Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА
в. гр. дело № 8444 по описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез юрк. Н. Г., с пълномощно към въззивната жалба, срещу
решение № 45226/19.02.2020 г., постановено по гр. д. № 24131/2019 г. по описа на СРС, 45 състав, с което е отхвърлен предявения срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ по
реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2785,89 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
договор за застраховка „Каско“ за застрахователно събитие, настъпило на 08.04.2015 г. на АМ А-2, км. 391+200 посока
гр. Варна – гр. Шумен, ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до
окончателното плащане.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като жалбоподателят
счита за неправилни изводите на съда, че в случая се касае за събитие със
случаен характер, за което отговорност не следва да се търси на третото лице.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил нормативно вмененото му задължение да
осигури охрана и защита на пътя, както и необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение. Искането до въззивния съд е да отмени решението и
да уважи изцяло претенцията на ищеца. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Подаден е отговор на въззивната жалба
от ответника в пъроинстанционното производство Агенция „Пътна инфраструктура“,
чрез юрк. Л. Ч., с който същата се оспорва с доводи за неоснователност и
необоснованост по съображения, изложени в отговора. Счита, че са изпълнени
задълженията, вменени на ответника с разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗП –
извършени били необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите
по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП. По делото не се доказвала причинна
връзка между поведение на служители на ответника и претърпените от ищеца вреди.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
СРС се е произнесъл по иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ
(отм.), вр. чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Тъй като СРС е обсъдил
пълно и задълбочено установената по делото фактическа обстановка, въззивният
съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание
чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими
към въззивното оспорване.
Като съобрази изложените в жалбата и становищата на
ответниците доводи относно законосъобразността на оспореното решение,
въззивният съд намира по съществото на спора следното :
За да е налице сложният
фактически състав на чл.49 във връзка
с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена
вреда на ищеца; тази вреда
да е резултат от виновно противоправното
поведение на ответника, респективно, за да се
ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на
виновно противоправно действие или бездействие
на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по
чл.49 от ЗЗД; следва да е налице е и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите
вреди за ищеца. В спецификата на казуса по регресния
иск на застрахователя по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) в тежест на ищеца е
възложено да докаже и наличието на валиден застрахователен договор между него и
собственика на увредения автомобил; възникване на застрахователното
събитие като покрит риск по договора; причинна връзка между вредата
и бездействието на служителите на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Презумцията за
вина на причинителя на вредата, респективно на възложителя на определена работа
по чл. 49 от ЗЗД, е оборима.
В тежест
на ответника по делото е да обори презумцията като
докаже положителния факт, че е изпълнил задълженията си по обезопасяване на
пътния участък по магистралата лично или чрез възлагане на изпълнител. Обстоятелството,
че участъкът е обезопасен, тоест че е налице ограда, съгласно изискванията на
ЗДвП и че са изпълнени задълженията на ответника по поддръжка на нейната цялост,
следва да се докажат от ответника.
От
изложеното се обуславя извод, че неправилно в мотивите на първоинстанционното
решение съдът е приел, че обстоятелството дали целостта на предпазната ограда е
нарушена е факт, който подлежи на доказване от страна на ищеца, като с
обжалваното решение искът е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че такова
доказване не е било проведено в производството.
От
доказателствата по делото не се установява ответникът по делото Агенция „Пътна
инфраструктура“ да е изпълнил своето задължение за обезопасяване на пътя,
съгласно изискванията на закона, по начин, който да е от естество да
предотврати внезапното излизане на диво животно на пътя – в конкретния случай
изскачането на еленът, който е станал причина за реализирането на процесното ПТП.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 3, ал.
7 от Закона за пътищата автомагистралата е специално изграден и означен път за
движение на моторни превозни средства с високи скорости, като съгласно т. 6 от
разпоредбата съществена характеристика на този вид пътища е предпазната телена
ограда. Съгласно чл.19, ал.2, т.4 от ЗП управлението на пътищата включва организиране и осъществяване защита на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите към пътя. Съгласно пар.1 от ДР ЗП предпазните и защитните огради са измежду изчерпателно
изброените „Пътни принадлежности“.
По делото остават недоказани въведените от
ответника твърдения за преминаването на елена през участък в близост до мостово
съоръжение, при което преградата се прекъсва при отвора на съоръжението, или навлизането
на елена на магистралата през пътен възел, който я свързва с второстепенен път.
Остават недоказани твърденият на ответника, че е изпълнил задълженията си по
изграждането и поддържането в цялост на предпазна телена ограда. Доколкото
поставената оградна мрежа не е била състояние да
ограничи навлизането на голямо по размерите си животно, то следва да се приеме,
че ответникът не е изпълнил посочените по-горе негови законови
задължения.
Следователно налице е и причинна връзка между поведението на ответника – в качеството му на
възложител на работа, вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените
му задължения и настъпилите вреди.
Наличието на всички елементи на сложния
фактически състав на поставения за разглеждане иск обуславя основателността на
заявената претенция изцяло.
В производството е отделено като безспорно
и ненуждаещо се от доказване извършеното от ищеца плащане по сметка на „А.****“
ООД в размер на 2775,89 лева.
Съгласно приетото и неоспорено от страните
заключение на изготвената по делото САТЕ стойността на описаните щети по
процесния л. а. „Тойота Корола“ с рег. № ****, към
датата на настъпване на ПТП, по средни пазарни цени е определена на сумата от
4 935.28 лева, която сума надвишава размера на платената от ищеца сума,
установяването на чиято дължимост е предмет на
настоящото производство.
С оглед изложеното настоящият въззивен
състав намира, че предявеният иск е основателен и доказан по основание и
размер, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено,
включително в частта за разноските, като вместо това следва да бъде уважен предявеният срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2785,89 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско“ за
застрахователно събитие, настъпило на
08.04.2015 г. на АМ А-2, км. 391+200 посока гр. Варна – гр. Шумен, ведно
със законната лихва от 03.01.2019 г. до окончателното плащане.
.По разноските пред СРС:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, право на разноски има ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. С оглед представените доказателства за направени
разноски, в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 591,50 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода на делото – въззивната
жалба и предявеният иск са уважени, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, право на
разноски има ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“
АД. С оглед представените доказателства за направени разноски, в негова полза
следва да бъде присъдена сумата от 206 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 45226/19.02.2020 г., постановено по гр.
д. № 24131/2019 г. по описа
на СРС, 45
състав И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.
422 от ГПК, че Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ дължи на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД сумата от 2785,89 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
договор за застраховка „Каско“ за застрахователно събитие, настъпило на 08.04.2015 г. на АМ А-2, км. 391+200 посока
гр. Варна – гр. Шумен, ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 01.02.2019 г. по ч. гр. д. № 127 по описа за
2017 г. на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК ****, с адрес: гр. София, пл. „****да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 591,50 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 206 лева, представляваща разноски
за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.