Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3215/
16.07.2011г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, X състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четвърти юли през две
хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретар Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16902 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 49, ал.1, чл.59, ал. 2, чл.53, чл.143, ал.1 и
чл.149 от СК.
В исковата си молба ищецът М.Л.Ш. ***
твърди, че сключила
гражд.брак с ответника на 29.07.93г., от които имали родени две деца
*** Ф.Ш. и А.Ф.Ш.. Твърди, че от около 10г. са във
фактическа раздяла, откакто ответника напуснал РБ като комуникирал епизодично само
със сина си. Твърди, че от тогава същият се е дезинтересирал
от ищцата без да е бил ангажиран във финансово или социален план със
семейството. Твърди, че страните нямали семейно
жилище, а към настоящия момент тя и двете деца живеели в ***, ***. Предвид това счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ответника. Моли да бъде прекратен сключения с ответника брак
и да й бъде предоставено упражняването на родит.права по отношение на децата ***
Ф.Ш. и А.Ф.Ш. , като бъде постановен ограничен режим
на лични отношения с бащата – всяка втора събота от месеца от 10ч. до 19ч. без преспиване само на територията на РБ, да бъде
осъден бащата да заплаща на децата месечна издръжка в размер на 150лв за всяко
дете, чрез тяхната майка М.Ш., платима до 5-то число на текущия месец, считано
от 28.10.09г. и такава от завеждането на иска, до
настъпване на обстоятелства, погасяваща това задължение, както и да бъде
постановено да носи брачното си фамилно име Ш..
Ответникът Ф.А.Ш. ***, представляван по
реда на чл.47, ал.6 ГПК, чрез определения процесуален представител адв.В.С., не е подал писмен отговор, не е взел становище по
иска или направил възражения, не се явява в с.з.
Контролиращата страна Дирекция “Социално
подпомагане” гр.***, чрез процес. си представител моли исковете да
бъдат уважени.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили
граждански брак на 29.07.1993г. с акт №1028,
съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в гр.***. От брака си имат две непълнолетни
деца А.Ф.Ш., род. на 18.09.93г. и *** Ф.Ш., род. на ***г.
По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, са
разпитани свидетелите *** / без родство/, чиито
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
ПО ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49
ОТ СК:
От
доказателствата по делото
се установи, и
съдът приема за
установено, че брачните отношения
между съпрузите са
дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие
и уважение, лишили са
се от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за семейството и
дома. Съдът основава изводите
си в тази
насока на събраните
в хода на
делото гласни доказателства. По категоричен и
убедителен начин последните
установяват, че между съпрузите е налице
от дълги години фактическа раздяла.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че
запазването на брака
би било вредно
за обществото и
самите съпрузи, между които
не съществува физическа
и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да
бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
ПО ВЪПРОСА ЗА
ВИНАТА:
Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".
Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни
задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството.
В тази насока, за да се произнесе на
основание чл. 49, ал.3 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:
Доколкото по делото е
безспорно установено, че страните са във фактическа раздяла помежду си, без да
е доказана конкретната вина за същата, се налага извод, че тя е следствие
поведението и на двамата съпрузи един към друг.
В този смисъл съдът намира, че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е настъпило по вина на двамата съпрузи. Последните очевидно в нужната
еднаква степен не са положили следващите се усилия за изграждането на спокойни
и стабилни съпружески отношения, проявявайки толерантност един към друг, грижа
и заинтересованост към семейните задължения. С това си поведение двамата
съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото й съдържание, поради
което и съдът приема, че с поведението си и двамата са допринесли за
разстройството на брака. Затова и двамата съпрузи следва да понесат
отговорността за разтрогването на брака. При изложеното съдът следва да обяви,
че вина за разстройството на брачните отношения имат и двете страни.
ПО ОТНОШЕНИЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:
Досежно упражняването на родителските права
съдът взе предвид съвкупността от всички обстоятелства, характеризиращи
конкретния казус,
по-съществените от които са: възпитателски качества на родителите,
полагани грижи, привързаност на детето към родителите, полът и възрастта на
детето, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други
материални условия на живот. От гласните показания безспорно се установява,
че децата *** Ф.Ш. и А.Ф.Ш. живеят ведно с майка си, която получава от ммайкат си помощ при отглеждането
им, както и че само тя се грижи за
издръжката им от раздялата.
С оглед изложеното съдът намира, че към настоящия момент в
интерес на децата е да продължат да
бъдат отглеждани от тяхната майка, предвид възрастта им и нуждата от запазване
на установеното за същите статукво, поради което следва да се постанови
упражняването на родителските права по отношение децата на майката, която
полага и в момента необходимите непосредствени грижи за тях.
Предвид предоставяне
упражняването на родителските права
спрямо родените от брака деца *** Ф.Ш. и А.Ф.Ш. на майката, на бащата
следва да се определи режим на лични контакти. С оглед необходимостта от поддържане на емоционалната
връзка дете-баща и занапред, и потребносттите на децата от бащини грижи и
ласки, съобразявайки и факта, че децата живеят в *** съдът намира, че следва да бъде определен следния режим на лични отношения, а именно: всяка втора събота от месеца от
10ч. до 19ч. без преспиване
само на територията на ***. По този начин децата ще запазят връзката и
с двамата си родители.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА:
Ответникът
следва да бъде
осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в
полза на децата, чрез тяхната
майка и
законен представител. За определяне
размера на същата
съдът следва да изхожда от
възрастта и потребностите
на децата и
доходите на родителите. По делото няма данни за доходите на родителите ,
поради което и съдът , доколкото се касае до трудоспособни лица с оглед
възрастта им /доказателства в
противния смисъл няма/ приема,
че същите могат да
реализират доходи поне в размер на минималната
работна заплата за страната. Ето защо преценявайки материалните възможности на
родителите и потребностите на децата, с оглед тяхната възраст, съдът намира, че
общата месечна издръжка за детето А. следва да е в
размер на 160 лева, от които бащата да заплаща по 100 лева, а разликата следва да се поеме от майката, а за детето *** в размер на
140лв, от която бащата да заплаща 80лв, а останалата част се поеме от майката. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от
обстоятелството, че майката ще полага непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на децата. Издръжката следва да се дължи, считано
една година назад от подаване на исковата молба – 28.10.2009г. с падеж до пето
число на месеца, за който се дължи, доколкото няма представени доказателства
бащата да е заплащал издръжка за посочения период от време.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Предвид искането на ищцата за запазване
на брачното фамилно име и с оглед разпоредбата на чл.53 СК , при която е без
значение противопоставянето на др.съпруг, съдът намира, че ищцата следва да
носи брачното си фамилно име Ш..
По делото не е предявен иск
за ползване на семейното жилище. От гласните по делото доказателства се
установи, че същото е напуснато от страните след раздялата им и ищцата се е
установила в др.жилище, където понастоящем отглежда родените от брака две деца.
Предвид изложеното съдът намира, че не дължи произнасяне по въпроса за
ползването на семейното жилище. Интересите на не навършилите пълнолетие, родени
от брака деца не са накърнени, жилищните
нужди на децата безспорно са осигурени, доколкото същите се отглеждат в дома на
майката в гр.*** , КК Св.св.Константин и Елена ул.Първа № 34, ***..
Предвид изхода на спора на основание
чл.329, ал.1 от ГПК и на основание чл.6 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се
внесе поравно от
страните. Ответникът
следва да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
сумата от 259,20лева.
Предвид
изходът на спора, съдът намира, че искането на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователно на основание чл.329, ал.1 от ГПК, поради
което следва да бъде оставено без уважение. Разноските остават в тежест на
съпрузите, така както всеки от тях ги е направил.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между М.Л.Ш. , ЕГН ********** *** и Ф.А.Ш., род. на 10.05.47г., гражданин на ***, с адрес гр.***, ***, ***, сключен на 29.07.1993г. с
акт № 1028, съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в гр.***, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на
брачните отношения имат ДВАМАТА съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата *** Ф.Ш. ЕГН ********** и А.Ф.Ш.,
ЕГН ********** на майката М.Л.Ш. , ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ф.А.Ш., род. на 10.05.47г., с децата *** Ф.Ш. ЕГН ********** и А.Ф.Ш., ЕГН **********, както следва: да ги
вижда и взема при
себе си всяка втора събота от месеца от 10ч. до
19ч. без преспиване само на територията на ***.
ОСЪЖДА Ф.А.Ш.,
род. На 10.05.47г., гражданин на ***, с адрес гр.***, ***, *** ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето *** Ф.Ш. ЕГН **********, действащо със
съгласието на своята майка и законен представител М.Л.Ш. , ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 80,00лв. /осемдесет лева/, считано от 28.10.2009г., ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до пето число на месеца
, за който се дължи издръжката до настъпване на законовото основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл.143, ал.2 вр. с чл.149 от СК.
ОСЪЖДА Ф.А.Ш., род. На
10.05.47г., гражданин на ***, с адрес гр.***, ***, *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето А.Ф.Ш.,
ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител М.Л.Ш. , ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100лв. /сто лева/, считано от 28.10.2009г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до пето число на месеца , за
който се дължи издръжката до настъпване на законовото основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл.143, ал.2 вр. с чл.149 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си
фамилно име Ш..
ОСЪЖДА Ф.А.Ш., род. на 10.05.47г., гражданин на ***, с адрес гр.***, ***, ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет / лева, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси,които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 259,20лева /двеста петдесет и девет лева и 20 ст./ лева, на основание чл. 7 вр.
с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по реда на ГПК.
ОСЪЖДА
М.Л.Ш. , ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на
Държавата към бюджета
на съдебната власт, по
сметка на ВСС окончателна държавна
такса размер на 25.00
лв./двадесет и пет лева/, на основание
чл.6 от Тарифа за държавните
такси, които се събират
от съдилищата по
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Л.Ш. , ЕГН ********** *** да
бъде осъден ответника Ф.А.Ш., род. на 10.05.47г., гражданин на ***,
с адрес гр.***, ***, *** да
заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: