№.........../..........2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1867/2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Хелт енд уелнес адсид“ АД – в несъстоятелност,
предявена чрез постоянния синдик Б.К.К., срещу решение № 44/26.04.2018 г. на
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 79а
ал. 1 т. 1 и 3 от Закона за водите е отнето издаденото на дружеството от
директора на БДЧР разрешително за водовземане и ползване на воден обект №
21190008/31.03.2014 г.
С жалбата не се оспорва, че за продължителен
период от време дружеството не е упражнявало правата си по разрешителното, но
се акцентира на факта, че това не се дължи на недобросъвестно отношение, а на
обстоятелството, че комплексът, за обслужването на който е предоставено
разрешителното, не е бил експлоатиран по предназначението му като балнеохотел поради
възникнали финансови затруднения в резултат на обявяването на дружеството в
несъстоятелност. Сочи се, че дружеството обективно не е било в състояние да
изпълни посочените в обжалваното решение условия на разрешителното, тъй като за
определен период от време е било без
действащи управителни органи. Твърди се, че при отнемане на разрешителното и
при предстояща експлоатация на басейна в комплекса съществува реална опасност
от настъпването на инцидент с непредвидими последици, както и че обектът на
разрешението се намира в рамките на комплекса и не би могъл да се ползва от
други титуляри, тъй като е съобразен с особеностите на обектите, за които е
издадено разрешителното. В заключение се сочи, че в скоро време ще се премине
към експлоатация на обекта като балнеохотел и ще бъде възстановено временното
неизползване на разрешителното. Въз основа на всичко това се иска съдът да
отмени обжалваното решение № 44/26.04.2018 г. на директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ като на синдика се присъдят разноски и адвокатски
хонорар.
В проведените по делото открити съдебни
заседания синдикът на „Хелт енд уелнес адсид“ АД – в несъстоятелност, редовно
призован, не се явява. С молба становище с. д. № 16730/01.10.2018 г. поддържа
жалбата. С допълнителна молба становище с. д. № 19487/12.11.2018 г. сочи, че в
случая нямало оправомощаване от директора на Басейнова Дирекция на длъжностните
лица, извършили проверките, като не ставало ясно с какъв акт са приключили те.
Сочи се, че считано от датата на обявяване на дружеството в несъстоятелност е
недопустимо и незаконосъобразно отнемането на предоставеното му право на
водовземане за нуждите на функционирането на балнеохотел „Сана“ и хотелски
комплекс, защото съгласно чл. 614 ТЗ те се явяват част от имуществото на
дружеството, което като част от масата на несъстоятелността не подлежи на
отчуждаване/отнемане по друг ред, освен по този на ТЗ.
Директорът на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 АПК, оспорва
изцяло жалбата чрез пълномощника си юрисконсулт Ю. В., която в пледоарията по съществото на спора в
с. з. на 14.11.2018 г. по повод възраженията на жалбоподателя излага, че
отнемането на разрешителното няма санкционен характер като за
законосъобразността му е ирелевантно обстоятелството поради какви причини
обектът не е функционирал, а самото отнемане има за цел освобождаването на
природния ресурс за ефективното му предоставяне на други ползватели, с което ще
се постигнат целите на ЗВ за балансирано и справедливо управление на водите в
полза на обществото.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с оспорване на
процесуално легитимирано лице, предявено срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 82 ЗВ, намира производството
по делото за процесуално допустимо. Относно местната подсъдност на спора на
Административен съд – Варна съдът съобрази, че изменението на чл. 133 ал. 1 АПК
/обн. ДВ бр. 77/2018 г./, според което делата по оспорване на ИАА се разглеждат
от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, влиза в сила едва от 01.01.2019 г. като дотогава е действаща предходната
редакция на чл. 133 АПК, от която към случая е приложима тази на чл. 133 ал. 2 АПК.
По основателността на оспорването
съдът съобрази следното:
С издадено от директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ Разрешително за водовземане и ползване на воден
обект № 21190008/31.03.2014 г. на титуляра на разрешителното „Хелт енд уелнес
адсид“ АД за срок до 31.03.2024 г. е предоставено правото на водовземане от
воден обект р. Кьойдере /Кайнак дере/ с административнотериториална единица на
водоизточника гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“ при вписана в
разрешителното цел на водовземането охлаждане на термопомпен агрегат, използван
за подгряване на водата на изграден плувен басейн в УПИ ІІ-139, кв. 11 по плана
на к. к. „Св. Св. Константин и Елена“ и вписана цел на ползването: изграждане
на съоръжение за водовземане /л. 7 и 8 от преписката/. Посочени са разрешен
режим на водовземането: от началото на месец май до средата на месец октомври;
лимит на ползваната вода: до 60 000 куб. м. годишно; място на
водоползването: имот с идентификатор 10135.2569.19. В Приложение към
разрешителното са описани условията, при които водовземането и ползването е
разрешено /л. 9 – 11 от преписката/.
С решение № 44/26.04.2018 г. /л.
5 и 6 от преписката/ директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ при
позоваването на чл. 79а ал. 1 т. 1 и 3 от Закона за водите е отнел на титуляра
издаденото разрешително за водовземане и ползване на воден обект като в
мотивите на акта като фактически основания е посочил: 1/ съгласно доклад от
Дирекция „Контрол“ в БДЧР при извършена контролна проверка в обекта на
08.06.2016 г., относно която е съставен констативен протокол № 218в/08.06.2016
г., е установено, че титулярът на разрешителното не упражнява правата си по
него, считано от 15.10.2014 г. като към датата на проверката 08.06.2016 г. не
ползва обекта и не водовзема, предвид факта, че обектът не е електрифициран. От
показанията на разходомерното устройство, монтирано за измерване на ползваните
водни обеми от повърхностния воден обект, е установено, че те съвпадат с тези,
които са отчетени към 15.10.2014 г. и които са засечени при предходна проверка
от 17.08.2015 г. – 003330 куб. м.; 2/ При извършена към датата на издаване на
решението документална проверка относно наличната по досието на обекта в БДЧР
информация и документация е установено, че титулярът на разрешителното не е
изпълнил част от условията, посочени в Приложение към разрешителното, раздел
„Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг“, а именно: - в
периода първи юни – 30 септември 2016 г. и 2017 г. не е изследвал в
акредитирана лаборатория химичния състав на черпените повърхностни води; - за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и
за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. не е представил в БДЧР в срок
съответно до 31.01.2017 г. и до 31.01.2018 г. информация за определяне на
дължимата такса по утвърден от МОСВ образец чрез подаването на декларация по
реда на чл. 194б ЗВ; - не е представил в БДЧР доклад по чл. 48 ал. 1 т. 12 ЗВ
за 2016 г. и за 2017 г., съответно в срок до 31.03.2017 г. и до 31.03.2018 г.
Решението за отнемане на
разрешителното по чл. 50 ал. 1 ЗВ е издадено от компетентен административен орган
по чл. 79а ЗВ като в съответствие с изискването на чл. 59 АПК е мотивирано.
Видно от съдържанието на жалбата
до съда, жалбоподателят не оспорва
посочените в решението фактически основания, обсуловили отнемането на
издаденото разрешително за водовземане и ползване на воден обект. Относно
факта, че за времето от 15.10.2014 г. до 08.06.2016 г. титулярът на
разрешителното не е извършвал водовземане по преписката е приложен и
съставеният при проверката на контролните органи от БДЧР констативен протокол №
218в/08.06.2016 г. /л. 12 и 13/, който освен от проверяващото длъжностно лице,
е подписан и от упълномощения представител на „Хелт енд уелнес адсид“ АД съгласно
условията на даденото му нотариално заверено пълномощно рег. № 5848/25.08.2014
г. /л. 45 от делото/. Видно от съдържанието на изготвения след проверката
доклад от 14.06.2016 г., съставен във връзка с КП № 218в/08.06.2016 г.,
проверката е разпоредена със заповед № 65/14.03.2016 г. на директора на БДЧР,
възможност за което е предвидена в чл. 188 ал. 1 т. 4 ЗВ /л. 44 от делото/. Съгласно
чл. 79а ал. 1 ЗВ всяко едно от изброените в нормата условия представлява
самостоятелно материално-правно основание за отнемане на даденото разрешително
за водовземане и ползване на водния обект. За упражняването на правомощието на
административния орган по чл. 79а ЗВ са ирелевантни причините, поради които водностопанската
система не е ползвана от титуляра на разрешителното за срок, който в случая
дори надвишава заложения от една година в чл. 79а ал. 1 ЗВ и поради които са
нарушени условията на издаденото разрешително. В това отношение е юридически
издържана позицията на пълномощника на ответника, че отнемането на
разрешителното по чл. 50 ал. 1 ЗВ няма санкционен характер, а посредством
освобождаването на водния ресурс и предоставянето му на други нуждаещи се
потребители се цели постигането на ефективно, балансирано и справедливо
управление на водите в полза на обществото. По този начин в максимална степен
се постигат заложените в чл. 2 ЗВ цели. Поради това в производството по
отнемане на издаденото разрешително не се държи сметка за това налице ли са били
обективни причини, поради които титулярът на разрешителното за срок от една
година /в случая и повече/ не е ползвал водностопанската система и не е изпълнил
задълженията си по спазване на условията на разрешителното. Твърдението в
жалбата за съществуваща реална опасност от настъпването на инцидент с
непредвидими последици при предстоящата експлоатация на басейна в случай на
отнемане на даденото разрешително, което е изцяло хипотетично и неизяснено откъм
вида на сочените последици, не може да се противопостави на реалната обществена
вреда от „затварянето“ и неизползването за продължителен период от време на
наличен воден ресурс. Изявлението, че в скоро време ще се премине към
експлоатация на обекта като балнеохотел и ще бъде възстановено временното
неизползване на разрешителното, освен че е недоказано и поради това – изцяло
пожелателно, но и съдържа в себе си признание, че водностопанската система
продължава да не се използва и към момента на предявяването на жалбата.
Неправилно е становището на
жалбоподателя, че считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност,
доказателство за което е приложено на л. 30 – 42 от делото, е недопустимо
отнемането на предоставеното на дружеството право на водовземане за нуждите на
функционирането на балнеохотел „Сана“ и хотелски комплекс, защото съгласно чл.
614 ТЗ те са част от имуществото му, което като част от масата на
несъстоятелността не подлежи на отчуждаване/отнемане по друг ред, освен по този
на ТЗ. Обстоятелството, че имуществените права на дружеството върху
балнеохотела и хотелския комплекс са част от масата на несъстоятелността по чл.
614 ТЗ не означава, че издаденото разрешително за водовземане е също част от нея,
поради което при наличието на предвидените в ЗВ условия няма пречка то да бъде
отнето на титуляра.
В целостта си изложеното обуславя
извод за неоснователност на оспорването, поради което на основание чл. 172 ал.
2 предл. последно АПК то следва да се отхвърли от съда.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелт енд
уелнес адсид“ АД – в несъстоятелност, предявена чрез постоянния синдик Б.К.К.,
срещу решение № 44/26.04.2018 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“, с което на основание чл. 79а ал. 1 т. 1 и 3 от Закона за водите е
отнето издаденото на дружеството от директора на БДЧР разрешително за
водовземане и ползване на воден обект № 21190008/31.03.2014 г.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: