несъобразена дистанция.
Генезата на деформациите, вълнообразния характер на задната страна
на Опела и следите по табелата показват, че преди удара, предизвикал ПТП, е
имало поне един контакт между двата автомобила.
Само компютърна симулация би отговорила точно какви биха
последиците от настоящия удар, ако имаме непосредственост след момента
на удара, възприета, ако имаме аварийно спиране. Характера на триенето е
коренно различно. Тези следи са от странично плъзгане на гумите, без
задействана спирачка. Със задействана спирачка, силите на триене имат друг
характер и друго направление, при което трябва симулация при тези
скорости, за да ви кажа точно къде ще отиде автомобила. Възможно е да се
изпълни тази компютърна симулация. Нарича се задача на Куши.
Не сме имали задача да изследваме инерционните сили и причинно-
следствената връзка между тях и травмите на хората в Опела. Изисква друг
анализ.
Думата „предприел“ изисква момента в началото на времето за реакция.
За да блокират колелата, са необходими 1,4 секунди. Водачът на Мерцедес е
решил да предприеме аварийно спиране преди удара. Стоповете се виждат
след времето за реакция. Имаш 1 секунда. 1 секунда са 22 метра, а спирачната
следа е по-близко до мястото на удара. Водачът е решил да предприеме
спиране преди удара категорично.
Към момента на удара е изчислена скоростта 86 км/ч. Преди ПТП
скоростта би могла да бъде по-ниска от 86 км/ч и по-висока. Ако приемете, че
е ускорявал на няколко секунди преди това може да приемете скорост не по-
ниска от 78-79 км/ч. Ако приемете, че е намалявал без аварийно спиране, 4-5
9
секунди преди момента на удара трябва да приемете скорост около 92 - 95
км/ч. Нямаме данни за това. Но едното и другото е възможно. Подсъдимият е
решил да спира преди момента на удара, а самата спирачна уредба достига
максимално закъснение след удара, където е средата. Светлините светват
непосредствено преди задействаната спирачка, когато докосва педала.
Предвид видяното на видеозаписа, че преди удара има леко завъртане на
Опел, обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре, след което имаме
леко възвръщане успоредно на оста на пътя, това означава, че водачът на
Опел към този контакт, /защото категорично има контакт/, е запазил
управлението. Завъртане на Опел при тази скорост може да стане само при
контакт. Ударната сила в двата контакта и направлението е различна.
Времето за движение на л.а. Опел от удара с л.а. Мерцедес до дървото,
/в момента изготвяме такова изчисление/, е около 2,2 секунди. За тези 2,2
секунди водачът на Опел има техническа възможност да задейства
спирачната уредба и да блокира колелата с максимален спирачен момент. За
да блокира спирачната система с максимална ефективност, са необходими
около 1,4 секунди при време за реакция 0,8 секунди, а ако приемете време за
реакция на Опел предвид на изненадваща опасност, неочаквана опасност от
1,2 секунди, са необходими 1,8 секунди, за да блокират колелата, във всички
случаи по-малко от 2,2 секунди. Както отговорих преди това, ако Опела беше
задействал спирачка, трябва да направя компютърна симулация, за да дадем
отговор и много е важно кога, в кой момент е зададено, че предприема
спиране.
Дадената интензивност на удара е такава, че категорично Опел ще
загуби напречната си устойчивост дали реагирайки или не реагирайки. Имали
сме предвид, че от тази гледна точка е непредотвратимо. Уточнявам, че ако
бъде зададена хипотезата, че водачът на Опела реагира в някакъв момент и се
задейства спирачната уредба, трябват ни изчисления дали ще стигне до
дървото, защото може да го подмине. При поведението на водача на
Мерцедес при всички случаи имаме ПТП и при неговите действия с подаване
надясно с по-голяма скорост. В зависимост от това дали водачът на Опела
задейства спирачната уредба ефективно или не, биха били различни
последиците.
По видеозаписите, които видях, е технически правилно за движението
10
на Опел, има голям дълъг период на възникване на опасност за движението е
казано в закона и така го цитирам. Технически правилно е водачът на Опел да
вземе мерки, очевидно след намалената дистанция многократно и
агресивното поведение на Мерцедес, да преустанови движението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси по тази експертиза.
Адв. Д.: Нямаме въпроси към тази експертиза. Да се приеме.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси.
АДВ. К.: Нямам други въпроси.
СТРАНИТЕ: Съгласни сме вещите лица да бъдат освободени от залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото заключението по
тройната авто-техническа експертиза с допълнителните отговорени въпроси в
настоящото съдебно заседание.
За явяването в днешното съдебно заседание на вещото лице доц. С. М.
К. да се изплатят 80.00 лв. от бюджетните средства на съда.
За явяването в днешното съдебно заседание на вещото лице Д. В. У. да
се изплатят 80.00 лв. от бюджетните средства на съда.
За явяването в днешното съдебно заседание на вещото лице инж. В. К.
Ш. да се изплатят 80.00 лв. от бюджетните средства на съда.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ вещите лица от залата.
ПРОКУРОРЪТ: Не е редовно призован свид. К. Х. Х. и е в чужбина.
Моля да бъде заличен, доколкото неговите показания сочат разговор с
пострадалия Д., а не изясняват обстоятелства, свързани с настъпилото ПТП и
престъпния резултат.
Адв. Д.: Солидализирам се със становището на представителя на
Окръжна прокуратура.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Аз също съм съгласен да се заличи свид. Х..
Адв. Н.: Не се противопоставяме въпросният свидетел, нередовно
11
призован, да бъде заличен, тъй като с неговите показания по ДП не биха
имали отношение, не биха дали нови факти и обстоятелства, които имат
значение по делото.
Адв. К.: Не се противопоставяме да се заличи свид. К. Х..
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз също не се противопоставям да се заличи свид.
Х..
Съдът, предвид становището на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на свидетелите К. Х. Х..
Съдът ПОКАНИ подсъдимият Х.ов да даде обяснения по обвинението.
Адв. К.: Нашият клиент ще даде обяснения, но ние имаме преди това
доказателствени искания и съобразно тях ще преценим в кой момент да даде
обяснения подсъдимия.
Във връзка с така приетата в днешното с.з. тройна АТЕ, аз ще ви помоля
да зададете допълнителни въпроси на вещите лица, а именно в посока на това,
в случай на задействане на спирачната система от страна на водача на
автомобила Опел, щетите по автомобила и на пострадалите лица в същата
степен ли щеше да бъде и в каква степен изобщо ще бъде. Вещото лице проф.
К. посочи, че отговор на този въпрос може да се даде само чрез т.н. от него
компютърна симулация. В тази насока имаме и въпрос към вещите лица, в
случай, че го допуснете. Имаме допълнителни въпроси към тази експертиза, а
именно - чрез компютърна симулация вещите лица да отговорят на въпроса:
1. В случай, че спирачната система на автомобила Опел бъде задействана,
непосредствено след настъпването или възприемането от водача на удара,
какви биха били последствията за автомобила и за пострадалия? 2. Тъй като
вещите лица посочиха, че не са изследвали въпроса за това какви увреждания
биха настъпили или ненастъпили за водача и за пътника, в случай че са били
поставени обезопасителни колани, в тази посока искаме да зададем такъв
въпрос на вещите лица, а именно, след като направят необходимите
изследвания и изчисления и се съобразят с обстоятелството, което е доказано
по делото, че водачът на автомобила Опел и неговия спътник не са били с
12
обезопасителни колани, в случай че са били с такива, биха ли настъпили
същите травматични увреждания по тях и би ли се стигнало до летален край
за починалото момче?
Адв. Н.: Да допълня колегата във втори въпрос, това което ние бяхме
поискали в съдебното производство, ни беше отказано. Моля да бъде
добавено използването на телефона по време на движение и недържането на
волана, ако има такова би ли оказало влияние за крайния резултат при
настъпването на ПТП?
Адв. К.: Имаме още едно искане за назначаване на съдебно
психиатрично психологична експертиза на подсъдимия, която да отговори на
следните въпроси: 1. Какво е било психичното състояние на подсъдимия
преди и по време на настъпилото ПТП? 2. Могъл ли е в този период от време
да осъзнава и контролира действията си? 3. Какво е било усещането му,
управлявайки автомобила, по отношение на движението му по пътя,
съответно осъзнавал ли е опасностите, които могат да възникнат и дали е
имал увереност за предотвратяването им, като се посочат обективни и
субективни признаци на това състояние?
