РЕШЕНИЕ
№ 1007
гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501354 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора „
ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 877 от 28.02.2023 г. по
гр.д. № 9062/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
Община *** – гр. *** иск с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ за осъждането на
общината да му заплати сумата 77, 67 лв., представляваща застрахователно обезщетение и
направените ликвидидационни разноски по щетата за него, като обезщетението е платено от
въззивника на основание Договор за застраховка „ Каско + „ за причинени повреди по лек
автомобил „ Пежо Боксер „, рег. № *** вследствие настъпило на *** г. застрахователно
събитие, при което лекият автомобил е преминал през несигнализирана и необозначена
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването
на иска – 22.06.2021 г., до окончателното й изплащане.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова от въззивния съд за уважаване на
иска. Претендира направените за двете инстанции разноски.
Въззиваемата Община *** не е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК.
Съдът установи следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 410 ал. 1 от КЗ вр. чл.чл. 45 и 49 от ЗЗД вр.
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцотото дружество поддържа да е заплатило на третото увредено лице К.С.Б. като
водач на л.а. марка „ Пежо „, модел“ Боксер „ с рег. № *** сумата 77, 67 лв., представляваща
1
застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско + „ за вреди по автомобила и
ликвидационни разноски по щетата, като вредите са причинени от пропадането на автобила
в необезопасена и несигнализирана дупка на улица „ *** „ в гр. *** – път, собственост на
Община ***, която й задължена за поддържането му в изправност за ползването му по
предназначение. С оглед което моли за осъждането на Община *** да му заплати така
платеното обезщетение и направените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху исковата сума от предявяването на иска.
По делото е установено твърдяното застрахователно правоотношение към датата на
ПТП – то, заплащането на застрахователното обезщетение за нанесените щети по
автомобила / повредена задна дясна гума /, а от заключението на САТЕ е установено и че
повредата е съответна на твърдяния механизъм на ПТП – в която насока показанията на
увредения К.Б., разпитан като свидетел, както и че стойността на ремонта възлиза на
признатата и заплатена от застрахователя сума за него по щетата.
Единственият мотив на районния съд за отхвърлянето на иска е по делото да не е
установено ПТП да е настъпило на участък от път, собственост на ответната община и
стопанисван от нея – в който смисъл и възведено възражение в отговора на исковата молба.
За този мотив е прието, че горното обстоятелство не се установява от единственото
ангажирано в тази насока доказателство, а именно показанията на свидетеля К.Б. –
управлявал повредения автомобил към момента на ПТП, тъй като свидетелят си спомня
същото да е настъпило след преминаването на пътния възел в близост на село *** в посока
***, но не и дали преди или след табелата за гр. ***.
Във въззивната жалба се поддържа този извод на съда да е неправилен. Настоява се,
че показанията на свидетеля несъмнено установяват спорния факт - чрез посочването от него
че ПТП се е случило на „ *** „ непосредствено преди влизането му в гр. *** / последния
десен завой преди навлизането в града /, преди гаража на „ *** „ ООД. Настоява се, че този
участък от пътя се намира на територията на ответната община / без значение дали е преди
или след табелата за гр. *** /, като така не е част от републиканската пътна мрежа, а местен
път по смисъла на чл. 3 ал. 3 от ЗП, публична собственост на Община *** / чл. 8 ал. 3 от ЗП/.
На основание чл. 19 ал. 1 т. 2 и чл. 31 от същия закон именно общината осъществява
дейностите по поддържането му в изправност, включително задължението да обозначава с
необходимите пътни знаци всяка неравност и дупка чрез поставяне на съответните пътни
знаци / чл. 13 от ЗДвП / и да отстранява препятствията за участниците в движението във
възможно най кратък срок / чл. 167 ал. 1 от ЗДвП / - което в случая не е било сторено. Така
бездействието на съответните лица, които по възлагане от общината извършват горната
дейност по чл. 31 ЗП и чл. 13 от ЗДвП съставлява виновно и противоправно поведение,
ангажиращо деликтната й отговорност за причинените вреди по чл. 49 от ЗЗД, съответно и
регресната й отговорност към застрахователя по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.
Въззиваемата Община *** не е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК. В съдебно
заседание взема становище жалбата да е неоснователна, претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗП пътищата се класифицират като републикански
и местни, последните – общински и частни. За републиканските и общинските пътища се
утвърждават списъци от Министерски съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Общините са
юридически лица / чл. 136 ал. 3 от Конституцията на РБългария /, общинските пътища са
публична общинска собственост / чл. 8 ал. 3 от ЗП /, управляват се от кмета на съответната
община / чл. 19 ал. 1 т. 2 от ЗП / и общината има задължението да ги изгражда, ремонтира и
поддържа / чл. 31 от ЗП / на своята територия с цел безопасното им ползване по
предназначение и съгласно разпоредбите на ЗДвП, включително задължението да
обозначава с необходимите пътни знаци всяка неравност и дупка чрез поставяне на
2
съответните пътни знаци / чл. 13 от ЗДвП / и да отстранява препятствията за участниците в
движението във възможно най кратък срок / чл. 167 ал. 1 от ЗДвП /.
Свидетелят К.Б. е депозирал показания, че шофирал по Околовръстното, оттам от
възела близо до село *** поел към гр. ***, усетил пропадане в дупка непосредствено след
последния десен завой в посока към града, преди навлизането в града и преди табелата за
него, отстрани на пътя, където била дупката „ нямало нищо „ нито вляво, нито вдясно,
малко след инцидента видял гаражите на „ *** „ ООД, счита че ПТП – то се е случило на
улица „ *** „.
С оглед така установено изводът на районния съд да не е установен пътя и
конкретния участък от него, където се е състояло процесното ПТП се явява правилен. Къде
са гаражите на *** ООД не е нито ноторно известно, нито е служебно известно на съда.
Съответно не може да се установи чия собственост / държавна или общинска / е пътя, респ.
кой носи отговорност за неговото поддържане. Освен това, дори и да се приеме че
процесното ПТП е станало на пътя улица ***, на съда е служебно известно, че през него
минава землищната граница на Община *** и Община ***, т.е. в една част пътят е на
Община ***, поради което от решаващо значение за ангажиране на имуществената
отговорност на Община *** като материално правно легитимирана да отговаря по иска в
случая е да се установи с точност мястото, където е настъпило застрахователното събитие –
което не е сторено от въззивника – ищец, при лежаща върху него доказателствена тежест.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Искът правилно е отхвърлен с
обжалваното решение, поради което същото се потвърждава.
На въззиваемата страна се присъжда юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, което съдът определя в размер на 100 лева.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 877 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 9062/2022 г. на Районен
Съд – Пловдив.
Осъжда „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Община
*** – гр. ***, *** *** юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 100 / сто / лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3