№ 5847
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110126232 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД срешу ответника
„Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД с правно
основание чл.411, ал.1 КЗ за сумата 1 704,19 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“ №
Е20990011086 за настъпило на 18.12.2020г., в района на гр. Бургас, жк. „Изгрев”, на ул.
„Петко Задгорски” до бл. № 15 застрахователно събитие - ПТП, при което са
причинени вреди на л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ ... МТ, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.05.2023г. до окончателното изплащане.
Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на 18.12.2020г., в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“
на ул.“Петко Задгорски“ до бл.15, е реализирано ПТП, при което водачът на лек
автомобил „Мазда Трибют“ с рег.№ А ... НР, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети на лек
автомобил „Фолксваген Тигуан“ рег. № СВ ... МТ, по отношение на който с ищеца е
сключена имуществена застраховка „ГО”. За настъпилото ПТП е съставен двустранен
констативен протокол, в който е отразено, че вината за произшествието е на водача на
л.а. „Мазда Трибют“ с рег.№ А ... НР, който при движение на заден ход на посоченото
място не наблюдава пътя зад автомобила и навлиза в лента за насрещно движение,
пресичайки маркировка М-1 и реализира ПТП с маневриращото МПС, застраховано
при ищеца. За ремонта за отстраняване на щетите по автомобила вследствие
процесното ПТП на 23.04.2021г. ищецът заплатил застрахователно обезщетение в
1
размер 1689,19 лева, като е направил и ликвидационни разноски в размер 15 лева.
Твърди, че изпратил покана до ответника за заплащане на сумата по регресната
претенция, но последният отказал с мотиви, че вина за настъпване на произшествието
има водачът на застрахованото при ищеца МПС. Предвид това в настоящото
производство ищецът претендира заплащането на процесната сума в размер на 1704,19
лв., както и сторените по делото разноски.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и
Здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. рег. № А ... НР. Релевира възражение за съпричиняване от 1/2,
при твърдения, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил нормата
на чл. 98, ал.1, т.5 и 7 ЗДвП, като е паркирал увреденото МПС върху велосипедна
пътека и на отстояние по – малко от 3 метра от непрекъснатата разделителна линия
между двете пътни ленти на ул. „Петко Задгорски“, като при извършваните от него
маневри на заден ход не се е съобразил с останалите участници в движението. Твърди,
че с платежно нареждане от 08.06.2021г. е заплатил сумата от 859,59. Оспорва
верността на съставения във връзка с процесното ПТП Протокол за ПТП №1741494 от
18.12.2020г. При условията на евентуалност, оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение, като намира същия за завишен. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и необходимостта от смяна на
заден ляв стоп на застрахования при ищеца автомобил. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски в производството.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е
предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: 1 наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения в резултат на ПТП автомобил, 2 заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения
между тях договор, 3 виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в
2
причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства с правно значение:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Автокаско“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС -
„Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ ... МТ към момента на реализиране на риска, че
ищецът е заплатил сумата от 1704,19 лева на увреденото лице по процесната щета,
както и че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност", валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността
на водача на МПС марка лек автомобил марка „Фолксваген“, рег. № СВ ...
РН.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и
какви вреди са причинени от него, по чия вина, както и каква е действителната
стойност на причинените вреди по лек автомобил „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ ...
МТ.
За изясняване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства –
протокол за ПТП от 18.12.2020г., изслушани са свидетелски показания, както и
назначена по делото съдебно-автотехническа експертиза.
В приетия по делото протокол за пътнотранспортно произшествие, съставен от
мл. автоконтрольор сектор „ПП” – ОДМВР гр. Бургас /лист 7/ е отразено, че на
18.12.2020г., в гр. Бургас, на ул. „Петко Задгорски“, до блок 15, водачът на
застрахования при ответника л.а. „Мазда Трибют“ с рег. № А ... НР, при движение на
заден ход не наблюдава непрекъснато пътя зад МПС, при което навлиза в лентата за
насрещно движение, пресичайки маркировка М-1 и реализира ПТП с маневриращия
л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ ... МТ, застрахован при ищцовото дружество. В
резултат на удара за последното МПС са настъпили видими щети в задна броня, заден
ляв стоп и заден ляв калник. Следва да се посочи, че протоколът за настъпилото ПТП,
съставен от длъжностно лице, няма характер на официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, в частта относно отразения в него механизъм, доколкото съставителят
не е възприел лично настъпването на произшествието, а е възпроизвел съгласуваните
изявления на водачите за знание за настъпили факти и обстоятелства. Поради това в
тази част посоченият документ не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към
протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието
във връзка с останалите доказателства по делото – опис-заключение за вреди на МПС,
3
показанията на свидетелите - водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и
заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза.
На първо място следва да се посочи, че пред застрахователя – водачът на
застрахования при ищеца л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ ... МТ – С. С. е заявил,
че при извършване на маневра за “движение на заден ход” с цел включване в
движението, бил ударен от друг автомобил, който придвижвайки се също назад
навлязъл в неговата лента. В качеството си на свидетел по делото С. отново е
потвърдил така описания механизъм на настъпване на произшествието, посочвайки, че
служебният му автомобил бил паркиран на обозначено за целта паркомясто в гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев”, блок 15, до вх.1, вдясно и по посока на движението. При разпита
си свидетелят пояснява, че застрахованият при ответника лек автомобил бил паркиран
на паркомясто на срещуположната лента за движение, като водачът му при движение
на заден ход пресякъл своята лента и навлязъл в насрещната, при което причинил
имуществени щети на л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ ... МТ – ляв калник,
броня, стоп и решетка. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски
показания, съдът намира, че същите установяват поведението на водача на л.а. „Мазда
Трибют“ с рег.№ А ... НР именно по начина, отразен в схемата към протокола за ПТП
от 18.12.2020г. и уведомлението за щета до застрахователя - ищец, в което
застрахованото лице също е описало по идентичен начин механизма на настъпване на
процесното ПТП. Нещо повече, налице е пълно съответствие между показанията на
свидетеля С. в частта относно начина и мястото на реализиране на инцидента, както и
причината за това. В случая, при така установения механизъм е изготвено и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което е
достигнало до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е
осъществило процесното ПТП. С оглед на гореизложеното съдът намира, че
застрахователното събитие е настъпило поради виновното и противоправно поведение
на водача на застрахования при ответника автомобил – Д. Ч., като за да достигне до
този извод от една страна взима предвид показанията на свидетеля С., които безспорно
установяват, че при движение на заден ход, водачът на лек автомобил „Мазда Трибют“
с рег.№ А ... НР не съобразява своето поведение и навлиза в лентата за насрещно
движение, поради което е допуснал съприкосновение с вече намиращия се там друг
автомобил, удряйки го в задна лява част. Нещо повече, така описаното поведение на
водача Ч. напълно съвпада и с отразения в схемата към протокола за ПТП и
уведомлението за щета механизъм на настъпване на процесното ПТП. Следва да се
отбележи, че принципно релевантни за настоящия спор обстоятелства се извличат и от
показанията на свидетеля Ч., който описва подобен механизъм в частта относно
мястото на инициалния контакт между автомобилите. Същевременно съдът намира, че
показанията на св. Ч. не следва да бъдат кредитирани в частта, с която същият посочва,
че не е навлизал в лентата за насрещно движение, а съприкосновението е настъпило в
4
средата на пътното платното, тъй като в тази част показанията му не се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Нещо повече, свидетелят Ч. неколкократно
подчертава, че по другият автомобил не е имало никакви увреждания, което също се
опровергава от анализирания по-горе доказателствен материал. В допълнение към това
следва да се посочи, че свидетелят Ч. е заявил, че процесното ПТП е отразено в
съставения от органите на МВР протокол. Доколкото последният съдържа подпис на
водачите участвали в инцидента, това по мнение на настоящия състав представлява
изразяване на съгласие в отразените в него обстоятелства относно местоположение на
автомобилите и констатираните по тях вреди.
С оглед на гореизложеното по делото се установява, че поведението на водача на
л.а. „Мазда Трибют“ с рег.№ А ... НР несъмнено представлява нарушение на чл.40, ал.2
ЗДвП, предвиждащ, че по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно,
той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, по отношение на
който към момента на настъпване на процесното ПТП е налице застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по който застраховател се явява
ответникът.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение №
27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г.
по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др. / съдът намира, че ответникът не е
опровергал така приетия за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното
ПТП от 18.12.2020г., а той изключва участието на поведението на водача С. в
причиняването на удара. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените
по-горе писмени и гласни доказателства, съдът намира, че процесното ПТП е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
при ответника автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази
презумпция не бе опровергана в настоящото производство, чрез обратно доказване от
ответника на наведените в отговора възражения за паркиране на застрахования при
ищеца автомобил на велосипедна пътека и на отстояние по-малко от три метра от
непрекъснатата разделителна линия между платната за
движение.
Между страните не се спори, че ищецът ЗД „Бул Инс“ АД е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1689,19 лв. в полза на сервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил – л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ ... МТ, за
което свидетелства и представеното платежно нареждане от 23.04.20212 г., както и, че
е сторил ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15, 00
лева.
5
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор
на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика,
постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия
такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение
№ 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т.
д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І ТО).
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди по л.а.
„л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ ... МТ по делото е изготвена автотехническа
експертиза, чието заключение съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй
като достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за възстановяването
на посочения автомобил, както и средните пазарни стойности на същите. Съгласно
заключението всички вреди отразени в описа на застрахователя – ищец, се намират в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП от
18.12.2020г., настъпило в гр. София, като необходимата стойност за възстановяване на
същите, изчислена на база на пазарни цени към датата на ПТП-то, възлиза на 1689,19
лева. В допълнение вещото лице е посочил, че при изчисляване на необходимата
стойност за извършване на ремонта, в частта относно предпазна решетка ляв стоп е
възприел калкулираното в издадената фактура - възстановяване на детайла, а не
подмяната му, както е отразено в описа на застрахователя. Експертът е констатирал
също, че към релевантния момент увреденият автомобил е бил на 2 години, 3 месеца и
28 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – 20.08.2018г., поради
което отремонтирането му е извършено в официален/оторизиран сервиз на марката. В
тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от
алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от
алтернативни доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от
пазара на части, боя, материали и труд. Ето защо, съдът приема, че действителният
размер на причинените вреди възлиза на посочената от вещото лице сума от 1689,19
лева. Представеното с отговора на исковата молба платежно нареждане от дата
08.06.2021г. за сума в размер на 859,59 лева в полза на ищцовото дружество не доказва
факта на извънсъдебно погасяване на част от претендираното в настоящото
производство регресно вземане, доколкото същото не съдържа реквизити,
установяващи по несъмнен начин плащане именно по процесната щета и във връзка с
6
процесния пътен инцидент.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00
лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла
на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя следва да се включи в общия размер на дължимата
от ответника сума.
С оглед гореизложеното искът за главница се явява основателен за пълния
предявен размер от 1704,19 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването
му – 16.05.2023г. до окончателното плащана.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като в негова полза на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде присъдена сумата в общ размер 398,17 лева –
разноски за държавна такса, депозит за експертиза, депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, на основание
чл. 411, ал.1 КЗ сумата 1704,19 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“ №
Е20990011086 за настъпило на 18.12.2020г., в района на гр. Бургас, жк. „Изгрев”, на ул.
„Петко Задгорски” до бл. № 15 застрахователно събитие - ПТП, при което са
причинени вреди на л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № СВ ... МТ, в резултат на
виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника л.а. „Мазда
Трибют“ с рег.№ А ... НР с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно Акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, сумата 398,17 лева, представляваща сторени разноски в производството
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7