Решение по дело №700/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 33
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Величка Пандева
Дело: 20221200600700
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Благоевград, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221200600700 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на частната тъжителка Ц. Г. Н.
срещу присъда № 906514 от 09.05.2022 г. постановена по нчхд №873/2020 г. по описа на
РС-Благоевград, с която подсъдимият Л. Х. К. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
25.04.2020г. около 17.30ч. в с.Л., махала К., местност Р., общ. Благоевград чрез нанасяне на
удар юмрук в областта на дясната вежда на Ц. Г. Н. причинил на Ц. Г. Н. травматични
увреждания, изразяващи се в кръвонасядане с оток по клепачите и лигавицата на дясното
око, с което причинил лека телесна повреда изразяваща се в болки и страдание, без
разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК
С присъдата е отхвърлен предявения от Ц. Г. Н. срещу Л. Х. К. граждански иск за сумата от
1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от деянието, за което е подадена частната тъжба срещу Л. К., квалифицирано като
престъпление по чл.130, ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 25.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С атакувания съдебен акт подсъдимата В. Н. К. е призната за НЕВИНОВНА в това, че на
25.04.2020г. около 17.30ч. в с.Л., махала К., местност Р., общ. Благоевград в присъствието на
Ц. Г. Н. отправила унизителни за честа и достойнството на Ц. Г. Н. обидни думи, като
1
казала, че е “улава, че във всички институции я смятат за ненормална и трябва да я приберат
в психиатрията“, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 НК
ОТХВЪРЛЕН е предявения от Ц. Г. Н. срещу В. Н. К. граждански иск за сумата от 1000 лева
/хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
деянието, за което е подадена частната тъжба срещу В. К., квалифицирано като
престъпление по чл. 146, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 25.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В с.з. жалбата се поддържа от повереника на частната тъжителка - адв. А., както и лично от
частната тъжителка. Иска се отмяна на обжалваната присъда и признаване на подсъдимите
за виновни, както и уважаване на предявените граждански искове.
Защитникът на подсъдимите - адв. М. пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда, която намира за правилна и законосъобразна.
Благоевградски окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт, с оглед на сочените от
страните доводи и изцяло служебно по реда на чл.313 и чл.314 от НПК намери, че
депозираната въззивна жалба е неоснователна по следните съображения:
Първостепенният съд, като е подложил на обстоен анализ събраните по делото гласни и
писмени доказателства, е изяснил в детайли и в дълбочина развилата се на инкриминираната
дата фактическа обстановка. С оглед на направения цялостен анализ на събраните
доказателства по делото, съдът е установил следното:
Подсъдимите Л. К. и В. К. и частната тъжителка били съседи в с.Л., като отношенията им
били силно влошени.
Подсъдимите и частната тъжителка подавали сигнали до различни държавни органи и
институции /МВР, Прокуратура, кметът на с.Л./, съдържащи твърдения за неправомерни
действия на частната тъжителка, съответно и на двамата подсъдими.
На неустановена дата в края на месец април 2020г. свидетелката К. Х. отишла в къщата на
подсъдимите в с.Л., за да им занесе разсад за зеленчуци. Като влязла в двора на къщата, там
били подсъдимите Л. К. и В. К., свидетелят В. А., като свидетелят Г. К. разчиствал
съседния имот. Подсъдимият К. и свидетелят А. пиели кафе под навес, изграден в двора на
къщата, а подсъдимата приготвяла салата, поради което влизала и излизала от къщата.
Докато подсъдимите и свидетелите Х. и А. си говорили, частната тъжителка излязла в двора
на имота си, граничещ с имота на подсъдимите и започнала да снима с фотоапарата си.
Подсъдимият К. и свидетелят Г. К. попитали частната тъжителка какво снима, като
започнали да се шегуват с нея дали възнамерява да изпраща снимки във вестниците.
Въпросите на подсъдимия и свидетеля К. провокирали частната тъжителка, която започнала
да им крещи, че не могат да кажат какво да прави, как да го прави и защо да го прави, като
между нея от една страна и подсъдимия и свидетеля К. от друга започнала размяна на
реплики на висок тон. Конфликтът бил възприет от съпруга на частната тъжителка, който
2
излязъл в двора и започнал да говори нещо на частната тъжителка, след което двамата се
прибрали в къщата.
Докато частната тъжителка снимала с фотоапарата и по време на последвалия конфликт
между нея и подсъдимия К. и свидетеля Г. К., никой от присъствалите не приближил
частната тъжителка, не влязъл в нейния имот и не отправял заплахи и обиди към нея.
Около 17.21ч. на 25.04.2020г. Ц. Н. подала сигнал на тел.112, като съобщила на оператора,
че се обажда от с. Л., че снимала с фотоапарат в двора си, при което дошли съседите Л. и
неговата жена В., заплашили я, че ще счупят фотоапарата, но не успели, като Л. я ударил с
юмрук във веждата. Заявила, че докато снимала с фотоапарата те започнали да я обиждат,
като уточнила, че е ударена по веждата и има подутина.
Около 20.59ч. на следващия ден частната тъжителка отишла в СПО при МБАЛ -
Благоевград, като при извършения медицински преглед било констатирано наличие на
околоочен хематом в дясно.
На 27.04.2020г. Н. посетила специалист по съдебна медицина, който при извършения
преглед констатирал мораво-червеникаво кръвонасядане с овална форма и размери около
5/5см по клепачите на дясното око, което ирадира и надолу към горната част на яблъчната
област. Констатирано било, че кръвонасядането е съчетано с умерено изразен, мек на пипане
оток. Във външната част на лигавицата на дясното око се установявало розово, мрежовидно
кръвонасядане с размери около 5/8 мм.
При прегледа Н. се оплакала от главоболие, болка и подуване на дясното око с притваряне
на очната цепка, подуване на езика и болка в областта на дясната мишница.
Направените при прегледа констатации д-р З. обективирал в издаденото от него
Медицинско свидетелство № 43/2020г.
Съгласно заключението на приетата в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, установените при извършения от д-р З. личен преглед
травматични уреждания – травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око,
зачервяването на част от лигавицата на дясната очна ябълка са причинили на частната
тъжителка болка и страдание.
Направен е извод, че установеното травматично увреждане се дължи на един удар с или
върху тъп твърд предмет с неголяма удряща повърхност, като е посочено, че с такава
характеристика е и човешкият юмрук. Разяснено е, че при удар дори и с неголяма сила в
област, особено на места, където има костен ръб се разкъсват малки капилярни съдове от
подкожието и пропилата се кръв се вижда външно в първите 3-4 дни като кръвонасядане
първоначално със синкав, синкавочервеникав и/или морав цвят.
Вещото лице уточнява, че в следващите часове и дни след получаването било възможно да
настъпи т.нар. „миграция на кръвонасядането“ надолу по лицето, което се дължи на
хипостатично движение на кръвта при изправено положение на главата надолу и заради
рехавата съединителна тъкан на клепачите. Така експертът пояснява констатираното видимо
кръвонасядане по клепачите, независимо от твърдението, че ударът е нанесен по-нагоре - в
3
областта на дясната вежда. Според вещото лице давността на описаната в медицинското
свидетелство травма е до 3-4 дни. Посочено е, че Н. е имала спонтанна болка на мястото на
контузията след получаване на удара, която се дължи на притискане на най-крайните
окончания на периферни нерви в тази област от образувания травматичен оток и получения
локален кръвоизлив. Спонтанната болка намалява и изчезва с намаляването на
травматичния оток за около 2-3 дни, като е възможно Н. да е изпитвала болка при натиск в
областта на контузията за още няколко дни. Повърхностното кръвонасядане изчезва и
оздравява напълно без видими белези и последствия за здравето за около 7-10 дни.
Вещото лице застъпва тезата, че констатираното кръвонасядане е възможно да бъде
причинено по описания в частната тъжба механизъм, акцентира, че същото може да бъде
получено и от удар с тъп, твърд предмет със сравнително ограничена удряща, повърхност,
каквито са най-голямата група от предметите от околната среда.
За да установи тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд се е позовал на
разпитаните по делото свидетели К. Х., В. А. и Г. К., св.М.. Никой от свидетелите обаче не
сочи за нанесен удар от К. на процесната дата и място спрямо частната тъжителка Н..
Действително, междусъседските отношения явно били крайно влошени, като данни за
възникнали конфликтни ситуации между подсъдимите и частната тъжителка са събрани във
воденото производство, но същите датират от период преди инкриминирания, поради което
и само на експертни изводи за налична телесна увреда у Ц. Н. и то въз основа на извършен
медицински преглед не непосредствено след случая, а датиращ след датата - 25.04.2022г. ,
съдът не може да обоснове извод за виновност по отношение на подсъдимия К..
Липсват преки възприятия на свидетели във връзка и с твърденията за отправени от подс.В.
Н. К. в присъствието на Ц. Г. Н. унизителни за честа и достойнството на Н. обидни думи, а
именно - че е “улава, че във всички институции я смятат за ненормална и трябва да я
приберат в психиатрията“. В тази връзка са кредитираните от първата инстанция
свидетелски показания на К. Х., В. А. и Г. К., С. Х., С. П., Д. Н. и В. К., като такива думи не
били възприети от който и да е от тези свидетели.
Съгласявайки се този анализ на събраните доказателствените източници, въззивният състав
намира за законосъобразен извода на първостепенният съд, че по делото липсват безспорни
гласни или писмени доказателства за осъществен от подсъдимия Л. К. престъпен състав
по чл.130, ал.2 от НК и липса на осъществен от подсъдимата В. К. състав на престъпление
по чл.146, ал.1 от НК.
Ето защо и законосъобразно на основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимите и
като естествена и законосъобразна последица от постановената оправдателна присъда,
съдът е отхвърлил изцяло и предявения от частната тъжителка граждански иск за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди за всяко от престъпленията.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, Благоевградски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 906514 от 09.05.2022 г. постановена по нчхд №873/ 2020 г.
по описа на Районен съд - Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5