№ 64
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20203100503064 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Х. М. ЕГН **********, чрез
особен представител срещу Решение № 357/22.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 13/2019 г. по описа на Районен съд Провадия, поправено с Решение №
260012/01.09.2020 г. по реда на чл. 247 от ГПК, в частта с която се приема за
установено, че жалбоподателят дължи на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
следните суми: 579,92 лв. – задължение по Договор за паричен заем №
3128546 от 16.01.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Х.
М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявление в съда 02.10.2018 г. до окончателното погасяване на
дълга; 62,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 31.01.2018 г.
до 25.07.2018 г.; 18,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 24,97 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.02.2018 г. до 02.10.2018 г.; 369,90 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.01.2018 г. до
25.07.2018 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 856/04.10.2018 г.
по ч.гр.д. № 1293/2018 г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за
недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
правилата на логическото мислене.
В жалбата се излагат твърдения, според които първоинстанционният
съд е приел връчването на уведомлението за извършената цесия за валидно.
1
Според процесуалния представител на жалбоподателя, уведомлението за
прехвърленото вземане следва да се извърши лично спрямо
кредитополучателя. Особеният представител следвало да разполага с изрично
пълномощно за приемане на споменатото уведомление, каквото по случая не
било налице. Прави изявление, според което единственият, който следва да
уведоми длъжника за извършената цесия е първоначалният кредитор, който
единствен може да иска погасяване на задължението.
С оглед на изложеното, жалбоподателят твърди, че цесията не е
породила действие, съответно въззиваемата страна не е активно легитимирана
да предяви процесните претенции, които следвало да се отхвърлят като
неоснователни.
В жалбата се твърди, че в процеса не се е доказало, че сумата по
кредита действително е била усвоена от кредитополучателя, поради липсата
на категорични доказателства за това.
Изложени са твърдения, според които между мотивите на обжалваното
решение и диспозитива е налице противоречие. Според жалбоподателя в
мотивите си районният съд е приел, че заявлението по чл. 410 от ГПК е
следвало да бъде отхвърлено, а след това в диспозитива приема за
установено, че процесните суми са дължими. Твърди се, че в диспозитива на
решението липсва произнасяне за сумата от 18,00 лв. – такса за разходи при
просрочени задължения. Излага твърдения, според които такива такси
противоречат на закона и заобикалят императивни норми по ЗПК.
В жалбата е налице оплакване за липсата на мотиви досежно сумата от
369,90 лв., която съдът е приел в диспозитива си за дължима. Излагат се
твърдения, според които клаузата, която предвижда неустойка в посочения
размер, противоречи на добрите нрави и се явява неравноправна и нищожна.
Жалбоподателят счита, че приемайки за дължима сумата от 24,97 лв.,
първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила, предвид
липсата на искане за обезщетение за забава в посочения размер. Излага,
предвид произнасянето на съда по непредявен иск, че е налице порок на
обжалваното решение.
Предвид изложеното моли за отмяна на решението в обжалваната му
част.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
В отговора се твърди, че първоинстанционният съд правилно е
възприел уведомяването на длъжника чрез особен представител за
извършената цесия за надлежно. Въззиваемата страна е подкрепила
твърденията си с изчерпателно изброяване на практика на ВКС. Поддържа се
и становището, че въззивникът не може да черпи права от
незаконосъобразното си поведение, нарушавайки разпоредбите на Закон за
гражданската регистрация. Според въззиваемия особеният представител на
длъжника е надлежен адресат на всички твърдения, наведени в исковата
молба, в това число и получаване на уведомления.
Въззиваемата страна оспорва оплакванията на жалбоподателя във
връзка с начислените такси за разходи за просрочени задължения, като
заявява, че същите са съобразени със ЗПК и не са свързани с управление на
кредита, а са извършени поради незаконосъобразното действие на
кредитополучателя.
Излагат се твърдения, с които се обосновава начислената неустойка за
неизпълнение на задължение за даване на обезпечение от страна на
кредитополучателя. Според кредитора (въззиваем) уговорената неустойка,
2
респ. уговореният и размер не надвишава обезпечителната и функция,
съответно не накърнява принципите на добросъвестност и справедливост.
С оглед изложеното, моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване акта на ПРС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ПРС е образувано по предявен от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД иск против В. Х. М. с правно основание чл. 422
ГПК, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на същата, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сума в общ размер на 1 052,45 лв., представляващи 579,92 лв. – главница по
Договор за паричен заем, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
заплащане на задължението; 62,02 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 31.01.2018 г. до 25.07.2018 г.; 18,00 лв., представляваща такса
разходи за събиране на просрочени вземания; 369,90 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.01.2018 г. до
25.07.2018 г. и 22,61 лв., представляващи обезщетение за забава за периода
от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
От приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д. № 1293/2018 г.
на ПРС се установява, че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Х. М. за
посочените суми, заедно с направените разноски за заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателства - Договор за паричен заем №
3128546/16.01.2018 г. с Приложение към договора; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. с приложение №
1/01.05.2018 г. към договора; уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-
ИАМ/3128546 от 04.05.2018 г. за извършено прехвърляне на вземания /цесия/
с известие за доставяне; тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
Потвърждение за сключена цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
3
„Агенция за събиране на вземания“ ООД; Потвърждение за сключена цесия
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД се установява, че: на 16.01.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
като заемодател, и В. Х. М., като заемател бил сключен договор за паричен
заем за сумата от 600 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 40 %.
Страните са уговорили погасителните вноски да бъдат 27 на брой,
платими на всяка седмица, като размерът на всяка вноска е в размер на 24,69
лв. Уговорена е такса за събиране на кредита в размер на 9 лева, в случай на
просрочване на падежните вноски повече от 30 дни, която не може да
надвишава 45 лева за срока на целия договор. Отделно в чл. 4 ал. 1 от
договора е предвидена неустойка в размер на 384,21 лв., която се дължи при
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в полза на
кредитора, която е уговорена да се заплаща от заемателя разсрочено, като се
прибави към погасителната вноска сума от 14,23 лв.
На 16.11.2010 г. е сключено рамково споразумение за продажба и
прехвърляне на вземания между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, в което изрично е упоменато, че
страните изразяват воля за прехвърляне на нови вземания, които ще се
индивидуализират с Приложение 1, което съставлява неразделна част от
споразумението. Вземането от В. Х. М. е прехвърлено с приложение № 1 от
01.05.2018 г. Уведомленията от цесионера, упълномощен да съобщи на
длъжника за цесията, не са достигнали до последния към момента на
предявяване на иска. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. и с приложение № 1/01.05.2018 г. към него „Изи Асет
Мениджмънт“ АД прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********/ цялото непогасено вземане по Договора за
заем. Цесионерът по Договорът за продажба и прехвърляне на вземания
упълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от свое име за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. За извършеното
прехвърляне на вземането, длъжникът бил уведомен по пощата с
Уведомително писмо с известие за доставяне, което било върнато с
отбелязване, че получателят е в чужбина.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че сумата
от 600 лв. била предоставена на заемополучателя съгласно представения по
делото Договор за паричен заем от 16.01.2018 г. От страна на ответника –
въззивник в настоящото производство, са извършени частични погашения на
главница, лихви и неустойки, като към датата на подаване на заявлението в
съда усвоената и непогасена главница е в размер на 579,92 лв., непогасените
лихви са в размер от 62,02 лв., сумата от 369,90 лв. неустойка, както и изцяло
непогасеният разход за събиране в размер от 18 лв. Констатира се размерът
4
на лихвата за забава, дължима вследствие забавеното плащане, в общ размер
от 28,94 лв.
Особеният представител на ответника оспорва надлежното уведомяване
за придобиване на вземането от ищеца. В приетия по делото договор за цесия,
прехвърленото вземане валидно е породило действие между страните по
същия договор. Надлежното уведомяване на длъжника за цедирането е без
отношение към действителността на договора за прехвърляне на вземане,
доколкото целта на уведомяването е друга - защита интереса на длъжника в
контекста на узнаване кой е надлежният кредитор, комуто следва да престира.
Факт е, че предприетото от цесионера /надлежно упълномощен по рамковия
договор за прехвърляне на вземане/ уведомяване на длъжника не е достигнало
до адресата, видно от отразеното върху обратната разписка, че получателят е
в чужбина. Следователно цесията е валидно съобщена на длъжника чрез
връчване на препис от исковата молба на особения представител, чиито права
не са ограничени от чл. 29, ал. 5 от ГПК досежно приемане на изявления
отправени към ответника. Затова фактът, че същият е призован с приложение
на чл. 47 ГПК, не прави нередовно уведомяването по чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Веска Мирчева е валидно обвързана от Договор за паричен заем с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, видно от представения договор и положения подпис
от страна на заемателя. Доводите на жалбоподателя за липса на категорични
доказателства за предаването на претендираната сума не се споделят от
настоящия съдебен състав. Договорът за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД е
реален договор, като постигането на съгласие не е достатъчно условие, за да
се счита той за сключен. Необходимо условие е реалното предаване на
уговорената парична сума, като в настоящата хипотеза е налице изрична
клауза в Договора за заем, по силата на която усвояването на сумата се
извършва след сключването на договора, а той от своя страна има силата на
разписка. Полагането на подписа от страна на заемателя е достатъчно
доказателство за реалното предаване на заемната сума. При липсата на
ангажирани доказателства за заплащане на дълга, същият е дължим.
Размерът на непогасените възнаградителни лихви е 62,02 лева и се
установява от заключението по ССчЕ, приобщено в първоинстанционното
производство.
5
В мотивите на обжалваното решение са формирани изводи за
дължимост на сумата от 24,97 лева - обезщетение за забава за плащане на
задължението, като в диспозитива е конкретизиран и период (01.02.2018 г.-
02.10.2018 г.). При служебна проверка, съдът констатира, че претенция в
такъв размер не е предявявана, а искът за това вземане е за сумата от 22,61
лева, до която претенцията е основателна, но е отхвърлена от
първоинстанционния съд. Доколкото скъдебният акт в тази част не е
обжалван от ищеца, решението е влязло в сила за сумата от 22.61 лева. За
присъдената в обжалваното решение, но непредявена сума (24,97лева),
първоинстанционният акт подлежи на обезсилване, като недопустим.
В частта за сумата 18 (осемнадесет) лева, представляваща такса
разходи, претенцията е отхвърлена, след произнасянето на
първоинстанционния съд по реда на чл. 247 от ГПК, поради което и предвид
липсата на жалба в тази част, решението е влязло в сила.
Клаузата в Договора за заем, по силата на която се претендира вземане
за неустойка, дължаща се, в случай, че заемателят не предостави в тридневен
срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством
поръчителство на физическо лице или банкова гаранция прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като в случай на неизпълнение, задължението му нараства.
Императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава
се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната
клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на задължение –
недадено обезпечение. По изложените съображения съдът счита претенцията
за сумата от 369,90 лв. (триста шестдесет и девет лева и 90 ст.) неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.01.2018 г. до
25.07.2018 г. за неоснователна, като базирана на договорка, противоречаща на
закона.
По изложените мотиви, съдът намира, че решението на ПРС следва да
бъде частично отменено - за сумата от 369,90 лева, в която част искът е
неоснователен, частично обезсилено - за сумата от 24,97 лева, като в
останалата част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
6
Съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК, въззиваемата
страна е претендирала присъждане на сторени в производството разноски за
депозит за особен представител (300 лв.), държавна такса за въззивна жалба и
юрисконсултско възнаграждение (350 лв.). Предвид факта, че спорът не се
отличава с правна и фактическа сложност, съдът счита предявения размер за
юрисконсултско възнаграждение прекомерен и като такъв счита, че следва да
бъде намален до сумата от 100 лв. на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП, вр. чл. 78, ал. 8
ГПК. В рамките на въззивното производство, задължена за внасяне на
държавна такса страна се явява тази, сезирала второинстанционния съд. В
конкретната хипотеза, въззивната жалба е предявена от особения
представител на ответната страна в първоинстанционното производство, с
оглед на което съдът счита искането на въззиваемия за присъждане на
разноски за внесена държавна такса за въззивна жалба за неоснователно.
Съобразно изхода на спора в настоящата инстанция следва да се събере
служебно дължимата д.такса за въззивното производство - по 50 лева от
въззивника и въззиваемия.
Съобразно изхода на спора в настоящата инстанция следва да се
ревизира обжалваното решение в частта за разноските, присъдени за
заповедно и първоинстанционно производство, като дължимата от
въззивницата сума е , над който размер претенцията следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 357/22.11.2019 г. на ПРС по гр.д. № 13/2019 г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че В. Х. М. ЕГН **********, с адрес: обл.
Варна, общ. Провадия, с. Венчан дължи на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
сумата от 369,90 лв. (триста шестдесет и девет лева и 90 ст.) неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.01.2018 г. до
25.07.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК за приемане установено в отношенията между
страните, че В. Х. М. ЕГН ********** с адрес: обл. Варна, общ. Провадия, с.
Венчан дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 369,90 лв.
(триста шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки) неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.01.2018 г. до
25.07.2018г.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 357/22.11.2019 г. на ПРС по гр.д. № 13/2019
г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че В. Х. М. ЕГН **********, с адрес: обл.
Варна, общ. Провадия, с. Венчан дължи на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 за
сумата от 24,97 (двадесет и четири лева и деветдесет и седем
стотинки)лева, присъдено обезщетение за забава за периода 01.02.2018г.-
02.10.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ Решение № 357/22.11.2019 г. на ПРС по гр.д. № 13/2019 г. по
7
описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която в полза на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 са
присъдени разноски над сумата от 572,71 (петстотин седемдесет и два лева
и седемдесет и една стотинки) лева, разноски за производството пред
заповедния съд и в първоинстанционното исково производство, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. М. ЕГН ********** с адрес: обл. Варна, общ.
Провадия, с. Венчан, да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от
247.66 (двеста четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки)
лева, разноски, за производството пред въззивната инстанция на осн. чл. 78,
ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. М. ЕГН ********** с адрес: обл. Варна, общ.
Провадия, с. Венчан да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Варна сумата от 50 (петдесет) лева, държавна такса
за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Варна сумата от 50
(петдесет) лева, държавна такса за настоящото производство.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8