О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /12.08.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 192 по описа на съда за
2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
от ЗУТ, във вр. чл.216, ал.5 от ЗУТ (отм.) и е образувано по жалба на Д.Ц.К. *** срещу заповед № ДК-10-СИР-27/23.10.2018г. на
началника на РДНСК – Североизточен район в частта, в която е оставена без разглеждане като просрочена жалбата му относно искането за отмяна като унищожаемо на разрешение за строеж
№ О-4/30.01.2018г., издадено от
главния архитект на район „Одесос“
за строеж: „Ремонт и преустройство на покрив с изграждане
на капандура на собствено таванско
помещение към апартамент с идентификатор
10135.1507.712.1.17 в жилищна сграда,
находяща се на бул. „Приморски“
№ 69 по плана на 8-ми микрорайон, гр. Варна“. Оспорва се изводът на органа за
просрочие на жалбата и се иска отмяна на заповедта в тази
й част. Счита се, че началникът на РДНСК – СИР неправилно и необосновано е
приел, че подадената от К. жалба е подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване, тъй като такъв изобщо
не е започвал да тече с оглед на липсата на извършено законосъобразно
уведомяване на заинтересованите лица. Налице е и искане за присъждане на
разноски по делото.
Ответникът - началникът на РДНСК – Варна, в писмено становище по делото, оспорва основателността на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Счита, че жалбата по чл.216, ал.2 от ЗУТ (отм.)
е подадена след изтичане на
14-дневния преклузивен срок, който
е започнал да тече от датата на поставяне на съобщението за издаденото
разрешение за строеж на таблото
и на сайта на район „Одесос“, поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел,
че тя е процесуално
недопустима и е отказал да я разгледа по същество.
Заинтересованата страна С.Р., чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Счита, че правилно и законосъобразно началникът на
РДНСК – СИР е приел, че депозираната
пред него жалба е просрочена с оглед
на представените по преписката
доказателства и е оставил същата
без разглеждане като недопустима.
Заинтересованата
страна главният архитект на район „Одесос“ при община Варна не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и
възражения, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, вр. чл.216, ал.5 от ЗУТ (отм.), от
легитимирано лице, участващо в административното производство, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна, макар и не по изложените
в нея съображения.
Административното производство
пред РДНСК – Североизточен район е образувано по жалба на
Д.Ц.К. *** срещу
разрешение за строеж № О-4/30.01.2018г., издадено
от главния архитект на район
„Одесос“ за строеж: „Ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура на
собствено таванско помещение към апартамент
с идентификатор 10135.1507.712.1.17 в жилищна сграда, находяща се на
бул. „Приморски“ № 69 по плана на
8-ми микрорайон, гр. Варна“, с искане за отмяната му като незаконосъобразно и нищожно.
Със заповед № ДК-10-СИР-27/23.10.2018 г. началникът на РДНСК – СИР е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. срещу разрешението за строеж в частта досежно искането за неговата нищожност. В тази си част заповедта
представлява акт по същество по смисъла на чл.216, ал.6 от ЗУТ, който е предмет
на разглеждане по друго административно дело след разделянето на настоящото
производство.
Същевременно в мотивите към заповедта е посочено, че жалбата в частта досежно искането за отмяна
на разрешението за строеж като незаконосъобразно е процесуално недопустима като просрочена и не следва да
бъде разглеждана по същество. В тази си част
заповедта има характер на акт
по смисъла на чл.216, ал.5 от ЗУТ, който именно е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
За да постанови този резултат,
началникът на РДНСК – СИР е приел, че жалбоподателят е заинтересовано лице по
смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ като собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда, в която е разрешено
строителството, на основание нот. акт № 186, т. V,
дело № 2570/1998 г., но подадената от него жалба е недопустима като подадена
извън преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
поради което не подлежи на разглеждане по същество. В мотивите към заповедта е
посочено, че съгласно чл.149, ал.1 от ЗУТ издадените от главния архитект
разрешения за строеж се съобщават на
заинтересованите лица по реда на АПК. Заинтересовани лица по
смисъла на чл.149, ал.1 от ЗУТ съгласно чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ са собствениците и носителите на ограничени
вещни права в сградата, съответно собствениците
в етажната собственост. Съгласно §4,
ал.3 от ДР на ЗУТ, когато заинтересовани лица са всички
собственици и носители на ограничени вещни
права в сгради с режим на етажна
собственост, съобщенията до тях се
връчват чрез председателите на управителните съвети (управител). В случая съгласно служебна
бележка от район „Одесос“ като управител на етажната собственост под рег.№ 2068/31.08.2010г. е вписан
М.Г.Г., на
когото е изпратено съобщение за издаденото РС с изх.№АУ0095460Д_ 001ОД/01.02.2018г. Съгласно обратна разписка №R PS 9000 020А15 W писмото до Г. е върнато като непотърсено в район „Одесос“ на 26.02.2018г. Прието е, че след изчерпване на възможностите за връчване на
издадения административен акт на управителя
на етажната собственост разрешението за строеж е съобщено по реда
на чл.61, вр. с чл.18а, ал.10 от АПК, чрез залепянето му на таблото на район
„Одесос“ и публикуване на съобщението на външния сайт
на района, което е удостоверено със служебна бележка,
съставена на 16.03.2018г.
от служители на район „Одесос“. Съобщенията са свалени
от таблото и от сайта на
район „Одесос“
на 02.04.2018г.,
видно от служебна бележка, издадена от служители на районната администрация. Съгласно протокол от 02.04.2018г., съставен от служители
на район „Одесос“, по обявеното разрешение за строеж №
О-4/30.01.2018 г. не са постъпили възражения. С оглед на изложените
обстоятелства началникът на РДНСК – СИР е приел, че за дата на
съобщаване на издаденото разрешение за строеж следва
да се счита
датата на поставянето му на таблото и на
сайта на район „Одесос“,
а именно 16.03.2018г., поради което депозираната на
03.09.2018 г. жалба на К. се явява недопустима като подадена извън срока по
чл.149, ал.3 от ЗУТ и не подлежи на разглеждане по същество.
Заповедта е съобщена лично на
жалбоподателя К. на 05.11.2018 г., видно от приложените към преписката писмо с
изх.№ ВН-122-00-570/23.10.2018 г. от началника на РДНСК – СИР и обратна
разписка (л.44-46).
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Процесната заповед в обжалваната част е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл.216, ал.5 от
ЗУТ (отменен, но действащ към датата на произнасяне на органа), в изискуемата
от закона писмена форма, при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение
на материалния закон.
По същество правилно
административният орган е приел, че приложимият ред за съобщаване на процесното РС е този по §4, ал.3 от ДР на ЗУТ, тъй като заинтересованите
страни са собственици и носители на ограничени вещни права в сграда с режим на
етажна собственост, но неправилно е приел, че то е надлежно съобщено на
управителя на етажната собственост по реда на чл.61 от АПК, във вр. чл.18а, ал.10 от АПК. На първо място, погрешно началникът
на РДНСК – СИР се е позовал на разпоредбата на чл.18а, ал.10 от АПК, която е
влязла в сила от 10.10.2019 г. и не е била действаща
към релевантния момент на съобщаването на акта. Действаща към този момент е
била разпоредбата на чл.61, ал.3 от АПК, но за да се стигне до нейното
приложение, е следвало или адресът на заинтересованото лице да не е бил известен,
или то да не е било намерено на посочения от него адрес, което в случая не е
така. От данните по делото е видно, че до управителя на етажната собственост М.Г.Г. е било изпратено едно единствено писмо с обратна
разписка на непълен адрес (на пощенския плик е отбелязано гр.Варна, бул.
Приморски 69, но без посочване на етаж и апартамент), което е върнато с отметка
„непотърсено“. Връщането на писмото като непотърсено не удостоверява, че лицето
не е било намерено на адреса съгласно чл.36, ал.1 от ЗПУ. Обстоятелството, че
получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него
има препоръчано писмо), не освобождава
пощите от задължението им отново да потърсят
получателя на адреса. Върнатото препоръчано писмо по причина „непотърсено“ не може
да бъде основание
за предприемане на процедура за
уведомяване на управителя на
етажната собственост по правилата
на чл.61, ал.3 от АПК, без да са изчерпани
възможностите за съобщаване по ал.2. Следователно уведомяването чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления и на външния
сайт на район „Одесос“ на 16.03.2018 г. е нередовно и не поставя началото на
срока за обжалване на процесното разрешение за
строеж. Порочното процесуално действие на административния орган не може да
произведе съответните правни последици, за да се направи извод, че К. е бил
надлежно уведомен за издаденото РС и го е оспорил след изтичане на преклузивния срок по чл.149, ал.3 от ЗУТ. Не е налице просрочие на жалбата в частта относно искането за отмяна на
акта, поради което неправилно началникът на РДНСК – СИР е приел, че тя е
недопустима и не следва да я разглежда по същество в тази й част.
С оглед на това
настоящият състав на съда намира, че заповедта в оспорената й част следва да
бъде отменена като незаконосъобразна. Доколкото процесуалният ред по чл.216,
ал.6 от ЗУТ е отпаднал поради отмяна на разпоредбата (обн.,
ДВ, бр. 25/2019 г.) и преписката не може да бъде върната на административния
орган за произнасяне, то жалбата срещу разрешението за строеж следва да бъде
докладвана на председателя на съда за образуване на производство за
разглеждането й по същество по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.
С оглед на изхода от
спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 10 лева.
Водим от горното и на основание чл. 216, ал.5 от ЗУТ (отм.),
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Ц.К. *** заповед № ДК-10-СИР-27/23.10.2018г. на
началника на РДНСК – Североизточен район в частта, в която е оставена без разглеждане като просрочена жалбата му относно искането за
отмяна като унищожаемо на разрешение за строеж
№ О-4/30.01.2018г., издадено от
главния архитект на район „Одесос“
за строеж: „Ремонт и преустройство на покрив с изграждане
на капандура на собствено таванско
помещение към апартамент с идентификатор
10135.1507.712.1.17 в жилищна сграда,
находяща се на бул. „Приморски“
№ 69 по плана на 8-ми микрорайон, гр. Варна“.
ОСЪЖДА
РДНСК - Варна да заплати на Д.Ц.К., с ЕГН **********,***, сумата от 10, 00 лева,
сторени разноски по делото.
ДА СЕ ДОКЛАДВА
на председателя на Административен съд – Добрич жалба с вх.№
ВН-122-00-729/03.09.2018 г. по описа на РДНСК – СИР, подадена от Д.Ц.К. ***, с искане за отмяна на разрешение за строеж № О-4/30.01.2018г., издадено
от главния архитект на район
„Одесос“ за строеж: „Ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура на
собствено таванско помещение към апартамент
с идентификатор 10135.1507.712.1.17 в жилищна сграда, находяща се на
бул. „Приморски“ № 69 по плана на
8-ми микрорайон, гр. Варна“, ведно с препис от настоящото определение, за образуване
на административно дело и определяне на съдия - докладчик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия :