№ 3267
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110216701 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г. Р. А., ЕГН ********** чрез адв. Е. Б. срещу
наказателно постановление № 24-4332-022047/17.09.2024 г., издадено от
началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.
179, ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 50а от ЗДвП.
В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, като се поддържа, че нарушение не е извършено. От
фактическа страна се твърди, че жалбоподателят е потеглил на кръстовището
на зелен сигнал на светофарната уредба, бил втори или трети автомобил, в
кръстовището нямало спрели автомобили или бавнодвижещи се, които да не
позволяват бързото му изтегляне от кръстовището. Посочва се, че тъй като
светофарът в посока Център – Бояна на бул. „***“ също е подал зелен сигнал
преди жалбоподателят да успее да напусне кръстовището, то първите
автомобили, намиращи се в пътните ленти по-близо до жалбоподателя са
забавили потеглянето, за да му осигурят възможност да премине през
кръстовището, но водачът на лек автомобил „***“, модел „***“, движейки се в
1
най-дясната пътна лента на бул. „***“ не се съобразил с това обстоятелство и
навлязъл с висока скорост в кръстовището с бул. „***“, реализирайки ПТП с
автомобила на жалбоподателя. Застъпва се тезата, че е невъзможно
светофарната уредба да работи в нормален режим и да подава зелен сигнал и
за двамата участници в ПТП. Според жалбоподателя АНО не е извършил
разследване на спорните обстоятелства, а отделно от това възражението му е
било отхвърлено без да бъде подробно обсъдено в НП. От съда се иска отмяна
на наказателното постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Б., която пледира за отмяна на наказателното
постановление, като счита, че нарушение не извършено. Посочва, че
жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната
уредба, движил се е по начин, който му позволявал да напусне бързо
кръстовището, но не е успял да стори това поради изключително краткия
интервал, предоставен за преминаване през него. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР – редовно призован не се явява и не изпраща представител. В
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на атакуваното НП и
се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу прекомерността на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства и доказателствени средства, като обсъди
възраженията на страните прие за установено следното от фактическа
страна:
На 31.07.2024 г. в гр. София, около 18:40 часа жалбоподателят Г. Р. А.
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, движейки се
по бул. „***“ с посока от Южен парк към ж.к. „***“, приближавайки
кръстовището с бул. „***“. В автомобила като пасажери пътували негова
дъщеря и съпругата му - свидетелката П. К. А..
Кръстовището, образувано между бул. „***“ и бул. „***“ било
регулирано със светофарна уредба. На бул. „***“ преди кръстовището с бул.
„***“ били обособени четири пътни ленти с посока на движение от Южен
парк – първите две били предназначени за завиване наляво по бул. „***“,
третата за движение направо, а четвъртата – за движение направо и надясно.
По бул. „***“ имало специално обособено трамвайно трасе за преминаване на
трамваи. При приближаването към кръстовището с бул. „***“ светофарът,
регулиращ преминаването през него подал червен сигнал за автомобилите,
движещи се по бул. „***“, като жалбоподателят спрял в третата пътна лента
/предназначена за движение направо/, като пред неговия автомобил имало
спрели още два автомобила. Към 18:39:59 часа светофарът, регулиращ
движението по бул. „***“ с посока НДК подавал червен сигнал. В 18:40:01
2
автомобилите, спрели на бул. „***“ преди кръстовището с бул. „***“
започнали да навлизат в кръстовището на зелен сигнал на светофарната
уредба. В 18:40:05 светофарът, регулиращ движението по бул. „***“ с посока
от Околовръстен път към НДК подал зелен сигнал. Към този момент от
автомобилите, движещи се по бул. „***“ били навлезли общо 4 автомобила. В
18:40:09 жалбоподателят навлязъл в кръстовището, към който момент в
кръстовището нямало спрели или бавнодвижещи се автомобили, а
навлизащите преминали безпрепятствено през него. В 18:40:12 автомобилът
на жалбоподателя преминал през трамвайните релси. В този момент на бул.
„***“ преди кръстовището с бул. „***“ с посока на движение към
Околовръстен път /посока на движение отдясно наляво спрямо посоката на
жалбоподателя/ имало спрели автомобили в първите три пътни ленти.
Автомобил от третата пътна лента направил опит да навлезе в кръстовището.
Жалбоподателят спрял, автомобилът преминал пред него, след което
жалбоподателят продължил движението си направо. В 18:40:17 часа
автомобил, движещ се в четвъртата пътна лента на бул. „***“ с посока отдясно
наляво спрямо посоката на жалбоподателя навлязъл на зелен сигнал в
кръстовището, при което настъпил удар между него и автомобила на
жалбоподателя. Участниците в ПТП, свидетелката А. и дъщеря й били
прегледани от екип от ЦСПМ, след което А. и дъщеря й си тръгнали, а на
място останали водачите, участници в ПТП.
На местопроизшествието бил изпратен екип на ОПП-СДВР в състав
свидетелят Л. М. А.- мл. автоконтрольр и Димитър Николчов Николчов. След
като свидетелят А. прегледал видеозаписите от камерите на Столична община,
поставени на кръстовището, в което било реализирано ПТП същият счел, че
жалбоподателят не е спазил разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП и в нарушение на
предписанието й навлязъл на зелен сигнал на светофарната уредба, но при
обстановка, която ще принуди водача да възпрепятства напречното движение,
поради което и съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал, като посочил, че има възражения.
Екземпляр от АУАН бил връчен на жалбоподателя. На 05.08.2024 г. били
депозирани възражения срещу АУАН.
Като счел подадените възражения за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН на 17.09.2024 г. началникът на сектор „Административно
обслужване“ при ОПП – СДВР издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева.
Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 18.10.2024 г., а на 30.10.2024 г.
била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетелите Л. М. А., П. К. А., както и събраните по
надлежния ред писмени доказателства: протокол № 17322-17228540135 и
протокол № 4301-17254344363 във връзка с оглед на лек автомобил марка
3
„***“, модел „***“ с рег. № ***, писмо от директора на дирекция „Управление
и анализ на трафика“ при Столична община, проект на организация на
движението в района на кръстовището на бул. „***“ и „***“, протокол за ПТП
№ 1911306/31.07.2024 г. и скица към него, справка „Картон на водача”, копие
от заповед № 513з-7772/15.10.2018 г. на директора на СДВР, копие от заповед
№ 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи ведно с акт
за встъпване в длъжност, копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, видеозаписи.
С най-съществено доказателствено значение за пълно и обективно
изясняване на фактическата обстановка е приобщения по делото видеозапис
от видеокамерата на Столична община, разположена на кръстовището, в което
е реализирано процесното ПТП. По отношение на този видеозапис съдът
намира, че доколкото същият е случайно създаден, на публично място,
видеокамерата не е поставена с цел да запише конкретно лице - извършител на
нарушение, то същият може да бъде ползван в процеса на доказване с оглед
способността му да допринесе за изясняване на обективната истина /в този
смисъл е и решение № 206/15.01.2019 г. по дело № 913/2018 г. на ВКС,
решение № 390/2009 г. по к.д. № 393/2009 г. на ВКС, II н.о./. В съдебно
заседание и в присъствието на представител на жалбоподателя и свидетеля А.
– пасажер в автомобила на жалбоподателя, беше извършен оглед на
видеозаписа, при който се установи точния час, в който отделните светофари
са подали разрешителен сигнал за преминаване на пътните превозни средства
движещи се по бул. „***“ и бул. „***“ /или най-малкото часа, в който
автомобилите, движещи се по бул. „***“ са предприели навлизане в
кръстовището/, поведението на жалбоподателя и обстановката в кръстовището
както в момента, в който той е предприел навлизане в кръстовището, така и по
време на преминаването му през него. От видеозаписа се установява, че в
18:39:59 часа светофарът, регулиращ движението по бул. „***“ посока към
НДК е светел червено, а в 18:40:01 автомобилите, движещи се по бул. „***“
започват да навлизат в кръстовището. Макар от видеозаписа да не може с
категоричност да се установи какъв сигнал е подал светофара на бул. „***“,
доколкото в кръстовището навлизат спрели преди него автомобили, то следва
извод, че светофарът е подал разрешителен сигнал. Този факт се потвърждава
и от показанията на свидетелката П. А., която заяви, че жалбоподателят е
спрял на червен сигнал на светофара и потеглил и навлязъл в кръстовището на
зелен сигнал. Пак от обсъждания видеозапис е видно, че автомобилът на
жалбоподателя навлиза в кръстовището в 18:40:09 тоест 8 секунди след
навлизането на първия автомобил в кръстовището и както заявява
свидетелката А. – на зелен сигнал. Автомобилът на жалбоподателя е преминал
през трамвайните релси, намиращи се в средата на кръстовището в 18:40:12
тоест жалбоподателят е преминал през половината от кръстовището за 3
секунди. При огледа на видеозаписа не беше установена каквато и да било
обстановка, която да затруднява бързото и своевременно преминаване на
жалбоподателя и въобще на преминаващите през кръстовището автомобили, а
4
напротив, установи се, че навлизащите в кръстовището автомобили
преминават безпрепятствено през него. Същевременно съдът намира за нужно
да отбележи и следното обстоятелство, установяващо се при огледа, а именно,
че в 18:40:05 часа или само 4 секунди след като автомобилите, движещи се по
бул. „***“ са започнали да навлизат в кръстовището е бил подаден зелен
сигнал и на напречнодвижещите се автомобили – тези, движещи се по бул.
„***“ с посока към Околовръстен път. Очевидно е, че няма как автомобилите,
навлизащи в кръстовището по бул. „***“ да се изтеглят в рамките на 4 секунди
/до момента, в който за автомобилите, движещи се по бул. „***“ е подаден
зелен сигнал/, от което следва извод, че предпоставки за затрудняване на
напречното движение са били създадени именно от обстоятелството, че само 4
секунди след подаване на зелен сигнал за преминаване през кръстовището на
движещите се по бул. „***“ автомобили е било разрешено и на
напречнодвижещите се да преминат през него. Тези факти опровергават и
отразеното в писмото на директора на дирекция „Управление и анализ на
трафика“ при Столична община, че светофарът е работел в автоматичен
режим.
Свидетелката П. *** е съпруга на жалбоподателя, поради което съдът
отчете, че тя е потенциално заинтересована от изхода на делото. Ето защо
подложи на внимателен анализ нейните твърдения, но не намери основания да
ги дискредитира. Свидетелката е очевидец на реализираното ПТП, тъй като е
пътувала като пасажер в автомобила, управляван от жалбоподателя и нейните
показания, наред с видеозаписа от камерата, поставена на кръстовището, се
явяват източник на преки доказателства относно това на какъв сигнал на
светофара е навлязъл в кръстовището жалбоподателят, каква е била
обстановката в него и въобще какво е било поведението на жалбоподателя при
преминаване през кръстовището. Показанията на свидетелката се явяват
напълно подкрепени от обсъдения по-горе видеозапис. От тях се установява,
че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара,
като обстановката в кръстовището не е предполагала затруднения при
напускането му –не е имало интензивен трафик или задръстване със спрели
автомобили /това обстоятелство е видно и от видеозаписа/. Показанията на
свидетелката относно броя пътни ленти на бул. „***“ в посоката, в която са се
движили, както и на бул. „***“ в посоката, в която се е движил другият
участник в ПТП кореспондират с приетия проект на организация на
движението в района на кръстовището. Свидетелката потвърди, че съпругът й
– жалбоподателят Г. Р. А. е управлявал лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № СО 3944 на процесната дата.
Свидетелят Л. А. е служителят на ОПП- СДВР, който е бил изпратен за
съдействие във връзка с реализираното ПТП. Показанията на свидетеля
кореспондират с останалия доказателствен материал с едно единствено, но
важно изключение- свидетелят посочва, че на база представени от Столична
община видеозаписи е приел, че обстановката в кръстовището е била такава,
че не е позволила на жалбоподателя да се изтегли навреме. Същевременно,
5
свидетелят не депозира каквито и да било конкретни твърдения относно
обстановката в кръстовището, а посочи, че няма конкретен спомен за нея. В
съдебно заседание беше извършен оглед на видеозаписа, заснел
преминаването на автомобила на жалбоподателя през кръстовището и при
този оглед не беше установено съществуването на такава обстановка в
кръстовището, която към момента на навлизане на жалбоподателя в него да
представлява обективна пречка за своевременното му изтегляне. Ето защо в
тази им част показанията на свидетеля представляват субективна
интерпретация на факти, които самият свидетел дори не може да
възпроизведе, поради което и съдът не им се довери.
Съдът кредитира и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК
писмени доказателствени средства, от които се установяват щетите по двата
участващи в ПТП автомобили, както и компетентността на актосъставителя и
АНО- първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият- да издава наказателни
постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 3.6 на издадената на основание чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началник сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР,
каквато длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т.
2.1 вр. т. 1.3.2 от цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
актосъставителят в качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен
да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в
деня на твърдяното нарушение, а НП е издадено по-малко от два месеца по-
късно. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на жалбоподателя - и двата процесуални документа съдържат
6
изискуемите от закона реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно
като му е дадена съответстваща на описанието правна квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП, която в наказателното
постановление се твърди жалбоподателят да е нарушил, е забранено
навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или
да възпрепятства напречното движение. Това означава, че от обективна страна
следва да се установи, че е бил подаден разрешаващ сигнал на светофара и че
в кръстовището е била създадена такава обстановка, при наличието на която
навлизането би довело до спиране в кръстовището или възпрепятстване на
напречното движение. По делото се установи категорично, че жалбоподателят
е навлязъл в кръстовището, образувано от бул. „***“ и бул. „***“ при
разрешителен сигнал на светофарната уредба. Неговата
административнонаказателна е била ангажирана за това, че е навлязъл при
такава обстановка, която го е принудила да възпрепятства напречното
движение, поради което е реализирано ПТП с движещия се отдясно наляво
спрямо посоката на движение на жалбоподателя автомобил, който също
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал. От доказателствата по делото и по-
конкретно от приобщения видеозапис се установи, че в момента, в който
жалбоподателят е навлязъл в кръстовището обстановката в него не е била
такава, че да го принуди да спре или да възпрепятства напречното движение.
При навлизане в кръстовището не е имало засилен трафик, в него не е имало
спрели автомобили, а навлезлите автомобили са преминавали своевременно,
безпрепятствено и са се изтегляли от кръстовището нормално и без
затруднения. Жалбоподателят е бил трета поред кола в лентата за движение
направо и видно от видеозаписа е навлязъл в кръстовището само 8 секунди
след като е навлязъл първият от изчакващите автомобили, като за 3 секунди е
достигнал средата на кръстовището тоест преминал е 5 пътни ленти, видно от
проекта за организация на движението и е преминал през трамвайните релси.
Установи се, че светофарът, регулиращ движението по бул. „***“ с посока
Околовръстен път е подал разрешителен сигнал за преминаване на
автомобилите в 18:40:05 тоест само 4 секунди след като автомобилите,
движещи се по бул. „***“ са започнали да навлизат в кръстовището. Ето защо
съдът намира, че жалбоподателят не е извършил от обективна страна състава
на нарушението по чл. 50а от ЗДвП, тъй като при навлизане в кръстовището
обстановката в него не е била такава, че да го принуди да възпрепятства
напречното движение. Наред с това от субективна страна жалбоподателят не е
могъл да предвиди, че само 4 секунди след като е бил подаден зелен сигнал за
преминаване на през голямо кръстовище, състоящо се от множество пътни
ленти и трамвайни релси такъв ще бъде подаден и за напречно движещите се
автомобили. С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят е бил
санкциониран за нарушение, което не е извършил нито от обективна, нито от
субективна страна, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
7
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който
угово***то адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя е в размер на 400 /четиристотин/ лева, платени в брой, за което
договорът служи като разписка. В писмените си бележки процесуалният
представител на АНО е обективирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Вярно е, че
с оглед решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съдът не е
обвързан от размерът, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Същевременно, съдът прие посоченото
в цитираната Наредба като ориентир за справедливото възнаграждение за
адвокатския труд. В случая съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
цитираната наредба възнаграждението би било определено на 400 лева. С
оглед характера и обема на извършената от процесуалния представител на
жалбоподателя работа, участието във всички съдебни заседание по делото,
разпита на двама свидетели и оглед на видеозапис съдът счита, че
претендираното възнаграждение в размер на 400 лева не се явява прекомерно
и следва да бъде присъдено изцяло.
В тежест на жалбоподателя следва да се възложат и сторените в
производството разноски за заплащане на пътни разходи за явяване на
свидетеля Л. А. в съдебното заседание в размер на 20 /двадесет/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3, т. 1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-022047/17.09.2024 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 3 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя Г. Р. А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 50а от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Столичната дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ да заплати на Г. Р. А., ЕГН ********** сумата от
400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от А. разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати в полза
на държавата и по сметка на Софийски районен съд сумата от 20 /двадесет/
лева, представляваща изплатени пътни разноски за явяване в съдебно
заседание на свидетеля Л. М. А..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
8
гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9