Р Е Ш Е Н И Е
№ 2154
гр.Пловдив, 22.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на петнадесети октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5083/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-6207-000385 от 03.07.2019г., издадено от
А. Ч. Д., на длъжност *** РУП – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на М.Б.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл.183, ал.2, т.3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.42, т.6 и т.7 от ЗАНН.
Предлага същото да бъде отменено.
Ответната страна – РУП – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдивне изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на наказателното
постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 22.07.2019г., видно от приложената към наказателното постановление разписка,
а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ на 24.07.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.06.2019г., около 10:35 часа, в с.Неделево, свидетелят К.И.П., в
качеството му на *** в РУП – с.Труд при ОД МВР – Пловдив установил, че водача
на МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ „***“ на движещо се по ул.„Първа“
пред № 16, не съобразил поведението с пътните знаци, а именно – не спрял при
наличие на пътен знак Б2. Свидетелят П. спря за проверка МПС с рег.№ „***“ и
установил, че същото бил управлявал от жалбоподателя М.Б.Т., ЕГН: **********.
На място свидетелят П. съставил АУАН с бланков № 838282 от 14.06.2019г.
срещу жалбоподателя Т. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който последния
подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел К.И.П.. Последният не помни случая, което съдът
намира за нормално предвид изтеклото време до разпита на същия, както и
обстоятелството, че на последния дейност по контрол спазване правилата на ЗДвП,
съответно – логично е, че същият всекидневно извършва дейност свързана с
проверки водачи на МПС, поради което е нормално да не помни конкретен случай от
преди повече от година. Въпреки горното, свидетелят П. изцяло поддържа
посоченото в АУАН, след предявяване на същия, както и описва начина, по който
се констатират горните нарушения. Съдът намира показанията на свидетеля П. за
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява начина
на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата
по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя
следва да се има предвид и представената Заповед № 317з-1684 от 21.03.2019г. на
министъра на вътрешните работи
. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят М.Б.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от
Закона за
движението по пътищата, за това, че на 14.06.2019г., около 10:35 часа, в
с.Неделево, на ул.„Първа“ пред № 16, като водач на МПС – лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ „***“, не съобразил поведението с пътните
знаци, а именно – не спрял при наличие на пътен знак Б2.
Съгласно чл.46, ал.2 от ПП на ЗДвП – Пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията",
очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е
поставен знакът.
Съдът намери за неоснователни възраженията, че наказателното
постановление е постановено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.42, т.6 и т.7
от ЗАНН. Същите нарушения са бланкетни и неконкретизирани, поради което не
могат да бъдат коментирани от съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3 от
Закона
за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно
наказание – глоба в размер на 20 лева. В случая законодателят е предвидил
наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира
същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-6207-000385 от
03.07.2019г., издадено от А. Ч. Д., на длъжност *** РУП – с.Труд при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на М.Б.Т., ЕГН: **********, с адрес *** на основание
чл.183, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.