Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 30.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и двадесета година година в състав:
Председател: Николинка Попова
при секретаря Е.Пенова , като разгледа докладваното от районен съдия Попова гражданско дело № 275 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба с предявени искови претенции с правно основание чл.86 ЗЗД , във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД .
Ищците Г.К.К. ЕГН ********** и Т.Х.К. ЕГН ********** *** чрез своят процесуален представител адв. К. със съдебен адрес *** твърдят в исковата си молба против ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК,ЕИК *********,с адрес : гр.П., бул. „Б. „ № 2 , представлявана от кмета Тодор Попов , че в образуваното заповедно производство по ч.гр.д. №294/2018 г. по описа на ПРС , в което била издадена Заповед № 191/24.01.2018 г. ответникът бил осъден да заплати на ищците – заявители сумата в размер на 8092,00 л., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 17.01.2018 г. до окончателното изплащане. Във връзка с подадено възражение от длъжника било образувано исково производство по гр.д. № 792/2018 г. по описа на ПРС по предявени искови претенции с правно основание чл.422 ГПК , като с влязло в сила съдебно решение било установено съществуването на вземанията на ищците за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 6734,25 лв. и за тази суми бил издаден изпълнителен лист. Относно акцесорното вземане за законни лихви върху тази главница, заповедният съд приел , че тази претенция е останала извън предмета на делото и този извод е бил потвърден в развилите се производства по чл. 274 ал.1 т.2 във връзка с чл.406 ал.1 т.4 ГПК. Затова се твърди, че след приключване на тези производства ищците не разполагали с изпълнително основание за лихви , което обуславяло правния им интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Твърди се , че междувременно след влизане в сила на съдебното решение за главницата – на 28.06.2019 г., ответникът извършил плащане по банков път на сумата в размер на 9133,89 лв., с която погасил изцяло присъдената главница , както и присъдените разноски в заповедното и в исковото производство.
Затова се моли съда да постанови съдебно решение, с което ответната община да бъде осъдена да заплати на ищците сумата в размер на 987,69 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер от 6734,25 лв., за периода 17.0.2018 г. – датата на подаване за заявлението в заповедното производство до датата на плащането на главницата -28.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуален представител на ответника, в която исковите претенции се оспорват изцяло.Поддържа се , че претенцията за присъждане на лихва за забава е акцесорна претенция и нейната съдба зависи от съдбата на главната претенция. Поддържа се и не се оспорва , че с представеното към исковата молба платежно нареждане ответникът е погасил изцяло присъдената главница и след като главното вземане вече не съществува, то се поддържа , че е претенцията за лихва за забава в плащането следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа се още, че при неоснователно обогатяване, задължението става изискуемо с получаването на покана за плащане до длъжника и тази покана трябва да е за конкретно посочено обезщетение за плащане и следва да е изрична , поради което и се поддържа, че исковата молба в предходното производство не може да се счете за покана по чл.84 ал.2 ЗЗД. Моли се исковата молба да бъде оставена без уважение. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
Съдът след анализ на събраните в настоящото проидводство доказателства прие за установено следното :
Не е спорно между страните,а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че по заявление с правно основание чл. 410 ГПК подадено от ищците Г.К. и Т.К. е образуваното заповедно производство по ч.гр.д. №294/2018 г. по описа на ПРС , в което е била издадена Заповед № 191/24.01.2018 г. против ответната община за осъждането й да заплати на ищците – заявители сумата в размер на 8092,00 л., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 17.01.2018 г. до окончателното изплащан, както и сторените в заповедното производство съдебно- деловодни разноски.
Във връзка с подадено възражение от длъжника било образувано исково производство по гр.д. № 792/2018 г. по описа на ПРС по предявени искови претенции с правно основание чл.422 ГПК , като с влязло в сила съдебно решение било установено съществуването на вземанията на ищците към ответната община за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 6734,25 лв. и за тази сума е бил издаден изпълнителен лист.Безспорно се установява, че в исковото производство по чл.422 ГПК не е предявена акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ответниците за законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, поради което и исковият съд не се е произнесъл по тази претенция. Тя липсва като основание в издадения изпълнителен лист в заповедното производство. Не е спорно също така , че след влизане в сила на установителното решение по иска с правно основание чл. 422 ГПК и стабилизиране на издадената заповед в уважения размер , с платежно нареждане от 28.06.2019 г. ответната община е превела на ищците общо сумата в размер на 9113,89 лв., като не е спорно между страните , че с тази сума общината е погасила главницата на присъдената сума 6734,25 лв., както и сторените разноски в заповедното и в исковото производство / първоинстанционно и въззивно/ .
Ищците са представили и справка, подписана от техният процесуален представител относно размера на процесната претенция.Същият документ няма доказателствено значение доколкото представлява частен документ удостоверящ изгодни факти за страната, която го представя .
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка,съдът от правна страна,приема следното:
Исковата протенция е допустима , тъй като при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг, характер. В този смисъл има формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика / например Решение № 50 / 12.03.2010 г. по т.д. № 484/2009 г. второ т.о. на ВКС /.
Настоящият случай е такъв , тъй като макар претенция за лихва за забава да е въведена в заповедното производство, то тази претенция отсъства като такава в исковото производство и по тази претенция не е формирана сила на присъдено нещо. Издадената заповед за изпълнение не формира сила на присъдено нещо и не е пречка тази претенция да бъде заявена в отделно исково производство.
По същество. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на паричното вземане. Това задължение не възниква от договора, или от закона, а само при поискване – или като акцесорно вземане с предявяване на иска за главницата, или чрез самостоятелен иск като последица от уважаване на иска за главница. В конкретния случай, с предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК и в с едномесечния срок иска по чл. 422 ГПК за заплащане на главницата, ищците изрично са поканили ответника да изпълни претендираното парично задължение. С влизане в сила на решението по този иск, претендираното вземане в признатия от съда размер, се е превърнало в ликвидно и изискуемо, като неговата изискуемост е възникнала от предявяването на заявлението в съда – 17.01.2018 г. Следователно от началния момент на поканата – 17.01.2018 г., когато ответникът е бил поканен да върне сумата, с която неоснователно се е обогатил, същият е изпаднал в забава. От този момент до окончателното плащане на сумата – 28.06.2019 г. същият дължи обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение.
В конкретния случай, предявеният иск е за обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.01.2018 г. до 28.06.2019 г., като за определяне на неговия размер на основание чл. 162 ГПК съдът извършва изчисления с програмен продукт calculator.bg, според който този размер съвпада с претендирания – 987,69 лв. Безспорно е, че през този период ответникът не е извършвал плащане по главницата, поради което същият е бил в забава за същия период.
Ето защо и предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.Неоснователна е претенцията за присъждане на законна лихва за забава , считано от датата на подаване на настоящата искова молба , доколкото главното вземане е за лихва за забава , а лихва върху лихвата за забава представлява анатоцизъм, който е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. БНБ не е приемала наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД. Така единственият нормативен акт, който дава възможност за начисляване на лихва върху лихва, е Търговският закон /в чл. 294, ал.2/ и затова уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци. Настоящият случай очевидно не попада в тези хипотези.
По разноските. На основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищците заплащане на сторените по делото разноски – по съразмерност съобразно уважената част от исковите претенции. В случая тези претенции са две – за присъждане на лихва за забава като главно задължение и за присъждане на лихва за забава върху това парично вземане считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане- последната претенция съдът по изложените по –горе съображения е приел за неоснователна. Ищците са доказали разноски в размер на 50,00 лв. за внесена държавна такса и 300,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение или общо в размер на 350,00 лв. При липсата на други данни по делото, съдът приема , че разноските за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се заплатят от ответника в размер на 150,00 лв. , тъй като вторият комулативно съединен иск е отхвърлен. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски за внесена държава такса върху цената на иска в размер на 50,00 лв., както и 150,00 лв. за адвокатско възнаграждение или общо в размер на 200,00 лв. Ответникът също има право на разноски, с оглед наличието на отхвърлителен диспозитив , като съдът приема , че тези разноски следва да бъдат определени / при липсата на други данни / в размер на 175,00 лв. за адвокатски хонорар.
Воден от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК,ЕИК *********,с адрес : гр.П., бул. „Б. „ № 2 , представлявана от кмета Т. П. да заплати на Г.К.К. ЕГН ********** и Т.Х.К. ЕГН ********** *** представлявани от адв. К. със съдебен адрес *** сумата в размер на 987,69 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата в размер на 6734,25 лв. за периода 17.01.2018 г. до 28.06.2019 г. , като ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията за заплащане на законната лихва върху присъдената сума от 987,69 лв. считано от дата на подаване на исковата молба – 30.01.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК,ЕИК *********,с адрес : гр.Пазарджик, бул. „България „ № 2 , представлявана от кмета Т. П. да заплати на Г.К.К. ЕГН ********** и Т.Х.К. ЕГН ********** *** представлявани от адв. К. със съдебен адрес *** сторените в настоящото производство разноски в размер на 200,00 лв.
БАНКОВА СМЕТКА ***не : IBAN***.
ОСЪЖДА Г.К.К. ЕГН ********** и Т.Х.К. ЕГН ********** *** представлявани от адв. К. със съдебен адрес *** да заплатят на ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК,ЕИК *********,с адрес : гр.П., бул. „Б. „ № 2 , представлявана от кмета Т. сторените в настоящото производство разноски в размер на 175,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: