№ 19430
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110146519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от [ фирма ] ЕАД ЕИК
., против Окръжен съд – П..
С исковата молба ищцовото дружество претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 4488 лв., представляващи претърпяна загуба и в размер от 10 000 лв.,
частичен иск от 50 000 лв., представляващи пропусната полза, настъпили в резултат от
действията на съдии от ОС – П., изразяващи се в постановяване на съдебен акт –
очевидно неправилно решение №1139/11.08.2022 г. по в.гр.д. № 2092/2022 г. по описа
на ОС – П.. Ищецът твърди, че постановеното решение по реда на чл.437 ал.4 ГПК,
което не се ползва със сила на пресъдено нещо, е очевидно неправилно, при допуснати
процесуални нарушения и постановено в несъответствие с актуалната практика на
ВКС.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ОС – П. е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск като недопустим, алтернативно поддържа, че същият е
неоснователен. Моли делото да бъде прекратено, респ. исковете за бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С оглед изложените обстоятелства в исковата молба е видно, че обезщетенията се
претендират във връзка с осъществени от съдии при ответника ОС-П. действия при
упражняване на служебните им функции като магистрати, в качеството им на съдии,
разглеждащи в.гр.д. № 2092/2022 г.
Доколкото ищецът поддържа, че са претърпели вреди от незаконосъобразните
действия, изразяващи се в постановяване на посоченото решение, с което е прието, че в
периода 26.03.2019 г. до 16.04.2021 г. взискателят по изп.д.№610/2019 г. по описа на
ЧСИ К. П., рег.№ . при КЧСИ и район на действие ОС-П., следователно
1
изпълнителното дело не е поискал извършване на изпълнителни действия, отменено е
разпореждане от 21.06.2022 г. на ЧСИ К.П., с което е отказано прекратяване на делото
и е върнато изп.д.№610/2019 г. на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство, претенцията на ищеца не е сред посочените в чл. 2, ал.
1 ЗОДОВ. В чл. 2 ЗОДОВ изчерпателно и лимитативно са изброени хипотезите, в
които Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите
органи, прокуратурата и съда.
Исковете не са и с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ - за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз, тъй като изобщо не е посочено в какво се състои
нарушението на правото на ЕС и кое точно право.
Поради изложените съображения, разглеждането на заявените претенции по реда
на ЗОДОВ е недопустимо и предявените искове са с правна квалификация чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД. С исковата молба се твърдят вреди от противоправно поведение твърди се
настъпване на деликт, сочат се обективните и субективните признаци на деяниeто и се
твърди противоправност, като съдът не е обвързан от предложената от ищеца
квалификация на противоправността.
Очевидно, от ОС-П. се претендират обезщетения за вреди, в качеството му на
"възложител"/"работодател" на съдии за извършени действия/бездействия в кръга на
техните функции (постановяване на съдебен акт). Отговорността на възложителя по
чл. 49 от ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл.
45 от ЗЗД, същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува
отговорността на прекия причинител.
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България,
при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ
характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. "функционален имунитет" на
магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите
независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по
съвест да решават възложените дела.
Гражданската неотговорност е материалноправен елемент от правното положение
на титуляря, която се прилага както по време на изпълнение на служебните
задължения в това качество, така и след освобождаване от заеманата длъжност.
Следователно същата се явява абсолютна процесуална пречка за образуване и
разглеждане на предявени имуществени искове срещу посочената категория лица и за
посочените действия и актове. Отделно от това следва да се подчертае, че разпоредбата
на чл. 132, ал. 1 от КРБ визира едно- единствено изключение от принципа, а именно
ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. В настоящият случай
2
не се твърди да е реализирано посоченото изключение – посочените съдии от Окръжен
съд - П., да са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер за
деянието (деянията), за които се иска ангажиране на отговорността на държавата.
Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за
извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им
задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената
хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за
търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се
търси и от възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД. Единствените случаи, в които
Държавата отговоря за вреди от незаконосъобразни съдебни актове, независимо от
функционалния имунитет на магистратите, са случаите по чл. 2, чл. 26 и чл. 2в ЗОДОВ,
по който отговорността е обективна, безвиновна, за разлика от отговорността по чл. 49,
вр. с чл. 45 ЗЗД. Във всички останали случаи, доколкото искът срещу прекия
причинител би бил недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 ЗЗД за вреди от
поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. В този смисъл е и
практиката на ВКС /така определение № 1263 от 12.11.2015 г. по гр. д. № 5220/2015 г.
на ВКС, ІV ГО, определение № 288 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 1343/2010 г. на ВКС, ІІІ
ГО, определение 43 от 26.02.2015 г. по ч. гр. д. № 70/2015 г. на ВКС, ІІ ГО и
определение № 12 от 13.01.2010 г. по ч. гр. д. № 3/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение
№ 12/09.01.2023 г. по гр. д. № 20228003104852 на ВКС, ІV ГО, и др./.
По изложените по-горе съображения, исковете са недопустими и производството
по делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №179573/29.08.2022 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№46519/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3