Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/31.03.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 613/2021 г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр.чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на “М.” ЕООД, ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление : град
Добрич, ул. “ХХХ, представлявано от управителя К.Д.Г., срещу заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0851-000488/08.11.2021 г., издадена
от началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. “а” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане
на СРМПС № ХХХХ и 2 броя рег. табели с № ХХХ. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че собственикът на
автомобила по никакъв начин не е предизвикал с поведението си противоправния
резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Сочи се, че жалбоподателят
е предоставил автомобила по силата на договор за наем, при сключването на който
наемателят е представил копие на чуждестранно МПС и българска лична карта.
Дружеството не разполага с база данни и е нямало как да установи, че водачът в
действителност е неправоспособен и представеното от него свидетелство е фалшиво,
поради което в случая липсва субективен елемент на поведение, въз основа на който
да се достигне до извода, че е осъществен съставът на каквото и да било
нарушение. Твърди се, че заповедта не се основава на действия (бездействия) на
жалбоподателя, сочещи на съпричастност към установения противоправен резултат, поради
което наложената с нея принудителна административна мярка нарушава принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК. Счита се, че не е налице основната
материалноправна предпоставка за прилагането на процесната ПАМ, тъй като
заповедта е издадена при липсата на съставен срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 177, ал.1, т. 3, б.
“а” от ЗДвП. Възразява се, че административният орган не е изложил конкретни мотиви
относно продължителността на срока на мярката, което препятства възможността да
се извърши проверка за законосъобразността на акта. По изложените съображения се
иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
– началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по
жалбата.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
Със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0851-000488/08.11.2021 г. началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР –
Добрич е наложил на “М.” ЕООД принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане
на СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели с № ХХХ. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл.171, т.2а,
б. “а” от ЗДвП за това, че на 08.11.2021 г., в 00, 45 часа, в гр.Добрич, по ул.
„Простор“, до комплекс “Хиподрума”, лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ХХХ,
собственост на дружеството, е управляван от С.С.Т., роден на ***г., който не
притежава СУМПС (неправоспособен е). Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на
жалбоподателя на 12.11.2021 г., видно от приложената към нея разписка за
връчване.
От данните по административната преписка се установява, че на 08.11.2021 г.
срещу водача С.С.Т., ЕГН **********,***, е съставен АУАН № 521364, серия GA, за това, че на 08.11.2021 г., в 00, 45 часа, в гр.Добрич, по ул.
„Простор“, до комплекс “Хиподрума”, управлява лек автомобил „Шевролет Авео“ с
рег. № ХХХХ, без да е правоспособен водач. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като едновременно със съставянето на акта са
иззети регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила.
По делото е приложена справка за нарушител/водач, от която е видно, че С.С.Т.не
притежава СУМПС, като въз основа на АУАН е издадено НП №
21-0851-001955/18.11.2021 г., с което лицето е наказано с глоба в размер на 300
лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Не се спори по делото, че със заповед № 357з-815/19.04.2017 г. на директора
на ОД на МВР - Добрич, издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43,
ал. 4 от ЗМВР, началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич е оправомощен
да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на
цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Добрич.
Съгласно приложено копие от договор за
наем на лек автомобил от 03.11.2021 г. дружеството е предоставило на С.С.Т.със
свидетелство за управление на МПС № ХХХХ лек автомобил с рег. № ХХХХ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на предоставените
му правомощия съгласно заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на
МВР – Добрич. Актът съдържа необходимите реквизити и при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до отмяната му. Заповедта е
издадена, след като срещу неправоспособния водач е съставен АУАН за извършено
нарушение по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП. В акта са посочени фактическите основания
за издаването му – управление на МПС от неправоспособен водач, описани са регистрационният
номер и марката на управляваното МПС, мястото, датата и часа на управление на
процесния автомобил, данните за неговия собственик и трите имена на лицето,
което е управлявало МПС. Цитирана е и приложимата правна разпоредба, обуславяща
налагането на процесната принудителна административна мярка.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и на целта на закона.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в
закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач - за срок
от 6 месеца до една година – т.2а, б.“а“, предл. последно на чл.171 от ЗДвП (редакция,
ДВ, бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г.). Следователно единствените правнорелевантни факти за налагането на ПАМ по този
текст са : лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС, и това
МПС да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава СУМПС. В случая всички тези обстоятелства са налице, като
жалбоподателят не ги е оспорил, видно и от изявленията му в жалбата. С оглед на
това следва да се приеме, че действителната фактическа обстановка е такава,
каквато е приета в заповедта, и правилно административният орган е приложил
процесната ПАМ.
Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, че той не е
съпричастен към установения противоправен резултат, тъй като не е разполагал с
информация относно неправоспособността на водача. Принудителната
административна мярка няма санкционен характер и не изисква наличието на вина у
лицето, спрямо когото се прилага, а и субективният елемент е изключен при
юридическите лица, чиято отговорност е обективна. Хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП предвижда, че принудителната
административна мярка се налага на собственика, чието МПС е управлявано от
лице, което не притежава СУМПС, като законодателят не се интересува от това,
дали собственикът е допуснал или предоставил управлението на собственото си МПС
със или без знанието, че водачът е неправоспособен. Формата на изпълнителното
деяние и вината на собственика на МПС са без правно значение за прилагане на
обжалваната мярка, защото нейното основно предназначение е да преустанови
извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици
от него, независимо от това кой е нарушителят. Обстоятелството, че срещу
дружеството не е бил съставен АУАН по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗДвП, не
означава, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б.
“а” от ЗДвП, а и самият жалбоподател не е отрекъл, че предоставеният от него
автомобил е управляван от неправоспособно лице. Съставеният срещу водача АУАН
по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП е достатъчен, за да се приложи процесната
принудителна мярка, защото с него са установени всички правнорелевантни факти и
обстоятелства по случая. Наличието на АУАН по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. “а”
от ЗДвП срещу собственика на автомобила
не е необходимо условие за осъществяването на фактическия състав на чл. 171, т.
2а, б. “а” от ЗДвП. Решаващото в случая е, че притежаваният от лицето автомобил
е управляван от неправоспособен водач, което задължава административният орган
да издаде процесната заповед. Цитираното в жалбата съдебно решение в обратната
насока е инцидентно и не представлява трайна съдебна практика на административните
съдилища по подобни казуси.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Преценката за това се дължи, когато органът
действа в условията на оперативна самостоятелстност, защото само тогава законодателят
му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от
които е в различна степен целесъобразно. В случаите по чл. 171 ЗДвП органът
действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при наличие
на предвидените в нормата материалноправни предпоставки той е длъжен да наложи
ПАМ, без да има право на преценка дали да издаде заповед за това или не.
Следователно оспореният
административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически
и правно обосновано и съответства на законовите правила. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена непосредствената цел
на закона да се преустанови шофирането от неправоспособно лице и да се осигури безопасността на движението
по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП е предвиден срок на мярката, който е с
продължителност от 6 месеца до една година. В случая срокът на действие е
определен на 190 дни, което е съобразено със спецификите на конкретното
нарушение. Действително в акта
не са изложени конкретни мотиви за това, но те могат да се извлекат от данните
по административната преписка. Управлението на лек автомобил от лице, което е неправоспособен
водач, създава реална опасност за живота и здравето на участниците в движението,
поради което определеният при оперативна самостоятелност срок на ПАМ, който при
това е към законоустановения минимум, не противоречи на закона и неговата цел.
С оглед на изложеното съдът приема,
че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, поради което жалбата срещу
нея следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не е претендирал разноски по
делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “М.” ЕООД,
ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ул. “ХХХХ,
представлявано от управителя К.Д.Г., срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0851-000488/08.11.2021 г., издадена от началника на
сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: