Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 302
гр. Враца, 26.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 27.07.2020г.
/двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 194 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(ЗПКОНПИ).
Образувано е по
жалба на Ц.М.Н., чрез пълномощника * Т.П. ***, против Решение № РС-410-19-027
от 19.02.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). С обжалвания административен акт на
основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ е установен конфликт на интереси по
отношение на жалбоподателката в качеството ѝ на ** и ѝ е наложена глоба в размер на
5 000 (пет хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно,
постановено при неправилно
приложение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Конкретно, в подкрепа на
осъществяването на наведените с жалбата основания, се сочи, че решението е
постановено след изтичане на преклузивния срок по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Твърди
се също, че при издаване на оспорения административен акт не е спазено
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като възприетото от комисията не е
обосновано от фактическа и правна страна, както от гледна точка на наличието на
конфликт на интереси, така и за разпоредените правни последици. Поддържа се, че
в конкретния случай не са налице две от трите законово установени като
изискуеми предпоставки за наличие на конфликт на интереси, а именно - частен
интерес и възможност той да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение
на правомощията на жалбоподателката по служба. На следващо място се твърди, че
административният орган не е обсъдил възраженията на жалбоподателката и не е
оценил представените писмени доказателства. Прави
се искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание оспорващият се явява лично и се представлява от пълномощник и
процесулен представител * Т.П., който от името на своята доверителка заявява,
че поддържа жалбата на заявените в нея основания. Представя писмени бележки.
Ответната
страна – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество с придружително писмо изх. № 6359/16.04.2020г. представя административната
преписка по издаване на обжалваното решение и изразява становище за
неоснователност и недоказаност на оспорването. В съдебно заседание ответникът,
представляван от пълномощник и процесуален представител ** Л.С., оспорва
жалбата. Поддържа, че решението е постановено при спазване на
административнопроизводствените правила и приложимите материално правни
разпоредби на закона. Представя писмени бележки. Счита за неоснователно
възражението за неспазен срок, като излага доводи, че срокът за произнасяне на
КПКОНПИ по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ е инструктивен и издаването на акт след
изтичането му не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално
нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа, че решението
съдържа фактическите и правни основания за издаването му, както и че
административният орган е обсъдил възраженията на жалбоподателката. Счита за безспорно
установени материалноправните предпостави, обуславящи извод за наличие на
конфликт на интереси. Отправя искане за отхвърляне на оспорването, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка
представените по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството
пред административния орган е образувано въз основа на сигнал рег. №
ЦУ01/С-410/28.05.2019г, в който се твърди, че във връзка с извършвана проверка
от РИОСВ – Враца по отношение на «К.» ООД – ТП «Х.» - гр. *** с оператор «К.»
ЕООД, в периода 2015г. – 2019г., в качеството ѝ на ** Ц.М.Н. е водила
писмена кореспонденция от името на ** с П.И.Н., като представител на
предприятието и оператора, както и че е оказвала влияние върху служители от
инспекцията в частен интерес на свързани с нея лица по смисъла на §1, т. 15 от
ДР на ЗПКОНПИ, а именно П.И.Н. *.
Във връзка с
твърденията в сигнала Комисията е изискала от инспектората към Министерството
на околната среда и водите копия от трудовия договор на жалбоподателката,
допълнителните споразумения към него, длъжностната характеристика за длъжността
**, подадените декларации по чл. 12, т.
1 и т. 2 от ЗПУКИ (отм.) и декларации по чл. 107а, ал. 1 от Кодекса на труда и
чл. 19 от Закона за администрацията.
Видно от трудов
договор № ***/**.**.**** г., Ц.М.Н. заема длъжността „**, считано от **.**.2015 г. със срок на изпитване
шест месеца - до **.**.2015 г. С
допълнително споразумение № ***/**.**.2018 г. са направени изменения в трудовия
договор, а именно: срокът на договора е променен за неопределено време и е
увеличено трудовото възнаграждение на служителя.
В подадената
от жалбоподателката декларация по чл.12, т. 2 от ЗПУКИ (отм.) с вх. №
105/30.03.2015 г., същата е декларирала частен интерес към свързани с нея лица
— П.Н.- *
.
На 28.05.2019г. трудовото правоотношение с Ц.М.Н. е
прекратено по взаимно съгласие, считано от **.**.****г., със Заповед № 858/28.05.2019г. на
министъра на околната среда и водите.
Видно от справка в НБД Население, жалбоподателката има
сключен граждански брак с П.И.Н..
Видно от справка в Регистър НОИ - данни за осигурените лица,
както и от Трудов договор № * /**.**.**** г., допълнително споразумение № ** /**.**.****
г., длъжностна характеристика и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 1/13.05.2019, П.И.Н. * в „К." гр.
*** с ЕИК ********* в периода от м. януари 2005 г. до м. май 2019 г.
От представената от „К.“ ЕООД с писмо вх. №
ЦУ01/1096/22.01.2020г. на КПКОНПИ длъжностна характеристика за длъжността ** се
установява, че същият има задължението да следи състоянието на консервираното оборудване
и сградите в предприятието, както и да уведомява ръководството на фирмата с предписанията
на контролните органи и в рамките на своите правомощия да изпълнява част от
тях.
От Доклад с изх. № КД-1/20.05.2019 г. на инспектората на
Министерство на околната среда и водите е видно, че „К." ООД - ТП
„Х." гр. *** с оператор „К." ЕООД е предприятие, класифицирано с
висок рисков потенциал по реда на ЗООС. На 11.05.2018 г. комисия,
назначена със заповед на министъра на
околната среда и водите е извършила проверка по изпълнение на условията в
Доклад за безопасност, одобрен с Решение на ИАОС и са издадени девет
задължителни предписания до оператора със срок за изпълнение - 30.06.2018 г.,
удължен до 31.08.2018 г. за предписание от № 1 до № 8 на РИОСВ-Враца и
30.05.2019 г. за предписание № 9 на РДПБЗН гр.
Враца, по искане на „К." ООД - ТП „Х." гр.*** Предписанията не са изпълнени в срок, за което на 10.09.2018 г.
от комисията е съставен констативен протокол, а от РИОСВ - Враца е съставен Акт за установяване на
административно нарушение на „К." ООД - ТП „Х." гр. *** с оператор
„К.“ ЕООД.
Към доклада са приложени проекти на писма до Директора на ТД
ДАНС – Враца и Районна прокуратура - Враца относно извършена проверка и
съставен АУАН № 14-558/11.10.2018
г. от РИОСВ - Враца, изготвени от Г. К., **. В писмата се
съдържа подробна информация за извършената на 11.05.2018г. проверка на склада
за въглероден дисулфид, за изготвения КП № 1/11.05.2018г. с дадени задължителни
предписания за изпълнение и административно – наказателното производство във
връзка с дадените предписания.
Видно от Констативен
протокол № 2/2016 г., комисия, назначена със Заповед № РД-61/29.01.2016 г.
на Министъра на околната среда и водите, с
председател на комисията Г. К. - **, е извършила проверка по изпълнение на
условията в Разрешително за експлоатация № 98/2008 г., издадено на предприятие с висок рисков потенциал „К." ООД
- ТП –„Х." гр. ***, оператор „К." ЕООД. При извършената проверка не
са установени нарушения и протоколът е подписан от * П. Н. - представител на оператора.
На 19.05.2017 г. комисия, назначена със Заповед
№ РД-35/18.01.2017 г. на Министъра на
околната среда и водите, с председател на комисията Г. К. – ** е извършила проверка по изпълнение на
условията в Разрешително за експлоатация №
98/2008 г., издадено на предприятие с висок рисков потенциал „К." ООД - ТП „Х." гр. ***, оператор
„К." ЕООД. При извършената проверка не са установени нарушения, с
изключение на предписание за актуализация на
документите, регламентиращи пожарната безопасност в обекта. Протоколът е подписан от * П.Н. - представител на оператора, присъствал на проверката.
С писмо с изх. №
П-180/24.04.2018 г. жалбоподателката, в качеството ѝ на **, уведомява * П.Н., ** в „К." ООД - ТП „Х.", за предстояща
проверка във връзка с осъществяване на контрол по изпълнение на условията
в Доклад за безопасност, одобрен с решение № 98-А1/2017 г. на Изпълнителна агенция по околна среда - гр.
София, която ще се състои на 11.05.2018 г. с начален час 09:30 часа.
Ha 11.05.2018 г. при извършена проверка по изпълнение на
условията в Доклад за безопасност, одобрен с решение № 98-А1/2017 г. на
Изпълнителна агенция по околна среда -
гр. София, комисия, назначена със Заповед № РД-849/21.12.2017 г. на
Министъра на околната среда и водите, с председател Г. К., е съставила Констативен
протокол № 1/2018 г., с който комисията е посочила осем задължителни
предписания със срок на изпълнение до 30.06.2018 г. и 1 със срок до 30.05.2019
г. по отношение на съхранението на намиращите
се в склад на територията
на „К." ООД
- ТП „Х." *** 110 тона въглероден
дисулфид.
С писмо с изх. №
П-289/20.06.2017 г. от жалбоподателката, в качеството ѝ на **, до П.Н., **
в „К." ООД - ТП „Х." е изпратен протокола от извършената на
11.05.2018 г. проверка.
C писмо изх. № ОХВ-5(6)/26.06.2018 г. на РИОСВ - Враца, подписано от
жалбоподателката, в качеството ѝ на **, адресирано до П. Н., ** в
„К." ООД - ТП „Х." гр.
***, във връзка със задължителни предписания, дадени с Констативен протокол № 1/11.05.2018
г., е изискано да се представи надлежно заверено писмо от ИА „Б. с. за а.",
удостоверяващо, че на територията на Република България няма акредитирана лаборатория
за пробовземане на сяровъглерод от резервоарите и басейните за съхранението му.
В отговор е получено писмо от управителя на „К.“ ООД – ТП „Х.“ гр. *** с приложено
писмо от ИА „Б. с. за а." до П. Н..
С писмо с изх. №
ОХВ-5(6)/26.06.2018 г. на РИОСВ - Враца,
подписано от жалбоподателката в качеството ѝ на **, е удължен срока на
изпълнение на задължителни предписания, дадени с констативен протокол №
1/11.05.2018 г., като същото е изпратено до С.П. - * на „К." ООД - ТП „Х." гр. ***, с
копие до П.Н. - ** в „К." ООД - ТП „Х." гр. ***.
На 10.09.2018 г. е
съставен Констативен протокол № 558-ГИ на „К.“ ООД – ТП „Х." гр. *** от
експерти на РИОСВ - Враца, с който е установено, че нито едно от задължителните
предписания, дадени с констативен протокол № 1/11.05.2018 г. не е изпълнено.
Констативният протокол е подписан от П. Н. – ** в предприятието, като същият е отбелязал като
възражение, че не е упълномощен и оторизиран да представлява и предприема
действия от страна на управителя, но за дадените предписания управителят на
дружеството е уведомен.
С писмо изх. №
ОХВ-5(10)/13.09.2018 г. на РИОСВ - Враца, подписано от жалбоподателката в
качеството ѝ на ** до С. П. - * на
„К." ООД - ТП „Х." гр. ***, същият е поканен за съставяне на АУАН на
11.05.2018 г. за неизпълнение на задължения.
На 11.10.2018 г. е
съставен АКТ № 14-558-ГК за посочените в Констативен протокол №
558-ГИ/10.09.2018 г. нарушения от страна на „К." ООД - ТП „Х." гр.
*** в отсъствие на нарушителя.
С писмо изх. №
ОХВ-5(13)/15.11.2018 г. на РИОСВ - Враца, жалбоподателката в качеството ѝ
на ** е изискала от П.Н. заверено копие от пълномощно, удостоверяващо, че П.Н.
е упълномощен представител на „К.“ ООД
- ТП „Х." гр. ***.
С писмо изх. №
4/22.11.2018 г. на „К." ООД - ТП „Х." гр. ***, подписано от П.Н., до
Директора на РИОСВ - Враца, същият заявява, че работи в * гр. *** от 2004 г.,
като от декември 2014 г. изпълнява длъжността **. Също така посочва, че няма и
никога не е имал пълномощно да представлява дружеството пред когото и да е.
От снетите на 14.01.2020
г. на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК сведения от неучастващо в
производството лице – Г. К., ** по ** дирекция „К. и п. д." в *** се установява,
че в качеството му на * на
междуведомствена Комисия за проверка на предприятия с високо рисков потенциал,
каквото е „К.“, е дал осем броя предписания, целящи извършването на анализи и
технически експертизи на съоръжението за съхранение на сяровъглерод. Причината
за даването на тези предписания е била несъответствие с одобрения доклад за
безопасност от ИАОС - София и силната миризма на сяровъглерод, както и несвойския
цвят на водата. Срокът за изпълнение на анализите и експертизите е бил до 30.06.2018г.
Фирмата е изискала удължаване поради нуждата от техническо време. Г.К. не е бил
съгласен да се удължава срока, но му било вменено от Х. Х. - ** и Р. В. – ** да бъде удължен срока за изпълнение. До края
на август предписанията не били изпълнени, за което е следвало да състави АУАН.
Тъй като на отправените от него покани до управителя на фирмата или
упълномощено от него лице за подписване на акта, не се е явил никой от посочените, е изискал
по официален ред от П. Н., като подписващ констативните протоколи, да представи
пълномощното си в РИОСВ - Враца. В отговор П.Н. е заявил писмено, че няма
пълномощно да представлява фирмата пред когото и да е. Г. К. посочва, че през 2016 г. и 2017 г.
преди да издаде посочените осем броя предписания е давал лично на Ц.Н. да носи
вкъщи констативните протоколи от извършвани проверки за подпис от **. Твърди,
че с оглед на експертизата, която притежава, преценил, че неизпълнението на
предписанията би могло да доведе до риск за здравето и живота на голяма част от
населението в града и решил да подаде сигнал, който бил изготвил по служебен
път до ДАНС - Враца и Районна прокуратура - Враца. По разпореждане на ДАНС -
Враца и Районна прокуратура - Враца били назначени извършването на химически
анализи на водата в басейните за съхранение на сяровъглерода, които доказали,
че е
имало изтичане на сяровъглерод във водата от цистерните (около 3 тона),
което потвърдило опасенията му за риска за здравето и живота на населението на
гр. Враца. Сочи, че във връзка с изготвянето и подписването на писма от него в
качеството му на служител в ** и * на междуведомствената комисия към посочените
по-горе институции, както и на изготвените от него писма, предназначени за П.
Н. като пълномощник на „К.“, Ц.Н. в качеството ѝ на *, му е оказала
влияние, като му е наредила да не изготвя такива писма, а изготвените от него в
изпълнение на служебните му задължения не били подписани от нея. Твърди, че в
този период Ц.Н. му е оказвала влияние и под формата на заплахи за уволнение и
обиди. Твърди, че след извършените от него действия и сезирането на
компетентните органи за установените от него нарушения и незаконосъобразни
действия от страна на Ц.Н. и **, същата е направила предложение за съкращаване
на щата за заеманата от него длъжност - **. Последвало е
уволнение от назначения за временно изпълняващ длъжността * Х. Х. на
03.07.2019г.
Жалбоподателката е
изслушана от КПКОНПИ
на 29.01.2020 г. по реда
на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ. По време на
изслушването, обективирано в Протокол № 929/29.01.2020 г., Н. твърди, че от
13.12.2014 г. ** П. Н. е назначен на трудов договор на длъжност ** в ТП „Х." към фирма
„К.“. Многократно е викан за съдействие в офиса на „К." за изготвяне на
материали в екологичен отдел. Неговият имейл за кореспонденция бил даден, тъй
като същият бил на територията на гр. ***. Твърди, че ** никога не е имал
пълномощно, тъй като не е бил управител, а просто пенсионер, назначен като ** . По отношение на писмата, изходящи от РИОСВ - Враца
към „К.", адресирани до П. Н. и подписани от нея в качеството ѝ на *,
жалбоподателката твърди, че не можела да въздейства върху служителя, изготвил
писмата и това е наложило разписването
им по този начин. По отношение на изпращани
писма до ТД на ДАНС и до Районна прокуратура – Враца, Ц.Н. посочва, че са
изпращани писма до областния управител, но за другите следва да се провери, тъй
като не се сеща.
За резултатите от
проверката и потвърдената опасност за живота и здравето на гражданите, жалбоподателката твърди, че въпросният
сяровъглерод се съхранява от 2005 г. и едва към 2018 г., една година след
одобрен доклад за безопасност, е установено, че същият е съхраняван неправилно
и носи риск. Според нея, фирмата не е предприела никакви действия и тя е алармирала министъра, като е поискала
работна среща. Със съдействието на институциите са се свързали с управителя на
фирма „К.", който впоследствие е предприел действия във връзка с резултата
от проверките. Потвърждава, че писмата, с които са сезирани съответните органи
са изготвени от К..
Във връзка с
предложението за съкращаване на длъжността, заемана от Г.К., а именно ** , жалбоподателката
пояснява, че във връзка с промени в законодателството по издаване на
комплексни разрешителни за опасни химични вещества, за които тя е дала
предложение, същият е бил лице, което не е натоварено с тези дейности.
С писмо вх. № ЦУ01/1592/29.01.2020 г. на КПКОНПИ, жалбоподателката
е приложила доказателства за изложеното
от нея по
време на изслушването пред Комисията, а именно:
длъжностна характеристика за длъжността
** , доклади от проверки, писма от водена кореспонденция със С.П. – * на „К." ЕООД, Н.Д. - **, П.Н., Д.И. - * на „К." ЕООД,
Топлофикация Враца.
При така установените
факти с Решение № РС-410-19-027 от 19.02.2020г. КПКОНПИ е приела, че
жалбоподателката е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 57 от ЗПКОНПИ,
като в качеството ѝ на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла
на чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ, е използвала служебното си положение и е
оказала влияние в периода от съставяне на КП № 1/11.05.2018г. до подаването на
сигнал с рег. № КД-1/11.03.2019г. върху експерт от управляваната от нея ** при
осъществяването на контролните му функции във връзка с извършена проверка и
констатирани нарушения от страна на «К.» ООД – ТП «Х.» гр. ***, с оператор «К.»
ЕООД, в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на §1, т. 15, б. «а»
от ДР на ЗПКОНПИ – П. Н..
На жалбоподателката
е наложена глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, на основание чл. 171,
ал. 1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, за
нарушение на разпоредбата на чл. 57 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството ѝ
на ** и лице, заемащо ** по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на оспорване е
Решение № РС-410-19-027
от 19.02.2020г. на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с
което на основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ е
установено наличие на конфликт на интереси по отношение на Ц.М.Н. и ѝ е
наложена глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
Жалбата е допустима за
разглеждане, като подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, предвид изричната разпоредба на чл. 76, ал. 1 от ЗПКОНПИ, в
рамките на законоустановения за това преклузивен срок (доколкото решението е
получено от неговия адресат на 28.02.2020г., а жалбата срещу него е входирана в
деловодството на КПКОНПИ на 12.03.2020г.), пред местно компетентния съд, от
лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, в качеството
на адресат на акта, засягащ неблагоприятно негови права. С оглед на това
оспорването е процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, административният съд приема жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Решението е издадено от
компетентния колективен специализиран административен орган - КПКОНПИ,
разполагащ с правомощие да установи конфликт на интереси, да наложи глоба по
чл. 171 от ЗПКОНПИ, като определи нейния размер. В тази насока съдът съобрази
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗПКОНПИ, според която КПКОНПИ установява
конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности; изслушва или
изисква предоставянето на информация по отношение на проверките, свързани с
установяване на конфликт на интереси, както и разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ЗПКОНПИ, указваща, че за
налаганата административно наказателна отговорност с решението по ал. 2 не се
съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление.
Съдът намира, че е
спазена законоустановената форма на атакувания административен акт, който
съдържа всички реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ. Възражението на
жалбоподателката в обратна насока не кореспондира с фактите по делото, поради
което е неоснователно. В решението са посочени фактическите и правни основания
за постановяването му; отразени са направените от лицето възражения; налице е
диспозитивна част, в която се установява наличието на конфликт на интереси;
размерът на наложената глоба по чл. 171; срок и орган, пред който може да се
обжалва. От формална страна издателят сочи проявлението на конкретни
факти, на които се дава и определена правна обосновка. В тази насока съдът
констатира, че в обстоятелствената част на решението са възпроизведени
констатираните от колективния орган факти, въз основа на които е направен извод
за наличие на конфликт на интереси, респективно за налагане на предвидената в
закона санкция. Решението е подписано от всички членове на колективния орган,
участвали в производството по установяване на конфликт на интереси, с
означаване на заеманата длъжност – председател, заместник - председател и трима
членове на КПКОНПИ. С оглед изложеното съдът приема, че не е налице порок по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са съществените
административнопроизводствени правила, даващи правна възможност на жалбоподателката
да се запознае с материалите по преписката, да бъде изслушана, да направи
възражение и да сочи доказателства съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ. За изслушването е изготвен протокол № 929/29.01.2020г. (л. 318-325).
Същевременно по делото не се спори, че е било налице валидно сезиране на
КПКОНПИ, при което са били налице и предпоставките за образуване на
производство по установяване на конфликта на интереси съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
Жалбоподателката прави
възражение за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено след
изтичане на предвидения в чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ преклузивен срок. Съдът
намира възражението за неоснователно. От фактическа страна не е спорно, че
решението е постановено след изтичане на срока по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
Съдът приема, че неспазването на двумесечния срок не се отразява на законността
на решението. Срокът за произнасяне с решение по сигнала не е преклузивен, а
инструктивен и неспазването му не води до преклудиране на задължението на
Комисията да се произнесе по сигнала. В този смисъл – Решение № 9604/29.08.2016г.
по АД № 13944/2015 г. на ВАС, Решение № 10778/16.07.2013г. по АД № 3582/2013г.
на ВАС.
С оглед изложеното съдът
приема, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
В хода на
административното производство са събрани относимите към случая доказателства,
достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на
установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в
съответствие с приложимия материален закон. При извършената проверка на
приетите за установени от административния орган факти, въз основа на
приложените по делото доказателства, съдът намира, че правните изводи,
направени от органа, съответстват на установените обстоятелства. В този смисъл
съдът намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон.
ЗПКОНПИ определя общите
правила, осигуряващи безпристрастното и в обществен интерес изпълнение на
правомощията на лица, заемащи публична длъжност по смисъла на закона, реда за
деклариране на несъвместимости и частни интереси, процедурите за установяване
на конфликт на интереси, както и последиците по отношение на лицата, които
попадат в ситуация на конфликт на интереси. В глава първа на закона е
определено приложното поле, което обхваща законодателната, съдебната и
изпълнителната власт, като в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ е
посочено, че ръководителите на регионалните инспекции по околната среда и водите са лица, заемащи висши публични длъжности по
смисъла на този закон.
Понятието «конфликт на
интереси» е дефинирано в разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ чрез
последователното въвеждане на още две понятия, а именно – «частен интерес» и
«облага», чиито дефиниции са дадени съответно в чл. 53 и чл. 54 от закона. По
този начин законодателят е очертал същностните характеристики на явлението,
които са приложими към широк кръг ситуации, в които лице, заемащо публична
длъжност по смисъла на закона може да попадне. За да е осъществен конфликт на
интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, трябва да са налице три кумулативни
предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов или на
свързани с него лица частен интерес, който може да повлияе върху обективното и
безпристрастно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и
упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес.
Съгласно легалната
дефиниция, дадена с нормата на чл. 53 от ЗПКОНПИ, «частен интерес» е всеки
интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за
лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица,
включително всяко поето задължение, т.е. за да е налице частен интерес, следва
да има реална възможност за настъпване на облага.
«Облага» по смисъла на
чл. 54 от ЗПКОНПИ е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване
на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права,
получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по - ниски от пазарните,
получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние,
предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или
обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно
събитие.
Законодателят е обособил
двете понятия «частен интерес» и «облага» и ги е поставил в съотношение причина
- следствие. Интересът е субективната предпоставка по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, като законът не изисква облагата да е постигната или да е реализирана.
Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и
противоречие на публичния интерес. Той предполага наличието на частен интерес
на задълженото лице, без да е задължително този частен интерес да е реализиран.
Постигането на резултат не е необходимо, достатъчно е частният интерес да
съществува като възможност. При тази ситуация той ще може да повлияе на
упражняването на правомощията на съответното лице. Целта, която преследва
законодателят е да се ограничи възможността за получаване на облага, когато тя
е незаконна или следствие от заеманата публична длъжност и/или връзката със
свързано лице. В практиката си по прилагането на ЗПУКИ (отм.) ВАС приема, че
«законът никъде не поставя изискване към облагата да е незаконна или да е в
резултат на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на
лицето, заемащо публична длъжност» (в този смисъл Решение № 6781 от
20.05.2014г. по АД № 324/2014 г. на ВАС). Облагата по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ може да не е настъпила, но трябва да е възможна, т. е. да е свързана с
поведението на лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси. Не
е задължително частният интерес да доведе като последица субективно отношение
при изпълнение на правомощията и/или задълженията по служба. Достатъчно е само
предположение за допуснато отклонение от принципите на безпристрастност и
обективност, за да се приеме за налична причинно-следствената връзка между
частния интерес и субективното поведение на проверяваното от КПКОНПИ лице.
По делото не е спорно, че
жалбоподателката в качеството ѝ на ** е лице, заемащо ** по смисъла на
чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ, поради което спрямо нея са приложими забраните,
въведени в глава VIII, раздел II от закона.
С оспореното решението
КПКОНПИ установява конфликт на интереси по отношение на Ц.М.Н. за това, че е извършила нарушение на разпоредбата
на чл. 57 от ЗПКОНПИ, като в качеството ѝ на лице, заемащо ** по смисъла
на чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ, е използвала служебното си положение и е
оказала влияние в периода от съставяне на КП № 1/11.05.2018г. до подаването на
сигнал с рег. № КД-1/11.03.2019г. върху експерт от управляваната от нея ** при
осъществяването на контролните му функции във връзка с извършена проверка и
констатирани нарушения от страна на «К.» ООД – ТП «Х.» - гр. ***, с оператор
«К.» ЕООД, в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на §1, т. 15, б.
«а» от ДР на ЗПКОНПИ – П.Н.. Както се посочи по-горе, длъжността, заемана от жалбоподателката,
предпоставя спрямо нея приложимостта на забраните и ограниченията, въведени със
ЗПКОНПИ. Една от тези забрани е регламентираната в чл. 57 от ЗПКОНПИ и
предвижда, че лице,
заемащо **, няма право да използва служебното си положение, за да оказва
влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката,
приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на
контролни или разследващи функции. Ц.Н. в качеството ѝ на ** контролира дейността на „К.“ ООД – ТП „Х.“ гр.
***, с оператор „К.“ ЕООД, в което дружество е назначен ** П.Н. – свързано лице
по смисъла на §1, т. 15, б „а“ от ДР на ЗПКОНПИ. Безспорно, качеството на **
обуславя отношения на власт и подчинение между жалбоподателката и служителите в
инспекцията, включително между нея и Г. К. – **. Правилно колективният орган е
приел, че като е оказала влияние върху Г.К .във връзка с изготвянето и
подписването на писма до ДАНС и РП – Враца относно констатираните нарушения при
извършена проверка на „К.“ ЕООД за неправилно съхранение на сяровъглерод,
жалбоподателката е използвала служебното си положение в частен интерес на свързаното
с нея лице П.Н., отговарящ за безопасността на склада съобразно посочените в
длъжностната му характеристика задължения. Правилно ответникът е квалифицирал
поведението на жалбоподателката като нарушение на чл. 57 от ЗПКОНПИ, за което е приложил
административно наказателната разпоредба на чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ и е
наложил на лицето «глоба» в минималния установен от закона размер от 5000 (пет
хиляди) лева.
В този смисъл съдът намира,
че решението е постановено в съответствие с материално правните разпоредби на
ЗПКОНПИ и не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид
изложеното, съдът намира оспореното решение за
законосъобразен административен акт, а подадената жалба като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в полза на КПКОНПИ следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Враца
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.Н. *** против Решение № РС-410-19-027 от 19.02.2020г.
на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
ОСЪЖДА Ц.М.Н. *** да заплати на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да
се изпрати препис от същото.
Административен съдия: