№ 251
гр. С.З., 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20245500900375 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Изложено е в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени
телесни увреждания на А. Л. К. на 30 години.
Посочено е, че на 08.01.2024 г. около 06:45ч. в гр. С.З., по бул. „**“, при
управление на лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № **, водачът Д. Д. Д.,
нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал на пешеходна
пътека пешеходката А. К., като вследствие на инцидента са й причинени
телесни увреждания.
Сочи, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП
№ 1228 ЗМ 10/2024г. по описа на Сектор „ПП“ към ОДМВР гр. С.З., пр.пр. №
264/2024г. по описа на РП гр. С.З., което към настоящия момент не е
приключило с окончателен съдебен акт. Твърди, че причина за настъпване на
процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е
виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача Д. Д.. Заявено е, че в конкретната ситуация за водача на лекия
автомобил са били налице определени, фиксирани в закон задължения за
спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Твърди, че в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на Д. Д. и настъпилите
общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на А. К..
1
Твърди, че за увреждащия лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № **,
управляван от Д. Д. Д., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
з.п. BG/03/123001532033, със срок на валидност, считано от 24.05.2023 г. до
23.05.2024 г. със ЗАД „Б.“. Заявява, че по силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2024г. при едно увредено
лице, какъвто е конкретният случай.
Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.“ и е
представила всички документи, с които разполага, получени от застрахователя
на 20.03.2024 г. По случая е заведена претенция с № 825, по която
застрахователят не е заплатил обезщетение. Сочи, че в случая за ищцата е
налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда и за
ангажиране отговорността на ЗАД „Б.“ за причинените й неимуществени и
имуществени вреди.
Посочено е, че в резултат на процесното ПТП пострадалата А. Л.
Божкова е получила следните травматични увреждания: Счупване на пубиса
(срамна кост), закрито; контузия на раменния пояс и мишница; множество
травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др.
Изложено е, че непосредствено след инцидента на 08.01.2024г.
пострадалата е транспортирана и приета за лечение в У.** гр. С.З., с
оплаквания от болки в дясно рамо, ограничени движения, болезненост в дясна
ТБС. Извършени са й клинични прегледи, консултация със специалист,
направени са й образно-диагностични изследвания. От извършените
изследвания е установена фрактура на долния клон на пубисната кост в дясно.
Назначена е извършване на операция. На 09.01.2024 г. е извършено
оперативно лечение, видно от оперативен протокол № 22 е направено закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация, направена репозиция. На
11.01.2024 г. пострадалата е изписана с дадени препоръки да спазва леглови
режим за 2 месеца, да продължи НМХ.
2
На 11.01.2024 г. пострадалата постъпва за продължаване на лечението в
„Отделение по физикална и рехабилитационна медицина“ в У.**. Проведени
са назначените рехабилитационни мероприятия. На 29.01.2024 г. А. е
изписана.
На 11.03.2024 г. ищцата отново постъпва в „Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина“ в У.**. Оплаква се от болки в лумбо-сакралния
дял и в двете тазобедрени стави, невъзможна самостоятелна походка.
Назначена е медикаментозна терапия. Проведени са назначените
рехабилитационни мероприятия. На 18.03.2024 г. пострадалата е изписана.
Твърди, че вследствие на травмите, получени от процесното ПТП,
пострадалата А. търпи болки и страдания, не се чувства добре нито
физически, нито психически и емоционално. Дълго време след инцидента
ищцата е имала нужда от чужда помощ от близките й, не е можела да се
придвижва самостоятелно продължителен период от време, като се е налагало
да спазва леглови режим, след което да се придвижва с помощни средства.
Сочи, че възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания
продължава и към настоящия момент. Поради невъзможността да се обслужва
сама и нуждата близките й да й помагат, е чувствала срам и безпокойство, че е
в тяхна тежест. Сега изпитва цялостен дискомфорт, вследствие на получените
травми в областта на таза, защото продължава да има болки и към настоящия
момент, лечението й не е приключило.
Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес и страх, който в
съвкупност с получените от нея физически травми се отразява изключително
негативно на здравословното и емоционалното й състояние. Дълго време е
била напрегната, с нарушения на съня, стресирана от претърпения инцидент,
не е била в състояние да се натоварва нито психически, нито физически.
Налице е било страх от автомобили, страх да пресича улици, страх да излиза
сама. Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес при процесния пътен
инцидент, както и при лечението, който ще остане за цял живот в нейното
съзнание.
Заявява, че с оглед на изложеното, за причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалата, следва да бъде компенсирана. Сочи, че паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
3
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания.
Твърди, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на
водача на увреждащия автомобил Д. Д. Д., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото ЗАД „Б.“. Изложено е, че съгласно чл. 432 от
КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания,
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради
което за ищцата е налице правен интерес да искат от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените й имуществени и
неимуществени вреди. Посочва, че предявеният иск е съобразен от една
страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с
лимита на отговорност на застрахователната компания по застраховка
„Гражданска отговорност“ за 2024 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Направено е искане да се осъди ответника ЗАД „Б.“ да заплати на А. Л.
К. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 130 000 лв., за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП.
Претендира законната лихва върху всяка една от сумите, считано от
15.01.2024 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с. чл.430,
ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да
се счита настоящата молба за списък на разноски.
В съдебно заседание от 17.07.2025 г. съдът е допуснал увеличение на
предявения иск, който да се счита предявен за сумата от 90 000 лв.
частичен иск от 130 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законна лихва от
15.01.2024г.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявените искове
4
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частичен
размер на 26 000 лв. от сума в размер на 130 000 лв. в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.01.2024 г., за присъждане
на законна лихва върху сумата, считано от 15.01.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и за заплащане на извършените по делото
разноски.
Прави възражение за местна подсъдност по настоящият спор. Посочва,
че съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Отбелязва,
че съгласно извлечение от електронната страница на търговския регистър
седалището и адреса на управление на ЗАД „Б.”, ответник в производството, е
гр. С.**, като в тази връзка намира, че следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според който искове срещу юридически
лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление
или седалище, поради което предявените искове не са подсъдни на Окръжен
съд С.З..
Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, тъй
като същата не отговаря на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Прави възражение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на
настоящото производство. Сочи, че от представеният с исковата молба
Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица
се установява, че към настоящият момент е налице преюдициално наказателно
производство. Излага аргументи, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
1 от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да
спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се
противопоставили на спирането. Счита, че поради това, наличието на
обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско,
административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след
обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по
обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 -чл. 298, чл.300, чл.302 от
ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването
на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Посочва,
че спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални
предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка
5
инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и
допустимостта на съдебното решение. Сочи, че нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и
обстоятелства, каквито представляват установените с решението или
присъдата по обуславящото дело. Счита, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК следва да бъде спряно настоящото съдебно производство до влизане в
сила на присъда по преюдициалното наказателно производство.
Посочва, че за установяване на престъпни обстоятелства е представен
Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица
от 08.01.2024 г., в който е удостоверено и начало на разследване. Счита, че
следва да се има предвид, че от същият официален документ не се установяват
обстоятелствата причините за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, поради което не се установяват обстоятелствата около деликта.
Заявява, че посочените в този документ престъпни обстоятелства обуславят
пряко решението по образуваното дело, понеже покриват елементите на
пораждащия отговорността на застрахования фактически състав и съответно
обуславят отговорността на застрахователя. Отбелязва, че само въз основа на
тях сезираният граждански съд не може правилно да реши въпроса дали е
осъществено престъпление, респективно покрит от застрахователя риск,
понеже разследването им е в компетентност на наказателните органи, които
ще се произнесат с присъда или с прекратяване на наказателното
производство. Сочи, че когато фактическият състав, обуславящ отговорността
на ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление,
установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от
изхода по наказателното разследване (Решение по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о.,
ГК на ВКС). Посочва, че това е така, защото извършеното престъпление
поначало се установява с присъда на наказателния съд, и то по реда на НПК.
Заявява, че влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна
за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от
деянието - чл. 300 ГПК. Следователно, поначало в гражданския процес не
може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление, а това е в
компетентността на съответния наказателен съд. Посочва, че този факт може
да се установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде
установено престъплението по наказателнопроцесуален път и е осуетено
постановяване на съответна присъда, което не е налице в настоящия случай.
6
По тези съображения счита, че наказателното производство с предмет -
установяване на извършено престъпно деяние, от което са настъпили
твърдяните неимуществени вреди, преди неговото окончателно приключване,
е пречка за упражняване на правото на иск, поради което производството по
делото следва да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до
приключване на разследването на транспортното престъпление.
Посочва, че по принципния въпрос - дали в случай като настоящия
гражданският съд следва да изчака приключването на наказателното
производство, е налице произнасяне в мотивите на ТР № 5/05.04.2006 г. на
ВКС по т.д.№ 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК, т.2, съгласно които до приключване
на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите
от деликта следва да се спре съгласно чл.182 б. Д ГПК /отм./ - норма,
идентична с тази на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Сочи, че ако наказателното
производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда,
гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда, споразумение или налагане на административно
наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд,
разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане.
Заявява, че това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за
обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава - в
този смисъл Определение № 485 от 16.07.2019 г. по ч.т.д. № 766/2019 г. на
Върховен касационен съд, II т. о. Също така, моли да се има предвид, че в
настоящият случай се твърди от страна на ищцата, че при процесното
пътнотранспортно произшествие на същата е причинена средна телесна
повреда, което обективира задължително образуване на досъдебно
производство. В случай, че не е образувано досъдебно наказателно
производство и е взето само административно отношение спрямо виновен
водач, намира, че следва да се приеме, че в следствие на процесното
пътнотранспортно произшествие на ищцата е причинена лека телесна
повреда.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира
отговорност на ответника. Сочи, че в исковата молба се съдържат твърдения,
че пътнотранспортното произшествие, в следствие на което търпи вреди
ищцата, е настъпило на 08.01.2024 г., като в подкрепа на това твърдение се
7
представя Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва
представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, тъй като същият е изготвен от лице, за което няма данни да е извършвал
оглед на произшествието, както и въз основа на какви документи е издаден
този протокол, поради което е неотносим в настоящото производство. Твърди,
че в този протокол не се съдържат и никакви данни къде е настъпило
процесното пътнотранспортно произшествие, както и обстоятелства и
причини за него, поради което оспорва същият по отношение на
съдържанието му. Също така сочи, че от исковата молба и представеното към
нея писмено доказателство не може да се установи къде е станало
пътнотранспортното произшествие, при какви обстоятелства е станало, както
и механизмът му, поради което не може да се установи по безспорен начин
настъпването на уврежданията. Намира, че от това писмено доказателство не
се установяват обстоятелствата и причините на пътнотранспортното
произшествие, както и вината на участвалите в същото лица, поради което
оспорва представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица по отношение на съдържанието му.
Заявява, че видно от констативния протокол е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което обаче не се установява как и по
какъв начин е настъпило събитието, в коя част на автомобила е настъпил
евентуален удар с пешеходеца, при какви обстоятелства, както и по вина на
кого от участниците в произшествието е настъпило същото.
На следващо място, оспорва механизмът на пътнотранспортно
произшествие. Заявява, че както е посочено от представеното с исковата
молба писмено доказателство не може да се установи механизмът на
пътнотранспортното произшествие, който съществено се различава от
фактическите твърдения в исковата молба.
Оспорва наличието и на виновно и противоправно поведение на
твърдения в исковата молба водач Д. Д. Д., тъй като с исковата молба не се
представят доказателства за виновно и противоправно негово поведение.
Твърди, че от представения Констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие не е видно настъпване на удар между лек автомобил „Опел“ с
peг. № ** и пешеходец, като счита, че в настоящия случай виновна за
8
настъпването му е пешеходката, която е ищец в настоящото производство.
Оспорва също така твърденията, съдържащи се в исковата молба, че
процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на пешеходна
пътека.
Оспорва също така твърденията, че ищцата е блъсната от процесният
лек автомобил, като сочи, че в тази насока не се представят абсолютно
никакви доказателства. Заявява, че съгласно фактическите твърдения,
съдържащи се в исковата молба, не е настъпил удар между процесният
автомобил и ищцата, поради което оспорва исковата претенция изцяло.
Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и
причинно - следствената връзка между деликта и претърпените
неимуществени вреди, тъй като с исковата молба не са представени
доказателства в тази насока. Оспорва вида и характера на претърпените при
пътнотранспортното произшествие увреждания. Счита също така, че при
ищцата преди пътнотранспортно произшествие са били налице здравословни
проблеми, вследствие на които е и болковия синдром.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Счита,
че от представените с исковата молба писмени доказателства не се
установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на пътното
платно, като ищцата е могла да предотврати същото, като не е предприела
пресичане на указано за целта място, поради което с поведението си е
допринесла за вредоносния резултат. Също така твърди, че ищцата е излязла
внезапно на пътното платно, като не се е съобразила с обстоятелството, че
автомобилът е бил с работещ двигател и е бил в момент на предприемане на
маневра. Счита, че при пътнотранспортното произшествие ищцата не е
съобразила задълженията си по чл. 5, ал. 1, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1, чл.
114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП - внезапно е пресякла пътното платно за движение, не е
ползвала тротоара, не е съобразила движението и сигналите на
приближаващото моторно превозно средство и ограничената видимост. Счита,
че ищцата като пешеходец следва да се съобразява с правилата за безопасност
и отчитайки конкретната пътна обстановка да взима мерки за собствената си
безопасност, което не е извършено от нейна страна, поради което е налице
съпричиняване на вредоносният резултат от нейна страна.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
9
причинени неимуществени вреди, тъй като същото не е съобразено с критерия
за „справедливост”. Сочи, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст. Посочва, че при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, като за тези обстоятелства не се
съдържат доказателства.
Счита, че е налице независимо съизвършителство и съвина между
водача на лек автомобил „Опел“ с peг. № ** и пешеходката А. Л. К.. Счита, че
вина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие има и
ищцата, тъй като не е съобразила задълженията си по чл. 5, ал. 1, чл. 108, ал. 1,
чл. 113, ал. 1, т. 1, чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП - внезапно е пресякла пътното
платното за движение, не е ползвала тротоара, не е съобразила движението и
сигналите на приближаващото моторно превозно средство и ограничената
видимост. Счита, че ищцата като пешеходец следва да се съобразява с
правилата за безопасност и отчитайки конкретната пътна обстановка да взима
мерки за собствената си безопасност, което не е извършено от нейна страна,
поради което иска следва да се отхвърли, съответно при условия на
евентуалност да се намали обезщетението за претърпени вреди, като се вземе
предвид възражението в тази насока.
Оспорва също така и исковата претенция за присъждане на законна
лихва от посочената в исковата молба дата, като счита, че следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 497 от Кодекс за застраховането. Също така
счита, че исковата претенция следва да бъде оставена без движение, като се
укаже на ищцата да уточни нейният размер, както и периода, за който я
предявява, тъй като същата представлява мораторна лихва.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като също така счита, че не са налице основания за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
10
Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените от
А. Л. К. искове срещу ЗЕАД „Б.” за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в частичен размер на 26 000 лв. от сума в размер на 130
000 лв. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
08.01.2024 г., за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
15.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на
извършените по делото разноски, като недоказани и неоснователни.
Моли, да се присъдят в полза на ЗЕАД „Б.” юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция в
размер на 450 (четиристотин и петдесет лв.) лв., както и сторените разноски в
настоящото производство, за които ще представи списък съгласно чл. 80 от
ГПК.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
изразява и моли да се вземе предвид следното становище :
По отношение възраженията за местна подсъдност на спора
Не се противопоставя делото да се гледа от СГС.
По отношение исканията за спиране на производството по т.4 и т.5 от
ГПК е изложено следното:
Намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.229, ал.1 т.4 от
ГПК за спиране на производството, защото в същия или в друг съд не се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване
на спора. Заявява, че по делото има категорични данни, че няма образувано
наказателно дело, разглеждащо се от съд. Сочи, че съгласно Определение №
18 от 8.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 693/2012 г., IV г. о., ГК - гражданският
съд спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК само при
висящо наказателно преследване в съдебна фаза, за каквото не са представени
доказателства, нито се твърди, че срещу ответника е внесен обвинителен акт.
В този смисъл посочва и Определение № 616/21.07.14г. по ч. т.д. №
1732/2014г., I т.о. ВКС.
Заявява, че съгласно съдебната практика на ВКС - определение №
566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО; определение № 7165/2013 г. на
IV ГО; определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО;
определение № 60274/21.07.2021 год. по ч.т.д. № 836 по описа за 2021 г., I ТО
и др./ еднозначно приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на
11
иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза,
какъвто не е настоящият случай или в досъдебната такава, когато деецът и
извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени
твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която
престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от
гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Посочва, че към момента няма
доказателства посоченото ДП да се води срещу конкретно лице, за конкретни
нарушения и които да са от значение за правилно решаване на настоящото
дело. Отбелязва, че за да се установи дали са налице предпоставките на чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът трябва да разгледа делото - освен да администрира
исковата молба и да се извърши двойната размяна на книжа, следва да се
съберат доказателства по гражданското дело, да се установи идентичност
относно и лице и нарушения по воденото досъдебно производство и едва след
изпълнение на всичко това, когато при разглеждането на гражданското дело се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяване на които зависи изходът
на гражданския спор, при наличие на всички предпоставки да спре
производството. Твърди, че спирането преди тези действия е преждевременно
и необосновано.
По отношение основателността на иска:
Поддържа искането в ИМ ответникът да представи застрахователната
полица на увреждащия л.а.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Счита, че неоснователно ответникът оспорва вината и противоправното
поведение на водача на л.а., както и самия КППТП.
Заявява, че доколкото Констативният протокол за ПТП с пострадали
лица е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието,
същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които
са релв.нтни за механизма на ПТП - датата на настъпване на ПТП-то,
участниците в него, мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобилите. Предвид и факта, че съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, счита, че
не е в тежест на ищеца да доказва обстоятелства от механизма, който не е част
12
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
По отношение вината и противоправността на деянието, приложено
представя и моли да се приеме Протокол за оглед на местопроизшествието.
Заявява, че ще се ползва от КППТП.
Оспорва твърдението за независимо съизвършителство.
Намира за неоснователни възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Счита, че е неоснователно оспорването на интензитета и проявленията
при ищцата, които са настъпили следствие получените от нея травми при
процесното ПТП. Отбелязва, че с исковата молба са представени медицински
документи, установяващи причинените й травми вследствие ПТП, както и са
направени доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по
делото на СМЕ, с поставени въпроси.
Според ищцата, претендираният размер на обезщетение за причинените
на ищеца неимуществени вреди не е прекомерно завишен. Намира, че същият
е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
травматичните увреждания на ищцата вследствие процесното ПТП, а от друга
страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за
2023 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
По отношение претенцията за лихви за забава, се посочва, че при деликт
лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази
връзка счита, че следва да се има предвид, че задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното
събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Заявява, че приложимата
правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на
застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Твърди, че тъй като за делинквента е установено задължение
да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, което не се оспорва от ответника, то за
застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от
7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 15.01.2024 г.
Счита, че най - късният момент, от който възниква задължение за лихви
е 20.03.2024 г., за която дата са представени доказателства /обратна разписка/,
13
че от ищцата е постъпило уведомление до застрахователя.
Прави възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника
разноски.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор на
допълнителна искова молба, с който поддържа оспорванията от отговора на
исковата молба по предявените от А. Л. К. искове срещу ЗЕАД „Б.” за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частичен
размер на 26 000 лв. от сума в размер на 130 000 лв. в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.01.2024 г., за присъждане
на законна лихва върху сумата, считано от 15.01.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и за заплащане на извършените по делото
разноски.
Поддържа абсолютно всички оспорвания, съдържащи се в представения
отговор на исковата молба.
Поддържа абсолютно всички възражения относно механизма на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, вида и характера
на уврежданията във връзка с ПТП - то, както и причинно - следствената
връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди.
Поддържа и възраженията за съпричиняване от страна на А. Л. К., като
оспорва твърденията на ищцата, съдържащи се в допълнителната искова
молба, като също така поддържа възраженията си и по отношение на исковата
претенция за заплащане на неимуществени вреди относно критерия за
„справедливост”.
Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените от
А. Л. К. искове срещу ЗЕАД „Б.” за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в частичен размер на 26 000 лв. от сума в размер на 130
000 лв. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
08.01.2024 г., за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
15.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на
извършените по делото разноски като неоснователни и недоказани.
Моли, да се присъди в полза на ЗЕАД „Б.” юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция в
размер на 300 (триста лв.) лв., както и сторените разноски в настоящото
14
производство, за които ще представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 08.01.2024 г. в гр. С.З., по бул. „**“, при
управление на лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № **, водачът Д. Д. Д.,
нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал пешеходката А.
К., като вследствие на инцидента са й причинени телесни увреждания.
Не е спорно, че за лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № **, управляван
от Д. Д. Д., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п.
BG/03/123001532033, със срок на валидност, считано от 24.05.2023 г. до
23.05.2024 г. със ЗЕАД „Б.“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата А. К. е предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗЕАД „Б.“ ЕАД и е
представила всички документи, с които разполага, получени от застрахователя
на 20.03.2024 г. По случая е заведена претенция с № 825, по която
застрахователят не е заплатил обезщетение.
Видно от приложеното НОХД № 192/2025 г. по описа на Районен съд –
С.З., със споразумение от 07.05.2025 г., подсъдимият Д. Д. Д. СЕ ПРИЗНАВА
за виновен, в това, че на 08.01.2024год. в град С.З., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил – „Опел Зафира“ с peг. № ** по бул. „** „ в
посока север - юг, на маркирана пешеходна пътека, намираща се в град С.З. и
разположена на кръстовището между бул. „ **“ и ул. „**“, нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, а именно - чл. 119, ал.1 от ЗДвП/ Закона за движение по пътищата/ - „
При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като
не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека в посока изток - запад
пешеходка А. Л. К., вследствие на което с предната част на автомобила ударил
А. Л. К. в дясната странична част на тялото й, с което по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния десен
клон на срамната кост, причинило трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник за срок по дълъг от тридесет дни – престъпление по чл.
15
343, ал.3, б.“а“ вр. с ал.1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
При процесното ПТП на 08.01.2024 г. ищцата А. Л. К. е получила
следните травматични увреждания: счупване на долния клон на дясната
срамна тазова кост – закрито; контузия в горно външната част на дясно бедро
с образувал се подкожен хематом и контузия на дясната раменна става и
дясната мишница.
Счупването на долния клон на дясната срамна кост на таза е болезнена
травма, която при консервативно лечение със спазване на леглови режим,
около 2 месеца и последваща рехабилитация на движенията на най-близката
става - дясната тазобедрена става е с период на възстановяване около 3 - 4
месеца. Тази травма покрива медикобиологичната характеристика на средна
телесна увреда.
Контузията по горно външната част на дясно бедро, която е била
съчетана с излИ.ето на подкожен кръвоизлив/хематом/, който в последствие е
претърпял развитие-разрастване на фиброзна тъкан е болезнена травма, която
също допринася за куцаща походка, затруднено лежане на дясната страна,
лекувана консервативно е с период на възстановяване - 20-30 дни. Тази травма
покрива медикобиологичната характеристика на лека телесна увреда. Тя е
предизвикала дискомфорт и ограничаване на активността на дясната ТБС. На
по-късен етап е установено от ортопед, че този хематом не се е разнесъл, не се
е резорбирал от околните меки тъкани, а се е преобразувал в разраснала се
фиброзна тъкан.
Контузията на дясната раменна става и дясната мишница без
травматични лезии на костните структури, която е лекувана със спазване на
покой и аналгетична терапия е с период на възстановяване около 15-20 дни.
Тази травма покрива медикобиологичната характеристика на лека телесна
увреда. Тя се характеризира с болка при някои движения или активности на
някои мускули от раменницата и предизвиква дискомфорт на травмирания
индивид.
След случилото се ПТП на 08.01.2024 г. ищцата е откарана с линейка в
Спешен център при У.**. Проведени са множество изследвания, консултации
и са установени травматичните поражения. Хоспитализирана е за активно
16
лечение в КОТ на същата болница. Там на следващия ден под
инфилтрационна анестезия е направено закрито наместване на фрактурата без
вътрешна фиксация. Последвал е период на леглови режим и на 11.01.2024 г. е
дехоспитализирана. Още същият ден е приета в ОФРМ за провеждане на
рехабилитационна програма включваща механотерапия, обучение за
прохождане с помощни средства, раздвижване на най-близката става до
тазовата фрактура, електрофизиотерапия и т.н. На 29.01.2024 г. е изписана от
същото отделение. Последвал е период на движение с помощни средства в
домашни условия. На 11.03.2024 г. отново е приета в същото ОФРМ. Отново е
проведена рехабилитация и при установено подобрение по отношение на
болевия синдром и двигателната активност, увеличения обем на движение,
увеличената мускулна сила, подобрената походка по равно и по стълби без
помощни средства е изписана на 18.03.2024г. На по-късен етап ищцата е
прегледана от ортопед специално по повод на фиброзиралия подкожен
хематом в горно външната част на дясно бедро. Обсъждан е варианта за
оперативното му премахване, но това решение е отхвърлено по повод на липса
на болкова симптоматика, а наличие само на козметичен дефект.
За периода на лечение-болнично и домашно е представила болнични
листи:БЛ №Е20233510467от 08.01.2024 г. до 10.02.2024 г. за 34 дни -БЛ
№Е2023 1926072 от 11.02.2024 г. до 11.03.2024 г. за 30 дни -БЛ
№Е20233511377 от 11.03.2024 г. до 29.03.2024 г. за 19 дни -БЛ
№Е20241360240 от 30.03.2024 г. до 28.04.2024 г. за 30 дни. От представените
листи за временна нетрудоспособност е видно, че ищцата е ползвала 113 дни
за лечение.
Последвал е дълъг период /10 месечен/ с по-леки оплаквания от
преживяната фрактура. С нов амбулаторен лист от м. януари 2025 г. от преглед
при ортопед ищцата е представила явили се оплаквания от болки и болезнени
движения в дясната ингвинална област и горна част на бедро. Най-вероятно се
касае за реакция с болка на студения зимен сезон. Това е характерно за
първите 2-3 зимни периода след прекарана фрактура.
При осъществения личен преглед на 24.06.2025 г., вещото лице е
установило следното: леко ограничение на движенията в ДТБС: флексия 110гр
/норма 130гр/ - невъзможност за пълно клякане; екстензия - пълна; абдукция -
20гр/норма 25-30гр/; аддукция 10 гр/норма 15гр/; външна ротация 20гр/норма
17
30гр/; вътрешна ротация 10гр/норма 15гр/.Направената й описана по-горе
ъглометрия показва, че движенията са ограничени, което обосновава
ограничено функциониране на ДТБС, леко куцащата походка. При разговора с
ищцата се установява, че при ходене и стоене права повече от 1,5 часа
куцането се засилва, умората се увеличава. При студено време болките в
областта на фрактурата и дясното бедро се засилват. Също съобщила, че
дясната й ръка е чувствително по-слаба и не може да вдига с нея повече от 5
кг. На дясното бедро, по външната повърхност, под трохантерната област се
палпира организиран хематом с меко еластична консистенция, но с плътност
по-голяма от мастната тъкан с размери 12/8см., като при по-груба палпация
той е леко болезнен.
От заключението на съдебно – психологичната експертиза се
установява следното:
По време на преживения пътен инцидент на 08.01.2024г., осв. А. Л. К., е
била в състояние на ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ/ F 43.0/ .
Към момента на освидетелстването; същата не е достигнала
преморбидното си ниво на функциониране и психически баланс и равновесие.
Налице е изразена астения; психомоторна забавеност; персистиращи
физически болки и невротични преживявания с характеристика на панически
кризи - ПА. Развила е избягващо защитно поведение. Намалено е
самочувствието й, както и понижени са самооценката и нормалното
усещането за собствена значимост като съпруга и майка. Физическите
неблагополучия и психическият дискомфорт са се отразили негативно на
битовото, социалното и личностово функциониране на младата жена.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д.А.К., който е съпруг на ищцата посочва, че разбрал за
инцидента от колежка на жена си. Отишъл веднага до мястото на
произшествието - жена му била в безсъзнание в линейката, но след като чула
гласа на мъжа си се събудила. Обяснила, че я блъснала кола и имала болки.
Приели я в болницата и лекарите съобщили, че имала травма на десния крак и
счупване на таза. При престоя си в болницата А. се оплаквала от болки в крака
и дясното рамо. Била там от януари до февруари. Правила два пъти
рехабилитация. След изписването А. била на легло около един месец и
изпитвала болки в ръката и крака и свидетелят и свекървата й помагали за
18
храната, за подлогата и др. Ищцата била в болнични 4 месеца и още не се е
върнала на работа, защото все още изпитва болки. Преди катастрофата
работила в „К.“ - пакетаж, което изисквало да стои дълго време права. Към
настоящия момент пострадалата все още не можела да работи, да вдига тежко,
да върви както преди, имала хематом в десния крак и изпитвала болки и
затруднения при ходене. През месец май, А. била на преглед при д-р Р. - той
изписал лекарства и обяснил, че ако хематомът порасне, тогава ще се наложи
операция. Ищцата извършила две рехабилитации – една в болницата и втора -
през месец март, след които имало подобрение, но кракът си останал надут.
Свидетелят и А. имали 2 деца - на 11 и 8 години, за които след инцидента се
грижил той и баба им.
Свидетелката М.Д.А., която е свекърва на ищцата посочва, че разбрала
oт другата си снаха, че А. е претърпяла инцидент на пешеходна пътека.
Видяла пострадалата в бърза помощ, която едвам си движела главата и не
говорила. Лекарите казали, че има счупен таз. Свидетелката и синът й
придружили А. и помогнали да я прехвърлят от носилката в болничното
легло. В края на месеца я изписали и я прехвърлили в Отделение за
рехабилитация и физиотерапия. След изписването я закарали до вкъщи с
инвалидна количка. У дома А. имала нужда от интензивна чужда помощ около
2 седмици била неподвижна, после започнала да се изправя и март месец
ходила на рехабилитация. Свидетелката й помагала за готвенето, за другите
битови нужди и за гледането на децата. Сега ходила и се обслужвала, но имала
хематом на крака и изпитвала болки при натоварване, при продължително
стоене права и ако ходила дълго време. Според лекарите хематомът трябвало
да достигне определена големина и твърдост, за да се оперира, затова засега
го следели чрез периодични прегледи. Преди инцидента ищцата работила в
„К.“ в пакетажа, но сега не можела да се справя с натоварването там. Четири
месеца била в болнични и след разговор с работодателя я освободили от
работа. Инцидентът се отразил сериозно и на психиката на А. - искали да я
извеждат с инвалидна количка, но тя отказвала, тъй като била в депресия и
имала чувство, че никога няма да проходи отново. Преди ПТП ищцата е
нямала здравословни и психически проблеми - работила, грижила се за децата
си, но сега имала нужда от помощ за тях и вече не работила. Към момента
продължавала да накуцва й при натоварване имала нужда да седне и да си
почине.
19
Свидетелят И. А. С. посочва, че познава А. от работа, заедно работили в
„К.“ ЕООД. Бил свидетел на ПТП през м. януари 2024г., което се случило в кв.
„**“ на ул. „**“. Свидетелят пътувал от юг на север по улицата с кола и на
около 100 метра пред него видял А. да пресича от дясно на ляво на
пешеходната пътека, когато стигнала отсрещното платно една кола, която се
движела в дясната лента на отсрещното платно намалила и спряла, А.
тръгнала да пресича, обаче в същия момент в лявата лента колата, която се
приближавала изобщо не намалила и я ударила. А. паднала, пързулнала се и
отишла почти до тротоара. Свидетелят веднага отбил в ляво, пресякъл
насрещното платно, спрял възможно най-бързо, изтичал с жена си до А. и се
обадил на тел.112. Като се приближили, А. казала, че много я боли крака,
валяло дъжд и жена му извадила един чадър, за да не се мокри и я
успокоявали. Пътят, където станало произшествието е с две ленти в едната
посока и две ленти в другата посока, във всички ленти имало пешеходна
пътека и остров. Според свидетеля, А. вървяла нормално и пресичала по
пешеходната пътека. Имало включено улично осветление около 7 сутринта, не
я видял да спира внезапно, като пресича пешеходната пътека.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – 08.01.2024 г., за л. а.
„Опел Зафира“ с peг. № ** е налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗЕАД „Б.“ ЕАД,
със з.п. BG/03/123001532033, със срок на валидност, считано от 24.05.2023 г.
до 23.05.2024 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
20
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на изискването на чл. 380 от КЗ, пострадалата е предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗЕАД „Б.“ ЕАД и е
представила всички документи, с които разполага, получени от застрахователя
на 20.03.2024 г. По случая е заведена претенция с № 825, по която
застрахователят не е заплатил обезщетение.
Поради това съдът намира, че предявеният иск за неимуществени
вреди е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установява, че телесните повреди на А. Л. К. се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на л. а. „Опел Зафира“ с peг. № **, което е
установено със споразумение от 07.05.2025 г. по НОХД № 192/2025 г. по описа
на Районен съд – С.З.. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради това съдът приема, че в настоящия случай деянието на водача на
л. а. „Опел Зафира“ с peг. № ** осъществява всички признаци /обективни и
субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя ЗЕАД „Б.“ ЕАД по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
21
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Видно заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищцата е получила следните травми: счупване на долния
клон на дясната срамна тазова кост – закрито; контузия в горно външната част
на дясно бедро с образувал се подкожен хематом и контузия на дясната
раменна става и дясната мишница. Счупването на долния клон на дясната
срамна кост на таза е болезнена травма, която при консервативно лечение със
спазване на леглови режим,около 2 месеца и последваща рехабилитация на
движенията на най-близката става - дясната тазобедрена става е с период на
възстановяване около 3-4 месеца. Тази травма покрива медикобиологичната
характеристика на средна телесна увреда. Контузията по горно външната част
на дясно бедро, която е била съчетана с излИ.ето на подкожен
кръвоизлив/хематом/, който в последствие е претърпял развитие-разрастване
на фиброзна тъкан е болезнена травма, която също допринася за куцаща
походка, затруднено лежане на дясната страна, лекувана консервативно е с
период на възстановяване - 20-30 дни. Към настоящия момент при ищцата е
налице леко ограничение на движенията в ДТБС: флексия 110гр /норма
130гр/-невъзможност за пълно клякане; екстензия-пълна; абдукция -
20гр/норма 25-30гр/; аддукция 10 гр/норма 15гр/; външна ротация 20гр/норма
30гр/; вътрешна ротация 10гр/норма 15гр/. Движенията са ограничени, което
обосновава ограничено функциониране на ДТБС и леко куцащата походка. На
дясното бедро, по външната повърхност, под трохантерната област се палпира
организиран хематом с меко еластична консистенция, но с плътност по-
голяма от мастната тъкан с размери 12/8см., като при по-груба палпация той е
леко болезнен. Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание,
големият хематом, който се наблюдава в горна част на дясното бедро, където е
бил фактически удара, няма да се разнесе и ще остане така, като до някаква
22
степен ще оказва влияние на външните тазобедрени мускули и на тяхното
свободно функциониране, т.е. ищцата ще изпитва лека болка при клякане, при
разтваряне на крака на страни. Във връзка с оплакванията на ищцата за
наличие на болки при интимен контакт, вещото лице заявява, че е напълно
възможно да има болки при абдукция, т.е. при отвеждането на бедрото на
страни, тъй като при норма 30 градуса, при ищцата е 20 градуса, т.е. тя е по-
ограничена и поради това изпитва болка в тазобедрената става при интимен
контакт.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният и
възстановителен период на ищцата е бил продължителен, изпитвала е силни
болки, не е можела да се обслужва сама, не е можела да полага грижи за
домакинството и децата си, загубила е работата си. Неминуемо вследствие на
ПТП, ищцата е преживяла и силен емоционален стрес, което се установява и
от заключението на съдебно – психологическата експертиза.
С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените
травми при процесното ПТП, ищцата е претърпяла значителни болки и
страдания, което е довело до ограничения от личен, битов, трудов и социален
характер. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, младата и
работоспособна възраст на ищцата – 30 години, към момента на ПТП, както и
факта, че към момента не е налице пълно възстановяване, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би
била сумата от 70 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
23
Ответното дружество излага твърдения, че ищцата е допринесла за
настъпване на травматичните уреждания, като е нарушила разпоредбите на
чл. 5, ал. 1, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1, чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не
установява, че пострадалата е нарушила, която и да е от горепосочените
разпоредби на ЗДвП. Поради това съдът намира възраженията за
съпричиняване за неоснователни.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
По делото е представено доказателство, че ищцата е предявила
застрахователната си претенция на 20.03.2024 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби, при липса на други данни приема, че
началния период на претендираната законна лихва е 20.03.2024 г., датата, на
която застрахователя е уведомен за настъпване на застрахователното събитие
и от този момент до окончателното плащане следва да се начислява лихва за
забава, като за периода от 15.01.2024 г. до 19.03.2024 г., искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗЕАД „Б.“ ЕАД следва да
заплати на А. Л. К. обезщетение в размер на 70 000 лв., частичен иск от 130
000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП
настъпило на 08.01.2024 г. ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от
24
70 000 лв. до претендирания размер от 90 000 лв. и искът за законна лихва
за периода от 15.01.2024 г. до 19.03.2024 г. като неоснователни.
По отговорността за разноски:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищцата чрез адв. П. К.. В хода на производството е представен договор за
правна защита и съдействие сключен с ищцата, в който е обективирано
договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС са задължителни за българските съдилища,
претендираното от адв. К. адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено от съда по посочените по - горе критерии.
В конкретния случай предметът на делото са пряк иск на пострадали
лице към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на
автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при
ПТП. Направено е възражение на ответника за съпричиняване и
доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към
приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които по правило и по своя
характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. В
производството са изслушани две експертизи и показанията на трима
свидетели, проведени са две съдебни заседания, като от страна адв. К. са
представени и подробни писмени бележки. Поради това съдът намира, че с
оглед фактическа и правна сложност на делото, следва да е определи
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ищцата А. Л. К. в размер на 9 420 лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото ЗЕАД „Б.“ ЕАД следва да заплати на адв. К.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ищцата в размер на 7 326, 66 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответното дружество претендира юрисконсултско възнаграждение,
25
което съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, определя в размер на 200 лв.
С оглед изхода на делото А. Л. К. следва да заплати на ЗЕАД „Б.“ ЕАД
направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 44, 44 лв. съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на
670 лв. и възнаграждение за изготвяне на съдебно – психологична експертиза
в размер на 620 лв. или в общ размер на 1 290 лв.
С оглед изхода на делото ЗЕАД „Б.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 2 800 лв. и сумата от 1 033, 33
лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД “Б.“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С.** да заплати на А. Л. К. с ЕГН **********, с адрес: обл.
С.З., с. З. обезщетение в размер на 70 000 лв., частичен иск от 130 000 лв., за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило
на 08.01.2024 г. ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 70 000 лв. до
претендирания размер от 90 000 лв. и искът за законна лихва за периода
от 15.01.2024 г. до 19.03.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗЕАД “Б.“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С.** да заплати на адвокат П. К., адрес за призоваване: гр.
К.** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ищцата в размер на 7 326, 66 лв. съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Л. К. с ЕГН **********, с адрес: обл. С.З., с. З. да
заплати на ЗЕАД “Б.“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. С.** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 44, 44 лв. съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД “Б.“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
26
управление гр. С.** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 2 800 лв. и сумата от 1 033, 33
лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
27