№ 29123
гр. София, 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110151316 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молбa на „С. с вх. на СРС № 94962/12.05.2022 г., с която се иска
изменение в частта за разноските, присъдени с Решение № 3916 от 27.04.2022г. по гр.д. №
51316/2021г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 145 състав., в полза на А. И. Б. в
размер на 300 лв. за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство, и в
полза на А. И. И. размер на 300 лв. за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство. Молителят поддържа, че съдът неправилно е присъдил разноски в
заповедното производство, тъй като такива не се дължали, евентуално счита, че същите
следва да бъдат намалени.
Постъпили са отговори с общ входящ номер 213138/11.10.2022 г. от страна на А. Б. –
процесуален представител на длъжника И. Й. Й. в заповедното производство, както и от аде.
Н.. – процесуален представител на длъжника Б. Й. Й. в заповедното производство, с които
молбата по чл. 248 ГПК се оспорва като неоснователна.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето
на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор
за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Също така съдът не е обвързан от искането ако адвокатът е посочил
конкретна сума /Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. по описа
1
на ВКС, IV ГО/.
В случая с подаденото възражение процесуалният представител на длъжника – адв. Б.,
респ. адв. И. е отправил искане до съда за присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство, представяйки договори за правна
помощ и съдействие, съответно в които страните изрично са уговорили, че последната ще
бъде предоставена безплатно от адвоката чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като И. Й. Й. и Б. Й. Й.
са материално затруднени лица.
Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в който
изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и
основанието за това – доверителят е материално затруднено лице, е достатъчно, за да се
приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като изрично доказване, че
лицето, на което е предоставена правната защита е материално затруднено, не е необходимо
– така Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о.,
Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., Определение №
395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о. Нещо повече, по делото не са
представени доказателства, опровергаващи наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
Както се посочи по-горе, размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно
предоставена правна помощ се определя по преценка на съда. Подаването на възражение в
срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство
в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита
на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство
по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д.№ 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално
дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в
размера съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, означава да се приравни по сложност извършването на
това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито
съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител
при прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.
Все пак съдът намира, че попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е
вид адвокатска защита и за нея следва да се дължи заплащане на определено адвокатско
възнаграждение. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата
случаи, то на основание § 1 от ДР на същата възнаграждението следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е
налице образец, утвърден с Нредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр.
15 от 21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е
2
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да
се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът чрез процесуалния си
представител е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй
като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния размер на
следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението, остава
неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за
изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е
обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към заявителя, но
не и към защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение.
Ето защо, при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение,
следващо се в полза на адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на длъжника
И. Й. по заповедното дело, съдът съобрази конкретно извършеното от пълномощника
процесуално действие, изразяващо се в подаване на възражение по образец чл. 414 ГПК,
поради което намира, че то следва да бъде определено в минимален размер от 50 лв.,
установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на
същата. По същия начин следва да се определи и възнаграждението, дължимо на адв. И. за
осъщественото процесуално представителство на длъжника Б. Й. по заповедното дело
Следва да се отбележи, че съображенията в горния смисъл се споделят и в съдебната
практика из цялата страна – Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г.
на СГС, II-А въззивен състав, Определение № 268172 от 07.05.2021 г. по ч. гр. д. №
4751/2021г. на СГС, VI състав, Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
6442/2020 г., IV-A състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на
СГС, II-Д въззивен състав, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. по в. гр. д. № 15394/2019 г. на
СГС, ІV-Г въззивен състав, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г.
по описа на СГС, IV – Е въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д.
№ 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа
на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС,
Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС, Определение № 3262
от 10.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Решение № 2 от 08.01.2021 г.
по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд; Решение № 887 от 16.10.2019
г. по т. д. № 1263/2018 г. на Окръжен съд – Варна; Решение № 74 от 08.02.2019 г. по т. д. №
1369/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора; Определение № 2736 от 03.09.2020 г. по в. ч.
гр. д. № 2253/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1194 от 11.05.2016 г. по
в.ч.гр.д. № 860/2016 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 390 от 10.08.2020 г. по в. ч.
гр. д. № 442/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик; Определение № 260258 от 28.07.2020 г.
по в. ч. т. д. № 2028/2019 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 260214 от 23.07.2020 г.
по в. ч. т. д. № 841/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1734 от 19.09.2019 г. по
в. ч. гр. д. № 1288/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и др.
Независимо от гореизложеното, дори и да бъдат възприети доводите на процесуалния
представител на длъжника, че в случая следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав следва да отбележи,
че в Решения на Съда на ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C
428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара
на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, сочат на общ извод, че
националната юрисдикция (в случая съда) не е задължена да се съобразява с ограниченията,
3
наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт
на адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съда да
определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване
„би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101,
параграф 1 ДФЕС“. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на
СЕС, първи състав, се сочи, че „Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на
конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Или за конкретния
случай съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение
по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора,
достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата
страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за
защита по делото.
При определяне на справедливия размер в случая, при съобразяване на изложеното по-
горе относно липсата на сложност на спора и на легитимните цели, настоящият съдебен
състав намира, че адвокатското възнаграждение за заповедното производство следва да бъде
определено в размер на 50 лв. по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
По изложените съображения, подадената молба следва да бъде уважена частично и
разноските, присъдени на А. Б. и А. И. И., намалени на по 50 лв. за всеки от тях. В
останалата част, относно твърденията, че въобще не са дължими разноски за осъществената
правна защита в заповедното производство – молбата се явява неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 3916 от 27.04.2022 г., постановено по гр. д. № 51316/2021
година по описа на Софийски районен съд, 145 състава, в частта за разноските, с която „С.,
ЕИК ., е осъдена да заплати на А. И. Б., ЕГН ., сумата от 300 лв. – разноски по делото за
безплатно оказана правна помощ по заповедното производство, като:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на А. И. Б., ЕГН ., с адрес в гр. С., разноски,
дължими от „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., от 300 лв. на 50 лв.,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част.
ИЗМЕНЯ Решение № 3916 от 27.04.2022 г., постановено по гр. д. № 51316/2021
година по описа на Софийски районен съд, 145 състава, в частта за разноските, с която „С.,
ЕИК ., е осъдена да заплати на адв. Н.. И., ЕГН **********, сумата от 300 лв. – разноски по
делото за безплатно оказана правна помощ по заповедното производство, като:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на адв. Н.. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
разноски, дължими от „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., от 300 лв. на
50 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Препис от определението да се връчи на „С., на А. И. Б. – процесуален представител на
длъжника И. Й. Й. и на адв. Н.. И. – процесуален представител на длъжника Б. Й. Й..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4