№ 441
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210713 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № СО-ЗУО-Н-24-13-027 от 03.07.2024г., издадено
от Заместник кмет на Столична община, Направление „Зелена система, екология и
земеползване“, на основание чл.53, ал.1 и ал.2, вр. чл.24, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.157, ал.4, вр. чл.133, ал.4, т.1 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на Н. К. М. е наложена „глоба” в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение на чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал Н. К. М., който го
обжалва в срок. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно.
Жалбоподателят посочва, че няма връчен Акт на 15.03.2023г. и че проверката е била на
15.03.2024г., а не на 15.03.2023г. Освен това жалбоподателят заявява, че е безработен и няма
доходи. Иска СРС да отмени процесното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят се явява лично и заявява по време на
съдебното заседание на 09.10.2024г., че поддържа жалбата си. По време на съдебните прения
пред СРС М. изтъква, че е безработен и няма доходи, поради което твърди, че няма как да
плати наложената му глоба. Иска съдът да намали размера на наложеното му наказание и
допълва, че си търси работа. Пред съда жалбоподателят уточнява, че е работил по заведения
и бензиностанции, но е напуснал. Уточнява, че няма ТЕЛК и че живее с майка си, която е на
57 години и работи в цех на ***. Жалбоподателят обяснява, че живее в гаража, а майка му
живее в къщата, като двамата нямат общ бюджет. За себе си М. казва, че ходи да помага на
хора от квартала, да им пазарува, за да му дадат „някой и друг лев“, за да преживее, като на
1
месец разполага с около 100-200 лева.
Въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община, Направление „Зелена
система, екология и земеползване“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. К.,
която в съдебно заседание на 09.10.2024г. заявява, че оспорва жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС юрк. К. пледира за потвърждаване на Наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, тъй като в хода на съдебното следствие е
безспорно установено, че е извършено нарушението и от обективна, и от субективна страна.
Във връзка с финансовото състояние на жалбоподателя юрк. К. обяснява, че Столична
община предоставя възможност на енергийно бедни семейства да им се предостави
отопление с твърдо гориво безплатно. По отношение на глобата се заявява, че е в минимален
размер. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да присъди в полза
на Столична община юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Жалбоподателят репликира, че майка му е подала молба за предоставяне на
отопление от Столична община, но все още не е одобрена.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 15.03.2024г. около 13:50 – 14:00 часа свидетелите К. П. и А. С. /старши
инспектори в Столичен инспекторат при Столична община/ посетили адрес : ***, тъй като
им бил подаден сигнал за изгаряне на нерегламентирани отпадъци. В момента, в който
пристигнали, двамата установили, че на място има силен, задушлив и миризлив дим от
изгаряне на нерегламентирани отпадъци – предмети с лаково покритие. Посетеният имот
представлявал къща с гараж. От него излязъл жалбоподателят М. и инспекторите от
Столична община го попитали с какво се отоплява, при което той им показал боядисана
плоскост от стари прозорци. Свидетелят П. обяснил на М., че това е забранено, но
жалбоподателят му отвърнал, че няма с какво друго да се отоплява.
На 15.03.2024г. св. П. /в присъствието на св. С./ съставил на Н. К. М. Констативен
протокол № КП-24-0009499 за това, че лицето изгаря отпадъци от стари ПВЧ-плоскости,
шкафове и дограма. На основание чл.71, т.17 от Наредбата за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община било издадено
предписание на М., че му се забранява да изгаря всякакъв вид отпадъци. Препис от
Констативния протокол бил връчен срещу подпис на Н. К. М..
Наред с Констативния протокол св. К. П. /в присъствието на св. А. С./ съставил
срещу Н. К. М. и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-13-027
от 15.03.2024г. за това, че на 15.03.2024г. около 14.00 часа в град София, ул. „Панега“ № 7 Н.
К. М. изгаря отпадъци от ПВЧ-плоскости от стари мебели и дограми, с което нарушил
чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО. Актът бил подписан от М. и препис от същия му бил връчен срещу
подпис на дата 15.03.2024г. В АУАН Н. К. М. записал, че няма възражения.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в
2
него, срещу Н. К. М. е издадено Наказателно постановление № СО-ЗУО-Н-24-13-027 от
03.07.2024г., с което Заместник кметът на Столична община, Направление „Зелена система,
екология и земеползване“ на основание чл.53, ал.1 и ал.2, вр. чл.24, ал.1 от ЗАНН и чл.157,
ал.4, вр. чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО е санкционирал М. с „глоба” в размер на 2000 лева за
извършено нарушение по чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО.
Наказателното постановление е било изпратено по пощата и е получено от Н. М. на
08.07.2024г., след което е обжалвано от него с жалба, изпратена по пощата на 10.07.2024г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите К. П. и А. С.; плик от
жалба; Констативен протокол № КП-24-0009499 от 15.03.2024г.; известие за доставяне на
НП; Заповеди на Кмета на Столична община с № СОА24-РД09-2165 от 22.02.2024г. и с №
СОА24-РД09-456 от 05.01.2024г.; длъжностна характеристика на К. П. /с приложение/ и
АУАН № 24-13-027 от 15.03.2024г.
Показанията на свидетелите К. П. и А. С. се характеризират като информативни,
относими, непредубедени, достоверни и еднопосочни. Поради това съдът ги кредитира.
Констатациите от АУАН и от Констативния протокол са взаимно допълващи се и
намират опора в кредитираните по-горе гласни доказателства. Поради това съдът дава вяра и
на тях.
Приложените по делото Заповеди на Кмета на Столична община, както и
длъжностната характеристика на П. са обективни, достоверни и необорени от другите
доказателства, приложени по делото. Поради това съдът кредитира Заповедите на Кмета на
Столична община с № СОА24-РД09-2165 от 22.02.2024г. и с № СОА24-РД09-456 от
05.01.2024г., както и длъжностната характеристика. От последната се установява, че К. П. е
„старши инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община и като такъв има
контролни функции, както и право да съставя Констативни протоколи и Актове за
установяване на административни нарушения. Поради това, предвид нормата на чл.157, ал.1
от ЗУО, както и с оглед Заповед на Кмета на Столична община № СОА24-РД09-456 от
05.01.2024г., съдът приема, че към 15.03.2024г. свидетелят К. П. е бил оправомощен да
съставя АУАН за процесното нарушение. От Заповед на Кмета на Столична община №
СОА24-РД09-2165 от 22.02.2024г. следва, че Надежда Бобчева в качеството й на Заместник
кмет на Столична община, Направление „Зелена система, екология и земеползване“ е
оправомощена да издава Наказателни постановления въз основа на АУАН по ЗУО. Поради
това и по аргумент от чл.157, ал.3, вр. ал.1 от ЗУО съдът приема, че обжалваното
Наказателно постановление изхожда от оправомощено лице.
Пликът от жалбата и известието за доставяне на НП имат достоверна дата. Поради
това съдът ги кредитира и приема, че Наказателното постановление е било изпратено по
пощата и е било получено от Н. М. на 08.07.2024г., след което той го е обжалвал с жалба,
изпратена по пощата на 10.07.2024г. Това означава, че жалбата, с която е сезиран този
съдебен състав, е подаден в законоустановения срок.
3
Представената в съдебно заседание на 09.10.2024г. снимка /приложена на лист 35 от
делото/ няма доказателствена сила, тъй като не е ясен автора й и време на създаването й.
Поради това съдът остави този снимков материал извън доказателствената маса и съответно
не го подложи на анализ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че с въпросната
снимка не се опровергават нито показанията на свидетелите П. и С., нито констатациите от
АУАН и Констативния протокол, тъй като заснимането на дървесен материал /неясно къде,
кога и от кой/ не е от естество да разколебае събраната по делото доказателствена общност,
според която на 15.03.2024г. от адреса на жалбоподателя е излизал силен, задушлив и
миризлив дим от изгаряне на боядисани плоскости от стари прозорци, за които самият М. е
признал, че гори.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения :
С оглед приложените по делото Заповеди на Кмета на Столична община,
длъжностната характеристика на К. П., нормите на чл.157, ал.1 и ал.3 от ЗУО и направения
по-горе доказателствен анализ, СРС приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от
компетентни лица.
Доколкото нарушението се твърди да е извършено и да е установено на 15.03.2024г.,
Актът е съставен на същата дата /15.03.2024г./, а НП е издадено на 03.07.2024г., съдът
приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се
произнесе по административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й.
Неспазването на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното
производство, нито до незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като
срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото
произнасяне на административните органи по преписките.
В хода на служебната проверка, извършвана от съда, се установи, че е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН и в НП.
Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Налице са
реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Няма основания съдът да счита, че е
било ограничено правота на защита на Н. К. М. да разбере в какво го обвиняват. Вярно е, че
в НП е записано, че на 15.03.2023г. Актът бил връчен по надлежния ред и подписан от
нарушителя, но това не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като при описание на деянието и в АУАН, и в НП ясно е посочена датата на извършване на
нарушението – 15.03.2024г. Явно е, че в случая става въпрос за техническа грешка при
изписване на датата на връчване на АУАН на М.. Доколкото в Наказателното постановление
4
е записано, че Актът е от 15.03.2024г. и че нарушението е извършено на 15.03.2024г., то
изписването след това, че АУАН е връчен на нарушителя на 15.03.2023г. не следва да се
счита за неяснота и за допуснато процесуално нарушение, а за техническа грешка, която не е
повлияла на яснотата на административно – наказателното обвинение.
Поради всичко това съдът счита, че няма допуснати в хода на административно –
наказателното производство съществени процесуални нарушения, заради които НП да
следва да се отменя на формално основание и спорът следва да се разгледа по същество.
Според чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО физическо лице, което нерегламентирано изгаря
отпадъци или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци се наказва
с глоба от 2000 до 5000 лева. В случая от показанията на К. П. и А. С., както и Констативен
протокол № КП-24-0009499 от 15.03.2024г., и АУАН № 24-13-027 от 15.03.2024г. се доказва,
че на 15.03.2024г. около 13:50 – 14:00 часа в *** жалбоподателят М. е горял предмети с
лаково покритие, а именно боядисани плоскости от стари прозорци, за да се отоплява и в
следствие на това е излизал силен, остър и задушлив дим, който свидетелите са възприели
лично. Пред тях М. е признал какво гори и с каква цел. Свидетелят П. лично възприел
намиращите се в имота на жалбоподателя остатъци от стари дограми, ПВЧ-плоскости,
шкафове и пр.
Според т.17 от §1 от ЗР на ЗУО „отпадък” е всяко вещество или предмет, от който
притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
Това означава, че вещите, които М. е заварен да гори и които самият той е признал пред
проверяващите инспектори от Столичен инспекторат към Столична община, че гори се
явяват „отпадък“ по смисъла на цитираната норма, тъй като чрез тяхното горене лицето се
освобождава от тях.
От показанията на П. и С., Констативния протокол и АУАН се доказва по несъмнен
начин, че на 15.03.2024г. жалбоподателят е реализирал изпълнителното деяние по чл.133,
ал.4, т.1 от ЗУО, а именно действия по изгаряне на посочените по-горе вещи. Доколкото тези
отпадъци представляват боядисани/лакирани ПВЧ-плоскости от шкафове и дограми,
изгарянето им не следва да става в битови условия и в градска среда, тъй като това води до
замърсяване на въздуха. Именно в това се състои обществената опасност на стореното от
М.. Това, че той не работи и няма с какво да се отоплява не му дава право да гори
боядисани/лакирани предмети, тъй като така замърсява въздуха, който дишат всички
живущи в гр. София. Правилно юрк. К. възразява, че Столична община предоставя
възможност за безплатно отопление, поради което аргументът на М., че нямало с какво да се
топли, се явява неоснователен. Поради това СРС приема, че в случая не следва да се прилага
чл.28 от ЗАНН, въпреки данните за финансовото състояние на М., тъй като извършеното от
него нарушение е с висока степен на обществена опасност, изводима от ефекта, който
изгарянето на боядисаните части от дограма има за околната среда – дим с лош, остър и
задушлив мирис. Освен това нарушението е формално и се явява довършено с факта на
самота горене на отпадъци, без да е необходимо да настъпват вредни последици от него. Не
без значение за извода на съда е и обстоятелството, че М. оправдава постъпката си със
5
собствените си нужди от отопление, въпреки предоставените от Столична община
алтернативни начини за това, което явно показва неразбирането на проблема и вредата за
околните. Освен това Мианов е в трудоспособна възраст и без ТЕЛК, поради което
трудовата му неангажираност не следва да се абсолютизира в конкретния случай до степен,
че да бъде лицето освободено от административна отговорност.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е доказано авторството на деянието,
тъй като свидетелите П. и С. са заварили М. в гаража, от където е излизал острият и
задушлив дим, пред тях жалбоподателят е признал какво гори и е показал неизгорения, но
подготвен за изгаряне, материал. Освен това жалбоподателят признава, че именно той
обитава гаража, където е било констатирано процесното горене на отпадъци. Поради това за
съда не съществува съмнение относно дееца.
Гореизложеното означава, че нарушението по чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО е извършено от
жалбоподателя от обективна и от субективна страна. Той е съзнавал какво гори и е имал
знание за ефекта от това горене върху околната среда. Миризмата и димът няма как да
останат незабелязани за лицето, но щом това не го е възпряло, то СРС счита, че Н. М. е
действал виновно.
За нарушението по чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО физическото лице – нарушител следва да
се накаже с „глоба“ от 2000 до 5000 лева. В случая са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно целта на М. да се стопли и липсата на финансови средства в
следствие на това, че не работи. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно смекчаващите такива не са нито изключителни, нито многобройни. Поради
това и с оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства СРС прие, че правилно и законосъобразно е М. да бъде наказан с
административно наказание „глоба“ в минимален размер, т.е. 2000 лева.
Всичко, изложено по-горе, означава, че обжалваното Наказателно постановление е
правилно, законосъобразно и при справедлив размер на наложеното наказание. Поради това
НП следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто
орган е издал процесното НП (т.е. Столична община) има право на юрисконсултско
възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на
съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав процесуалният представител на въззиваемата
страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда
на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на Столична община следва
да се присъди възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ,
а не според Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт, а не
6
от адвокат. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно заседание
пред СРС, НО, 10 състав с участието на юрк. К.. Заседанието е продължило по-малко от 30
минути. Самият правен спор не се отличават с фактическа и/или правна сложност. Поради
това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Столична община юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредбата за заплащането на правната
помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СО-ЗУО-Н-24-13-027 от
03.07.2024г., издадено от Заместник кмет на Столична община, Направление „Зелена
система, екология и земеползване“, с което на основание чл.53, ал.1 и ал.2, вр. чл.24, ал.1 от
ЗАНН и чл.157, ал.4, вр. чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО на Н. К. М. е наложена „глоба” в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО.
ОСЪЖДА Н. К. М. с ЕГН **********, с адрес : *** да заплати на Столична община
за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7