№ 24
гр. Разград, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243300600072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Производството по делото е образувано по протест от прокурор в РП-Разград, ТО –
Исперих, против присъда на РС-Исперих по нохд № 135/2023г. на РС-Исперих, с която
подсъдимият Е. Х. З. е признат за невиновен в това, че за времето от 19.01.2023г. до
23.01.2023г. в землището на с.Делчево, обл.Разградска, от временен склад в отдел „1116д“
на ДФГ стопанисван от СЦДПТПДГС „Сеслав“ гр.Кубрат, отнел чужди движими вещи – 9,5
пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб „цер“ и 0,5 пр. куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид „благун“ на обща стойност 717,60лв., собственост на СЦДПТПДГС „Сеслав“
гр.Кубрат, от владението на А.Р.А. от гр.Исперих, обл.Разградска, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен
надзор и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнато обвинение по чл. 195 ал.1
т.2 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.
Постановено е веществените доказателства – 10 пр. куб.м. дърва за огрев да се
предадат на собственика СЦДПТПДГС „Сеслав“ гр.Кубрат. А присъдата след влизане в
сила да се изпрати на директор на РДГ-Русе, за преценка за реализиране на
административнонаказетлната отговорност на Е. З..
Прокурорът намира, че присъдата е неправилна и необоснована. Прави се искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимият да
1
бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
В допълнителни съображения към протеста сочи, че фактическите положения, приети
за установени от съда и направените въз основа на тях правни изводи, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Изразява несъгласието си с мотивите на присъдата
относно обективната и субективна несъставомерност на деянието на подсъдимия по
повдигнатото обвинение и че същото не е доказано. Сочи, че съдът не е кредитирал в
достатъчна степен свидетелските показания на горските служители извършили проверката,
които заявили, че цялото количество дърва намерени в дома на подсъдимия, са били прясно
добити. Както, че не е логично от 2-3 дървени трупи след нарязването и нацепването им, да
се добият 10 пр.куб. м. дърва за огрев. Според прокурора подсъдимият с реализираното
поведение е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.
195 ал.1 т.2 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.
Преписи от протеста и допълнителните съображения към него са връчени на
подсъдимия и защитника, като писмени възражения срещу протеста не са постъпвали.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград
поддържа протеста на основанията, изложени в него и допълнителните съображения към
него. Счита, че намерените дърва за огрев в дома на подсъдимия 10 куб метра, са именно
откраднатите от временния склад на Горско стопанство „Сеслав“ и това, че подсъдимият е
автор на деянието. За последното може да се съди от обсотятелството, че е имал земеделска
дземя в непосредствена близост до мястото, където са складирани дървата, поради което е
имал възможност да наблюдава разположението на тези временни складове и притежава
МПС, с което да извърши деянието. Върху част от намерените в дома му, които са прясно
добити, е имало съответни белези с боя, като на тези, които са се намирали във временните
складове. Моли съда да отмени оправдателната присъда на първоинстанционния съд и да
постанови нова присъда, с която да признае за виновен подсъдимия по повдигнатото
обвинение.
Защитникът на подсъдимия моли първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена. Излага доводи на липса на елементи от състава на
престъплението – отнемането на вещта, тъй като няма нито едно пряко доказателство за
това кога, как и по какъв начин подсъдимия е отнел тези вещи. Това, че има земеделска
земя, която не е толкова близо близо домястото, от където са се съхранявали дърва за огрев,
не е обвързващо. Няма доказателства за това, че намерените в дома на подсъдимия са с
еднакъв, или сходен произход с тези отнети от временния склад, независимо от показанията
на горските служители, че са били прясно отсечени и със същия цвят на боята. Както, че
няма доказтелства, че вещите са били транспортирани с някои от МПС открити при огледа.
На мястото на което е извършен огледа във временния склад, не са открити следи от гуми
от МПС, евентуално да са били съпоставени с тези в дома на подсъдимия. Отделно от това е
представено ЕП ТЕЛк от което е видно, че подсъдимият има множество заболявания, идно
от които е дискова херния, което пречи лицето да натовари, пренесе тези 10 куб.м. дърва за
огрев. На следващо място в този склад не са били съхранявани дърва за огрев от вида
2
„благун“ за 0,5 куб. м. от които е обвинението. На последно място видно от разпитите на
ссвидетелите горски служители, е имало случаи, в които лица от ромски поризход са
продавали дърва за огрев на лица от населеното място. С оглед изложеното поради липса на
преки, както и недостатъчно косвени доказтелства, моли въззивния съд да остави протеста
без уважение и да потвърди първоинстанционната оправдателна присъда като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият Е. Х. З. се присъединява към становището на защитника си. Сочи и
това, че не може да работи и няма как да носи 10 куубика дърва.
В последната си дума подсъдимият З. иска справедливост.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Протестът е допустим, като подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт от процесуално легитимирана да го атакува страна, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и
отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
По същество протестът е неоснователен.
Въззивният съд след като подложи на внимателен анализ доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени
съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както
доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и изложените в мотивите към
атакуваната присъда фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до
следното:
Подсъдимият Е. Х. З. е роден на 07.07.1966 г. в с.Тодорово, обл.Разградска,
български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан.
Свидетелите А.А. и Г.М. служители на ДГС „Сеслав" гр. Кубрат на 23.01.2023г.,
извършили проверка на временен склад в отдел „1116д" на ДГФ, находящ се в землището на
с.Делчево, в който се съхранявала добита технологична дървесина от дървесен вид „цер".
При обхода на временния склад свидетелите установили, че от различни фигури с подредена
дървесина, липсвали общо 20 куб.м. дърва за огрев от вида „цер". Липсата била установена
след измервания на наличните дърва и сравняване на получените стойности със
стойностите, посочени в протоколите, с които е била приета дървесината във временния
склад от фирмата - изпълнител. Дървесината в процесния временен склад била приета в
периода от 08.11.2022 г. до 23.01.2023 г., видно от представените по делото от СЦДП ДП ТП
ДГС Сеслав, гр.Кубрат 5 бр. предавателно-приемателни протоколи. Съгласно тези
протоколи част от дървесината била с дължина 2 м., а друга част - с дължина 1 м. Фигурите с
дървесина били с различна кубатура, като върху челата на част от отрязаните дървета имало
отбелязване за кубатурата с оранжева боя от спрей и червен пастел, както е била поставена
четириъгълна горска марка - МПД на СЦДП с № 065 и № 066. За констатираните липси бил
съставен констативен протокол С:Г09А № 000526/23.01.2023 г. от Ю.Ю. - служител на ДГС
3
„Сеслав" гр. Кубрат, който бил подписан от св.А. и св.М.М..
Във връзка с липсващата дървесина и съгласно разпореждането дадено в цитирания
констативен протокол, бил подаден сигнал до РУ МВР - Исперих, след което служители на
ДГС „Сеслав“ гр.Кубрат и полицейският служител С.С. се насочили към дома на подс. Е. З.,
тъй като за него получили сигнал, че в дома му се намирала липсващата дзървесина. В дома
на подсъдимия били намерени общо 10 пр. куб м. дърва, от които 9,5 пр.куб.м. от вида „цер“
и 0,5 пр. куб. м. от вида „благун“, част от които били нарязани и нацепени, а друга част
били с дължина 1 м. Върху челата на част от дървесината установили наличието на
оранжева боя и символи от червен пастел, а на едно от нарязаните дървета от вида „цер“
имало набита правоъгълна марка с вадпис „СЦДП“. Дървата били влажни. За дървата
подсъдимият обяснил, че ги е закупил през есента на 2022г. След направена служебна
проверка от служителите се установило, че през м. септември 2022г. З. бил закупил 10 пр.
куб м. Част от дървата - около 2-3 пр. куб.м. проверяващите открили пред двора на дома на
подсъдимия, които според тях били видимо по-старо закупени. След извършения оглед на
23.01.2023г. в двора на жилището на подсъдимия, били иззети процесните дърва, които
били оставени на съхранение на база на район Исперих на СЦДПТП ДГС „Сеслав“
гр.Кубрат. На подсъдимия били съставени два АУАН с №№158 и 159 от 23.01.2023г. за
извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от Заона за горите и по чл.213 ал.1 т.2 от същия
закон.
В хода на досъдебното производство е била изготвена оценъчна експертиза, според
заключението на която стойността на намерената в двора на подсъдимия и отнета с АУАН
дървесина, възлиза на 598.00 лв. без ДДС и 716.60 лв. с ДДС.
На досъдебното и съдебно производство подсъдимият е дал обяснения, като отрича
да е извършил кражбата. Обяснява, че три дървета е намерил в неговата нива, която е близо
до гората, с помощта на брат си с малко тракторче ги прибрал. Не видял, че имали боя по
тях. Както това, че 10 кубика му донесли от горското и на тях нямало нищо белязано.
Дървата ги режел постепенно.
Изложената фактическа обстановка е правилно приета и от пъвоинстанционния съд
въз основа на показанията на свидетелите А., М., М. и С., протокола за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум към него, писмените доказателства приобщени на
досъдебното и съдебно производство, експертното заключение.
Анализ на доказателствата:
На съдебното следствие първоинстанционният съд е положил усилия да събере
всички относими към предмета на доказване по делото доказателства – разпитал е
свидетелите, приобщил е като писмени доказателства протоколите съставени при входиране
на дървесината във временния склад, както и протокол от ревизията за установените липси
на дървесина в същия склад на сечището в отдел „1116д“.
Въззивната инстанция намира, че първия съд е изпълнил задължението си да
анализира относимите доказателствени средства при съобразяване на изискванията на чл. 13
4
и чл. 107 от НПК, с което е осигурил разкриване на обективната истина и съблюдаване
правата на страните. Като намира, че не се налага прецитиране показанията на свидетелите
по делото и не се налага преразказ на заявеното от първия съд в тази насока, следва да се
подчертае, че решаващите изводи досежно приетите за установените факти по делото и
правната им оценка, са законосъобразни и обосновани, а обективираното в съдебния акт
вътрешно убеждение на съда е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички факти и обстоятелства по делото. В изпълнение на задължението си
правилно съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства
и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.
В конкретния случай първоинстанционния съд е анализирал гласните и писмени
докзателства, сочещи на констатирани липси на 20 пр. куб.м. дървесни видове от вида „цер“
от временния склад в отдел „1116д“ на СЦДПТП ДГС „Сеслав“ гр.Кубрат. Както фактът, че
в двора на подс.З. са били намерени 10 пр. куб.м., от които 9,5 пр. куб. м. от същия дървесен
вид, за които не е представил документи за закупуването им, като на част от тях са били
открити следи от оранжева боя от спрей, червен пастел, а на едно от които и четириъгълна
горска марка с надпис „СЦДП“. Обсъдил е обясненията на подсъдимия, в които същият
отрича да е откраднал дърва от този склад и намирането на 3 бр. паднали дървета в нивата
си, които прибрал с помощта на брат си с малък трактор, както и това, че тези обяснения са
и средство за защита. От беспорно установеното количество дърва за огрев в дома на
подсъдимия, дори и да са прясно добити, не може да се направи категоричен извод, че
същият лично ги е отнел от временния склад и занесъл в дома си, тъй като липсват
доказателства за това по какъв начин са попаднали в дома на подсъдимия. Няма
доказателства за това, че именно той в инкриминирания период 19.01. - 23.01.2023г. е
проникнал в този склад, че е взел процесните вещи, както това по какъв начин ги е занесъл в
дома си. Става въпрос за количество, което не е възможно да бъде пренесено без
транспортно средство, но това не е било предмет на разследването, съответно и не се е
отразило на квалификацията на деянието. Доказателства за участие на подсъдимия в
извършеното деяние – кражба, не са събрани, а има такива, които установяват количество
9,5 пр. куб. м. от този вид дърва „цер“ в дома на подсъдимия. Неснователно е възражението
в протеста, че първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на свидетелите горски
служители, че именно намерените в дома на подсъдимия са част от липсващите. Прочитът
на мотивите към присъдата не дава основание да се твърди, че първия съд е игнорирал
показанията на горските служители, но в случая е важно да се отбележи, че те не внасят
яснота в предмета на доказване по делото, а установяват както бе посочено единствено
обстоятелството, че евентуално 9,5 пр. куб. м. от дървесен вид „цер“ са част от липсващите
от общо 20 пр. куб. м. от временния склад.
От правна страна:
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимият З. не е осъществил състава на престъпление по
чл. 195 ал.1 т.2 вр. с чл.194 ал.1 от НК - за това че за времето от 19.01.2023г. до 23.01.2023г.
5
в землището на с.Делчево, обл.Разградска, от временен склад в отдел „1116д“ на ДФГ
стопанисван от СЦДПТПДГС „Сеслав“ гр.Кубрат, отнел чужди движими вещи – 9,5 пр.
куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб „цер“ и 0,5 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен
вид „благун“ на обща стойност 717,60лв., собственост на СЦДПТПДГС „Сеслав“ гр.Кубрат,
от владението на А.Р.А. от гр.Исперих, обл.Разградска, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя основния извод на първия съд, че
въпреки положените усилия на съдебното следствие, извършена кражба на процесните
дърва от страна на подс. З. не е доказана. Наличието на данни за извършена кражба от
временен склад в отдел „1116д" на ДГФ, находящ се в землището на с.Делчево и
съмненията за участието на подсъдимите в това деяние, не са достатъчно основание да бъде
ангажирана наказателната отговорност, тъй като с оглед презумпцията за невинност,
очертана в чл. 16 от НПК и съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения. Съгласно чл. 103 от НПК тежестта на доказване на обвинението по дела от
общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи и обвиняемият не е длъжен да
доказва, че е невинен. Настоящият въззивен съд също намира, че по делото не е налице
онази доказателствена съвкупност, позволяваща да се направи непротиворечив и безспорен
извод относно виновността на подсъдимия в извършването на конкретното деяние. Това е
така, тъй като липсват доказателства за участието на подсъдимия в извършване на деяние,
квалифицирано от прокурора като кражба. Косвените доказателства, могат да послужат в
наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда само в
случай, че направения въз основа на тях извод е единствено възможен, а в случая това не
така. Не е изключено процесните вещи да се намират у подсъдимия при положение, че са
били донесени от друго лице, за каквито обстоятелства има данни в делото - че са намерени
дърва от същия вид в друго лице, което е заявило, че ги е купило от непознат. Също така
явно, че такова количество дърва за огрев следва да е било транспортирано с превозно
средство, в каквато насока не са извършвани действия по разследване на досъдебното
производство. По отношение на обясненията на подсъдимия, че е прибрал три дървета в
дома си, липсват събрани доказателства за това от кой от двата дървесни вида са и какво
количество представляват. В този смисъл са и мотивите на съда, че в случая
незаконосъобразното поведение на подсъдимия, представлява административно нарушение,
за което на същия са съставени 2 бр. АУАН за съхраняване на дървен материал без превозен
билет и без контролна горска марка. Както това, че съставът на административното
нарушение и на престъплението, за което е обвинен подсъдимия са различни и не може да се
приложи разпоредбата на чл.305 ал.6, във вр. с чл.301 ал.4 във врс с ал.1 т.2 НПК.
За да бъде признат подсъдимия за виновен и за да му бъде наложено наказание е
необходимо да бъде доказано по несъмнен начин, че е осъществено престъпно деяние, в
случая - отнемането от владението на А.Р.А., собственост на СЦДПТПДГС „Сеслав“
гр.Кубрат процесното количество дърва за огрев, които не са под постоянен надзор, без
негово съгласие с намерение противозакнно да ги присвои. В хода на съдебното следствие
6
не са събрани доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват и
участието на подсъдимия в извъшване на деянието.
От събраните в настоящото производство доказателства не може да се направи
обоснован и единствено възможен извод, че е осъществен състава на чл. 195 ал.1 т.2 във вр.
с чл.194 ал.1 НК - подсъдимият да е отнел процесното количество дърва за огрев от дървесен
вид „цер“, както и такова от дървесен вид „благун“ собственост на СЦДПТПДГС „Сеслав“
гр.Кубрат, от владението на А. М Р. А. без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои. Ето защо и настоящия въззивен съд намира, че обвинението срещу него не е
доказано по несъмнен начин и че то почива само на предположения. Като е признал
подсъдимия Е. Х. З. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение на
основание чл. 304 от НПК, първоинстанционния съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт. Правилно също така е постановено, веществените
доказателства - 10 пр.куб.м. дървасина да се предадат на СЦДПТПДГС „Сеслав“ гр.Кубрат.
При извършената цялостна проверка на присъдата, извън конкретните доводи
развити в протеста, въззивният съд не установи основания за отмяна или изменение на
проверяваната присъда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 17 от 28.11.2023 г. по НОХД № 135/2023 г. по описа на
Районен съд – Исперих.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7