ПРОКУРОРЪТ: По първото искане направено от защитата на
подсъдимия считам, че същото е неоснователно. Тройната авто-техническа
експертиза, чието заключение е изслушано в днешното съдебно заседание
беше назначена в хода на ДП по направено искане от страна на защитата и
подсъдимия, тогава обвиняем. Изрично в постановлението на прокуратурата
от 01.07.22г. е посочено, че при уважаване на направените искания, свързани
с възражения по заключението на едноличната АТЕ, на защитата беше
предоставено време да формулира допълнителни въпроси за изясняване на
обстоятелства, свързани с механизма и причината за настъпване на ПТП.
Такива въпроси не бяха поставени. От друга страна, в днешното съдебно
заседание, вещите лица изцяло потвърдиха експертните си изводи в
писменото заключение, като дадоха подробно разяснение по механизма на
произшествието, в какво се отразява неправомерното поведение на водача на
Мерцедес, изрично беше подчертано, че експертизата е изготвена във връзка
с наличните обилни, обективни находки, протривни спирачни следи и
деформации по автомобилите. Назначаването на поисканата експертиза за
изследване на възможни хипотетични варианти на поведение на пострадалото
13
лице не биха допринесли за изясняване на фактите по делото. Във тази връзка,
моля да не уважавате така направеното искане.
По отношение на направеното искане за назначаване на комплексна
съдебно психологична и психиатрична експертиза, считам, че същото е
неоснователно. Както на ДП, така и в съдебното производство не са
представени, каквито и да е било писмени или гласни доказателства за
състояние на подсъдимия, което да изисква извършване на оценка от страна
на психиатър и психолог. Абсолютно е неоснователно искането да се
изяснява дали същия е могъл да контролира поведението си преди и след
настъпването на произшествието. Установено беше от вещите лица, които
преди малко разпитахме, че същият е реагирал с натискане на спирачка, т.е.
със съзнателно действие, касаещо механизъм на произшествие, свързано
също със съзнателно действие, а непосредствено след произшествието е
подал сигнал на тел. 112, което също е адекватно, съзнателно действие. В този
смисъл, моля да не уважавате искането.
Адв. Д.: Моля да оставите без уважение доказателствените искания на
процесуалните ми опоненти. На първо място, първия поставен въпрос
досежно вариант, хипотеза на настъпване на неблагоприятните последици
при задействане на спирачки, също считам, че въпроса е абсолютно
произволен, хипотетичен и не касае по никакъв начин поведението на
подсъдимия, чиято наказателна отговорност е предмет на настоящия процес.
По отношение на втория въпрос за вида и характера на телесните увреждания
при наличие на поставен предпазен колан, това не е въпрос към авто-
техническа експертиза, а към съдебномедицинска и на този въпрос вече е
отговорено от вещото лице в предходното съдебно заседание, когато този
въпрос беше изрично поставен. По отношение на искането за комплексна
психологическа и психиатрична експертиза също считам, че е неоснователно,
тъй като в нито един момент на досъдебното производство и дори към
настоящия момент няма твърдение, че подсъдимият е бил невменяем, а тези
въпроси дали е разбирал свойството и значението, дали е можел да
контролира поведението си са насочени към неговата вменяемост. Нито на
разпоредителното заседание беше направено такова възражение, нито и до
настоящия момент, поради което моля да ги оставите без уважение.
Адв. Н.: Искането ни е във връзка с повдигнатото обвинение и
14
разграничаването между съзнаваната непредпазливост и евентуалния умисъл.
Адв. К.: Данните по делото са достатъчно обилни в това, че психичното
състояние на подсъдимия не е било стабилно и е било провокирано.
Впоследствие се е констатирала уплаха в друга степен. Това трябва да се
уточни. Ние не сме със специални знания.
Съдът, след като изслуша страните и след съвещание,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането за допълнителна авто-техническа експертиза и
искането за психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия.
Въпросите, които са поставени в искането за допълнителна авто-
техническа експертиза нямат отношение към повдигнатото обвинение и
доказването вината на подсъдимия. Първият въпрос касае хипотетично
поведение на пострадалия, което би следвало той да предприеме и
независимо от това поведение, отговора на вещите лица е, че би настъпило
ПТП, предвид поведението на подсъдимия и действията му като водач.
Следващият въпрос относно значението на поставянето на предпазни колани
и ползването на такива до доведат до друг резултат от възникналото ПТП не е
от компетентността на авто-експертите. Този въпрос беше зададен на вещото
лице, съдебен медик - д-р Ч. и той изрично отговори, че удара, който е
последвал в дървото е страничен, камшичен и за резултата от този удар е без
значение дали пострадалия, т.е. починалия Д. и неговия баща – водача Д. са
били поставени колани. По отношение на поставения трети въпрос за
ползването на мобилен телефон, авто-експертите отговориха на въпроса,
който беше поставен от съда.
На следващо място, по отношение на искането за психолого-
психиатрична експертиза, същото съдът приема за неоснователно, поради
обстоятелството, че от доказателствата, събрани в съдебното следствие,
категорично се установи състоянието на подсъдимия преди инцидента,
действията му преди инцидента, както и след инцидента, които говорят за
психично състояние, различно от невменяемост, още по-малко афект.
Подсъдимият, заедно с брат си, преди ПТП е спрял автомобила, съзнателно е
15
излязъл с бухалка, т.е. действията му са напълно съзнателни и не налагат
изготвянето на съдебно психолого-психиатрична експертиза. Следващото му
действие, след като вече пострадалия е потеглил, е да предприеме
преследване. Действията му в хода на това преследване са като водач на ПТП
и не сочат за някакво особено психично състояние от рода на афект или
невменяемост. Доказателство за това е и поведението му след ПТП,
обаждането му на телефон 112 и разговора, който е записан в този момент,
обръщението му към пострадалия Д.. Предвид всичко това, съдът не счита за
необхоД. назначаването на психолого-психиатрична експертиза. Психичното
поведение на подсъдимия не сочи за невменяемост или някакъв афект.
Адв. К.: Г-н Председател, моля да приемете две писмени доказателства
– служебна характеристика от предходен работодател на подсъдимия и
препоръка от също такъв работодател, който е бил в чужбина. Същите ги
представяме във връзка с характеристичните му данни.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да се приемат. Същите ще
бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото.
Адв. Д.: Уважаеми г-н Председател, моля да не се приемат като
доказателства, тъй като няма данни за подателя, нито три имена, нито ЕГН,
нито адрес, нито наименование на фирма, нито ЕИК на фирма.
Съдът като взе предвид становището на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА служебна характеристика на подс. Х.ов от „Агро
услуги“ ЕООД, гр. С. и характеристика на немски език, с превод от
лицензиран преводач на български език.
Адв. К.: Правя искане да бъде изискана и приложена като доказателство
по делото справка за съД.ст на пострадалото лице Д. Д.. Това искане правя
във връзка с характеристичните му данни и във връзка с това, че има
информация, че той е осъждан за престъпление от общ характер а именно за
управление на МПС, след употреба на алкохол или наркотици.
ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че направеното искане е неоснователно, тъй
като не е във връзка с изясняване на факти и обстоятелства, предмет на
16
доказване на обвинението.
Адв. Д.: Считам искането за неоснователно, тъй като е безспорно по
делото, че към момента на ПТП, пострадалият – частен обвинител Д. е бил
правоспособен водач на МПС, не е бил с отнети права и всяко друго
последващо евентуално негово поведение няма връзка с инцидента.
Съдът, като взе предвид становището на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на защитата за изискване на справка за съД.ст на
пострадалия Д., доколкото тя няма доказателствена стойност по делото,
предмет на доказване поведението на подсъдимия, съответно свидетелството
за съД.ст на пострадалия няма отношение по делото. В конкретния случай
действително той е бил правоспособен водач и се преценя неговото
поведение като правоспособен водач.
Съдът ПОКАНИ подсъдимия да даде обяснения .
ПОДСЪДИМИЯТ Х.: Ще дам обяснения по делото. В нощта на
20.11.2021г. с още двама мои приятели отидохме на дискотека. Беше около
2.00 или 3.00 часа. Почерпахме се. По една чаша сме изпили. Аз нямах
настроение, бях се скарал с приятелката си. Бяхме на малки сепарета. От
дясната ми страна имаше три момичета. Те се забавляваха и аз си стоях. По
принцип нямах много настроение. В този момент видях един едър голям мъж
/той ми е познат/, беше виД. пиян, дойде при нас и тръшна една бутилка на
земята. Залиташе върху момичетата и аз го спрях. Казах му, че момичетата са
с нас. Не че бяха с нас, казах така, за да не става конфликт. Едното момиче,
което видя това действие, ми даде наздраве с чашата си и аз отвърнах. След
15-20 минути те вече играха пред нас. Въпросното момиче играеше точно
пред мен. Не е била на бара, нито отстрани. Моята грешка беше, че я ударих
малко по-силно с ръка по задника. Може би тя заради това се ядоса. След
това тя се обърна, удари ме силно два пъти по лицето и аз я хванах за ръцете.
Имам познати в дискотеката. Чувствах се много кофти. Казах й да не ме удря.
Взех си якето и казах на моите приятели, че излизам отвън. Излязох и седнах
на едни столове и чаках моите приятели. Те дойдоха, отидохме на друга
17
дискотека. Аз нямах настроение и казах, че искам да си ходим. Минахме
покрай тази дискотека, видяхме, че там е станало бой и се прибрахме. На
следващия ден видях, че имам пропуснати обаждания от някакво лице. Бяха 7
или 8 обаждания. Тъй като не сме приятели във Фейсбук, той не може да се
свърже с мен, трябва да потвърдя. Аз му отвърнах. Обадих му се, той вдигна
телефона. Каза: „Братле, снощи си пипал приятелката ми“. Първо му се
извиних. За мен това е редно. Той ми прие извинението. Обясних му, че
нещата не са точно така. Обясних му, че всъщност тя се въртеше пред мен,
танцуваше пред мен. Когато му се извиних, той ми прие извинението. И след
това в същия разговор каза: „Добре, аз ти приемам извинението, но ако
разбере баща й, ще имаш проблем“. Попитах кой е баща й, той ми отговори: „
Башала“. Казах, че ако е необхоД. и на него ще се извиня. След това звъннах
на един друг мой приятел, обясних му за случая. Той ми каза, че ще звънне на
Башала и ще уреди нещата. След това той ми върна обаждането и ми каза, че
е говорил с Башала, той е знаел за случая за снощи. Приемал го за нормално.
Нормално е да се случват такива неща в дискотеки. Моят приятел ми каза, че
Башала му е казал, че това момче, приятеля на дъщеря му постоянно се
заяждал с хора и в същото време го занимавал него, като има конфликт. И
също е казал, че вече му е писнало от тези неща. И също е казал да ми
предаде да не се занимавам с него, „Тежи 50-60 кг, ще му биеш два шамара и
ще създаде проблеми в полицията“. Като чух и това си бях решил, че всичко е
приключило. След около половин или един час получих обратно обаждане от
същото момче и той настояваше, че иска да се видим, иска да си говорим.
Попитах го какво иска да си говорим. Аз имах приятелка, не исках да се
разчува много и затова не исках да говорим. Казах му каквото има да ми
каже, да ми каже по телефона. Затворих му телефона. Той ми написа, че бил в
Жеравна и до 3-4 часа ще се върне обратно в града. Аз го попитах какво иска.
Той ми отговори: „Тъй бе“. Той записа е при мен. Аз го имам на телефона. В
първия момент се съгласих да го чакам, бях съгласен да се видим и да
говорим. Аз си мислех, че той ще докара и приятелката си да уточним как са
били нещата в действителност. Тъй като минаха около 3-4 часа, той не ми
звънна. Брат ми е в кв. „Д. Д.“, там работи. И аз работих там, но вече бях
напуснал. Понеже всяка вечер ходим в К., ходим всяка вечер да ремонтираме
къщата му. Реших да отида при него в кв. „Д. Д.“ да му разкажа за случая и да
му помогна за ремонта на една дискова брана. Когато отидох при него, му
18
разказах за случая на брат ми. Той ми каза да не се занимавам, не ни трябват
излишни проблеми. Обясних му, че аз също не искам, тъй като се пазих от
приятелката си. Часът беше около 16.00 следобед, на 21.11.21г. получих на
Месинджър обаждане от момчето. Той ме попита къде съм и искаше среща.
Отново го попитах: „Защо искаш да се видим, защо настояваш за среща?“.
Той ми повтаряше, че само искал да си говорим. Аз му казах, че не искам и му
затворих. Той пак ми звънна и ми каза: „Идвам, изчакай сега да дойде моя
човек и ще тръгнем“. Беше ясно, че дори днес да не се срещнем, друг ден ще
ме търси. Аз се съгласих и му казах, че съм в ДЗС, да се срещнем. Брат ми
каза да стоим пред камерите, евентуално ако стане нещо да стоим пред
камерите. Изчакахме около 20 минути. След като не дойдоха дотам, аз се
ядосах и му звъннах. Казах му, че не искам проблеми, но ако толкова
настоява, аз ще го намеря на следващия ден и ще си говорим. В същия
момент чух и втори глас, мисля че беше баща му, той каза: „Кажи му да чака,
ей сега идваме.“ След този разговор аз тръгнах за с. К. с автомобила, който
управлявах - Мерцедес 500 с № ВР5011СХ, за К. минавам през черен път от
кв. „Д. Д.“, излизам на подБ.я път и оттам на пътния възел за с. К.. По черния
път излязох на подБ.я път и тръгнах към пътен възел Я. за с. К.. Някъде към
4.20-4.30 ч. съм тръгнал, преди пътен възел К. видях на огледалото за задно
виждане как ме настигна бял Опел, комби. Доста бързичко ме настигна.
Номера му не помня. Понеже фаровете на Опела светеха, няма как да видя на
огледалото за задно виждане колко човека бяха вътре. Аз на Я.ския пътен
възел отбих надясно, след което излизам на знак „Стоп“, на главния път С. –
Я., за с. К.. Докато изляза на пътя С. – Я., Опела се движеше нормално след
мен, но явно ме следваше. Уточнявам, че Опела се движеше след мен на
дълги светлини, но не ми е пресвяткал, докато аз завия в посока К.. Тръгнах
аз в посока К. и Опела зави след мен. В момента, в който завих наляво по
главния път С. - Я. в посока К., след мен тръгна и Опела. Бяхме точно на
надлеза над подБ.я път. В спускането оттам видях Опела как ме изпреварва и
в този момент видях момчето от дясната страна на водача държеше телефон с
червена калъфка и в същото време показваше юмрук пред телефона и
снимаше, след което Опела ме изпревари. След като ме изпревари, Опела
наби спирачки и аз също натиснах спирачки, обаче направих маневра наляво,
защото иначе щях да ги ударя. В този момент обаче идваха автомобили. Тъй
като отсреща идваха автомобили, аз ги изпреварих отдясно по банкета и
19
минах пред тях и потеглих в посока с. К.. Тогава звъннах на брат ми, че са зад
мен и ме преследват и му обясних, че нямат намерение да си говорим, а са
дошли за конфликт, да се саморазправяме, защото аз така го разбирам.
Движението беше натоварено в двете посоки, както в посока Я., така и в
посока С.. Брат ми каза, че на пътя няма как да спрем и да отидем на
спокойно място в К.. Искам да уточня, че когато тръгнах от кв. „Д. Д.“, брат
ми тръгна преди мен и аз карах след него и той беше напред, когато му
звъннах по телефона. Аз продължих да се движа по-бързо. Зад мен Опела
също ме следваше. Преди да стигна с. К., аз изпреварих брат си. Опела също
го изпревари. В това движение те щяха да се блъснат три пъти в стремежа си
да ме изпреварят. Тъй като аз не им позволявах, като карах максимално вляво
в моята лента за движение, а те се доближаваха до мен много близко. Личеше
си, че на всяка цена искаха да ме изпреварят. Уточнявам, това е по правата
преди циганската махала на с. К., където моя автомобил и Опела, който ме
следваше, изпревариха автомобила на брат ми. Аз завих към центъра на с. К.,
след мен зави Опела. Сега си спомням, че брат ми беше преди всички и той
зави пръв и каза: „Където аз спра, спри и ти“. Може би той ни е изпреварил,
след като сме завили за с. К., но знам, че брат ми спря пръв и след него аз
спрях, и тогава Опела. Аз слязох от моята кола и взех нещо като тояга, не
мога да кажа, че е бухалка. Брат ми беше първи автомобил. Той слезе, но не
съм видял да носи нещо. Той беше зад мен. Аз бях преди него с дървения кол.
Аз минах зад моята кола и тръгнах към Опела. Зад мен беше брат ми. В
момента, в който аз тръгнах, Опела потегли и видях да идва срещу мен.
Прецених, че е по-безопасно за мен да се дръпна към дърветата, които са
отстрани на пътя. Аз се дръпнах и замахнах с дървото към него. Аз не съм
проявявал агресия, те проявиха агресия, като тръгнаха към мен с автомобила
си. Нормално е и аз да покажа нещо, за да се уплашат. Брат ми беше някъде в
средата на пътното платно и видях, че те тръгват директно към него. Той
също се метна в лявата част на пътя. Те минаха между колите и между брат
ми и продължиха направо. Ние се погледнахме с брат ми и той ме попита
какво става. Преди да се погледнем, когато колата мина покрай него, чух
шум, но даже не знаех, че брат ми има газов пистолет. Не съм забелязал да
стреля. Той ме попита какви са тези хора, това не е нормално. Вдигнах рамене
и аз не можах да му отговоря. Тяхното действие не беше говорене. Качих се
към моята кола и той ми каза: „Остави ги, не се занимавай“. Аз му казах, че
20
ще ги спра и ще им потърся отговорност за случилото се, след което тръгнах
и аз. В интерес на истината за пръв път минавам К. по този път. Просто
следях Опела. Настигнах ги и след настигането ми на Опела, имаше завой
наляво. Както видяхме и на записа, моята цел беше една единствена да ги
изпреваря и да ги спра. Прецених, че за да ги изпреваря ми е необхоД. да
скъся дистанцията, защото ако изляза по правилата вляво и ги изпреваря,
Опела завиваше в лявата лента и не ми даваше възможност да го изпреваря и
аз се прибирах в дясната. Моята грешка може би беше, че дистанцията беше
доста къса. След завоя, който се видя на записа, тръгнахме по права отсечка.
В самият завой автомобилът ми занесе. Както се видя на записа, аз не съм
усетил. Не съм чул да свирят гуми. Скоростта ми беше предполагам около 70-
80 км/ч. Познавам си колата и за да го изпреваря съм длъжен да карам по този
начин. Т.е., близко до предната кола и в момента, в който се даде възможност
рязко да мина в лявата страна и да го изпреваря. Правият участък има легнал
полицай, който аз не го знам и аз съм втора кола и не го виждам.
Предполагам, че заради легналия полицай водача на Опела е намалил и аз
тогава съм го ударил отзад, контакт да е имало. Същата вечер си видях
колата, тя нямаше сериозни щети отпред. Това е първия контакт. Като
минахме през легналия полицай, движението продължи по правия участък на
пътя. Моята цел беше една единствена да ги изпреваря. И действията ми бяха
предизвикани с тази цел. Работил съм в Германия в строителството, също и
шофьор и този автомобил съм си купил с честен труд. Също съм
професионален шофьор и имам опит. Аз не желая да си чупя колата, това не
са средства дадени, мои средства са. Ако бях го изпреварил Опела, за да го
спра, аз също бих набил спирачки и да спра. Аз така мислех, че е по-правилно
и може би аз, ако бях отпред и се бях опитал да спра, той може би нямаше да
мине отпред. Така си мисля. Моята цел беше една единствена да го изпреваря
и да го спра. Тъй като дистанцията между двата автомобила е малка, при това
мое излизане вляво с опит за изпреварване, може би тогава и този допир до
колите, който се видя и на записа, отзад вляво на Опела, след който Опела се
завъртя и удари дървото. Аз не съм имал никакви намерения да си ударя
моята кола и най-вече да се случи нещо на някого. След като Опела се удари,
аз спрях малко по-надолу. Понеже не знаех какво може да се очаква, може да
слязат с всичко, затова реших аз да сляза, да спра малко по-надолу, ако се
наложи да имам възможност да реагирам, след което отидох до колата и
21
видях състоянието и на двамата. В колата пред момчето видях същия червен
телефон, който все още вървеше на разговор. Аз изключих телефона, защото
имах намерение от него телефон да звънна на 112. Усетих се, че моят телефон
е в мен, оставих неговия и набрах от моя 112 и съобщих за произшествието.
Първи на мястото дойде полицая от селото И.. Той ме попита какво стана. И
аз му обясних какво е станало. Попита ме дали съм добре и аз му казах, че
съм добре. Поиска ми документи, аз му ги дадох. Аз бях също в шок, няма как
да съм спокоен след случилото се. Първото, което се сетих е да звънна на
телефон 112. Аз казах на телефон 112, че усетих в колата мирис на
марихуана. Знам, че докато говорих на телефон 112, пострадалия, шофьора,
който е в залата, само го попитах защо ме следят, какво точно искат от мен.
Това за мен е необяснимо. Пострадалият в залата Д. Д., като излезе от колата,
тръгна да ме напада. Полицаят го върна и ни разделиха. Аз бях от другата
страна на пътя. И аз и полицая направихме забележка на пострадалия да не
пипа момчето. Видях, че с негова помощ пострадалото момче се премести на
лявата шофьорска седалка. След случая бях задържан за 24 часа и се молих за
здравето на момчето, защото аз не се имам за бандит, тъй като човек, който
притежава такава кола, автоматично в България е престъпник. Аз не съм
такъв. Разбирам да се сбием и да има конфликт, но отнемането на живот не е
нещо, което аз възприемам.
ВЪПРОС НА ПОСТРАДАЛИЯ Д.: Когато бяхте в дискотеката заявихте,
че ви е паднало самочувствието след като момичето ви е ударило. А нейното
самочувствие не е ли паднало, след като сте я ударили по задника?
ПОДСЪДИМИЯТ: Не мога да преценя как й е повлияло моето
поведение на нея, но след като ме удари, явно тя се е възмутила. Ако бях
конфликтна личност, би следвало и аз да отговоря, но аз не съм такъв.
Сигурен съм в моите възможности като шофьор. Сигурен съм във
възможностите на автомобила, който управлявам, че мога да предотвратя
всякакви опасности на пътя. Аз се движа всеки ден с този автомобил. Той е
изправен и изряден. Нормално е човек, когато шофира всеки ден, да знае и
познава автомобила си.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е изяснена фактическата обстановка по
делото. Нямам искания за събиране на доказателства. Налице са основания за
приключване на съдебното следствие и даване ход на съдебните прения.
22
Адв. Д.: Солидализирам се със становището на прокурора.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се приключи съдебното следствие.
Адв. К. и адв. Н.: Да се приключи съдебното следствие и да се даде ход
на съдебните прения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към становището на защитниците
ми.
Съдът на основание чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА писмените доказателства по делото, вкл. описаните в
обвинителния акт и в досъдебното производство писмени доказателствени
материали.
ПРИОБЩАВА същите към доказателствения материал по делото.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения по писмените доказателства. Не ги
оспорваме.
Съдът на основание чл.284 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА веществените доказателства по делото.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения по веществените доказателства.
Заседанието продължава в 14.00 ч. в присъствието на секретар П. С.
И..
За Окръжна прокуратура се явява прокурор В. К..
Подсъдимият Х. А. Х. се явява лично и с адв. С. К. и адв. Н. Н..
Частният обвинител Д. П. Д. се явява лично и с повереника си адв. Д.
Д..
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна. По делото са
събрани всички посочени от страна на прокуратурата и от страните
доказателства. Не се налага събирането на други доказателства. Страните не
23
правят искания, които да са пречка за приключване на съдебното следствие, с
оглед на което следва да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на
съдебните прения.
Поради изложените съображения и на основание чл.286, ал.2 НПК и
чл.291, ал.1 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ДАВА ДУМАТА на прокурора за произнасяне на обвинителна,
съответно защитна реч.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, пристъпвам към настоящите съдебни прения с идеята, че се касае
за случай, който ни изправя пред ново решаване на регламентираните в
материалния закон принципи и критерии за опреД.е формата на вина при
транспортни престъпления. Онова, което събрахме с доказателствата по
делото, установява фактически данни, които се различават от обичайната
логистика по транспортни дела. За мен като прокурор делото представлява
професионално предизвикателство, тъй като в съвременната съдебна
практика все още не е постановявана присъда за извършено престъпление по
чл. 342 от НК - причиняване на смърт след управление на МПС при
умишлена форма на вина. Накратко ще се спра на оценката на събраните
доказателства, които обосноват обективната и субективна съставомерност на
процесното деяние. Поддържам повдигнатото спрямо подсъдимия Х. Х.
обвинение за извършено престъпление по чл.342 ал.3 б.“в“ предл. 1, вр. б. „б“
предл.1, вр. ал.1 от НК. Считам, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се потвърдиха изцяло установените в хода на
досъдебното производство фактически данни, които се подробно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В съответствие с така
изяснените фактически обстоятелства поддържам и формираните в
24
обвинителния акт изводи относно субективната страна на престъплението
предмет на повдигнатото обвинение, а именно че процесното престъпление е
извършено при форма на вината евентуален умисъл. Накратко от фактическа
страна по делото се изясни от събраните гласни доказателства включително и
от дадените от подсъдимия обяснениня, че на 20.11.2021 г. късно вечерна
подс. Х. е бил в заведение, намиращо се в центъра на гр. С. с приятели. В
същото заведение била и приятелката на пострадалия П. Д. – свид. В. В.. От
страна на подсъдимия са били извършени непристойни действия по
отношение на свид. В.. Тя била подразнена от неговото поведение и в
последствие, след напускане на заведението, е продължила да го коментира
по социалните мрежи. Тъй като пострадалият П. Д. е имал достъп до
профилите на своята приятелка, той е узнал за извършеното от подсъдимия и
взел решение да се свърже с него, за да потърси обяснение на случилото се. В
обвинителния акт подробно хронологично съм изложила фактологията
относно обстоятелствата кога и по какъв начин пострадалият П. Д. и
подсъдимият са комуникирали помеджу си, затова няма да се спирам
подробно на тези обстоятелства. Установено е, че по предложение на постр.
П. Д. заедно с баща си свид. Д. Д. са тръгнали с лек автомобил марка „Опел“
управляван от постр. Д. Д. първоначално към мястото на уговорената среща
на ДЗС „Д. Д.“, а впоседствие и в с. К.. Установени са обстоятелства свързани
с наличното обективно поведение с наличие на настойчивост от двете страни
за изясняване на отношенията, с опити за изпреварване на автомобилите. По
категоричен начин от ангажирани по делото гласни доказателства се
установява, че след като са завили от главния път С. - Я. в посока към с. К.
подсъдимият е спял управлявания от него л.а. „Мерцедес“, спрял е и
автомобилът на неговия брат, който е управлявал л. а. Ауди, спрял е и
управляваният от постр. Д. Д. лек автомобил. По събрани в хода и на
досъдебното производство /ДП/ и на съдебното следствие доказателства се
установява, че подсъдимият е слязъл от автомобила си, като е взел със себе
си предмет наподобяващ бухалка, а брат му – свид. Е. е взел притежаван от
него регистриран газов пистолет. От показанията на свид Бакалски, който е
очевидец точно на това място, се установява, че от страна на подсъдимия са
били нанесени от два до три удара по автомобила „Опел“. Установява се също
така, че свид. Е. е произвел изстрел с пистолета, който носел със себе си. При
това поведение от страна на подсъдимия и неговия брат, пострадалият Д. Д.
25
сочи, че той изпитал заплаха за неговата и сигурността на сина му, не е слязъл
от автомобила си, направил е опит да тръгне първо в посока към подсъдимия
и неговия брат, за да ги сплаши, след което е тръгнал към центъра на селото,
където е знаел, че се провеждат избори в същия ден. В показанията си дадени
в хода на съдебното следствие постр. Д. Д. заявява, че изпитвал страх и не е
искал да се разправя с подсъдимия, а да избяга с автомобила си от него и
свид. Е.. От гласните доказателства по делото се установява, че веднага след
като постр. Д. Д. е потеглил с лелия си автомобил, след него с много висока
скорост е потеглил и подсъдимият Х., а непосредствено след него е потеглил
и управляваният от свид. Е. л.а. „Ауди“. Така около 17 ч. и трите автомобила
са се отправили към центъра на с. К., като са се движили по ул. „Д. С.“. На
същата улица се намирало училището на селото, в което същия ден се
провежда втори тур от изборите за президент и вицепрезидент. В района на
училището е било оживено. По делото са налице данни за тези обстоятелства.
По улицата са преминавали хора, които са отивали да упражнят правото си на
глас. В близост са играели и деца. Въпреки, че са се движели по централна
улица в населено място, автомобилите са се движи с превишена скорост, като
с по-висока скорост се е движил управляваният от подсъдимия л.а.
„Мерцедес“. Разпитани в хода на ДП и в съдебното следствие свидетели
заявяват, че начинът по който подсъдимият е управлявал лекия си автомобил
е сочел, че се касае за гонка, че той се движи непосредствено буквално на
ръка разстояние от движещия се пред него л.а. „Опел“, че е налице свирене на
гуми, занасяне във връзка с високата скорост на задната част на управлявания
от подсъдимия лек автомобил, навлизане в насрещната лента за движение. В
дадените обяснения в хода на съдебното следствие подсъдимият заявява,че
през цялото време той е имал желание единствено да изпревари управлявания
от постр. Д. Д. лек автомобил и да го спре. От потеглянето след л.а . „Опел”
до втория удар, при който е причинено и процесното произшествие, по
делото е установено, че подсъдимият се е движил със значително превишена
за населено място скорост, като към момента на удара тя е била 85км/ч, а
разрешената скорост е 50км/ч. Освен с движението с тази превишена скорост
и то на централната улица в населено място при наличието на преминаващи
хора в близост до мястото където се извършва движението, подсъдимият се е
движил на минимална дистанция. Няколко свидетели заявяват, че са видели,
че подсъдимият управлява автомобила си в непосредствена близост зад л.а.
26
„Опел”, почти долепяйки се до него. По този начин той не е се съобразил и с
технически съобразената дистанция, която е установена от експертите. По
делото безспорно е установено от заключението на назначената съдебна авто-
техническа експертиза /САТЕ/, че преди удара, с който е причинено
процесното ПТП, е имало поне още един удар между двата автомобила, което
се установява и от събрани гласни доказателства по делото. Така изяснените
фактически обстоятелства сочат, че подсъдимият е преследвал с лекия си
автомобил управляваният от постр. Д. Д. л.а. „Опел”. Независимо каква е била
причината за това - дали саморазправа, дали изпреварване, дали
неправомерно упражняване на принуда спиране на л.а.”Опел” с поведението
си като водач на МПС, нарушавайки постановените правила за движение в
населено място, на оживена улица, в центъра на с. К. подсъдимият е
игнорирал дължимото си поведение си като водач на МПС и е създал
опасност за причиняване на тежък престъпен резултат, както заявява в
показанията си кмета на селото – свид. Тодор С.: „Късмет беше, че в този
момент по улицата не пресичаха хора”. Всички разпитани по делото
свидетели са били силно смутени от начина, по който подсъдимият е
управлявал лекия си автомобил със свирене на гуми, с неправомерно
приближаване до автомобила управляван от постр. Д. Д., със занасяне на
задната част на автомобила, с неправомерно навлизане в насрещната лента за
движение. Подсъдимият не се отказал да управлява по този начин автомобила
си след като е настъпил първият удар между управлявания от него автомобил
и задната част на автомобила управляван от постр. Д. Д.. Напротив: Той е
продължил със същата висока скорост и със същата минимална дистанция.
Така се стига и до втория удар между автомобилите, който беше подробно
изяснен като механизъм от страна на експертите изготвили заключението на
тройната авто-техническа експертиза /АТЕ/. Установява се, че е налице
завиване на дясно и удар в лявата част на л.а. „Опел”. В резултат на този удар
постр. Д. Д. изгубва контрол над управлявания от него автомобил.
Автомобилът напуска пътното платно, завърта се около вертикална ос посока
обратна на часовниковата стрелка и се удря странично в крайпътно дърво. В
днешното с.з. при разпита на вещите лица беше заявено, че поддържат
писменото заключение, което е дадено на ДП, а вещите лица бяха
категорични, че съгласно динамиката на удара и установените деформации в
задната лява странична част на л.а.”Опел” е налице възникнало
27
произшествие, което е непредотвратимо. По безспорен начин при
изясняването на механизма и от представянето на видеофайловете се
установи, че надлъжната ос на л.а.”Опел”, управляван от подстр. Д. Д. е
насочена наляво. Проф. К. подробно изясни какво означава това в механизма
на процесното ПТП, а именно, че така установеното обстоятелство сочи за
предприето от страна на подсъдимия завиване на дясно на минимална
дистанция и при управление на автомобила с висока скорост. В заключението
на вещите лица изготвили АТЕ се приема, че постр. Д. Д. не е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП. Няма да се спирам
подробно на заключението на съдебномедицинските експертизи /СМЕ/, които
са подробно описани в обтоятелствената част на обвинителния акт, както
относно причинените травматични увреждания на пострадалите лица, така и
относно механизма на тяхното причиняване. Ще взема подробно обяснение
относно субективната страна на престъплението, което предполагам, че ще
бъде спорно в настоящите съдебни пледоарии. Според правната теория
формата на вина е начинът, по който обективните свойства на деянието и
неговото обществено значение са се отразили в съзнанието на дееца, както и
формирането на тази основа на волево отношение на субекта на
престъплението към отрицателните изменения в обществената
действителност. В този смисъл учебникът по наказателно право обща част на
проф. Александър Станев – стр. 301. За да се обоснове налице ли е
инкриминираната форма на вина „евентуален умисъл“, наред с изясняване на
понятието форма на вина, следва да се направи разграничение между
евентуалния умисъл, като разновидност на умишлената форма на вина и
престъпната самонадеяност или така наречената „съзнавана
непредпазливост“, която е разновидност на непредпазливостта - форма на
вина. При изясняване на въпросите свързани с разграничението на посочените
форма на вина в практиката като най-съществено се откроява разликата в т.н.
волеви момент, а именно за евентуалния умисъл е характерно, че субектът се
съгласява, примирява се настъпването на съставомерните последици, отнася
се с безразличие към отрицателното състояние на обекта, а при
самонадеяността той е уверен, че тези последици няма да настъпят. В този
смисъл решение № 171/1982 г. по нак. дело № 162/1982г. І- во НО на ВС.
Цитирам от диспозитива на решението: „Разликата между евентуалния
умисъл и съзнаваната непредпазливост се изразява в това, че в първия случай
28
деецът съзнателно допуска настъпването на обществено опасните последици
и не взема мерки за предотвратяването им, а във втория случай се надява, че
те няма да настъпят и е уверен, че ще ги избегне, защото е взел мерки за
предотвратяването им. Този оценъчен критерий изведен от практиката на ВС
следва да бъде съотнесен към изяснените по настоящото дело факти. Наред
със съдебната практика критерий за изясняване на приложимата форма на
вина при транспортните престъпления е обоснован и в правната теория. В
тази връзка ще цитирам обоснованото от страна на проф. Бояна Гунева
разбиране в статията й за субективната страна на престъпленията по чл. 342 и
чл. 343 от НК. Статията е публикувана в бр.8 от 2021г. на списание
„Общество и право“ както и в електронно издание. Конкретно становището
на проф. Гунева е във връзка с транспортните престъпления, как се съотнасят
тези две форми на вина. Цитирам: „Деецът съзнателно нарушава правилата за
движение, като съзнава общественоопасния характер на действията си. По
този начин той създава вероятност от увреждане, защото тези правила са
установени именно, за да се избегне опасността, която може да възникне при
осъществяване на дейност, която е източник на повишена опасност”.
Безспорно за всички е, че транспортната дейност е регламентирана като
такава, представляваща източник на повишена опасност. Следователно като
съзнава опасността, която предизвиква с допуснатото нарушение на
правилата за движение, деецът не може да не предвиди, че ще настъпят и
неблагоприятни последици от неговото поведение. В този случай се счита, че
ако с действията си, без да промени каквото и да е в тях, продължава да
управлява с допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата
единственото решение е инкриминиране на извършеното престъпление при
евентуален умисъл. Това е обосновано със следните изводи: Деецът в тези
случаи не го интересува какво може да причини, доколкото преследва свои
цели и удовлетворява собствени потребности. Когато лицето има идея, че
може да предизвика неблагоприятни последици, но продължава да следва
своите мисли и стремления или когато проявява дълбока незаинтересованост
и спрямо поведението си е възможно като последици за непредпазливост не
може да става дума. Всъщност така изведени критериите съотнесени с така
изяснените фактическите обстоятелства сочат точно на това. Подсъдимият
през цялото време е управлявал в населеното място автомобила си с
превишена скорост, на минимална дистанция, изцяло е пренебрегнал
29
установените правила за движение и се съгласявал и примирявал с
настъпването на какъвто и да е обществено опасен резултат стига да постигне
своите цели. Изцяло поддържам, няма да ги повтарям, съображенията си
изложени в обвинителния акт. Цитирала съм практика на ВС, цитирала съм и
обстоятелства, които следва да бъдат взети под внимание при преценка
субективната страна на престъплението. Затова няма да се спирам на тези
обстоятелства, но моля да бъдат взети под внимание при постановяването на
съдебния акт. С гореизложените съображения преценка на доказателствената
съвкупност считам, че ангажираните по делото доказателства обосновават
обективната и субективна съставомерност на деянието, предмет на
повдигнатото обвинение, с оглед на което считам, че подсъдимият Х. Х.
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Относно
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия: За предвиденото престъпление наказанието е лишаване от
свобода от 10 до 20 г., както и кумулативно наказание лишаване от права по
чл.37 ал.1 т.7, като при тази квалификация на престъпния състав
кумулативното наказание не се налага за определен срок, а до живот. За да се
определи какъв размер наказание да бъде наложено на подсъдимия при
индивидуализацията на наказанието следва да бъдат съобразени отегчаващите
и смекчаващи отговорността обстоятелства. Кои са отегчаващите
отговорността обстоятелства на подсъдимия с оглед на причинения престъпен
резултат - освен съставомерния резултат, който е регламентиран в
разпоредбата на чл. 342 ал.3 б.“в“ - причиняване смърт на постр. П. Д., с
деянието са причинени и две средни телесни повреди на постр. Д. Д..
Отегчаващо отговорността обстоятелство – мотивът за извършване на
деянието. Подсъдимият е управлявал лекия си автомобил в нарушение на
установените правила за движение по пътищата в резултат на предприети от
негова страна действия за саморазправа с пострадалите лица. Отегчаващо
обстоятелство е установеното доказателство по делото, че подсъдимият е
използвал бухалка и нанесъл удар с бухалката по автомобила на постр. Д..
Отегчаващи отговорността обстоятелства са мястото на извършване на
престъплението, а именно управлението на МПС в населено място, на
оживена улица, в центъра на с.К., при грубо нарушаване на правилата за
движение на практика представлява демостриране на явно незачитане на тези
правила и пренебрежително отношение към тях. С начина, по който
30
подсъдимият е управлявал автомобила си е налице и накърняване на друг вид
обществени отношения, а именно обществените отношения свързани с
обществения ред. Това е форма на хулиганско поведение, за което няма
повдигнато обвинение, но е криминализирано по чл. 325 ал. 3 от НК и следва
да го отчетете като отегчаващо отговорността обстоятелство. По делото са
ангажирани и писмени доказателства, които установяват, че подсъдимият е
наказван по административен ред за допуснати нарушения на ЗЗДвП.
Смекчаващи отговорността обстоятелства по делото са установени такива -
чисто съдебно минало на подсъдимия. След възникване на ПТП същият е
подал сигнал на тел.112. Събрани са доказателства, които установяват и
провокативно поведение от страна на пострадалите лица, които обаче не са
довели до създаване у тях умисъл или други форми на вина, които да
определят правна квалификация. При опреД.е размера на наказанието следва
да бъдат съобразени и целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на
чл. 36 от НК, а именно целите на специалната и генералната превенция.
Искам да се спра специално на генералната превенция, а именно при опреД.е
размера на наказанието същите трябва да бъдат такива, че да оказват
необхоД.то възпитателно и възпиращо въздействие не само по отношение на
извършителя на престъплението, а и по отношение на останалите членове на
обществото. Какво налага генералната превенция специално за транспортните
дела и за извършените транспортни престъпления, които са ежедневие в
нашата действителност. За да обоснова приложимост на тази тенденция и в
конкретния случай при опреД.е на размера на наказанието ще се спра
накратко на статистика на транспортните престъпленияза 2021 г. в България.
Според тази статистика, която е публично оповестена,в рамките на ЕС
България е на 2-ро място след Румъния по висока смъртност от ПТП. 81
смъртни случая на милион жители при среден показател на ЕС – 45.
Загиналите от настъпили ПТП през 2021г. в България са общо 561 и с повече
от 98 лица в сравнение с данните от 2020 г. Ранените от тези произшествия са
над 7000. От така отчетените данни е видно, че налаганите по транспортни
дела наказания са твърде снизходителни, като същите не постигат целите си
във връзка с критериите, изискващии от генералната превенцията. Ежедневно
медиите оповестяват информация за настъпили ПТП, причинени при грубо
незачитане правилата за движение по пътищата. За да се противодейства на
така наречената „война по пътищата” не е необходима промяна на
31
предвидените в закона наказания. Към настоящия момент те са достатъчно
тежки. За престъпленията по чл. 343 ал. 3 квалифищеращия състав, каквато
вероятно можеше да бъде квалификацията на този случай, няказанието е
лишаване от свобода от 3 до 15 г. За престъплението с правна квалификация
по повдигнато обвинение по чл. 342 ал. 3 от НК наказанието е от 10 до 20 г.
лишаване от свобода. Промяната, която трябва да настъпи в съдебната
практика е да се спазват стриктно критериите за индивидуализация на
наказанието. Следва да се промени и диференцирания анализ на събраните
доказателства и относно формата на вина, защото безспорно за всички е, че
по пътищата на България настъпват ПТП, които са свързани с грубо
незачитане на установените правила за движение по пътищата и точно това
поведение надхвърля границите и формата на непредпазливост. По тези
съображения предлагам наказанието, което да се наложи на подсъдимия да
бъде при баланс на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства,
средният размер - 15 г. лишаване от свобода, съответно с налагане
кумулативното наказание лишаване от права да управлява МПС завинаги. На
основание чл. 59 от НК при изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода” следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража и е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, която
и към настоящия момент е такава. Подробно този период е посочен в
обвинителния акт, няма да се спирам на него. Наложеното наказание следва
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Съдът ПРЕКЪСВА съдебното заседание за в 14:40 ч. за 10 мин.
Заседанието продължава в 14:50 ч.
Адв. Д.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, аз няма да бъда толкова подробен колкото представителя на
държавното обвинение, която направи изключително детайлен и обоснован
анализ на доказателствата и на обективните и субективните страни на
престъплението, предмет на настоящото производство. Само ще акцентирам
на някои моменти. На първо място настоящият случай е висока, регионална и
институционална обществена значимост. Случаят стана достояние на цялата
С.ска общественост. Считам, че деянието бе доказано по безспорен начин от
обективна страна. От събраните гласни доказателства, писмени доказателства
32
и от изслушаната АТЕ се установи безспорно точният механизъм на
настъпване на ПТП, като при всички възможности хипотези на механизми
вещите лица бяха категорични в извода си, че ударът за водача на Опела е бил
непредотвратим. Считам, че и от субективна страна деянието бе доказано по
безспорен начин. Видно от свидетелските показания, както и от обясненията
дадени от подсъдимия, в началото на инцидента същият е извадил бухалка и
или пистолет. Започнал е преследване, ударил е опела един път, след което не
е преустановил преследването и го е ударил втори път съвсем умишлено.
Считам, че е налице косвен умисъл, тъй като деецът съзнателно е допускал
настъпването на обществено-опасните последици и не е взел мерки за
предотвратяването им, не е спрял преследването дори след първия удар. През
цялото време е шофирал автомобила с превишена скорост, почти двойно над
разрешената, като при тази превишена скорост и при конкретните пътни
условия е създал обект възможност за настъпване на ПТП, при което са
могли да бъдат причинени и са били причинени смърт и телесни повреди и на
други лица, но към този възможен последващ резултат се е отнесъл с
пренебрежение и този възможен резултат не го е накарал за измени начина на
управление на автомобила си. С оглед индивидуализацията на наказанието
моля да наложите на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на
20 г., ведно с кумулативното наказание. Претендирам разноски за платения
адвокатски хонорар. Представям доказателства общо направените разноски
от доверителя ми.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Присъединявам се към прокурора и към
казаното от адвоката ми. Така или иначе синът ми няма кой да го върне, пък
ако иска пак да се срещнем - не е проблем.
Адв. К.: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели, аз
няма как да се съглася със становището на прокуратурата в обстоятелствената
част на обвинителния акт, най-вече по отношение на субективната страна на
извършеното деяние. По отношение на обективната страна само ще посоча, че
прокуратурата по закон е длъжна да събира доказателства като за вината,
така и за невиновността на подсъдимия или на обвиняемия в ДП. Настоящият
прокурор от ОП категорично демонстрира поведение, което нарушава закона
в тази посока, а именно прокурорът събираше доказателства през цялото
време само посока виновността на подзащитния ми. Въпреки всичко в хода на
съдебното следствие много от изнесените в обвинителния акт твърдени
33
обстоятелства се опровергаха, най-вече от изслушаната в днешното с.з. АТЕ.
Също така и след зададените допълнителни въпроси и направените
пояснения и допълнения от вещите лица стана ясно, че подзащитният ми след
като е предприел догонване на автомобила на пострадалите, неколкократно е
предприел маневра „изпреварване“ непосредствено след като е установил
някаква опасност за настъпване на ПТП е задействал спирачната система.
През целия път няколкократно се доказа това и от видеозаписа, което според
мен сочи, че в действителност няма какъвто и да е било умисъл от настъпване
на ПТП. Точно обратното има умисъл в това да не се предизвиква ПТП, както
и самият подсъдим заяви, а и от показанията на кмета на с. К. се установи, че
целта всъкщност на управление на автомобила на подсъдимия по този начин
е била да изпревари лекия автомобил на постр. Д. Д. и сина му, за да може да
ги спре и да им поиска обяснение защо са демонстрирали това агресивно
поведение към него и към брат му. Също така много интересно обстоятелство
е, че по делото се доказа безспорно, че не само подзащитният ми е нарушавал
правилата за движение по пътищата.Това на първо място е сторено от постр.
Д., тъй като с превишена скорост и в населено е карал той като първа кола и
това се установи от експертизата. На второ място: Управлявал е по време на
ПТП-то без обезопасителни колани. На трето място по време на управление
на МПС с превишена скорост и без колани е разговарял и по телефона, което
обстоятелство вещото лице проф. К. обясни, че би могло да е причината
шофьорът да не успее да употреби спирачната система, тъй като се е
деконцентрирал. Въпреки това, обаче, прокуратурата не счете за необхоД. да
отчете тези обстоятелства безспорни и доказани с експертизата и съответно
според мен би трябвало да повдигне обвинение и на този шофьор. Такова
обвинение не е повдигнато. Въпреки, че високата скорост на двата
автомобила, чрез преследването им, първоначално се е случила от страна на
постр.Д. - той е преследвал автомобила на подсъдимия в К.. След това ролите
се разменили от установени по делото доказателства в зависимост от
агресивното поведение според мен от страна на постр. Д. към подсъдимия,
който е искал да го прегази. Така, че в тази връзка не намирам никакво
обяснения за това защо не е повдигнато обвинение на този човек. Във връзка
със субективната страна - колегата прокурор посочи една съдебна практика и
множество литературни научни трудове, които аз считам, че съдът не е
длъжен да се съобразява с тях. Много уважавам проф. Гунева, но това са
34
лекции за студенти, не изводи за конкретния случай. Във връзка с това аз ще
посоча две съдебни решения, които са относими към настоящия казус, а
именно решение № 400/30.10.1987 г. по нак.д. № 366/1987 г. на Трето НО на
ВС, където е констатирано и решено по следния начин въпроса за вината, а
именно умишленото нарушаване на правилата за движение не дава основание
за квалифициране на деянието като извършено при евентуален умисъл. За да е
налице извършване на транспортно престъпление при евентуален умисъл е
необхоД. деецът да е станал негоден да управлява МПС, поради пияно
състояние или друго такова състояние, което би му попречило той да е годен
на управлява това МПС. Следващото решение е № 59 от 28.02.1984 г. по н.д.
№ 50/1984 г. на ОСНК на ВС. Там също подробно съдът е изложил мотиви
при кои случаи е налице евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост.
Няма да ги цитирам, ще ги представя на съда като съдебна практика във
връзка със субективната страна на извършеното престъпление от моя
подзащитен. Аз от своя страна ще поискам от съда да постанови съдебен акт,
с който да оправдае подсъдимия по така повдигнатото му първоначално
обвинение по чл. 342 ал. 3 б.“в“, тъй като от субективна страна, а и в голяма
част от обективна не беше доказано престъплението да е било извършено при
какъвто и да е умисъл. В тази връзка с оглед другите доказателства по делото
считам, че подсъдимият би следвало да бъде признат за виновен в извършено
престъпление от него по чл. 343 ал.1 б. „в“, тъй като деянието, което е
извършил е непредпазливо според нас. Като размер на наказание предлагам
на съда същото да бъде в размер на 2 г. лишаване от свобода, което на
основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 5 г. -
максималния срок, съответно и кумулативното наказание лишаване от право
да управлява МПС да бъде в същия срок, а именно за 5 г. В този смисъл
моля да пост Вашия съдебен акт.
Адв. Н.: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели, аз
също ще бъда кратък. Ще допълня колегата на първо място бих се спрял за
това, че не се потвърдиха посочените данни в обвинителния акт за
извършеното деяние от нашия подзащитен с форма на вината и евентуален
умисъл. Както колегата К. сподели съгласно решение № 400/1987 г., че
умишленото нарушаване на правилата за движение не дава основание за
квалифициране надеянието като извърршено при евентуален умисъл, считам,
че настоящият съдебен състав би следвало да се съобрази с обстоятелството,
35
че пострадалите също имат голям принос за настъпването на този вредоносен
резултата, а именно предшестващият конфилкт, който е създаден,
преследването на нашия подзащитен, неизползването на обезопасителни
колани по време на движение, превишената скорост в населено място и не на
последно място разговор по телефона по време на движение, което по
безспорен начин е оказало влияние и за настъпването на обществено опасните
последици. Нашият подзащитен е разчитал на конкрретните обстоятелства,
като професионален шофьор и водач на МПС и е бил уверен в управлението
от неговия автомобил като е посочено, че е бил професионален шофьор и е
със стаж повече от 8 г.и за разлика от посоченото от държавното обвинение
има две нарушения, които са незначителни и всеки един от нас като
правоспособен водач предполагам, че има допуснати такива, че може и
повече. В практиката си нашият подзащитен няма допуснати ПТП и същият
правилно е преценил сигуацията и е можел да предотврати същата. Считам,
че извършеното ПТП е извършено по непредпазливост. Подзащитният ни не е
допускал, не се отнасял безразлично към причиняването на вредоносния
резултат. Като смекчаващи вината обстоятелства искам да посоча, че нашият
подзащитен не е деец, който да има висока степен на обществена опасност и е
млад човек, който при дадените от него обяснения по ДП и при разпита пред
настоящия съд съжалява за стореното, посочва, че не е искал настъпването на
такива последици. Съдействал е напълно като се обадил на тел. 112, помогнал
е, съдействал е напълно на органите на полиция, останал е на място. И до
днешния ден той съжалява и се разкайва за резултата, който е настъпил след
ПТП. Както представихме по делото и посочихме той е с добри
характеристични данни, видно от неговите характики, които са напхравени в
работата му в чужбина и в в работата му РБългария. Аз също считам, че не
следва деянието да се квалифицира като такова по чл. 342 ал. 3 б.”в”, а следва
същото да бъде преквалифицирано по ал. 1 на чл. 343, като считам, че
адекватно би било след дългия престой в ареста и мярката „Домашен арест”
нашият подзащитен да изтърпи наказание в посочените размери от колегата, а
именно 2 г. лишаване от свобода, което да бъде отложено за срок от 5 г. и
лишаването от правоуправление на МПС да бъде в размер на 5 г. В тази
връзка уважаеми господин съдия и съдебни заседатели моля да постановите
Вашия съдебен акт.
Адв. К.: Само искам да допълня, че в подкрепа на нашата теза е и
36
твърдяното от обясненията на подзащинтият ни, че същият е професионален
шофьор бил е уверен в своите способности като такъв и в състоянието на
автомобила, като е бли сигурен в това, че е могъл да предотврати каквито и
да било общественоопасни последици при управлението му с такава скорост
и в такава обстановка. Това е особено важно от гледна точка на това когато се
определя субективния елемент на извършеното от подзащитния, а именно че
същият е действал при форма на непредпазливост, а не при форма на някакъв
умисъл.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Единствено по отношение на заявеното
по отношение на защитника на подсъдимия адв. К. поставен е въпрос защо не
е повдигнато обвинение на постр. Д. Д.. В обяснението на адв. К. се съдържа
заклюечието на назначената тройна АТЕ, която установява кои са
техническите причини за настъпване на ПТП, какъв е механизма и каква е
възможността на всеки от двамата водачи да предотвратят проризшествието,
изцяло е съобразено това. Дори и да са допусна нарушения от страна на
постр. Д., то такива не са изведени да са в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилия резултат.
ДУПБИКА на адв. К.: Госпожо прокурор, вещото лице в с. з.
достатъчно категорично заяви, че той в смисъл водачът на Опела –
пострадалото лице може да предотврати ПТП като спре на пътя, каза го
категорично. Същото важи и за подсъдимия.
РЕПЛИКА на адв. Н.: По отношение становището на държавното
обвинение - аз също посочвам, че за това, че не сме успели да си поставим
въпросите при предявяване на разследването, това е така, защото аз бях
служебно ангажиран и последва отказ от страна на представителя на
държавното обвинение. По отношение на съвината и механизма на ПТП, ако
внимателно държавното обвинение е слушало заключението на вещите лица
и моят въпрос, който беше, дали има съвина и дали това би оказаво върху
вредоносния резултат на настъпилото ПТП председателят проф.К. заяви, че
такъв въпрос за изследване не им е поставен.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото си на
лична защита.
ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Х. А. Х..
Подс. Х.: Да наистина съжалявам за това, което се случи. Аз направих
37
всичко по силите си да предотвратя всичко. Моята цел беше единствено да ги
изпреваря, но нещата не се случиха по този начин. Ако пострадалият беше
спрял, можеше да няма ПТП, същото е и ако аз се бях отказал, но не съм имал
никакъв умисъл, ако се изразявам правилно. Наистина съжалявам за това,
което се служи. Моля наказанието ми да бъде минимално, като
престъплението ми се счита като непредпазливо. Абсолютно не съм имал
такива намерения. Защото ако имах такива намерения, тоест ако знаех, че ще
стигне до тук, аз нямаше дори да напусна дома си. Ако съм имал такива
намерения можеше да го блъсна още много по-рано преди този случай.
ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Х. А. Х..
Подс. Х.: Моля за минимално наказание по непредпазливост.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание ОБЯВИ присъдата си и РАЗЯСНИ на
страните правото им на жалба и/или протест.
Съдът обяви, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в
законния срок.
Съдът се произнесе с определение по мярката за неотклонение взета по
отношение на подсъдимия Х. А. Х..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
38